В първата си част докладът ще представи тезата на Роналд Дуоркин за идеалния съдия Херкулес, който подобно на древногръцкия Херкулес (Хераклит) разполага със свръхчовешки умения, с цялото време на света и с неограничен достъп до всички правни ресурси: закони, мотиви на закона и осъждания в парламента, съдебна практика, учебници, научни статии и пр. Благодарения на тези свои умения съдията Херкулес осигурява кохерентността на правната система, като винаги дава само едно единствено правилно решение на възникналия пред него правен спор. Във втората част на доклада на Херкулес ще бъде противопоставен друг фиктивен съдия – съдията Адам, който е принуден да правораздава в съвсем различен контекст и да се съобразява с реалностите на съдебния процес. Целта на доклада е да демонстрира изключителната плодотворност на литературните истории около двамата съдии – Херкулес и Адам, при обсъждането на едни от най-тежките теоретични въпроси във философията на правото, свързани с правораздавателните функции на съдията.