Как действа метафикцията, как се конструира нейната реалност? Проблемът за реалността, „обсесивна по същността си“, е централен в последния роман на Витолд Гомбрович – „Космос“, но теоретичното проблематизиране на художествената действителност може да се проследи още в първия му роман – „Фердидурке“. През призмата на Волфганг Изер и отделни примери за авторефлексивност ще бъдат разгледани текстовият контекст и инструкциите в метафикцията. Целта е да се проследи как метафикцията раздува фикционалната реалност до непоносимост в един безкраен процес на реализация в акта на четене и каква е ролята на инструкциите спрямо текстовия контекст в този флуиден процес?