Актуалните дебати около биографизма в последния филм на Фл. Ф. Донерсмарк „Творба без автор“ (2018), погълнали със задна дата считания до този момент за безспорен негов успех „Животът на другите“ (2010), напомнят изумително на историята на рецепцията на романите на В. Пасков „Германия – мръсна приказка“ (1992) и „Аутопсия на една любов“(2015).

Прекомерно вкопчване в азовото, сексизъм и порнографизъм в изобразяването на близкото минало бяха част от упреците, отправени към един от най-значимите автори на съвременната българска проза. Немската преса буквално охули последния филм на носителя на наградата Оскар като пример за „кино на самохвалството“, като илюстрация на холовудския мъжки поглед върху женското тяло и скандално пресъздаване на нерепрезентируеми събития от немската история.

Докладът си поставя за цел да сравни майсторските похвати при презентацията на изкуството при Пасков и ф. Донерсмарк и да проследи функцията на биографизма в жанра на съвременния Künstlerroman и Künstlerfilm.