Изследването прави опит да конструира проблематиката за възможностите на литературата като словесно изкуство да осъзнава и проблематизира онтологичните си граници в традиционната триада поезия-философия-история, с допълнението и на мита, в поетическите прозрения на стихотворението на Яворов „Една дума“. Нерешимото и решението, безкрайното и ограниченото отвеждат към синтетичното поле на хуманитаристиката, сведено до поетическия образ. Разколебаните референции са белег на символистичната поетика, но и на творческото начало, което не се примирява с нито един свят като окончателен.