Приказката е универсален културен език. Изхождайки от позицията, че всеки текст е продукт на проникване и преобразуване на други текстове, се визира върху проявите на интертекстуалността в две руски народни приказки: „Зимовья зверей” и „Журавль и цапля”. Съответните инварианти са от „Приказки от цял свят” на Николай Райнов. Проследени са няколко пласта в анализа и съпоставката на оригиналния и приемния текст: жанрова идентичност, граматични, синтактични и лексикални особености, преводачески трансформации, авторизиране, възприемане и извличане на смисъл от текста. Изтъкната е необходимостта от прекодиране с цел достъпност и разбираемост от страна на българския читател, без да се накърнява националния колорит на оригинала.