Текстът се фокусира върху разказа „Халосан Стоенче” (1868) на възрожденския учител и книжовник С. Т...и. Анализационните наблюдения се организират около тезата, че тази творба, осланяйки се на поетиката на дистанцираното нравоучително повествуване, се явява своеобразна проекция на романтико-сантименталните представи за чудака, странника, невписващия се сред общоприетото, чиято силна рефлексивност го кара все повече да се отдели от него, а загубата на последната емоционална и нравствена опора (сестринската обич, подкрепа и привързаност) предопределя и самоволния му избор на отказ от живота.