Съпоставката между вицовете за училище и близките до тях жанрови форми като ученическите и учителските бисери показва един от възможните пътища за създаването на вица – от непреднамерен лапсус или от съзнателно създадена игра на думи чрез уплътняване на персонажите и типизиране на ситуацията се получава игрови наратив, предизвикващ смях. В съдържателен план назоваването на училището създава изключително гъвкава референциална рамка, имаща широк социокултурен контекст – от учебния процес през семейството до цялото общество. Това богатство от рецептивни възможности поражда необходимостта училищните вицове да не бъдат разглеждани само като ученически или училищен фолклор.