3 случай/я за
Балкански полуостров

… Едва ли има друга область, въ която да сѫ ставали толкова много и чести промѣни на населението, както въ земитѣ на източната половина на Балканския п-въ. При всѣка смѣна на населението въ много покрайнини сѫ ставали и промѣни на селищнитѣ и мѣстни названия. Голѣма часть отъ старитѣ имена сѫ изчезнали още твърде рано, други презъ срѣднитѣ вѣкове и турското ни робство, а трети сѫ запазени въ названията на нѣкой самотенъ връхъ или никому неизвестна долина, изворче или мѣсто, Много отъ старитѣ …

04_Izcheznali.xml

… Славянитѣ бавно и постепенно, много пѫти отъ никого необезпокоявани, се настаняватъ по всички кѫтове на Балканския п-въ, дори стигагь до Пелопонезъ, а нѣкои племена се прехвърлятъ и по Бѣло-морскитѣ острови. Тѣ се настаняватъ въ една земя, на мѣста полуобезлюдна, другаде съ разрѣдено или гѫсто, почти романизирано, погърчено или отчасти запазило езика си тракийско и илирийско население. Отъ това изостанало по-старо население славянитѣ сѫ наследили безчетъ имена на рѣки, планини, селища и пр. Отъ този голѣмъ брой наименувания се вижда, че славянитѣ сѫ дошли не като завоеватели, а като мирни преселници, които търсятъ плодородна земя и богати пасбища. Вижда се още, че славянитѣ се настаняватъ между разрѣденото по-старо тракийско и илирийско население, съ което тѣ дълго време сѫ живѣли въ взаимни връзки, отъ което тѣ сѫ наследили не само неизброимо число наименувания, но и много обичаи, начинъ на животъ, мѫжки и женски собствени имена и пр. И трѣбва особено да се обърне внимание, че връзкитѣ на славянитѣ съ мѣстното селско население сѫ били по-голѣми и по-постоянни, отколкото съ изостаналото романизирано или погърчено мѣстно градско население. Това най-добре личи не само отъ осмисленитѣ или приспособенитѣ къмъ своя езикъ названия на рѣки и планини, но и отъ имената на нѣкои градове. Така напр. славянитѣ не сѫ приспособили гръцката форма …

06_Vidoizmeneni.xml

… Най-голѣмъ интересъ за насъ, безъ съмнение, представятъ топографскитѣ имена отъ славянски произходъ. Отъ голѣмия брой стари славянски названия, каквито сѫ ни известни отъ много извори, узнаваме, че славянитѣ сѫ минали на югъ отъ Дунава въ гѫсти маси и скоро заели цѣлия Балкански п-въ. Отъ многобройнитѣ славянски мѣстни, селищни и рѣчни наименувания, съ малки изключения запазени и днесъ почти по всички части на полуострова, най-добре узнаваме до где нѣкога сѫ се простирали етнографскитѣ и политически граници на българитѣ. Възъ основа на тѣхъ виждаме, че области, въ които отдавна е изчезнала българската речь, нѣкога сѫ били населени съ компактно българско население, което преди два или три вѣка окончателно е загубило родния си езикъ.…

003_Uvod.xml