Текстът поставя под въпрос концептуалната рамка на историческите възстановки у нас, отправяйки поглед към двете опорни точки, между които те се реализират – институционализирания исторически разказ, мислен като „свещена крава“ от консервативно настроените националисти, и литературния жанр „фентъзи“ на историческа тематика с възможностите за избор, които предоставя.

Обект на разглеждане е стремежът към съучастие в историческото събитие като топос на принадлежност, а една от оптиките е Ницшеанската „вяра назад“ от „Залезът на боговете“. Анализът представлява и case study – случай, през който се проглеждат съществени за обществото процеси като прохода към постмодерност, култура на участието и консумацията; нагласи относно осмислянето на миналото като ресурс за актуалното живеене; възходът на национал-популизмите и авторитарно-консервативните режими в Европа и по света. В духа на релативните философии се настоява, че зад всеки политически и обществен проект стоят намерения, реализирани и на терена на историческия разказ чрез неговото отиграване днес.