В доклада първоначално се разглежда семантиката и формите на българския дубитатив като един от трите косвени евиденциала. Представят се някои от основните видове употреби и се коментира разликата между случаите, в които в по-тесния или по-широкия контекст с дубитативна глаголна форма се съдържат лексикални (или друг вид) модификатори, носещи дубитативна семантика, или пък не се съдържат подобни средства. В следващата част на доклада се търсят функционалните съответствия на българския дубитатив при превод на руски език. Те се коментират от гледна точка на времето на дубитативната форма и от гледна точка на наличието или липсата на лексикални дубитативни маркери в българската фраза. Също така се класифицират и коментират средствата в руския език за предаване на семантиката, носена от българския дубитатив. Емпиричният материал в основата на изследването е извлечен както от художествени източници, така и от интернет материали. Освен тях се използват и анкети, проведени сред експерти – езиковеди и преводачи.