Докладът разглежда концептуални и теоретични въпроси на филмовата адаптация в и посредством филма Адаптация (2002), заснет по документалната книга Крадецът на орхидеи (1998) от американката Сюзън Орлийн. Анализът се насочва към основния филмов разказ за усилията и фазите на (не)справяне на сценариста Чарли Кауфман в преработването на писменото слово за екранно действие. Между непосилната вярност към литературния „оригинал” и неизбежното му изневеряване се наблюдават редица процеси на адаптация: еволюционна, биологична, социална, психическа, естетическа, творческа и житейска. В техните контексти, пулсиращи между правдоподобието и ефектите на реалност, според термините на Ролан Барт, се проследяват и авторефлексивността, и целеустремеността на филма.