Докладът предлага анализ на метатеатрални, интертекстуални и авторефлексивни похвати при (пост)модернизирането на мита за Дон Жуан в пиесите „D.J.“ на Георги Господинов и „Жените срещу Дон Жуан“ на Ерик-Еманюел Шмит. Макар и в различен режим на интерпретация, авторите преосмислят образа на трансгресивния прелъстител, трансформирайки го в разколебан в либертинската си същност и остарял Дон Жуан. Отвъд палимпсестите на основополагащите версии на мита, двете пиеси изграждат сложен авторефлексивен диспозитив за демитологизация и претворяване на митичните инварианти. Алтернативно съчинен и подчинен на волята и въображението на обектите на своя либертински устрем, Дон Жуан претърпява оригинални и неочаквани митоморфози.