В традиционните общества метанаративите фунционират като обобщаващи културни наративни схеми, общовалидни, легитимиращи знанието и стремящи се да утвърдят социалните практики, определени модели на мислене и етични норми. В „Постмодерната ситуация” Лиотар ги разделя на два основни вида: легитимиращи на обществените институции (митове) и задаващи модели на поведение (легенди). В модерните общества обаче функцията им е подчертано проблематизираща. Особено интересен като обект на изследване е начинът, по който в модерните общества метанаративите се използват за преоценка на съществуващия ред.