Обект на изследването са непубликувани писма на Пенчо Славейков и Мара Белчева до Алфред Йенсен, на Вазов до д-р Кръстев и на Иван Франко до П. Тодоров, които през 50-те години на ХХ в. се появяват на страниците на сп. „Септември“.Настоящият текст ги обсъжда в три контекста: като документи на наследството, като мета-разкази, използвани в „реабилитацията“ на авторите от кръга „Мисъл“ чрез манипулативно идеологически подборки и четения, като потенциали, работещи както за включването им в по-пълното епистоларно наследство на творците, така и за обогатяване и(ли) разрояване на съграждащата се съвременна нехомогенна нарация в репрезентация на българската литературна история.