Докладът разглежда фикционалните употреби на образа на единствената жена с юдейско вероизповедание, станала българска царица – Сара-Теодора. Текстът разбира нейния образ като едно от типологичните проявления на героя чужденец. Той като такъв е традиционно заплашителен в контекста на самоидентификационното разпознаване на националните общности. Изследването си поставя за цел да открие и проследи основните парадигми, които стоят зад изграждането на образа на еврейката, и модели, които определят различните сюжетни ходове в контекста на българския историческия роман през XX век. Докладът изследва, от една страна, как функционира образът на „другостта“ в конкретните романи, а от друга, проследява кои са корените на неговата поява като такъв.