Докладът представя устойчивите интерферентни грешки в езиковата практика на чужденци на български език, като вниманието се спира на усвояването на темпоралната система и в частност на формите на глагола съм. Проблемът се разглежда теоретично и от лингводидактична гледна точка. Анализира се езикова продукция на респонденти, в чиито майчин език съм няма структурен еквивалент, в съпоставка с носители на езици, в които се открива такъв. От получените резултати се правят изводи в психолингвистичен и приложнолингвистичен план.