Докладът е посветен на един от създателите на нова текстова версия на „История славянобългарска“, която е била разпространена в повече от 10 преписа. Тя е показателна за това, как е бил възприеман текстът на о. Паисий. Акцентът в доклада е не толкова върху текста, колкото върху контекста, в който е създадена тази версия; по-скоро върху действията на монаха, които ни разкриват други документи за него, отколкото върху словото му. На критичен прочит са подложени съществуващи вече тези в науката за авторството на Пантелеймон на други текстове, както и на сведения за неговата дейност – направено е разграничение между сведения за двама хилендарски монаси, носещи името Пантелеймон.