Настоящето изследване се съсредоточава върху проектирането на конструкта тяло в литературата на Италия на 20. век и по-конкретно върху десетилетието на 70-те години. То проследява възможните проекции на екстралитературния макроконтекст върху този конструкт, като в зависимост от „отпечатъците” на средата и връзката със словото може да се говори за конструкция на Другия чрез лишеното от права или увреденото тяло (disabled body по Джудит Бътлър). Тези призми на телесността намират отражение в романите на италиански авторки, романистки, като говорят за възможностите за проекция на света/световете в литературното поле. Тя е двупосочна: както на външния свят вътре в Аз-а, с пречупване, така и на вътрешния в посока навън.