Ако нерепрезентируемото в музиката може да се търси в индивидуалния творчески акт, ако е недиференцируемо, макар и възприемаемо, различно ли е то от нерепрезентируемото в другите изкуства? Във философията, в литературата? Слива ли се музиката с другите изкуства и с философията, в потока на твочеството, в „просто поетичното“ именно чрез нерепрезентируемото?

Как действа музиката? Как действа музикалното нерепрезентируемо? Има ли качество словесното икзуство на романтическата поезия, което бихме могли да наречем музикално нерепрезентируемо? От хипотезата за положителен отговор на този въпрос би тръгнал предлаганият доклад. Ще се търси теоретичен отговор на въпроса за музикалното нерепрезентируемо в поезията, отвъд „установените“ традиционни средства за музикализиране на композиционно-синтактично и фонетично ниво.