При обществени промени от катаклизмен порядък, каквото е прекрояването на света с Великите географски открития през XVI в., възниква необходимостта от открояването на елементи, спояващи общата принадлежност към едно цяло. Отразяването на колонизационните процеси в португалските свидетелски информативни документи от и за новооткритата Бразилия очертава тенденцията авторите да се позовават на голотата на индианците, за да маркират своето европейско превъзходство, даващо им основания за християнизиране на местното население, считано за по-нискостоящо в цивилизационен план. При изграждането на този фрагмент от езиковата картина на Новия свят представата за голия туземец с първоначалната ангелска невинност, внушена от голотата, с течение на века се трансформира в образ на демонизираната диващина, лансиран пред света посредством португалската информативна документалистика.