Различни езиковеди са използвали разнообразни критерии и/или комбинации от критерии, за да разделят думите в съответните части на речта. Някои учени дори въвеждат идеята за семантични части на речта, имайки предвид случаи като: ходене, белота и под., при които семантиката е съответно на глагол и прилагателно, но морфосинтаксисът е на съществително.

В граматиката на всеки език има ясни (типични) случаи, които не са проблемни. Но заедно с това езикът в своите употреби представя един континуум от възможности и колебания, които често не дават еднозначен отговор за причисляването на дадена дума към една от 10-те части на речта.