В докладът е направен опит адаптираните (побългарени) творби от чужди литератури да бъдат коментирани във връзка с контекстуализирането на творчеството основно на емблематизиращи Българското възраждане книжовници като Йоаким Груев, Илия Блъсков, Петко Славейков. Тези творби, които стоят на границата от преводна към оригинална българска литература, съдържат религиозни мотиви и се доближават до по-голяма степен към светоусещането на българския реципиент, върху което се поставя ударение. Също така в изследването се проследява дали има промяна на религиозни концепти от оригиналната творба и се обръща внимание на типични български конструкти, изразяващи значимостта на духовното преживяване.