Текстът се занимава с проблема за автентичността в рамките на виртуалната реалност, доколкото същата тази реалност бива разбирана като машина за възпроизвеждане на копия. Всяко виртуално копие, твърди той, може да съществува единствено като копие на самото копие, което води до ексцес на копируемостта и генериране на празни данни. Въпросът, който лежи в основата на това наслагване, е всъщност въпрос за същността на новото и самобитното; за генезиса на нещото от нищото; за появата на оригинала от имитацията. Процесът е илюстриран чрез примери от научнофантастичната литература и използва за своя опорна точка виртуалното тяло като функция на информационната консумация.