Темата на доклада е Синодикът или поменикът, част от старопечатния фонд на Националната библиотека „Свв. Кирил и Методий“ (Рц.XVIII.39), който е ценен документ от епохата на Българското възраждане. Книгата е руско издание от средата на XVII в., не е типична и не се разпространява по българските земи, днес е библиографска рядкост - първоначално е съдържала 40 ръчно оцветени гравюри и е принадлежала на несъществуващия днес Карлуковски манастир „Успение Богородично“. В началните си страници тя съдържа дълга приписка, автограф по всяка вероятност на Иларион Ловчански, когато е ходил да освети църква в с. Тишевица (Врачанско) през 1866 г. и е минал през Карлуковския манастир на 28 декември 1866 г. Изследването ще представи особеностите на паметника, като акцентира върху съхраненото в него неделимо единство на печатно, ръкописно и графично културно-историческо наследство.