Настоящият доклад е принос към историята на българската диалектология. В него се разглеждат изходните начала при проучването на българските диалекти през ХIХ в., като се анализират методите, похватите и първите опити за създаване на упътвания за събиране и описание на диалектоложки материал. Водещата концепцията за формиране на книжовен език на базата на съвременната говорна основа предизвиква през втората половина на ХIХ в. един нов интерес към родните диалекти. Българските книжовници започват да обръщат специално внимание върху начина, по който трябва да се записват местните говорни различия, защото според тях това е средството, чрез което да опознаят законите и свойствата на езика.