Извършен е анализ и преоценка на досегашните дефиниции и концепции свързани с ролята на катарзиса в различни жанрове на изкуството. Проучването е направено на база на 15-годишния опит в реализацията на спектакли на професионална и любителска сцена с театрите „Виа Верде“ и „Конникъ“, в които е заложен алтернативен механизъм за постигане на катарзисния ефект. Анализирани са резулатите от проведена анкета относно постигането и въздействието на катарзсиния ефект сред 100-те най-популярни романи, филми, картини и песни на всички времена, определени от реномирани световни класации. Новата концепция за катарзиса в изкуството е базирана на принципите на Философията на себенадмогването, съгласно която катарзисът в едно произведение е момента, в който лирическия герой надмогва егото си. За да има надмогване на егото е необходима по-висша цел от собственото съществуване, надличностен императив, към който героят да се стреми. Себенадмогването под формата на саможертва предадено умело чрез оригинална постройка и богата изразност е предпоставка за наличето на силен и въздействаш катарзис у зрителя и ясен критерий за чиста духовност и висока стойност на една творба.