Данни

Заглавие „Миналото трябва да се държи под око“(моделирането на идентичност и другост в „Сребърни планини“ на Д. Енев)
Редакция

Андрей Бояджиев

Авторско право

The Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0).

Ключови думи

съвременна българска проза, наратив, идентичност

Резюме

азказът за миналото се анализира като начин за формиране на „наративна идентичност“ (Рикьор). Премествайки в рамките на градското пространство, „гонен от носталгия по онези изтекли времена“, разказвачът на Енев описва деструкцията и трансформацията на локусите, които, от негова гледна точка, са едновременно в два хронотопа (в миналото и съвременността). Като преживява изтриването на кодовете на личното си пространство, той се опитва да се оказва «запазен» с помощта на разказването, така че селекцията на епизодите, репрезентирани в цикъла, са в пряка зависимост от формирането на идентичност на наратора, повествованието на който е елемент на автобиографията му. Авторът използва спациални опозиции (нисък/висок, стар/нов, работещ/затворен, едноетажен/многоетажен) за да въплъти мит за златния век, илюзията на който накара разказвача да «се връща по пътеките на детството си».