В настоящото изследване си поставяме за цел да идентифицираме сюжета за българското триединство като мотивиращ фактор за недопускане на идеята за моноцентричност на българския език, като задачите ни включват контекстуализирането на подобно негативно отношение и разкриването му като реакция, породена от сюжет. Приемайки позицията на БАН относно единството на българския език и днес, разкриваме интерференцията на силния национален сюжет за триединство в иначе чисто лингвистичния въпрос за плурицентричността на българския език.