ПРЕДГОВОРЪ

Работата въ Народния музей ми наложи да пропѫтувамъ по всички посоки по-голѣмата часть отъ българскитѣ земи, като покрай специалнитѣ ми интереси започнахъ да събирамъ и топографски имена. При посещението на всѣко село или градъ записвахъ и всички названия на рѣки, извори, долини, височини, мѣста и пр., които влизатъ въ землището на селището. Азъ не се ограничавахъ само да записвамъ колкото се може по-вѣрно изговора на названията, но и отбелязвахъ точнитѣ имъ мѣстоположения, тѣхната отличителна особеность — височина, стръмнина, долина, рѣка, изворъ, мочуръ, равнина, пасбище, ливади, ниви, гори, има ли следи отъ стари селища или градища, какви предания сѫ свързани съ тѣхъ и пр.

Така въ продължение на много години успѣхъ да запиша повече отъ 25,000 селищни, рѣчни и мѣстни названия. И вмѣсто този огроменъ материалъ да стои въ тетрадкитѣ неизползуванъ и никому неизвестенъ, решихъ да го обработя и издамъ и по този начинъ да го направя достѫпенъ, както за специалиститѣ, така и за по-широкъ крѫгъ любители. Отначало проектирахъ цѣлиятъ материалъ да бѫде издаденъ въ видъ на речникъ, което за менъ, безспорно, щѣше да бѫде много по-леко, тъй като работата ми би се ограничила само въ преписване на имената съ тѣхнитѣ подробни обяснения, где се намиратъ, какво представятъ и пр. и подреждането имъ по азбученъ редъ. Но единъ такъвъ речникъ, преди всичко би

При разпредѣлението на имената споредъ тѣхния народностенъ прозходъ, азъ не се ограничихъ само съ изброяване на стигналитѣ до насъ по-голѣмъ или по-малъкъ брой тракийски, гръцки, вулгаро-латински, славянски, прабългарски и прочие имена, но и възъ основа на исторически извори и епиграфски материали правя единъ кратъкъ исторически прегледъ на всѣка група имена.

При тълкуване значението на названията, азъ не приложихъ, както мнозина биха очаквали, системата на речникъ, а споредъ това дали имената стоятъ въ връзка съ градъ, църква, привилегии, височина, долина, рѣка, изворъ, външенъ видъ и пр. ги подраздѣлихъ на групи. И тукъ преди да пристѫпя къмъ обяснение значението на названията, къмъ всѣка група давамъ и единъ кратъкъ исторически прегледъ на съответни имена, каквито ни сѫ известни отъ историческитѣ извори

За улеснение въ края е даденъ азбученъ показалецъ на всички названия, за които се говори въ книгата.

Азъ зная, че колкото и да съмъ се старалъ да бѫда безпогрѣшенъ, все читателитѣ ще намѣрятъ нѣкои непълноти. Преди всичко, дължа да отбележа, че отъ земитѣ, придобити следъ 1941 год. тукъ влизатъ твърде ограниченъ брой наименувания, тъй като изъ тѣхъ азъ нѣмахъ възможность да събирамъ названия. Слабо сѫ засегнати и тѣзи български краища, въ които доскоро имаше повече инородно население. Тукъ не влизатъ и многобройнитѣ, най-чести и общи за землищата на всички селища, имена като „рѣката" „овчарското", „говедарника", „ливадата", „ормана" и пр. пр.

Дължа още едно обяснение. Азъ зная че мнозина биха ме упрѣкнали и не биха се съгласили съ тълкуванията, които давамъ за имената на нѣкои градове, села и мѣста. Но като се има предвидъ, че за първи пѫть на български езикъ се явява такава книга, че върху етимологията на нашитѣ топографски имена е работено твърде малко, то може би нѣкои названия да съмъ обяснилъ погрѣшно. Но отъ друга страна вѣрвамъ,

Ако нѣкой не намѣри названието на своето село или друго наименувание, което го интересува, то азъ ще бѫда особено доволенъ, ако той

Тукъ не мога да не изкажа моята сърдечна благодарность на всички, които изъ села и градове ми даваха сведения при записване на названията. Искрено благодаря и на колегата Т. Герасимовъ, който ми помогна при обясненията на нѣкои названия, и на г-ца М. Тодорова, асистентка въ Етнографския музей, която ме улесни при коригирането на книгата.

СЪКРАЩЕНИЯ

алб. албански

ар. арабски

бълг. български

в. връхъ

вулг.-лат. вулгаро-латински

гр. градъ

гръц. гръцки

ил. илирийски

к. колиба

лат. латински

м. махла

перс. персийски

пл. планина

праб. прабългарски

р. рѣка

рум. румънски

рус. руски

с. село

ср.-хърв. сърбо-хърватски

стб. старобългарски

трак. тракийски

тур. турски

Айт. Айтоска ок.

Ард. Ардинска ок.

Асен. Асеновградска ок.

Балч. Балчишка ок.

Берк. Берковска ок.

Бит. Битолска ок.

Борис. Борисовградска ок.

Босил. Босилеградска ок.

Ботевгр. Ботевградска ок.

Брѣзн. Брѣзнишка ок.

Брод. Бродска ок.

Бѣл. Бѣленска ок.

Бѣлогр. Бѣлоградчишка ок.

Бург. Бургаска ок.

Б.-Сл. Бѣло-Слатинска ок.

Варн. Варненска ок.

Вел. Велешка ок.

Вид. Видинска ок.

Вран. Вранска ок.

Вр. Врачанска ок.

Габр. Габровска ок.

Гевг. Геврелийска ок.

Г.-Дж. Горно-Джумайска ок.

Г.-Ор. Горно-Орѣховска ок.

Гюм. Гюмурджинска ок.

Дед. Л. Деде-Дгачка ок.

Дев. Девинска ок.

Дем.-Х. Демиръ-Хисарска ок.

Добр. Добричка ок.

Др. Драмска ок.

Дупн. Дупнишка ок.

Ел. Еленска ок.

Елх. Елховска ок.

Злат. Златоградска ок.

Ивайл. Ивайлоградска ок.

Исп. Исперихска ок.

Ихт. Ихтиманска ок.

Кавад. Кавадарска ок.

Кав. Кавалска ок.

Каз. Казанлъшка ок.

Карл. Карловска ок.

Карн. Карнобатска ок.

Кот. Котленска ок.

Коч. Кочанска ок.

Крат. Кратовска ок.

Кривап. Кривапаланска ок.

Крум. Крумовградска ок.

Круш. Крушевска ок.

Кс. Ксантийска ок.

Кубр. Кубратска ок.

Кул. Кулска ок.

Кум. Кумановска ок.

Кърдж. Кърджалийска ок.

Кюст. Кюстендилска ок.

Ловч. Ловчанска ок.

Лом. Ломска ок.

Лук. Луковитска ок.

М.-Т. Малко-Търновска ок.

Момч. Момчилградска ок.

Невр. Неврокопска ок.

Ник. Никополска ок.

Н.-Заг. Ново-Загорска ок.

Новос. Новоселска ок.

Омур. Омурташка ок.

Ор. Орѣховска ок.

Охр. Охридска ок.

Паз. Пазарджишка ок.

Пан. Панагюрска ок.

Петр. Петричка ок.

Пещ. Пещерска ок.

Пир. Пирдопска ок.

Пирот. Пиротска ок.

Пл. Плѣвенска ок.

Плов. Пловдивска ок.

Пом. Поморийска ок.

Поп. Поповска ок.

Прав. Правишка ок.

Пресл. Преславска ок.

Прил. Прилепска ок.

Пров. Провадийска ок.

Радов. Радовишка ок.

Рад. Радомирска ок.

Разгр. Разградска ок.

Разл. Разлошка ок.

Ресен. Ресенска ок.

Рус. Русенска ок.

Сам. Самоковска ок.

Св. Вр. Свети Врачка ок.

Св. Н. Свети Николска ок.

Свил. Свиленградска ок.

Св. Свищовска ок.

Севл. Севлиевска ок.

Сил. Силистренска ок.

Ск. Скопска ок.

Слив. Сливенска ок.

Смол. Смолянска ок.

Срѣд. Срѣдецка ок.

Соф. Софийска ок.

Ст.-З. Старо-Загорска ок.

Стр. Струмишка ок.

Сурд. Сурдулишка ок.

Сѣр. Сѣрска ок.

Тет. Тетевенска ок.

Тр. Троянска ок.

Трън. Трънска ок.

Тутр. Тутраканска ок.

Търг. Търговишка ок.

Търн. Търновска ок.

Ферд. Фердинандска ок.

Харм. Харманлийска ок.

Хаск. Хасковска ок.

Цар.-с. Царевоселска ок.

Цар. Царибродска ок.

Чирп. Чирпанска ок.

Щип. Щипска ок.

Увод. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Никоя часть отъ Европа не е била изложена на толкова чести нападения и нахлувания, както земитѣ на Балканския п-въ. Разположени на пѫтя между Европа и Азия, най-близо до старитѣ културни центрове, надарени съ плодородни полета, умѣренъ климатъ и богати съ руди планини, тѣзи земи презъ всички времена сѫ привличали съседнитѣ и по-далечни народи. Отъ появата на човѣка на югъ отъ долни Дунавъ, което споредъ последнитѣ издирвания отговаря на така наречената мустерска епоха, т. е. приблизително около преди 100,000 години, до срѣдата на миналия вѣкъ, въ земитѣ населени днесъ съ българи сѫ живѣли и сѫ оставили следитѣ си повече отъ 27 народи. И всѣки народъ, въ зависимость отъ продължителностьта на времето, презъ което е приживѣлъ, както и отъ неговата материална и духовна култура, е оставилъ по-голѣми или по-малки следи — археологически паметници и топографски, т. е. земеписни названия.

Ако въ землището на всѣко селище се намиратъ по единъ, два или повече старинни паметници или мѣста, въ които се откриватъ остатъци отъ материалната култура на разни времена и народи, то топографскитѣ названия сѫ десеторно повече. Археологическитѣ материали ни запознаватъ съ по-високата или по-бедна култура на изчезналитѣ народи, като и отчасти само ни разкриватъ и имената на народитѣ, които сѫ ги оставили. Въ замѣна на това, обаче, мѣстнитѣ

Въпрѣки всички превратности и езикови и политически промѣни, ставали въ продължение на много вѣкове по нашитѣ земи, само мѣстнитѣ названия оставатъ като единъ съ нищо неразрушимъ паметникъ. Тѣзи наименувания сѫ единственитѣ документи, невидимо записани, както по най-непристѫпнитѣ планински върхове или дълбоки долини, така и въ голѣмитѣ рѣки, въ градоветѣ и селата или въ най-незначителнитѣ мѣста. Какво биха ни научили земеписнитѣ имена, на които едва напоследъкъ се обръща по-голѣмо внимание, ще видимъ отъ следнитѣ редове.

При заселване на всѣки новъ народъ на полуострова, сѫ ставали и голѣми промѣни въ названията. Въ области, въ които по-старото население е било унищожено или принудено да напустне роднитѣ си краища, новодошлитѣ заселници напълно промѣнятъ и мѣстнитѣ имена, а тамъ, дето часть отъ по-старото население е останало въ роднитѣ си огнища, и топографскитѣ наименувания сѫ се запазвали. Една значителна часть отъ наследенитѣ по-стари неразбираеми и отъ различенъ народностенъ произходъ имена почватъ да се изговарятъ отъ новитѣ заселници споредъ особения

Освенъ видоизмѣненитѣ, има и малъкъ брой осмислени, т. е. така пригодени къмъ езика на новитѣ завоеватели названия, че въ тѣхъ се влага известно значение, нѣкакъвъ смисълъ. Такъвъ е напр. случаятъ съ днешната българска столица, която, както е известно, славянитѣ отъ античното Сердика осмислили на Срѣдецъ, т. е. „срѣденъ", „градъ разположенъ въ срѣдата". Старото Орбелосъ, славянитѣ осмислили на Бѣласица т. е. „бѣла планина", Баргала — на Брѣгалница, т. е. „брѣгова рѣка" и пр. Трѣбва да отбележимъ, че както горнитѣ, така още и други, отъ чуждъ произходъ названия, въ миналото, както дори и днесъ, погрѣшно се пишатъ съ ѣ, вмѣсто съ е.

Α какво по-нататъкъ ни говорятъ топографскитѣ имена? — Тѣ ни казватъ, че никой другъ документъ така добре не ни запознава съ етнографскитѣ и политическитѣ граници на народитѣ, както мѣстнитѣ названия. Тѣ сѫ най-сигурниятъ изворъ, възъ основа на който най-точно и безпогрѣшно може да се установи въ кои области какви народи сѫ живѣли въ по-компактни маси и где между новитѣ заселници за по-дълго време се запазва старото население. Все възъ основа на названията може да се установи до кѫде се е простирало културното влияние на гърци и римляни върху мѣстното тракийско, илирийско или славянско население. Най-после тѣзи имена ни разкриватъ пѫтищата, по които сѫ се придвижвали народитѣ отъ единия до другия край на полуострова.

При заселването си на югъ отъ Дунава, тракитѣ сѫ заварили и по-старо население, отъ което безсъмнено тѣ сѫ заели и нѣкои рѣчни и селищни названия. Кои именно, това за сега съ положителность не може да се установи. Но многобройнитѣ наименувания отъ тракийски произходъ, които сѫ ни известни отъ старитѣ автори и епиграфскитѣ паметници, като: Тимакусъ, Транупара, Буртодиза и пр., ни очертаватъ приблизително границитѣ на тракийскитѣ племена между V в. пр. Хр. до къмъ IV в, сл. Хр. Α многобройнитѣ названия отъ тракийски произходъ, достигнали до насъ въ повече или по-малко видоизмѣнена форма, ни говорятъ още следното: 1 — въпрѣки силната гръцка култура отъ една страна и римска асимилаторска политика отъ друга, тракитѣ сѫ успѣли да запазятъ своитѣ рѣчни и селищни названия до окончателното имъ асимилиране отъ славянитѣ и 2 — до скоро всички изследвачи на преселението на славянитѣ на

Названията отъ гръцки произходъ ни показватъ не само пѫтя на бавното и системно проникване на гърцитѣ отъ морскитѣ брѣгове къмъ вѫтрешностьта, но ни разкриватъ и процеса на разширението на гръцката култура и постепенното погърчване на мѣстното тракийско, илирийско или славянско население въ нѣкои градове или области. Настанени още отрано по брѣговетѣ на Синьо, Бѣло и Черно морета, гърцитѣ сѫ основали селища, които съ нѣкои изключения сѫ носили гръцки названия, като напр. Амфиполисъ, Неаполъ, Аполония, Анхиало, Калатисъ и др. При разширение на македонската държава, населението отъ вѫтрешностьта влѣзло въ още по-тѣсенъ допиръ съ гърцитѣ. Презъ римска епоха новата власть твърде много спомогнала за разширението на гръцката култура между тракийското и илирийското население. Тогава не само нови заселници-гърци сѫ се настанявали изъ вѫтрешностьта, и то главно въ градоветѣ, но и погърчването въ нѣкои области е вземало преднина предъ романизацията, какъвто е напр. случаятъ съ населението по долинитѣ на Струма и Места. До голѣма степень за погръчването и проникване на гръцкото влияние презъ тази епоха, сѫ допринесли и официалнитѣ документи, които вмѣсто на латински, сѫ писани повечето на гръцки езикъ.

Дошлитѣ следъ пропадането на римската империя много народи, между които славянитѣ оставатъ за постоянни жители, не сѫ могли да останатъ

Това многовѣковно гръцко влияние не е могло да не се отрази и върху мѣстната номенклатура, за което както въ миналото, така и днесъ, свидетелствуватъ множество мѣстни названия отъ гръцки произходъ. Освенъ известнитѣ ни отъ древностьта покрай морскитѣ брѣгове гръцки селища, като старинни гръцки названия могатъ да се приематъ още : Ямбòрано, Яменъ, Друмоàръ, Парамỳнъ, Бунàя и пр. По-късенъ произходъ иматъ: Пѐрущица, Калавàщица, Калакàстрово, Пèтревене и др.

Римското владичество сѫщо така е оказало голѣмо влияние върху топонимията на нашитѣ земи. Знае се, че римлянитѣ сѫ въздигнали голѣмъ брой нови селища и крепости, една часть отъ които сѫ носили латински названия, като: Адъ Путеа, Марцианополисъ, Аква Калиде и пр. Повечето отъ названията отъ латински произходъ сѫ достигнали до насъ посрѣдствомъ романизираното мѣстно тракийско и илирийско население, въ повече или по-малко видоизмѣнена вулгаро-латинска форма. Отъ тѣзи названия се учимъ, въ кои области романизацията е била по-силна, и где славянитѣ сѫ сварили по-компактни маси отъ романизираното население, съ което тѣ по-дълго

Най-голѣмъ интересъ за насъ, безъ съмнение, представятъ топографскитѣ имена отъ славянски произходъ. Отъ голѣмия брой стари славянски названия, каквито сѫ ни известни отъ много извори, узнаваме, че славянитѣ сѫ минали на югъ отъ Дунава въ гѫсти маси и скоро заели цѣлия Балкански п-въ. Отъ многобройнитѣ славянски мѣстни, селищни и рѣчни наименувания, съ малки изключения запазени и днесъ почти по всички части на полуострова, най-добре узнаваме до где нѣкога сѫ се простирали етнографскитѣ и политически граници на българитѣ. Възъ основа на тѣхъ виждаме, че области, въ които отдавна е изчезнала българската речь, нѣкога сѫ били населени съ компактно българско население, което преди два или три вѣка окончателно е загубило родния си езикъ.

Презъ срѣднитѣ вѣкове въ Албания, която, както е известно, е влизала въ предѣлитѣ на първото и второто българско царство, е имало компактно славянско население. Освенъ споменатитѣ въ срѣдновѣковнитѣ извори стари славянски названия, като: Главиница, Бѣлградъ, Черникъ, Булгари, Горичане, Пещане, Дебрене, Тополово и пр., запазенитѣ и до днесъ многобройни названия отъ славянски произходъ като: Черешникъ, Церова, Селяни, Бистрица, Каменица, Зеленикъ, Лисецъ, Лясовецъ, Височка, Кръстецъ, Мокра и мн. др. свидетелствуватъ, че и въ най-западнитѣ

Известно е, че при заселването си на югъ отъ Дунава, славянитѣ сѫ проникнали не само въ Тесалия и Епиръ, но и въ Атика и дори въ Пелопонезъ. Често презъ срѣднитѣ вѣкове по тѣзи мѣста се споменува за българи. Въ нѣкои документи отъ това време, между другитѣ селища въ Тесалия и Епиръ, срѣщаме и доста названия отъ славянски произходъ, отъ които тукъ ще отбележимъ: Дупяни, Черничево, Буковикъ, Мелово, Загоряне, Селище, Рахово, Лешница, Граница, Долене и пр. Българитѣ въ Епиръ и Тесалия отдавна сѫ погърчени и тамъ българскиятъ говоръ не се чува вече, но множеството топографски названия, както напр. Загора, Слатина, Търново, Дрѣново, Граждани, Смоково, Бистрица, Габрово и много др. ни подсказватъ, че и въ този край българитѣ сѫ се задържали дълго време и че въ жилитѣ на мѣстното население тече славянска кръвь.

Не по-завидна е била сѫдбата и на славянитѣ въ Халкидическия п-въ, гдето презъ срѣднитѣ вѣкове е имало гѫсто славянско население, за което и днесъ ни напомнятъ селищнитѣ и мѣстни названия, между които ще споменемъ Изворъ, Луково, Равеникъ, Новосело, Провлака, Гребенико-планина и др.

Въ типикона на изчезналия манастиръ Космосотиря, който се е намиралъ до Вира, дн. Фере, отъ 1152 год., покрай гръцкитѣ названия, срѣщаме и нѣколко селищни и мѣстни имена отъ славянски произходъ, като Баняне, дн. Лѫджа-кьой, източно отъ Деде Агачъ, Дълбочани, Бреница, Драговица, Черникъ, Цехово и др. Отъ тѣзи наименования, изчезнали заедно съ тѣхното

А неизброимото число мѣстни, селищни и рѣчни названия, които се срѣщатъ изъ всички краища на Румъния, не говорятъ ли, че и на северъ отъ Дунава, дълги вѣкове българитѣ сѫ живѣли съвмѣстно съ румънското население ? Въ миналото, безспорно, имената отъ славянски произходъ ще сѫ били много повече, отколкото въ настоящия моментъ, но трѣбва да се обърне внимание, че много отъ славянскитѣ наименувания сѫ запазени въ по-старинната си форма, отколкото това е на югъ отъ Дунава. За примѣръ ще посочимъ р. Дѫмбовица, която минава презъ Букурещъ, Предѣлъ, курортъ въ Карпатитѣ, Слатина и пр.

Далечъ на западъ, задъ долината на Морава и изъ Косово поле и сега многобройнитѣ мѣстни и селищни названия ни разкриватъ, че и въ тѣзи земи до скоро се е говорило на български езикъ.

Идва редътъ и на прабългаритѣ. Тѣ успѣватъ да се наложатъ и да обединятъ разпокѫсанитѣ славянски племена на югъ отъ Дунава, като по този начинъ създаватъ голѣма и силна държава. Но като малцинство, прабългаритѣ не само че не сѫ могли да наложатъ своя езикъ, но и постепенно се сливатъ съ завареното славянско население, докато напълно изчезватъ като отдѣлна народностна група. Трѣбва да се отбележи, че както отъ тѣхния езикъ днесъ сѫ запазени само нѣколко думи, така и до насъ сѫ стигнали ограниченъ брой не сигурни названия, които бихме могли да смѣтаме за прабългарски. Като прабългарски названия можемъ да споменемъ: Тамбарàсце до Кюлевча (Шум) и Карàшъ (Врач).

Следъ прабългаритѣ тукъ се редятъ едни следъ други печенези, кумани и узи, присѫствието на които въ нашитѣ земи, освенъ отъ историческитѣ документи, ни е засвидетелствувано и отъ голѣмъ брой мѣстни и селищни названия. Отъ тѣзи наименувания, каквито особено много срѣщаме въ Северна България, отчасти изъ Софийско, Пиротско, Щипско и Воденско, се учимъ, че въ известни области нѣкои племена отъ тѣзи народи сѫ съставяли значително мнозинство и че тѣ сѫ били дълго време въ тѣсенъ допиръ съ българското население. Между множеството наименувания, които иматъ печенежки, кумански или узки произходъ, могатъ да се посочатъ: Кàспичанъ, Батàкъ, Градомàнъ, Берендè и пр.

Да се спираме върху многобройнитѣ названия отъ турски произходъ и тѣхното значение, не е необходимо. Достатъчно е да изтъкнемъ, че колкото въ една область броятъ на турскитѣ наименувания е по-голѣмъ, толкова по-компактно е било и турското население, какъвто е напр. случая съ Дели-Ормана, Сланникъ, Айтоско, Омурташко, Гюмурджинско и пр. и обратно, колкото по-малъкъ е броятъ на турскитѣ мѣстни имена, толкова и по-рѣдко е било турското население.

Има, обаче, другъ видъ названия, главно отъ български произходъ, но завършватъ съ турски наставки, като Стрéл-ча, Стрàн-джа, Маркóв-ча, Езер-ча, Дéв-ня и пр., отъ които се установява, че колкото и гѫсто да е било турското население, българскитѣ наименувания не сѫ били промѣнени и че въ жилитѣ на това „турско" население тече българска кръвь. За изтурчени българи ни говорятъ и звучнитѣ старинни български названия, запазени изъ нѣкои области, въ които изключително преобладаватъ названия отъ турски

Въ много области се срѣщатъ и нѣкои названия, които стоятъ въ връзка съ името на часть отъ една народностна група, заселени между по-компактни маси население отъ другь произходъ. Тѣзи наименувания, между които тукъ ще споменемъ: Урỳмъ-кьой, Тюркмéнъ, Татàрево, Сърбé, Мàджаре, Чèшко-поле, Яламàнка, Юруклéръ, Черкèзкото селище и пр., ни показватъ че тѣзи села и мѣста дължатъ имената си на първитѣ заселници, които сѫ били гърци, турци, татари, сърби, маджари, нѣмци и пр.

Мѣстнитѣ названия сѫ и единъ богатъ изворъ за историята на нашитѣ земи. Преди всичко тѣ се явяватъ като цененъ документъ за историческата география. Въ една голѣма часть отъ тѣхъ сѫ запазени, било въ повече или по-малко осмислена форма, имената на много отъ старитѣ градове, на нѣкои рѣки и планини; въ значителенъ брой отъ тѣзи наименувания се криятъ и имената на изчезнали и неизвестни мѣстоположения на споменати у старитѣ автори названия. Въ името Скопàрникъ, съ което днесъ нарича една малка височина въ Витоша, не се ли крие античното име на планината — Σκόμβρος? — Подъ името Пѝровецъ, съ което се нарича единъ полупресъхналъ изворъ до Г. Косово (Сев.) не е ли запазено античното име на тържището Piretensium? А името Марцѝлъ до Карнобатъ, не напомня ли на често споменуваната презъ срѣднитѣ вѣкове крепость Маркели?

Още по-ценни сѫ мѣстнитѣ названия при областнитѣ или селищни проучвания. Само този, който е правилъ антропогеографски изследвания, знае трудноститѣ, които срѣща при събирането материали за миналото на села и градове.

Α за миналото на по-голѣмата часть отъ нашитѣ селища, дори и за цѣли покрайнини, както се знае, не сѫ стигнали до насъ каквито и да сѫ исторически вести, затова често изследвачитѣ прибѣгватъ до народнитѣ предания. Преди всичко въ землището на всѣко селище се намиратъ остатъци отъ стари поселения, които освенъ съ археологическитѣ материали и, имената, съ които ги назовава околното население, ще ни послужатъ при нашитѣ проучвания. Така напр. названията: Градище, Калето, Селище, Юртлукъ, Църквище, Манастирище, Друма и пр., явно ни говорятъ, че наоколо е имало укрепление, градъ, село, църква, пѫть и пр. Но кога сѫ сѫществували тѣзи градища, селища и пр., това отчасти ще научимъ отъ археологическитѣ материали, а непрекѫснато ли е имало животъ по мѣстата, които ни интересуватъ и имало ли е приемственость или сегашното селище нѣма нищо общо съ изчезналитѣ селища, това по отсѫтствие на документи ще установимъ само чрезъ мѣстнитѣ названия. Какво напр. ще ни покажатъ имената: Линзипàра, Басàра, Тỳденъ, Ичерà и пр., които сѫ отъ тракийски произходъ? — Тѣ ни казватъ, че непрекѫснато повече отъ 2000 години, въпрѣки етнографскитѣ и политически промѣни, по тѣзи мѣста е имало животъ и че тамъ никога не е било безлюдно. Говорятъ ни още, че старото тракийско население било то запазило езика си, романизирано или погърчено, по-късно е било погълнато отъ славянската маса. Отъ имената Друмоàръ, Парамỳнъ, Сколдѝня, Мèдвенъ, Скрѝптенецъ, както и многобройнитѣ други хубави и звучни стари български названия, които се срѣщатъ въ землищата на села и градове ни говорятъ, че въпрѣки неспокойнитѣ времена презъ епохата на турското ни робство, около селищата,

И многото названия, като Цàричина, Болярски рѫтъ, Стòлникъ, Пашà-кьой , както и Хасекѝята, Пашмаклѝ, Войнѝкъ, Аканджилàре, Сокалàре и пр. ни подсѣщатъ, че на тѣзи мѣста сѫ имали свои имоти или сѫ направили нѣщо забележително нѣкой царь, царски роднина, паша, или най-после населението ще се е ползувало съ известни правдини.

Α колко много названия ни разкриватъ икономическото минало на отдѣлни по-голѣми или по-малки области? Какво напр. ни учатъ названията: Сàмоковъ, Желѣзна, Ковàчовица, Мадàнъ, Шлèгово, Плакàлница и пр. Тѣ най-добре ни свиделствуватъ, че нѣкога изъ тѣхнитѣ околности е била развита желѣзодобивната индустрия. Имената Памуклỳкъ, Бабàковецъ, Дръстене и пр. ни подсказватъ, че на тѣзи мѣста едно време се е сѣяло памукъ и че е имало тепавица и т. н.

Въ голѣмъ брой названия сѫ запазени имената на царе, областни владѣтели или на незнайни собственици на по-голѣми или по-малки имоти. Името на Шишмана, което е свързано съ последнитѣ

По-нататъкъ, мѣстнитѣ названия сѫ едно указание, отъ което най-добре ще се разбере, де по-рано изъ земитѣ ни е имало растения, каквито сега вече не се срѣщатъ. Името Кощанèво ни подсѣща да търсимъ кестени, Елшѝца — да диримъ елхи и пр. Α имената Самỳровъ-трапъ, Кошỳта, Домỳзъ-орманъ, Луповъ-долъ и пр. не показватъ ли, че въ тѣзи мѣста нѣкога сѫ живѣли бѣлки, кошути, диви свини, вълци и т. н. ?

Всѣки народъ, независимо отъ неговата култура и богатство на езика си, е давалъ толкова сполучливи названия на мѣста, рѣки и селища, каквито нито любительтъ, нито пъкъ специалистътъ биха могли и да помислятъ. Народътъ така добре е именувалъ Комъ, Бѝстрица, Мѫтнѝца, Юмрỳкъ-чалъ, Дỳпница, Скравèна, Ржàна и др., че каквито и нови названия да се налагатъ отгоре, въ никой случай не биха могли да ги замѣнятъ. И народътъ е назовавалъ мѣстата споредъ тѣхния външенъ видъ — като Οстрèцъ, Кỳтловица, въ връзка съ пропасти, пещери и пр., като Бездèница, Пещьтà, Ждрѣлò,

И най-после топографскитѣ имена се явяватъ като единъ неизчерпаемъ езиковъ материалъ за филолозитѣ и езиковедитѣ. Въ колко отъ тѣзи наименувания се криятъ думи отъ малко известнитѣ, или почти никакъ непознати езици на траки, прабългари, кумани и печенези ! Въ колко отъ многобройнитѣ наименувания сѫ запазени, отдавна излѣзли отъ обикновения говоръ, стб. думи ? И ако голѣма часть отъ старитѣ названия и да сѫ стигнали до насъ въ повече или по-малко видоизмѣнена форма, езиковедитѣ ще могатъ да издирятъ фонетичнитѣ промѣни ставали въ тѣхъ при предаването имъ отъ народъ на народъ, докато сѫ стигнали до днешния си видъ. За езиковедитѣ се открива широко поле за работа: тѣ ще трѣбва да установятъ, кои отъ мѣстнитѣ имена сѫ отъ тракийски произходъ, какви сѫ били тѣхнитѣ първоначални форми м какво биха могли да означаватъ. На тѣхъ престои да установятъ, кои отъ названията отъ гръцки произходъ като: Ямборано, Яменъ, Петревене, Пилишатъ, Калакастрово и мн. др. сѫ по-стари, т. е. запазени още отъ римска епоха и кои сѫ по-нови или наложени отъ често преселяванитѣ отъ българскитѣ царе, гърци, въ българскитѣ зами, или най-после, сѫ преминали по други пѫтища. Α какво биха казали езиковедитѣ за множеството названия отъ вулгаро-латински произходъ, каквито особено често се срѣщатъ изъ нѣкои планински и предпланински области?

Но колкото и да сѫ интересни названията отъ предславянската епоха за насъ, много по-голѣмъ

И най-после на езиковедитѣ предстои да изследватъ значителенъ брой названия отъ тюркски произходъ, за да установятъ, кои отъ тѣзи топографски имена сѫ прабългарски, кои печенежки, кои кумански и кои узки, за да могатъ следъ това да издирятъ и тѣхното значение.

Освенъ хилядитѣ названия, чийто произходъ и значение може да се установи, има и значително число наименувания съ неопредѣленъ произходъ, като напр.: Шèвря, Логòра, Кордỳма, Нèсла, Артя, Нагояса, Калкỳря, Спèрла, Варнèа и много други.

И въпрѣки многобройнитѣ и най-разнообразни по произходъ и значение мѣстни названия, до сега у насъ не е проявено достатъчно внимание за тѣхното системно събиране и проучване. Наистина, любители и специалисти сѫ писали върху една незначителна часть отъ топографскитѣ имена на нашитѣ земи, но то главно върху произхода и значението на имената на по-голѣмитѣ рѣки, градове, и планини.

Още старитѣ гръцки и латински автори, които говорятъ за българскитѣ земи, често между другото, съобщаватъ и за основаване на градове, които сѫ наричани по имената на тѣхнитѣ

Пръвъ, който се е интересувалъ и е събиралъ топографски имена отъ нашитѣ земи е П. И. Шафарикъ, но тѣзи материали не сѫ могли да видятъ бѣлъ свѣтъ. Г. С. Раковски въ предговора на проектираната трета часть на „Показалеца" съобщава, че „името Котилъ на самъскритъ іазьікъ значи укріьплено — обградено съ кріьпости міьсто" (Г. С. Раковскіи, Показалецъ или рѫководство I Одеса 1859, стр. XIX), а въ третата часть на „Показалеца", която е въ рѫкописъ, Раковски се занимава съ Котелъ, при което цельта е да се докаже, че топонимията на тоя градъ указва на първото българско отечество, равнинитѣ на Индия (М. Арнаудовъ, Г. С. Раковски, 1942, 211).

Петко Р. Славейковъ е събиралъ топографски имена изъ всички кѫтове на българското отечество, които той тъкмилъ да издаде въ своя „почти изкаранъ" „Географски и Исторически словарь на Балканския полуостровъ", но този извънредно цененъ материалъ е загиналъ въ пламъцитѣ на Старо-Загорския пожаръ въ 1877 год. Въ този словаръ Славейковъ ще е правилъ опити и да

К. Иречекъ, както въ своята „История на българитѣ", така и въ „Военниятъ пѫть отъ Бѣлградъ до Цариградъ" и въ „Пѫтувания по България", често се спира и върху произхода и значението на много селищни и рѣчни названия изъ българскитѣ земи. Въ специална студия озаглавена „Християнскиятъ елементъ въ топографическата номенклатура на Балканскитѣ земи", той разглежда голѣмъ брой названия, които стоятъ въ връзка съ християнството.

М. Дриновъ, освенъ въ статията си „По въпроса за названието на Пловдивъ" въ сп. „Наука", кн. II (1882), стр. 355 и въ нѣкои отъ другитѣ си трудове накратко се спира върху нѣкои топографски имена.

Известенъ интересъ къмъ мѣстнитѣ наименувания е ималъ и Ив. Д. Шишмановъ. Но по-голѣмъ интересъ къмъ мѣстнитѣ названия е проявилъ Ат. Илиевъ. Той, обаче, се ограничава върху единъ дѣлъ отъ названията, което се вижда отъ следнитѣ му трудове: „Румънска топонимия отъ славянски произходъ", „Славянски названия съ турски изговоръ" и „Растенията отъ българско фолклорно гледище". Опити за обяснение на произхода и значението на названията на нѣкои селища и рѣки е правилъ и А. Иширковъ.

Колкото и да сѫ интересни споменатитѣ по-горе трудове, авторитѣ на които повече сѫ били историци или етнографи, и които между другото сѫ се занимавали съ топографскитѣ названия, тѣ нѣматъ това значение както трудоветѣ на специалиститѣ езиковеди. Пръвъ, който по-специално, въ строга научна форма, почна да се

Опитътъ за географски речникъ на българскитѣ земи се повтори и отъ Ж. Чанковъ, който покрай другитѣ описания е далъ и нѣкои тълкувания на малъкъ брой названия.

Всички, които сѫ се занимавали съ топографскитѣ имена, освенъ Π. Р. Славейковъ, сѫ писали своитѣ трудове възъ основа на събрани чрезъ литературата материали. Отъ дълги години и П. Делирадевъ събира топографски наименувания, на една незначителна часть, отъ които той дава тълкувания въ своитѣ трудове върху нашитѣ планини.

И мнозина други сѫ се опитвали да обясняватъ произхода и значението на нѣкои селищни или рѣчни имена, трудоветѣ на които сѫ дадени въ края на книгата. Освенъ това и почти всички, които сѫ правили анторопогеографски проучвания или сѫ писали върху историята на нѣкои градове и села, сѫ дали и кратки тълкувания на описванитѣ отъ тѣхъ селища.

На края ще добавя и следнитѣ нѣколко реда: Събирането на тѣзи ценни материали трѣбва да се подеме по-скоро и не отъ единъ или двама, а отъ много, и по-добре подготвени работници. Предстоятъ още много години докато се събератъ всички топографски имена изъ

НАРОДНИ ТЪЛКУВАНИЯ НА ИМЕНАТА

Всѣки се интересува отъ произхода и значението на името на родното си мѣсто. Всѣки би искалъ да знае, какво значи името на близката рѣка, на съседнитѣ височини, планини и пр. А единствениятъ изворъ, гдето любительтъ ще намѣри безгранични обяснения и тълкувания, е народътъ. И никой така лесно и „убедително", не тълкува селищнитѣ и мѣстнитѣ названия, както населението. Всѣко име, независимо отъ неговия произходъ и значение, за народа е обяснимо. Дори и названия, които и специалиститѣ трудно биха могли да ги обяснятъ, народнитѣ „знахари", безъ особена мѫка, могатъ да ги изтълкуватъ. Имената, главно се тълкуватъ по смисъль, безъ ни най-малко да се обръща внимание, възможни ли сѫ и смислени такива обяснения. Има и много наименувания, които населението свързва съ легенди и събития, които повечето пѫти нѣматъ нищо общо съ мѣстото, нито пъкъ съ каквото и да е историческо събитие.

Излишно е тукъ да се спираме подробно върху обясненията, които населението дава за произхода и значението на названията на селищата, мѣстата и рѣкитѣ. Достатъчни сѫ само нѣколко примѣра, за да ни стане ясно и да се разбере, че народнитѣ тълкувания не само че не признаватъ никакви езикови закони, но ни най-малко не държатъ смѣтка за географскитѣ форми, за растителностьта, животинския миръ и пр. Да почнемъ отъ Вѝдинъ, името на който споредъ народното

ПРОМѢНА НА СЕЛИЩНИТЪ И МѢСТНИТѢ НАЗВАНИЯ

Промѣнитѣ на селищнитѣ и мѣстнитѣ названия датиратъ още отъ най-стари времена. Всѣки народъ при завладяването или заселването си въ чужда земя, наследява отъ завареното или изостанало по-старо население и много имена на селища, рѣки, планини и пр. Новиятъ народъ въ зависимость отъ неговата материална и духовна култура, както и отъ продължителностьта на времето, презъ което е преживѣлъ въ новозавзетитѣ области, промѣня и названкята. Промѣната е ставала по три начина: 1. пълно замѣняване на старитѣ съ нови наименувания, 2. превеждане и 3. чрезъ видоизмѣняване или осмисляне на имената. Съ видоизмѣненитѣ и преведени имена ще се занимаемъ въ следнитѣ страници, а тукъ ще се запознаемъ съ напълно замѣненитѣ стари селищни и мѣстни названия съ по-нови, като почнемъ отъ Пловдивъ.

Най-старото име на днешния Пловдивъ, споредъ Амианъ Марцилинъ е било Εὐμολπιάς — Евмолипида, който отъ Филипа II Македонски е билъ преименуванъ иа Φίλιππόπολις — Филипополисъ, а тракитѣ превели на Пулпудева. Наредъ съ дветѣ имена за известно време градътъ се е наричалъ и Πονηρόπολις—Понерополисъ, т. е. „градъ на престѫпницитѣ". Римлянитѣ, отъ тритѣ хълма, върху които е билъ заселенъ града, го преименували на Trimontium, което ще каже „Трихълмие",

Круни (Κρουνί) е било най-старото име на дн. Балчикъ, което значи „извори". По-късно градътъ по името на Дионисий билъ нареченъ Διονυσόπολις. Българитѣ видоизмѣнили най-старото име, и презъ срѣднитѣ вѣкове градътъ се е казвалъ Карвуна. Турцитѣ, обаче, по името на полунезависимя владетель на крепостьта — Баликъ, братъ на Добротица, нарекли града Балчикъ. Тракийскиятъ градъ Ἀγορά билъ преименуванъ отъ Лизимаха на Λυσιμαχία. Днешниятъ гр. Варна до къмъ IV в. сл. Хр. се е наричалъ Ὀδησσός, а малкото градче Каварна въ антична епоха е било известно съ името Βίζώνη. Античното название на Ἀπολλωνία още въ самото начало на срѣднитѣ вѣкове било промѣнено на Σωζόπολις — Созополъ.

Тракийското име на Ст. Загора е било Вегое, което римлянитѣ промѣнятъ на Augusta Traiana. Славянитѣ осмислятъ старото име въ формата Бороуи , което по-късно, и то за кратко време, по името на византийската царица — Ирена е било промѣнено на Иренополисъ. Турцитѣ нарекли града Ески Заара, а нѣколко години преди Освобождението, нѣкои сѫ се опитвали да нарекатъ града — Желѣзникъ.

Името на Цариградъ е промѣнявано нѣколко пѫти. Античното име Βυζάντιον се промѣня отъ Константинъ Велики на Constantinopolis, а отъ турцитѣ — на Истанбулъ.

Старото име на Кавала е било Νεάπολις, което име презъ срѣднитѣ вѣкове гърцитѣ замѣнятъ съ Χριστουπόλεως — а славянитѣ — съ Мороуньць.

Тракийското име Παυταλία — Пауталия, славянитѣ промѣнятъ въ Вельбѫждь , което значи камила,

Днешниятъ градъ Люле-Бургасъ въ древностьта се е наричалъ Βεργούλη, но въ 403 год., по името на императора Аркадий — билъ нареченъ Ἀρκαδιούπολις — Яркадиополисъ име, което се задържа до късно срѣдновѣковие.

Античното име Πόντος въ началото на срѣднитѣ вѣкове се промѣня на Тивериуполисъ, което название славянитѣ по-късно замѣнягь съ Стрỳмица. Названието Σκοτοῦσσα, славянитѣ смѣняватъ на Валовища, а турцитѣ — на Демиръ-Хисаръ. Heraclea Lynkestis се е наричалъ единъ градъ, до мѣстото на който по-късно възниква славянскиятъ градъ Бѝтоля, който турцитѣ и днесъ наричатъ Монастиръ. Тракийското название Транупара презъ срѣднитѣ вѣкове е било замѣнено съ Крàтово.

Както днесъ, така и въ миналото при промѣната на селищнитѣ названия, често новитѣ имена много скоро били наггьлно изоставяни и забравяни. Днешниятъ градъ Силиврия е билъ преименуванъ отъ Аркадий въ честь на неговата жена на Ἐυδοξιόπολις, име което наскоро е било зàбравено. Иванъ Цимисхий презъ X в., следъ като поправилъ крепостьта Дръстъръ, по името на Теодоръ Стратилатъ, който му помогналъ противъ руситѣ, е преименувалъ града на θεοδωρόπολις — Теодоруполъ, а Преславъ билъ нареченъ Иоанополисъ. Презъ срѣднитѣ вѣкове Прѣспа била преименувана отъ Василия II на Константина.

Славянитѣ, освенъ селищни, сѫ промѣнили и много мѣстни названия. Античната Пангей у славянитѣ се промѣня на Кушница, а у турцитѣ — на Пърнаръ-дагъ, Ἕβρος — на Марица, Ἄξιος

Не сѫ малко и случаитѣ, българитѣ да промѣнятъ названията и презъ късното срѣдновѣкове. Така напр., по името на черквата Св. София, още въ края на 14 в. срѣдновѣковниятъ Срѣдецъ започва да се нарича София.

Турцитѣ не сѫ останали назадъ при промѣната на селищнитѣ и мѣстнитѣ названия. За съжаление, обаче, ние не знаемъ, какъ преди падането ни подъ турцитѣ сѫ се наричали много отъ нашитѣ градове, планини, рѣки и пр., които сега носятъ турски наименувания, какъвто е напр. случая съ Сакаръ-планина, Ески Джумая, Тозлукъ, Софлу, Чая и пр. Турцитѣ преименуватъ Родосто на Текиръ-дагъ (по името на близката планина), Сушица — въ Карлово, Места — въ Кара-су и пр.

Веднага следъ освобождението започва и промѣната на селищнитѣ названия отъ чуждъ, главно турски произходъ. Тази промѣна е ставала периодически въ различни времена и споредъ нѣкои по-важни вѫтрешни или външни, събития сѫ били преименувани повече или по-малко селища. Наскоро следъ освобождението сѫ били промѣнени имената на малъкъ брой селища. Повечето селищни названия сѫ били побългарени презъ 1903 год., но особено много села и градове сѫ били преименувани презъ 1934 год., когато по нареждането на Министерството на вѫтрешнитѣ работи сѫ били промѣнени 1600 селищни названия. Напоследъкъ бѣха преименувани и всички селищни названия отъ чуждъ произходъ въ Добруджа, както и имената на нѣкои планини, рѣки, равнини и върхове въ различни краища на страната. Но трѣбва да отбележимъ, че както по-рано, така и при последнитѣ промѣни на селищнитѣ и мѣстни названия сѫ допустнати много

По-рано на този извънредно труденъ въпросъ се е гледало леко. Натоваренитѣ съ тази работа, обикновено общински съвети, околийски началници или партизани, по-скоро сѫ искали да се покажатъ предъ началството си като голѣми родолюбци, отколкото да дадатъ сполучливи названия на отбелязанитѣ за преименуване селища.

Комисията, натоварена презъ 1934 год. съ преименуване на селищата, повече е възприемала и одобрявала имената предлагани отъ общинскитѣ съвети или на други „силни на деня" лица. Ако по-внимателно се спремъ на новитѣ селищни названия отъ 1934 год., ще видимъ, че членоветѣ на тази комисия, голѣма часть отъ които сѫ били специалисти, не сѫ държали смѣтка нито за миналото, нито за мѣстнитѣ особености на земната повръхность, почва, растителность и животинско царство, занятие на жителитѣ, нито най-после за хубавитѣ мѣстни имена, каквито се намиратъ въ землищата на много отъ преименуванитѣ селища. А причината за всичко това се крие, какъвто е и случаятъ съ комисията назначена за преименуване на селищата въ Добруджа, въ нежеланието на представителитѣ на Министерствата да бѫдатъ предварително изпратени двама или трима специалисти да проучатъ на самото мѣсто, кое и какво име ще трѣбва да се даде на това или онова селище. Забележително бѣ, че никой отъ членоветѣ на последната комисия, въ която участвувахъ и азъ, не познаваше, отчасти поне, селищата изъ Добруджа. Въ противенъ случай не щѣха да бѫдатъ допустнати толкова грѣшки. Преименуването на селищнитѣ и мѣстнитѣ названия не може да става само отъ кабинета, а наложително ще трѣбва на самото мѣсто да се

Защо е промѣнено хубавото име Бързѝци въ Александрово (Бѣлогр.)!? И не е ли било по-добре, вмѣсто Александрово (Ловч.) селото да е преименувано въ Лукàчъ или Бèрница, както сѫ се наричали дветѣ стари изчезнали български селища въ землището на селото? Α кому е прѣчило и защо, старото, известно отъ Чипровското възстание презъ 1688 год. име Кýтловица е промѣнено въ Фердинандъ? Това най-добре е знаялъ само общинскиятъ съветъ отъ тоя градъ презъ 1891 год. Α името Кутловица не само, че е старинно, но и напълно отговаря на мѣстоположението на града. Нима бѣше наложително едно отъ едва запазенитѣ две или три прабългарски селищни имена, като Карагỳй или Крагуй (Плѣв.) да бѫде преименувано въ Горталово? Въ Битолско едно село се нарича Крагỳево, а въ Сърбия има градъ Крагуевацъ. Защо известното още презъ 1636 год. село Куманѝца (Соф.) е замѣнено съ Кубратово? Селото Таушàнъ-тепе (Ямб.) е преименувано въ Изворъ, вмѣсто Ковѝлъ

Но особено лошо впечатление правятъ, може да ги наречемъ, глезени имена. Селото Язапъ-кьой (Ямб.) е преименувано въ Веселиново и то не че е много драго и весело на селянитѣ, но защото ямболци идвали да се веселятъ въ близкия „Орманъ". Защо старото българско име на с. Карлýково (Смол.) трѣбваше да се замѣни съ Славеино? Кèремитликъ (Айт.), сега се нарича Люляково, защото на около 5—6 клм. северно отъ селото въ планината имало люлякъ. Това село преди изтурчването на българското население въ този край презъ 16 в. се е наричало Γраматѝково, една часть отъ жителитѣ на което сѫ се изселили и основали едноименното село Граматиково (М.-Търн.). Погрѣшно е преведено и Василикò на Цàрево, когато е известно че старото му име е Босѝлково. Защо и дветѣ съ стари български имена села Радѝненецъ и Βинàя (Плѣв.) сѫ преименувани въ Обнова, а едно малко селце въ Момчилградско — въ Гледка ?

А броятъ на лошо преименувани селища е толкова голѣмъ, че да се спираме върху тѣхъ е

село Куртъ-бунаръ (Чирп.) е преименувано на Винарово, когато можеше да бѫде преведено на Вълчи кладенецъ, което пъкъ напълно ще отговаря на античното Lupi fontani.

Селото Арàпово (Елх.) е преименувано въ Черноземъ, а Арàпово (Асен.), макаръ че селото е разположено въ равнина — въ Златовръхъ.

Новото име на Мѫгура (Ник.) е Дѫбованъ, вмѣсто Върбово или Върбица или пъкъ Могила.

Хисàръ (Иваил.) е преименувано въ Рогозово, а Акъ-коюнъ (Пров.), което значи Бѣла-овца, е наречено, безъ никой да знае защо — Искъръ.

Гèрдиме (Харм.), сега се казва Хлѣбово, а има ли повече хлѣбъ въ това село, отколкото въ околнитѣ селища, това знае само бедното му население !

Α какво общо има Ботевъ съ Ботевградъ ? — това нека кажатъ голѣмцитѣ отъ този градъ, които сѫ били на чело на управлението презъ 1934 год. Ако Орхане е турско име, защо тогава последното название, почти побългарено, е запазено въ Орханово, бивше Орхàнъ-кьой (Ямб.)?

Сѫщото е и съ Нàдърлъкъ (Айт.), което е промѣнено въ Рожденъ, а Надàрево(Търг.) остава!

Името на Кулаклѝ (Ямб.) е промѣнено въ Завой, а Кулàково (Новопаз.) — въ Колаково.

Митирѝзово (Карл.) е преименувано въ Долно-Левски, а Ямболското с. Мидирѝсъ е промѣнено на Митирисъ.

Акънджилàре (Севл.) е наречено Петко Славейковъ, а Аканджѝево (Паз.) — остава.

Да се спираме на множеството едноименни селищни названия като: Ново-село, Александрово, Фердинандово, Борисово, Ботево, Левски и пр. сѫщо така е излишно. Тукъ ще обърнемъ внимание, че освенъ значителниятъ брой названия съ имената на Левски и Ботевъ, има вече и Горно, Долно и дори Срѣдно Левски, Горно Ботево и т. н.

Много селищни названия, особено изъ Крумовградско, Ивайловградско, Момчилградско, Златоградско и др. сѫ преименувани така, че новитѣ имъ изкуствено създадени имена като: Равенъ, Рогозово, Славеево, Благовецъ, Бѣли-долъ, Гугутка и пр. нѣматъ нищо общо съ селищата.

Не стига че Министерството на вѫтрешнитѣ работи има грижата за преименуване на селищата, но по-рано и отъ Дирекцията на желѣзницитѣ бѣха се запретнали да „прекръщаватъ" гари и спирки. Защо хубавото и старо, известно на мнозина пѫтешественици отъ 17—18 в. име Ποбѝтъ-камъкъ е замѣнено съ Мѝлковица? Защо новата спирка до Комàрево (Карн.) е наречена Лозàрево? Една спирка се нарича Немирово, може-би по името на сина на руския публицистъ Немировичъ-Данченко! — или на нѣкой другъ повече заслужилъ на България, отколкото Стамболовъ, на името на когото е наречена най-незначителна спирка по Б. Д. Ж. Α наблизу до Немирово презъ всички времена е имало ханове — спирка за пѫтници съ всичкитѣ му удобства, която и днесъ се нарича съ старобългарското име Падàлото.

ИЗЧЕЗНАЛИ И ЗАБРАВЕНИ ИМЕНА

Едва ли има друга область, въ която да сѫ ставали толкова много и чести промѣни на населението, както въ земитѣ на източната половина на Балканския п-въ. При всѣка смѣна на населението въ много покрайнини сѫ ставали и промѣни на селищнитѣ и мѣстни названия. Голѣма часть отъ старитѣ имена сѫ изчезнали още твърде рано, други презъ срѣднитѣ вѣкове и турското ни робство, а трети сѫ запазени въ названията на нѣкой самотенъ връхъ или никому неизвестна долина, изворче или мѣсто, Много отъ старитѣ

Въ Илиадата се споменува прочутия по своето вино гр. Ἰσμάρος — Исмаръ, който се е намиралъ въ областьта на тракийското племе кикони, живѣли нѣкѫде по юго-източнитѣ склонове на Родопитѣ, и който споредъ Страбона е лежалъ близу до Маронея, градъ отдавна изчезналъ и забравенъ. Кѫде изъ източна Тракия сѫ изворитѣ на р. Теаръ, до която въ похода си срещу скититѣ презъ VI в. пр. Хр. Дарий I заповѣдалъ да издигнатъ могила? Не се знае и мѣстоположението на прочутия къмъ VI в. пр. Хр. съ своитѣ златни рудници и отдавна изчезналъ и забравенъ градъ Скаптесиле, който се е намиралъ нѣкѫде изъ Пангей (дн. Пърнаръ-дагъ). Преди много вѣкове е забравено и най-старото име на Пловдивъ, който споредъ Амианъ Марцилинъ се е наричалъ Евмолпида. Коя е рѣката Сергентай изъ Овчо-поле, до която презъ V в. пр. Хр. е имало царски дворецъ? Коя е рѣката Лигинъ, далечъ три дни пѫть отъ р. Дунавъ, до която е стигналъ Александъръ Велики следъ преминаването на Хемусъ, въ похода му срещу трибалитѣ? На кой родопски връхъ се е намирало прочутото светилище на Дионисий, което е било посетено отъ Александра Велики и бащата на императора Августа?

Въ началото на III в. пр. Хр., келтитѣ основаватъ свое царство на югъ отъ Стара-планина, съ столица Τύλις-—Тиле. Где изъ Казанлъшко се е намиралъ този градъ и има ли той нѣщо общо съ споменатия у готски историкъ Иорданесъ презъ VI в. сл. Хр. градъ Τουλεοῦς — Тулеусъ?— Това и до днесъ не е установено. А да се отожествява, както нѣкои приематъ, името на днешното с Τулοвο (Каз) съ името на старото Тиле е съвършено неоснователно и погрѣшно.

Отдавна е забравено и старото име на Витоша — Σκόμιος или Σκόμβρος, както и названията на много отъ приморскитѣ градове като: Ἄβδηρα — Абдера, дн. Булустра къмъ Деде-Агачъ, Пéρινθος — Перинтъ, дн. Ергели на Мраморно море, Бизоне до Каварна и пр. Все презъ края на античната епоха сѫ забравени и названията на градоветѣ Стибера, Дериопъ и Акане, които сѫ се намирали нѣкѫде около р. Черна. Тогава изчезватъ и Ницеа изъ Битолско, Ускана около Кичево, Стене, който ще е лежалъ около Демиръ-капия, Скиртиана, Антигонеа, Γορτυνία — Гортиния и др., които ще трѣбва да търсимъ изъ долината на р. Вардаръ. И името Керкенитесъ е изчезнало, за да се замѣни съ названието на неотдавна пресушеното Тахино езеро.

Подиръ VI в. сл. Хр. не се чува повече и още не се знае и мѣстоположението на главния градъ на беситѣ — Бессапара, който се е намиралъ изъ Пазарджишко, южно отъ р. Марица. Кѫде между р. Искъръ и Цибрица се е намирала пещерата Кейресъ, въ която презъ 29 год. пр. Хр., значителна часть отъ мизитѣ, заедно съ тѣхнитѣ жени, деца, добитъкъ и покѫщнина сѫ били принудени да се скриятъ, и затворени отъ М. Лициний Красъ, измрѣли отъ гладъ?

Забравени сѫ и названията на голѣмъ брой римски градове изъ българскитѣ земи, имената на които сѫ ни известни отъ старитѣ автори, като напр. Траянополисъ (между Фере и Деде-Агачъ), Топиросъ (съ неизвестно мѣстонахождение, източно отъ Драма), Плотинополисъ (дн. Димотика), Августа Траяна (Ст. Загора), Августа (дн. Хисаръ—Пловдивско), Пауталия (Кюстендилъ), Вариана до Лѣсковецъ (Орѣх.), Оескусъ до Гигенъ (Ник.), Нове до Свищовъ, Приста (дн. Русе), Марцианополисъ до Девня (Варн.), Дионизополисъ (дн. Балчикъ), Мелдия до Драгоманъ и пр. А где изъ Мизия е лежалъ споменатиятъ само у единъ късенъ римски авторъ градъ Помпеанополисъ, при Чумаковци ли или на нѣкое друго мѣсто? — Това ще ни покажатъ само бѫдещитѣ разкопки и издирвания.

И имената на много селища, които сѫ ни познати отъ римскитѣ итинерарии (карти), сѫ забравени и то наскоро следъ идването на славянитѣ, като напр.: Бугарака до Лѣсново (Новосел.), Сирнота до Маноле и Перемболе до Бѣлоземъ (Пловд.), Карасура до Свобода (Чирп.), Адъ Путеа до Рибенъ (Плев.), Сторгозия до Плѣвенъ, Дорионесъ, вѣроятно около Дойренци (Лов.) Мелта, дн. Ловечъ, Состра до Ломецъ (Троян.), Камиструмъ до Козлудуй (Орѣх.) и т. н.

Отъ епиграфскитѣ паметници ни сѫ известни много тракийски и римски селищни названия, чиито имена сѫ изчезнали наскоро следъ тѣхното разрушаване презъ IV и V в. сл. Хр. Мѣстонахожденията на една часть отъ тѣзи селища сѫ открити благодарение на намѣренитѣ въ тѣхъ надписи, но другата по-значителната часть ще останатъ, може би, завинаги неизвестни. Тукъ ще се задоволимъ, като отбележимъ само нѣкои отъ известнитѣ ни отъ надписитѣ, изчезнали имена,

Бурдапа (Βουρδάπα) — до Саладиново (Пазард.),

Бендипара (Βενδιπάρα) до Строево (Пловд.),

Земидрена (Ζεμιδρηνα), между Баткунъ и Вѣтренъ-долъ (Пазард.),

Скаптопара (Σκαπτοπάρα) до Г. Джумая,

Дискодуротера (Δισκοδουράτεραι) до Гостилица (Дрѣн.),

Пиретензиумъ (Piretensium) до Горско Косово (Севл.) и

Скодренось (Σκοδρενός) до Опѝцвѣть (Царибр.).

Нѣкѫде изъ Софийско сѫ Ранискелосъ (ῤανίσκελος) и Атипара (Αθιπάρα).

Α на кои мѣста изъ Чирпанско и Пловдивско ще трѣбва да търсимъ Базопара (Βαξοπὰρα), Стратопара (Στρατοπάρα), Гелупара (Γελουπάρα), Курпиза (Κουρπίσα), Красалопара (Κρασαλοπάρα) и Келеносъ (Κελληνός) ?

И изъ околностьта на Хисаря сѫ се намирали отдавна изчезналитѣ селища като: Брентопара (Βρεντοπάρα), Мосина (Μοσσίνα), Геринула (Γερινοῦλα), Зеробаста (Ζεροβάστα), Зерклене (Ζερκληνή), Бдекерене (Βδεκυρηνή) и др.

Изъ Добруджа сѫ се намирали изчезналитѣ селища: Декастера (Δεκαστέρα), Либиста (Libistus) и Зичера (Ζίτσέρα), а около Никюпъ — Арзила (Ἀρσίλα) и пр.

Где изъ Борисовградско се е намирало селището Скаскопара (Σκασκοπάρα), е изъ Зѫхненско — Тасибесита (Τασσιβήστα)? — това вѣроятно никога не ще се узнае.

По всички краища на българскитѣ земи се намиратъ следитѣ на много стотици градове, крепости и села, сѫществували презъ римската епоха, на по-голѣма часть отъ които едва ли нѣкога ще се узнаятъ точнитѣ мѣстонахождения. И до днесъ не ни е известно името на голѣмия римски градъ, който се е издигалъ на мѣстото на с. Чумаковци (Б. Слат.). Развалини и следи отъ по-голѣми селища на римската епоха има до: Макрешъ (Кулско), Кладорубъ (Бѣлогр.), Криводолъ (Врач.), Ерденъ (Ферд.), Мездра и Карашъ (Врач.), Алтимиръ (Орѣх.), Бѣжаново (Лук.), Баховица (Ловч.), Сухиндолъ (Севл.),

Где сѫ се намирали Описена (Οπίσηνα), Тибиска (Τιβίσκα), Боспара (Βόσπαρα), Бепара (Βεπάρα) и Исчипара, които сѫ лежали изъ Пазарджишко, Берипара (Βεριπαρα) изъ Г. Орѣховско, Ролигера (ῥολλι-γεράς) изъ Дупнишко ? А колко селища и крепости се споменуватъ у Прокопия, които е поправилъ или въздигналъ Юстинианъ? Тукъ ще споменемъ само нѣколко названия на крепости, изчезнали и забравени, може би, още съ идването на българитѣ, като: Мундепа (Μούνδεπα), Арина (Ἀρίνα) между Одесосъ и Никополисъ, Айадава (Ἀϊα-δαβα) около Бѣла-Паланка, Браиола (Βραϊολα) въ областьта около Тимокъ, Залдапа (Ζάλδαπα) между Давня и Силистра, Ἀσίλβα и Σίσνάδαβα изъ Добруджа, Тарпоронъ (Τάρπωρον), Хердускара (Χερδούσκερας) и Собаста (Σόβαστας) изъ Кюстендилско и пр. Не е известно и мѣстоположението на основания отъ Юстиниана и споменаванъ до късни времена градъ — Юстиниана Прима!

Не се знаятъ и мѣстата на споменатитѣ у Хиерокла презъ VI в. двата, съ тракийски имена, градове (Βάργαλα) и Запара (Ζᾶπαρα), които сѫ се намирали изъ долината на Брѣгалница.

Отдавна сѫ изчезнали и забравени и имената, както и точнитѣ мѣстонахождения на епископскитѣ градове Диосполисъ (Διόσπολίς), Диоклецианополисъ (Διοκλητιανόπολις), Себастополисъ (Σεβαστόπολις), Иоаница (Ἰωαννίτζων) и др., които сѫ се намирали нѣкѫде изъ Южна България. Не се знае положително и седалището на изчезналата изъ Пловдивско, епископия Драгавития. И името

Названията на много крепости и градове изъ предѣлитѣ на българскитѣ земи, преминавали отъ едни рѫце въ други, се споменуватъ и между 8—14 в. Имената на голѣма часть отъ тѣзи крепости и селища сѫ забравени още при тѣхното разрушение въ войнитѣ между българи и гърци, или при падането ни подъ турцитѣ. Въ войнитѣ между българи и гърци, или българи и маджари, кумани и латинци, или гърци и кумани и печенеги, на югъ отъ Дунава се споменуватъ много крепости, чиито имена отдавна сѫ забравени, като напр.: Меркели (вѣроятно Хисаря до Карнобатъ, до който минава рѣкичката Марцѝлъ), Голое до Комàрево (Карн.), Белятово (Βελιάτοβα) нѣкѫде и изъ Пловдивско (споменато въ войната между византийци и печенези презъ 1086 г.), Лардея, Ктения, Бастерна, нѣкѫде изъ Сливенско и Ямболско, Каменна и Девина изъ Котленско, Кочово (Ст. Заг.), Близме до Калугерово (Харм.), Пеячево изъ Ст.-Планина, Кичево и Стеница (Варн.), Козякъ, Грамена и Червезница изъ източна Стара-планина, Пиргиционъ до дн. Бургуджи, — Г. Александрово (Слив.), Мундрага, нѣкѫде изъ северо-източна България, заселения отново до Стара-планина отъ Калояна гр. Авлиенъ, Копсисъ, нѣкѫде изъ Карловско и мн. др. И днесъ, съ положителность не се знае, кѫде се е намирала областьта Парория, дето се е подвизавалъ Теодосий Търновски.

Много покрайнини изъ българскитѣ земи презъ срѣднитѣ вѣкове, дори и до началото на миналия вѣкъ сѫ се наричали Загора. Въ днешни дни, обаче, това име е запазено само въ нѣкои народни пѣсни и двата града Стара и Нова Загора.

Α где трѣбва да търсимъ Констанция, до който градъ, споредъ Сюлейманкьойския надписъ, е стигала границата между България и Византия презъ 9 и 10 в. — Изъ Харманлийско или при Малко-Тополово (Асен.), дето върху единъ високъ върхъ се намирать развалинитѣ на голѣма крепость, която днесъ се нарича Костàнтия! Α где изъ Южна България се е намиралъ споменатия въ сѫщия надписъ градъ Балзена (Βαλζῆνα)? — За сега оставатъ неизвестни.

Забравени сѫ и старитѣ български имена на градоветѣ: Морунецъ (дн. Кавала), Тухтонъ (дн. Поморие), Велбѫждъ (дн. Кюстендилъ), Равенъ (до Тработивище — Щипско,) Главница, между Бератъ и Валона въ Албания и пр.

Въ грамотитѣ на българскитѣ царе се изреждатъ много названия на мѣста, села и градове, сега никому неизвестни и завинаги забравени, като: Житомискъ (градъ, който е лежалъ между Кюстендилъ и Дупница), Столникъ, Слепче, Слано, Лимовица, Врачовецъ, Българино, Абланово и др., които сѫ се намирали изъ Дупнишко, Г. Джумайско и Кюстендилско. Въ Батошевския надписъ, нѣкѫде изъ Севлиевско се споменуватъ Витен и Рибаре , села, отдавна забравени.

Α колко много названия на стари крепости, които сега носятъ нарицателнитѣ имена „градището, „калето", „хисаря" и др. сѫ изчезнали при падането ни подъ турцитѣ, а съ разрушаването имъ и тѣхнитѣ имена сѫ забравени! Какъ сѫ се наричали крепоститѣ до Фотиново (Пещ.), Триградъ и Гела (Дев.), до Брацигово, Кърджалии, Говедарци (Самок.), Бистрица (Дупн.), Върбово и Чупрене (Бѣлогр.), Бѣлимелъ и Ерденъ (Ферд.), Оходенъ, Габаре и Реселецъ (Б. Слат.), Драгана и Смочанъ (Ловч.), Лешница и Ѫсенъ (Тетев.), Ѫгленъ, Карлуково и Блъсничево (Лук.),

Забравени сѫ имената и на не малъкъ брой селища, изчезнали презъ епохата на робството. И тогава честитѣ войни, грабежи, потурчвания, помохамеданчвания и възстания сѫ принуждавали българитѣ отъ много покрайнини да напускатъ роднитѣ си огнища, за да потърсятъ спасение въ други области или далечни земи. На мѣстото на изоставенитѣ селища се е настанявало турско население или по-късно сѫ се преселвали българи отъ по-близки или по-далечни краища. По този начинъ връзката между по-старото и новодошлото население се е прекѫсвала, а съ това и старитѣ имена сѫ се забравяли. Презъ турското робство се забравя името Славиеви гори, както и името Каменица, съ което се е наричала презъ 15— 17 в. Западна Стара-планина.

Въ една приписка отъ 1600 год, писана въ Тетевенъ четемъ следното: "Ѿчьство ми ѥ загорїе таразїа Ѿ граде оугреша близ монастыра сТаа Петка.."

Где въ земя Загорска, т. е. изъ Южна България се е намиралъ този градъ Угрешъ, който навѣрно скоро следъ това е изчезналъ, съ положителность не е установено. И въ други

А колко много други селища, имената на които едва ли нѣкога ще узнаемъ, сѫ изчезнали презъ годинитѣ на робството, какъвто е напр. случая съ голѣмото, изчезнало презъ края на 16 в. селище до с. Търнава (Б. Слат.)!

Отъ турскитѣ пѫтешественици и документи знаемъ имената на голѣмъ брой селища, изчезнали презъ робството. Презъ първата половина на 17 вѣкъ, между многото селища, Хаджи Калфа споменува и четири града изъ Северна България, съ неизвестни мѣстоположения и напълно забравени имена. Тѣ сѫ: Хуталиджа, който се е намиралъ между Плѣвенъ, Никополъ и Търново, Загοра — между Русе, Търново и Свищовъ, Ала-клисе, нѣкѫде изъ Търговишко и Поимия — между Враца, Орѣхово и Ловечъ. Забравени сѫ имената и на изчезналитѣ презъ 17—18 в. селища, като напр.: Лешовецъ (изъ Видинско), Слοвникъ и Мирковци (Берк.), Баня и Лозница (Плѣв.), Ροсица (Севл.), и др.

Много сега изчезнали села се споменуватъ и въ релациитѣ на католишкитѣ мисионери презъ 17 в. Имената на не малъкъ брой отъ тѣзи селища сѫ вече забравени, а тѣхнитѣ мѣстоположения и до днесъ оставатъ почти неизвестни. Изъ Карловско се споменуватъ, изчезналитѣ следъ 17 в. села Карàчево и Павликèни, а где изъ

И въ днешни дни постепенно се забравятъ старитѣ, въ много отношения, хубави названия, между които тукъ ще споменемъ: Бурèлъ, Ρỳпчосъ, Кỳтловица, Бренѝца до Лѣсидрѣнъ и Бѣжаново, Кàменица до Угърчинъ (Ловч.), Бѣлѝновецъ до Деветаки (Ловч.), Сладнѝца до Б. Слатина, Грезнѝца до Добралево (Орѣх.), Кепѝчево до Градецъ, и Зелèни до Ново-село (Вид.), Пля́шово до Глава Панега (Лук.), Калоянова-махала въ София, Шишмановъ-долъ до Дуванли (Пловд.), и мн. др.

Скоро ще се забрави и името на несѫществуващото вече Тахино езеро.

ПРЕВЕДЕНИ ИМЕНА

Освенъ множеството видоизмѣнени, осмислени и напълно промѣнени названия, навредъ изъ земитѣ ни се срѣщатъ преведени отъ единъ на другъ езикъ и голѣмъ брой селищни, рѣчни и мѣстни названия.

Знае се, че тракитѣ сѫ превѣли основания отъ Филипа II Македонски градъ Филипополисъ на Пулпудева, което име славянитѣ видоизмѣнятъ, както ще видимъ, на Плъвдинъ. Превеждали ли сѫ римлянитѣ или не, това не е установено, но съ положителность се знае, че славянитѣ сѫ превѣли значителенъ брой названия

Турцитѣ изглежда, че и въ това отношение държатъ първо мѣсто. Сърнена гора тѣ прѣвѣждатъ на Караджà-дагъ, Света гора до Родосто — на Текѝръ-дагъ, Черно-море — на Карà-денизъ, Черна вода — Карà-су, р. Черна — Кара-су, Гинекокастронъ — Кѫсъ-хисаръ, което село днесъ българитѣ наричатъ Жèнскο (Кукушко), Вълчи-кладенецъ — въ Куртъ-бунаръ (дн. Винарово — Чирп.), Сидера — въ Демѝръ-капу, дн. Желѣзни врата, Желѣзникъ — въ Демѝръ-хисаръ, дн. Желѣзница (Кичевско) и пр.

Може би броятъ на преведенитѣ отъ турцитѣ названия да е извънредно голѣмъ, но, за съжаление, трѣбва и тукъ да се припомни, че на много отъ днешнитѣ, отъ турски произходъ селищни, рѣчни и мѣстни имена, не ни сѫ известни старитѣ български названия.

ВИДОИЗМѢНЕНИ И ОСМИСЛЕНИ ИМЕНА

Едва ли има друга страна въ Европа, презъ която да сѫ минали и живѣли толкова народи, както въ българскитѣ земи. Всѣки народъ въ зависимость отъ своята материална и духовна култура и главно отъ продължителностьта на времето, презъ което е преживѣлъ по нашитѣ мѣста, е оставилъ повече или по-малко свои названия на рѣки, планини, селища и пр. Всѣки новъ завоеватель или народъ, дошълъ като миренъ преселникъ, е заварилъ и по-старо население, отъ което е наследявалъ по-голѣмъ или по-малъкъ брой мѣстни и селищни названия.

Съ малки изключения, почти всички народи сѫ изговаряли заетитѣ названия не така както тѣ сѫ били произнасяни отъ по-старото население, а сѫ ги видоизмѣняли. Новитѣ заселници сѫ почнали да изговарятъ тѣзи имена по свойщината на строежа на езика си, безъ да разбиратъ и влагатъ, каквото и да е значение или смисълъ въ названието. Така осмислени отъ единъ народъ, нѣкои наименувания сѫ се запазили въ тази си форма и до днесъ; изговорътъ на други названия обаче е билъ видоизмѣненъ втори, дори и трети пѫть отъ нѣкои отъ следващитѣ народи, така че много имена сѫ стигнали до насъ въ съвършено неузнаваемъ видъ. И днесъ, въпрѣки всички усилия, названията на много рѣки, планини, селища и мѣста изъ българскитѣ земи, оставатъ необясними. И ако ние не знаехме старитѣ имена на нашитѣ по-голѣми рѣки, на много градове, планини и други мѣста, едва ли бихме могли да знаемъ, че днешното име на Βѝдинъ, е гръцки изговоръ на старобългарската форма Бъдинъ, а последната е видоизмѣнена отъ лат. Bononia, че Силѝстра е турски изговоръ отъ

Като вникнемъ по-внимателно въ всички мѣстни или селищни названия, на които приблизително бихме могли да установимъ произхода, ще видимъ, че почти всички по-слабо културни народи, като траки, славяни, турци и др., повечето сѫ осмисляли и приспособявали къмъ особеноститѣ на своитѣ езици заваренитѣ названия, отколкото да сѫ ги превеждали. Напротивъ, по-културнитѣ народи, като гърци и римляни, почти не сѫ осмисляли или преиначавали старитѣ названия, тѣ не сѫ ги и превеждали, а сѫ налагали своитѣ наименувания.

При преселението си на полуострова, тракитѣ сѫ заварили по-старо, мѣстно население, отъ което несъмнено ще сѫ заели и доста названия. Отъ старитѣ автори, както и отъ епиграфскитѣ паметници, ни сѫ известни голѣмъ брой наименувания, значителна часть отъ които явно сѫ отъ тракийски и илирийски произходъ, друга часть отъ гръцки или латински произходъ и една незначителна часть, може би, сѫ останали отъ предтракийското население, чийто етнически произходъ и до сега остава неизвестенъ. Α тѣзи предтракийски имена, между които тукъ ще споменемъ: Πέρινθος дн. Ерегли до Мраморно море, Ὀδησσός, дн. Варна, Σαλμυδησός дн. Мидия, и пр. запазени ли сѫ въ първоначалнитѣ имъ форми

Известно е, че старитѣ гърци сѫ основали покрай брѣговетѣ на Бѣло, Мраморно и Черно море много свои колонии, които въ скоро време се сѫ въздигнали като голѣми търговски и културни центрове. Имената на повечето отъ тѣзи колонии, между които ще изброимъ: Амфиполисъ, Неаполисъ—Νεάπολις, Еносъ, Аполония—Ἀπολλωνία, Калатисъ и пр. сѫ отъ гръцки произходъ, а други градове като: Маронея, Абдера—Ἄβδηρα, Месемврия и пр. сѫ отъ тракийски произходъ. Последнитѣ названия показватъ, че гърцитѣ не сѫ видоизмѣнявали по-старитѣ названия, а сѫ ги изговаряли така, както ги е изговаряло и мѣстното тракийско население.

Римлянитѣ сѫ владѣли полуострова повече отъ четири вѣка. Въ продължение на този дълъгъ периодъ, тѣ сѫ успѣли не само да наложатъ езика си върху тракитѣ и илиритѣ, но и да наложатъ и многобройни свои наименувания, особено на основанитѣ и новоиздигнатитѣ отъ тѣхъ селища.

Римлянитѣ сѫ заварили на полуострова компактно тракийско, илирийско и гръцко население, отъ което сѫ заели твърде много названия, които тѣ изговаряли така, както сѫ били изговаряни отъ по-старото население, като: Ἀπολλωνία Apollonia, Serdica, Παυταλία, Γερμανή, Scupi, Ναϊσσός, Σκάρδος, Ἀίμος, Utus, Θρᾴκη и др. или пъкъ напълно сѫ ги преименували, като: Berroe става Augusta Traiana, Φιλίππόπολις—Trimontium, Uscudama—Hadrianopolis и пр.

Следъ разпадането на римската империя, презъ българскитѣ земи единъ подиръ други се редятъ много народи, едни отъ които следъ като разрушаватъ и оплячкосватъ голѣмъ брой градове

Славянитѣ бавно и постепенно, много пѫти отъ никого необезпокоявани, се настаняватъ по всички кѫтове на Балканския п-въ, дори стигагь до Пелопонезъ, а нѣкои племена се прехвърлятъ и по Бѣло-морскитѣ острови. Тѣ се настаняватъ въ една земя, на мѣста полуобезлюдна, другаде съ разрѣдено или гѫсто, почти романизирано, погърчено или отчасти запазило езика си тракийско и илирийско население. Отъ това изостанало по-старо население славянитѣ сѫ наследили безчетъ имена на рѣки, планини, селища и пр. Отъ този голѣмъ брой наименувания се вижда, че славянитѣ сѫ дошли не като завоеватели, а като мирни преселници, които търсятъ плодородна земя и богати пасбища. Вижда се още, че славянитѣ се настаняватъ между разрѣденото по-старо тракийско и илирийско население, съ което тѣ дълго време сѫ живѣли въ взаимни връзки, отъ което тѣ сѫ наследили не само неизброимо число наименувания, но и много обичаи, начинъ на животъ, мѫжки и женски собствени имена и пр. И трѣбва особено да се обърне внимание, че връзкитѣ на славянитѣ съ мѣстното селско население сѫ били по-голѣми и по-постоянни, отколкото съ изостаналото романизирано или погърчено мѣстно градско население. Това най-добре личи не само отъ осмисленитѣ или приспособенитѣ къмъ своя езикъ названия на рѣки и планини, но и отъ имената на нѣкои градове. Така напр. славянитѣ не сѫ приспособили гръцката форма Филипополисъ

Славянитѣ въ повечето случаи запазватъ предишнитѣ имена на рѣки, планини, селища и пр., които тѣ видоизмѣняватъ или осмислятъ споредъ особеноститѣ на езика си и то така, че първоначалниятъ имъ изговоръ въ повечето случаи е съвършено загубенъ. При славянския изговоръ, доколкото може да се сѫди, не сѫ били спазвани, както нѣкои се стараятъ да докажатъ, никакви езикови закони. Промѣната на тѣзи названия не е станала отъ единъ пѫтъ, а постепенно въ течение на много вѣкове и подъ влиянието на други народностни групи. Така само може да се обясни, защо повечето отъ имената на рѣки, планини и селища сѫ стигнали до днешната, почти неузнаваема форма. Дори нѣкои названия, като Струма, Витъ, Срѣдецъ, Охридъ и др. сѫ осмислени и преобразени така че могатъ да се смѣтатъ и като такива отъ славянски произходъ и да се сближатъ съ понятията: струя, вие се, извива се, срѣденъ, въ срѣдата, охъ ридъ ! и пр.

По-рано видоизмѣненитѣ и осмислени названия сѫ били много повече, отколкото днесъ, но при честитѣ промѣни и разселвания на населението, голѣма часть отъ тѣзи наименувания сѫ изчезнали и сѫ били замѣнени съ нови. Така тракийското Берое у старитѣ българи преминава, както казахме, въ Бороуи, име замѣнено презъ турската епоха съ Ески Заагра. Античното Круни у гърцитѣ и римлянитѣ е известно съ Dyonisopolis. Българитѣ видоизмѣнятъ по-старата форма Круни въ Карвоуна, а въ началото на турското

Старитѣ имена на Тракия и Македония и до днесъ, а до скоро и на Мизия, сѫ запазени безъ никаква промѣна, така както сѫ били изговаряни у тракитѣ, гърцитѣ, римлянитѣ и др. Названията на по-малки географски области, както Пеония, минава у славянитѣ подъ формата Пи ı аньцъ (дн. Пиянецъ), область по горна Брѣгалница и Кюстендилско, а областьта на племето агриане — въ Грàово (дн. Брѣзнишко).

Почти по-голѣмата часть отъ нашитѣ градове носятъ стари, видоизмѣнени отъ славянитѣ имена. Така отъ античното Lychnidus, по-къснó Ἄχριδος у славянитѣ минава въ Охридъ, отъ Scupi — въ Скопие, отъ Astibus — Щипъ, отъ Serdica—въ Срѣдецъ, отъ Ναϊσσός — въ Ηишъ, отъ Θεσσαλονίκη — въ Сοлунъ, отъ Σῖρις — въ Сѣръ; отъ Δράβῆσκος — въ Дрàма; Bononia — Бъдинъ — Вѝдинъ, Almus — Ломъ; отъ Durostorom — въ Дръстъръ — Дристра — Силѝстра, Κάλλατις — Галато — Мангалия, Pulpudeva — Плъвдинъ — Пловдивъ и пр. Нѣкои отъ старитѣ имена сѫ запазени въ видоизмѣнена форма и въ названията на значителенъ брой села или мѣста, какъвто е случая съ Ratiaria, дн. Арчàръ (Вид.),

Както рѣкитѣ сѫ вѣчни, така и тѣхнитѣ имена сѫ по-постоянни, тѣ не се промѣнятъ така, както селищнитѣ названия. Днешното българско наименувание на Дỳнавъ, произхожда отъ запазеното презъ много вѣкове, подъ различни форми, келтийско название на рѣката — Danubius. Въ другитѣ рѣчни названия срѣщаме по-малка или по-голѣма промѣна, като: Margus става на Морàва, Timacus — Тѝмокъ, Ratiaria — Арчàръ, Almus — Ломъ, Ciabrus — Цѝбрица, Augusta — Огоста, Scitus — Скѫтъ, Oescus — Исκъръ, Panax — Пàнега, Utus — Витъ, Assemus — Осъмъ, Jatrus — Янтра, въ горното течение надъ Габрово се нарича Етеръ), Στρύμων — Струма, Νέστος или Mestos — Мèста, Tonsus — Тѫжа — Тунджа, Ἐβρος (Марица) е запазено въ малкия горенъ притокъ Ибъръ, Sirmus — Стрèма и пр.

Славянитѣ сѫ видоизмѣнили и нѣкои имена на планини, какъвто е случаятъ съ Σκάρδος, което премина въ Шаръ, името на Αἵμον — Стара планина е запазено въ срѣдновѣковното Емона и въ днешния турски изговоръ на носъ Емине, Ὄρβηλος — въ Бѣласица, а Σκόμβρος дн. Витоша въ високия връхъ Сопàрникъ.

Много названия, особено на селища, които сѫ ни познати презъ срѣднитѣ вѣкове, главно отъ византийскитѣ автори, сѫ запазени и до днесъ, повече въ промѣнена или съвършено видоизмѣнена славянска форма. Така отъ Νεούτςικον става Мезéкъ (Свил.), названието на крепостьта Μαρκέλλαι е запазено въ името на малката рѣкичка Марцѝлъ, Ἀλεξιούπολις, градъ основанъ презъ XI в., — въ височината Алèксица надъ Староселъ (Пловд.). Колосия, едно отъ епископскитѣ имена на Кюстендилъ — въ Κòлуша, Ἀγέρμινι — въ Керменли (Ямб.), прохода Верегава — въ Брегурла, Гнидобродско — въ Недòбърско и пр.

Турцитѣ продължаватъ дѣлото на славянитѣ. Тѣ видоизмѣнятъ названията, като ги нагаждатъ споредъ свойствения за турския езикъ строежъ на думитѣ. Турцитѣ еднакво сѫ промѣняли, както имената отъ български, така и названията отъ гръцки или другъ произходъ. Така по името на разрушената крепость Κόψις цѣлото горно течение на Срема у турцитѣ се нарича Гьопса; Одринъ стова на Εдирне, Филипополисъ — Φѝлибе, Скопие — Юскю ́пъ, отъ гръцката форма Дристра — Силѝстра, Костенецъ — Кюстèнджа, Яница у византийцитѣ — Аниджа — Енидже — Εни-Заàгра (Н. Загора), Козекъ-градъ — Гьòзекенъ, Пиргосъ — въ Бургàсъ, Комоцена — Гюмурджѝна, Овчага — Ченчè (Провад.), Чурулъ — Чòрлу, Кисъ — Кешàнъ, Германщица — Джèрманъ и мн. др.

ЗАПАЗЕНИ НАЗВАНИЯ

Между многобройнитѣ видоизмѣнени или осмислени стари тракийски и гръцки названия, до насъ сѫ стигнали и единъ незначителенъ брой областни, селищни и мѣстни наименувания, които

ПРЕНЕСЕНИ ИМЕНА

Никоя часть отъ Европа не е приживѣла такива неспокойни времена, както Балканскиятъ п-въ. Презъ всички епохи на полуострова сѫ се заселвали много народи и племена, едни отъ които дошли да търсятъ по-плодородни полета, други — за плячка, а трети — преселници по неволя. При нахлуване на по-силенъ завоеватель, нѣкои народи или отдѣлни племена сѫ били принуждавани да напустнатъ своитѣ мѣста и да се изселватъ въ по-далечни страни. Но много по-чести сѫ случаитѣ, когато населението отъ нѣкои селища или цѣли покрайнини, притиснато отъ новитѣ завоеватели е трѣбвало да напустне своитѣ жилища и да се засели въ други, по-безопастни или неплодородни области изъ българскитѣ земи. При тѣзи преселвания и разселвания, по името на новитѣ преселници и новозаселената область се е наричала на тѣхното име. Най-често, обаче, много отъ новооснованитѣ селища сѫ носили и носятъ имената на селата или градоветѣ отъ старото отечество. Α такива пренесени имена на области и селища въ българскитѣ земи и вънъ отъ тѣхъ имаме доста много, отъ които ще споменемъ само по-интереснитѣ:

Още въ предисторическо време, фригитѣ или бригитѣ, които сѫ живѣли въ южна Македония, подъ напора на нѣкои илирийски племена сѫ били принудени къмъ 14—13 в. пр. Хр. да напустнатъ своята родина и да се заселятъ въ Мала-Азия, дето и основаватъ свое царство съ името Фригия. Малко по-късно и по-голѣмата часть отъ мизийскитѣ племена, които сѫ живѣли въ Северна България, сѫщо така сѫ били принудени да се изселятъ въ Мала-Азия, гдето до късни исторически времена тѣхното име се запазва въ областьта Мизия.

Многобройни сѫ примѣритѣ на пренесени презъ по-къснитѣ времена названия. Повечето отъ славянскитѣ племена, на югъ отъ Дунава, сѫ запазили своитѣ стари имена и въ новитѣ си заселища. Така Смолѣнитѣ въ Родопитѣ, Драговититѣ въ Солунско, Езерцитѣ въ Епиръ, Северитѣ въ Варненско и др., сѫ запазили имената, каквито и тѣхнитѣ дѣди сѫ носили по Висла, Днепъръ, Днестъръ, Припетъ и пр.

Следъ разрушението на Nicopolis ad Istrum (дн. Никюпъ), византийскиятъ императоръ Ираклий въ 629 год. основава Никòполъ на Дунава. Въ началото на IX в. византийския императоръ Никифоръ I, преселилъ християнското население отъ Тивериополъ (въ Мала-Азия) въ Струмишката область, които преселници нарекли новото селище по името на родния си градъ — Тивериополъ. Презъ XI в. преселници отъ разрушения градъ Стоби до дн. Градско на Вардара основатъ градъ Стоби, дн. Стòбъ (Дупн.).

Споредъ Акрополита, българскиятъ царь Калоянъ заселилъ пленницитѣ-гърци отъ Тракия край Дунава въ колонии, които носили и имената на роднитѣ имъ градове и села. Може би името на Ρỳсе е пренесено отъ Ρούσιον наречено по-късно

Много повече пренесени селищни имена могатъ да се посочатъ презъ епохата на турското ни робство. При завземането на нашитѣ земи отъ турцитѣ, българското население Отъ Тракия е напустнало старитѣ си огнища и се преселвало въ различни покрайнини на Северна България, гдето при заселването си е наименувало нѣкои отъ новооснованитѣ селища по имената на селищата отъ родния си край. При превземането на крепостьта Κрънъ (Казанл.), населението отъ околнитѣ селища, между които и на близкото градче Пòтукъ, се изселва въ Габровско и основава селата Пòтукъ и Кръ ́нча (Дрѣњ). И при завземането на крепостьта Зàреница, юго-източно отъ Павелско (Асеновгр.), населението отъ тази твърдина и изчезналитѣ села Осѝково и Елисè се преселва и основава врачанскитѣ села — Οсѝкοвο, Εлесèйна, Звѣринò и др. Голѣма часть отъ населението на градоветѣ Самоковъ и Дупница, все въ началото на робството е било изселено въ М. Сàмоковъ и Дỳпница (Лозенгр.). При падането на Търново една часть отъ българското население е било заселено въ Μалко-Търново и нѣкои отъ околнитѣ села. Тогава и други неволни изселници отъ Търново и близкото Устье, били заточени изъ Родопитѣ и между другитѣ селища основаватъ и с. Устово (Смол.). Все въ началото на турското нашествие е основано и с. Поѝбрене (Панаг.) отъ преселници

Когато презъ 1443 год. Владиславъ Полски стига съ войскитѣ си до къмъ Златица и следъ това се оттегля, българитѣ отъ изчезналото село Рỳховецъ, с.-з. отъ Горна-Малина (Новоселс.) и отъ околностьта на днешната мѣстность Еленска църква, не далечъ отъ Пирдопъ, се заселватъ въ Еленско, гдето основаватъ нови селища, между които и Елèна, Рýховци и др. Презъ 15—18 в. Кюстендилъ се е наричалъ Коласия, име пренесено отъ Мало-Азиатския градъ Коласия. Отъ това име произхожда и видоизмѣнената форма на с. Кòлуша (Кюст.). Царуването на султанъ Селимъ I (1512—1520) е ознаменувано като най-злощастното за християнското население на полуострова. Презъ неговото царуване сѫ били разрушени много църкви и манастири, и българитѣ отъ много покраинини сѫ били принудени да се потурчатъ, да приематъ мохамеданството или да се изселятъ. Тогава населението отъ изчезналото село Граматѝково до Люляково (Айт.), както и часть отъ жителитѣ на с. Босѝлково (Карноб.) се изселватъ въ Малко-Търновско и основаватъ с. Граматѝково и градчето Босѝлково, което по гръцки изговоръ по-късно добива името Василикò (което днесъ погрѣшно е преименувано на Царево). Нещастни за българитѣ сѫ били и годинитѣ между 1595—1598. Освенъ при злополучното Търновско възстание, много български области въ Севера България сѫ били опустошени и отъ хайдушкитѣ дружини, съставени отъ власи, маджари и българи на влашкия воевода Михаилъ Витязъ. Тогава жителитѣ на с. Лукàчъ, което се е намирало до Александрово (Ловч.), се изселватъ въ Унгария и тамъ основаватъ друго село съ сѫщото име. И населението

Голѣми разселвания сѫ станали и при помохамеданчванията на българитѣ изъ Родопитѣ следъ 1657 год. По това време жителитѣ на изчезналитѣ днесъ села Кремена и Каленъ, които сѫ се намирали между Неврокопъ и Банско, сѫ се изселили въ Врачанско и сѫ основали селата Г. и Д. Кремèна и Кàленъ.

И при помохамеданчването на българитѣ изъ Тетевенско и Луковитско, жителитѣ на много села изъ този край сѫ се разпръснали по разни посоки. Тогава часть отъ населението на Г. Желѣзна и Старо-село (Троян.) се изселватъ въ Пловдивско и основаватъ селата Демир-джилèре (Старо-Желѣзари) и Старо-ново-село (Староселъ). Все презъ тази несигурна епоха и часть отъ населението отъ къмъ Етрополе се заселва и основава колибитѣ Етропòлски връхъ до Бучинъ Проходъ (Соф.). Въ нѣкое време на турското робство отъ Цариградското предградие Галата сѫ пренесени и названията Γалата до Варна и въ Карнобатъ.

Следъ отдръпването на войскитѣ на Дибича презъ 1829 г., много българи изъ Одринско, Елховско, Ямболско, Сливенско, Ново-Загорско, Казанлъшко, Шуменско и други покрайнини на северо-източна България, тръгватъ следъ рускитѣ войски и се заселватъ въ Бесарабия и нѣкои близки области. Много отъ новосъздаденитѣ села въ новозаселенитѣ земи били наименувани по имената на нѣкои отъ старитѣ селища, като:Главàнъ, Твърдѝца, Кюлèвча, Пандаклѝ, Преслàвъ и др.

Не далечъ отъ с. Попово (Елх.) до преди освобождението е имало село съ име Добруджа, което е било основано отъ завърнали се въ старитѣ си мѣста изъ Добруджа преселници, следъ 1835 г.

ТРАКИЙСКИ ИМЕНА

Отъ старитѣ гръцки и латински автори, както и отъ епиграфскитѣ паметници, намѣрени предимно изъ българскитѣ земи, сѫ ни известни тракийскитѣ названия на много селища, рѣки, планини и области. По-голѣмата часть отъ тѣзи наименувания, обаче, отдавна сѫ изчезнали и сѫ забравени, или зко сѫ запазени, то тѣ въ повечето случаи сѫ достигнали до насъ въ съвършено видоизмѣнени или осмислени до неузнаваемость форми. И днесъ между голѣмиятъ брой селищни, рѣчни или мѣстни имена, съ неизвестенъ произходъ, има и доста названия, които смѣло бихме могли да приемемъ за тракийски, кои именно, това ще видимъ по-долу.

Повечето отъ селищнитѣ тракийски имена се отличаватъ съ наставкитѣ —παρα, —βρια, —δεβα, —δαβα, — διζα, —απα и —ηνη, които се явяватъ като тѣхна първа или втора съставна часть.

Отъ старитѣ автори ни сѫ познати имената на повечето отъ тракийскитѣ племена, като: мизи, фриги, одризи, беси, пеони, агриане, колайлети, тини и пр., по имената на които и областитѣ, въ които сѫ живѣли, сѫ се наричали — Мизия, Фригия, Пеония и пр. Отъ сѫщитѣ автори сѫ ни известни и множество селищни и други тракийски названия, между които ще отбележимъ : Ῥοδόπη, Δοῦναξ, Ὀίσκος, Ἐβρος, Στρυμών, Νέστος,

По-голѣмъ е броятъ на тракийскитѣ имена, особено на селищнитѣ названия, които ни сѫ известни отъ епиграфскитѣ паметници, като: Καριστόρα до Копиловци (Кюст.),Σπινόπαρα около Коньовската планина, Ἄρμουλα до Долни Лозенъ (Соф.), Μασκίοβρία около Батембергъ (Разгр.), Pimasa до Любленъ (Поп.), Σαλδόβυσσα до Глава Панега, Σκαπτοπάρα до Горна Джумая, Σασκόπαρα до Ново-село (Пловд.), Βρεντοπάρα около Хисаря (Пловд.), Ισγιπάρα, южно отъ Пазарджикъ, Στρατόπαρα изъ Чирпанско, Ζβοῦριλο, Στελοῦγερμανε, Κρασαλοπάρα, Βουσιπάρα и Εὐλουζα около Омурово (Чирп.), Βερίπαρα около Никюпъ (Търн.), Βουρδάπα до Лозенъ (Харм.), Potela изъ Софийско и пр.

Между видоизмѣненитѣ и осмислени имена стигнали до насъ можемъ да отбележимъ: Искъръ отъ Ὄισκος, Струма отъ Στρυμών, Места отъ Νέστος, Пиянецъ отъ Πεονία, Пловдивъ отъ Pulpudeva, Граово отъ Ἀγρίανη, Сѣръ отъ Σῖρις, Туденъ (Год.) отъ Ταδενός и мн. др.

Въ кои отъ селищнитѣ и мѣстнитѣ названия, които смѣтаме като такива отъ тракийски

ИЛИРИЙСКИ ИМЕНА

По въпросътъ за илирийскитѣ названия може да се говори съ голѣма предпазливость и не така сигурно, както за тракийскитѣ имена. Мнозина сѫ се опитвали да докажатъ, че голѣмъ брой отъ старитѣ наименувания на рѣки, планини и области въ западната половина на Балканския п-въ сѫ отъ илирийски произходъ, но доколко тѣ сѫ успѣли, това тепърва, при по-подробни проучвания, ще може да се установи съ положителность.

За сега само една малка часть отъ многобройнитѣ селищни и рѣчни названия въ западнитѣ предѣли на земитѣ ни, могатъ да се приематъ за илирийски. Старото Πελαγονία = Палагония (днешно Битолско), както и съвременнитѣ названия Тѝквешъ и Кàпешъ сѫ отъ илирийски произходъ. Все предгръцки и предримски имена сѫ и Αντῖγονέια, Ιουμὲνια, Στόβοι дн. Градско, Ταυρήσιον (Таоръ — Скопско), Σκοῦποί надъ дн. Скопие, Στίβερα, Δέριοπε и Ἄλκωμενα по долината на р. Черна, Λυχνιδός дн. Охридъ, Βροῦτζιδα, Σκίρτιανα между Битоля и Струга, Ὀυσκάνα къмъ Кичево, Ἄστιβος дн. Щипъ и др. Като илирийско име може да се посочи и Ἄξιος = Вардаръ.

Коренитѣ на пославяненитѣ названия Чѝчево и Бàрово (Кавадарско) сѫ отъ илирийски произходъ.

ИМЕНА ОТЪ ГРЪЦКИ ПРОИЗХОДЪ

Както и трѣбва да се очаква, гърцитѣ сѫ оказали голѣмо влияние и върху топонимията, почти на всички български краища. Като почнемъ отъ съвременното име на столицата ни София, което е отъ гръцки произходъ, и свършимъ съ най-незначителнитѣ мѣстни названия като: Маврòги до Пèрущица или Пèтра до Г. Желѣзна (Троян.) ще разберемъ колко и до кѫде се е простирало гръцкото влияние изъ българскитѣ земи. Дори и названието на Видинъ, така както се изговаря днесъ е гръцка форма, прѣко стб. Бъдинъ.

Гръцкото влияние върху тракитѣ е започнало още отъ момента, когато покрай брѣговетѣ на Бѣло, Мраморно и Черно море сѫ почнали да никнатъ една подиръ друга гръцкитѣ колонии,

Особено силно е било гръцкото влияние презъ римската епоха. Тогава не само гръцкия езикъ се разпространилъ между мѣстното тракийско население, но и официалнитѣ документи, съ малки изключения, сѫ писани на гръцки езикъ. За това свидетелствуватъ многобройнитѣ епиграфски паметници, каквито особено много, сѫ открити на югъ отъ линията: Кюстенджа, Разградско, Търновско, Ловчанско, Тетевенско и Врачанско.

Следъ пропадането на римската империя, разпространението на християнството още повече е подпомогнало и за разширението на гръцкото влияние между славянскитѣ племена. Въ документитѣ отъ тази епоха срѣщаме голѣмъ брой селищни названия отъ гръцки произходъ, отъ които тукъ ще изброимъ: Агатоникè до Орѣхово (Свиленгр.), Аркадиополисъ до Люле Бургасъ, Проватонъ (Одринско), Дидимотихонъ — Димотика, Агатополисъ — Ахтополъ, Созополъ, Себастополисъ, вѣроятно дн. Хисаръ (Пловд.), Диосполисъ и пр.

Преселенитѣ отъ Крума изъ източна Тракия въ Северна България гърци, вѣроятно ще да сѫ оказали известно влияние и върху названията на нѣкои мѣста и селища на северъ отъ Стара-планина. Може би повече влияние гърцитѣ ще сѫ оказали презъ епохата на 160-годишното византийско робство, както и при по-къснитѣ преселения на гръцки пленници изъ областитѣ отъ къмъ Мраморно и Бѣло-море въ териториитѣ южно отъ Дунава. Отъ тогавашнитѣ и по-късни автори знаемъ, че освенъ основанитѣ или преименувани презъ този периодъ градове и крепости като: Алексиополись, може би надъ

И днесъ у насъ изъ много покрайнини сѫ запазени известенъ брой мѣстни, рѣчни и селищни названия отъ гръцки произходъ, една часть отъ които сѫ почти запазили първоначалната си форма, а другата по-голѣмата часть отдавна сѫ побългарени чрезъ прибавяне къмъ гръцката основа на славянскитѣ наставки -ица, -ецъ, -ово, -щица, -ене и пр.

Като по-интересни, почти напълно запазили първоначалния си гръцки изговоръ, могатъ да се отбележатъ следнитѣ названия:

Анхиàло отъ Ἀγχίαλος, което значи „близу до морето" — Поморие.

Созòполъ отъ Σωζόπολις = „градъ на спасението".

Станѝмака — Στενίμαχος = тѣснобранство = Асеновградъ.

Ямбòрано (Кюст.) = ᾿εμπόριον тържище, сѫщиятъ произходъ има и Εмбοре, Костурско.

Перивòлъ (Кюст.) — περιβολή = градина, ограда.

Яменъ (Кюст.) = εἱαμενή = мочуръ.

Κòйнο (Кюст.) = κοινός = община.

Доумоàръ (Кюст.) = δρόμος = пѫть и χάριν = добъръ.

Пороминò (Дупн.) = παραμονή.

Фрòлошъ (Дупн.) = φρούρησις = стража, постъ.

Мѝкре (Ловч.) = μικρός = малъкъ.

Патрахѝлъ = πέτρος = камъкъ и ἥλιος = слънчевъ, свѣтълъ = свѣтълъ камъкъ; това е една висока, отвесна скала надъ Тетевенъ, която най-напредъ отъ всички околни върхове се огрѣва отъ слънцето.

Пèтра = πέτρος, камениста височина надъ с. Г. Желѣзна (Троян.).

Маврòги = μαύρογη = черноземъ до Перущица.

Кòкина = κόκκινος = червенъ (отнася до червена почва) до Перущица.

Βрѝся = βρύσις = извοръ до Беденъ (Девин.).

Ликовỳни = λύκος = вълкъ и βουνός = хълмъ до Созополъ.

Клуцохòръ = κριτής-χορῶν = сѫдийско село, кварталъ въ Сливенъ.

Отъ побългаренитѣ названия отъ гръцки произходъ можемъ да отбележимъ следнитѣ :

Цалапѝца (Пловд.) = κάλαμος = каламица = тръстика.

Кокѝница до Бистрица (Соф.) = κόκκινος = червеница (отнася се до земя).

Агàтово (Соф.) = αγαθός = добъръ, хубавъ.

Калакàстрово (Красно градище, Севл.) = καλός = хубава, красива и κάστρον = крепость, градище.

Спàнчево (Тутр.) = σπανός = безбрадъ.

Пèтревене (Лук.) = каменица; на това име отговаря и Петричъ.

Пèрущица, село въ Пловд. и рѣка до Сапарево (Дупн.) = περιστερά = гълѫбъ, гълѫбица, гълѫбова рѣка.

Белàщица (Пловд.) = μέλας = черно, тъмно = черна рѣка.

Панагюрище = ἡ πανήγυρις = събрание, съборъ, панаиръ.

Фотòвища, (Огненово, Невр.) = φῶς = свѣтлина, освѣтено, огрѣно.

Бỳни-връхъ отъ βουνός = връхъ въ Чипровската планина.

НАЗВАНИЯ ОТЪ ЛАТИНСКИ И ВУЛГАРО-ЛАТИНСКИ ПРОИЗХОДЪ

Покрай звучнитѣ славянски и други названия изъ Троянско, Тетевенско, Ботевградско, Пирдопско, Панагюрско, Ихтиманско, Софийско, Брѣзнишко, Трънско, Царибродско, Пиротско, Вранско, Кюстендилско и отчасти Севлиевско, Самоковско, Дупнишко, Г. Джумайско, Царевоселско, Скопско, Охридско, Битолско, Воденско и нѣкои съседни покрайнини въ юго-западнитѣ предѣли на българскитѣ земи се срѣщатъ извънредно много имена на рѣки, планини, села и пр., отъ латински и вулгаро-латински произходъ. Безсъмнено по-рано броятъ на тѣзи названия ще да е билъ много по-голѣмъ отколкото днесъ, но при честитѣ размѣствания на населението, то и повечето отъ старитѣ мѣстни и селищни названия сѫ изчезнали и замѣнени съ имена отъ другъ произходъ.

За да си обяснимъ този, сравнително голѣмъ брой названия отъ латински произходъ, ще трѣбва накратко да се запознаемъ съ сѫдбата на старото тракийско и илирийско население преди и следъ заселване на славянитѣ на Балканския п-въ.

Римското владичество е оставило неизличими следи изъ всички краища на българскитѣ земи. Нѣма село или градъ у насъ, въ землището на което да не се намиратъ останки отъ по-голѣмо или по-малко селище, сѫществувало презъ епохата на римското господство, т. е. отъ времето между I—IV в. сл. Хр. А известно е, че

Новитѣ владѣтели сѫ укрепили или въздигнали нѣкои отъ по-старитѣ селища въ градове или сѫ построили, и то покрай главнитѣ пѫтища и придунавскитѣ граници, голѣми и силни крепости и нови градове, на нѣкои отъ които тѣ запазили старитѣ имена, като: Serdica, Pautalia, Scupi, Byzantion, Lichnidus, Edessa, Thessalonice, Ratiaria, Durostorum и пр., а на други дали нови названия, като напр. Nicopolis ad Istrum, Nicopolis ad Nestum, Marcianopolis, Augusta Traiana, Hadrianopolis и мн. др.

Повечето отъ тѣзи наименувания, макаръ и въ съвършено преиначена и осмислена форма, сѫ се запазили и до днесъ, като: Никюпъ, Арчàръ, Силѝстра, Срѣдецъ, Кастàриитѣ, Месѝнъ-калеси до Гюмюрджина, Скòпие и пр., а другата часть отдавна сѫ изчезнали и забравени, като напр.: Augusta Traiana, Trimontium, Marcianopolis, Traianopolis, Aquae Calidae и пр.

Римското господство не завършва до тукъ. Мѣстното тракийско и илирийско население подъ влиянието на по-високата култура, военна и гражданска организация, въ продължение на повече отъ три вѣка постепенно е било романизирано. То възприема латинския езикъ и вече къмъ края на IV и началото на V в. на полуострова се говори разваленъ латински, примѣсенъ съ нѣкои тракийски и гръцки думи, езикъ.

При заселването си на полуострова славянитѣ сѫ намѣрили не пусти земи, а разрушени и отчасти напустнати селища съ орѣдѣло въ равнинитѣ

Завареното романизирано тракийско и илирийско население славянитѣ нарекли власи. Отъ това сѫществително още презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ се образували и областнитѣ названия — Велика Влахия, около Пиндъ-планина и Мала Влахия дн. Влашко въ Румъния. И сега изъ много покраинини се срѣщатъ доста названия на селища и мѣста свързани съ влахъ, като: Влàси (Царибр.), Влàховичъ (Бѣлогр.), Власàтица (Врач.), Влàшица (Г. Орѣх.), Влàшки-долъ и пр.

Покрай голѣмиятъ брой названия, които се срѣщатъ въ срѣдновѣковнитѣ паметници, намираме и такива отъ вулгаро-латински произходъ, между които тукъ ще отбележимъ Κѫмпалοнгъ — Дълго поле, което Скилица споменува още презъ X в. нѣкѫде по долна Струма.

Запазенитѣ днесъ вулгаро-латински наименувания можемъ да раздѣлимъ на две групи: 1. Имена, които сѫ запазили първоначалния си романски изговоръ и 2. имена, въ които е запазенъ романскиятъ коренъ, къмъ който сѫ прибавени славянскитѣ наставки ица, ецъ, еца, ово, ево и пр. Както еднитѣ, така и другитѣ названия се отнасятъ до различни мѣстности, които се

Къмъ първата група най-напредъ ще отбележимъ доста разпространеното название Урсулъ до Яна (Новос.) или Урзелъ до Г. Желѣзна (Троян.), което произхожда отъ лат. Ursus (мечка). Между Годечъ и Губешъ една слабо наведена височина се нарича Шаратỳръ. До Яна (Новос.) има мѣстность — Лашòръ, а една камениста мѣстность до Костенецъ (Ихт.) е известна съ романизираната гръцка дума — Πетришòръ. Между множеството названия къмъ първата група ще споменемъ още и следнитѣ: Βакарèлъ (Ихт.) и мѣстность до Несла (Царибр.), което значи говедарче. Перивòлъ (Кюст.), Κацарèлъ въ Бурела, Бурèлъ, Калафàтъ до Вакарелъ и Г. Желѣзна, Мерỳлъ = ябълка до Панагюрище, Фритèни, Àртя, Продуняса, Нагояса, Калкỳря, Нигрѝлъ до Г. Желѣзна (Тр.), Àрта до Боженица (Ботевгр.), Гургулятъ, село въ Соф. и мѣстность до Суково (Пир.), Крънỳлъ (Дупн.), Ерỳлъ и Чурỳлъ (Трънско), Ярбàта = Iarbata = трева до Тетевенъ, Церецèлъ = облаци (Соф.), Крèцулъ и Чербỳлъ отъ лат. cervus = еленъ до Коприщица и пр.

Къмъ втората група названия ще споменемъ следнитѣ: Фàлковецъ, изчезнало село до р. Ломъ, не далечъ отъ Бѣлоградчикъ, Лàнговецъ до Дорково (Пещ.), Бутурèцъ отъ butoara = дупка въ дънеръ отъ дърво, Κукулèвецъ и Капролѝнецъ до Байлово (Новосел.), Урсулица до Лешница (Тет.), Кòрница (Неврок.), Сỳрдулица (Вранско), Неèгърщица

СЛАВЯНСКИ НАИМЕНУВАНИЯ

Покрай, отчасти запазенитѣ, видоизмѣнени или пославянени тракийски, гръцки, латински и други имена, славянитѣ сѫ ни оставили и много хубави и звучни названия на рѣки, планини, мѣста, села и градове. Съ настаняването на славянитѣ на югъ отъ Дунава и топонимията коренно се промѣня. Отъ завареното мѣстно население славянитѣ сѫ наследили и извънредно много названия, една значителна часть отъ които сѫ запазили стария си изговоръ, друга часть сѫ били видоизмѣнени или осмислени, а останалата, по-голѣма часть сѫ били пославянени чрезъ прибавяне на характернитѣ за славянския говоръ наставки — ица, ово, ево и ене. Между това, обаче, въ крайщата дето славянитѣ сѫ се заселили и дето тѣ сѫ успѣли по-рано да претопятъ изостаналото тракийско и илирийско население, то и названията сѫ били замѣнени съ славянски.

Областьта южно отъ източна Стара-планина още въ времето на Тервеля, къмъ началото на VIII в. сл. Хр., е известна съ името Загοре ; днешната централна Македония презъ IX в. се е наричала Берзития, а къмъ X в. областьта отъ Синьо-море до къмъ Воденъ се е казвала — Кутмичевица. Стари областни названия сѫ били още и днешнитѣ Мориово, Мъгленъ, Браничево и пр.

У Прокопий, между множеството селищни названия отъ тракийски, гръцки, илирийски и латински произходъ, намираме и нѣколко имена,

Въ нѣкои византийски автори отъ преди XI в., отъ нѣкои черковни нотиции, както и отъ дветѣ грамоти на Василий Българоубиецъ отъ 1019 и 1020 год. намираме много названия на градове отъ славянски произходъ. Отъ тѣзи имена тукъ ще отбележимъ следнитѣ: Лютица до Лѫджа (Ивал.), Просѣкъ, дн. Димиръ Капия на Вардаръ, Прилепъ, Луковица въ Осоговската планина, Топлица на Българска Морава, Браница или Браничево на Дунава, (не далечъ отъ устието на Морава), Бѣлградъ, Градецъ, дн. Градецъ (Криво-палан.), Главница до Балша (между Бератъ и Валона въ Албания), Дебрица (Прилепско), Мелникъ, Преславъ, Божиградъ (Корчанско), Ρавнο въ Халкидическия п-въ и др.

Въ нѣкои отъ византийскитѣ и други автори, документи и грамоти на български царе и сръбски крале, между XI—XV в. се споменуватъ още много други наименувания на селища и мѣста отъ славянски произходъ, отъ които тукъ ще отбележимъ: — Цѣпена, крепость до Дорково (Пещ.), Белятово (нѣкѫде изъ Пловд.), Стъкленъ до Свищовъ, Венчанъ (Пров.), Матара, дн. Мадара (Шум.), Вратица, дн. Враца, Градница (Севл.), Търново, Орѣховъ, дн. Орѣхово, Дебъръ, Воденъ, Яница, дн. Н.-Загора, Дѫбилино, дн. Ямболъ, Самоковъ, Вельбѫждъ, дн. Кюстендилъ, Βърбица (Пресл.), Сушица (Скоп.), Бистрица (Скоп.), Дрѣновъ-долъ, дн. Дрѣново (Г. Джум.), Рибно езеро въ Рила, Ρакита (Брѣзн.) и пр.

Многобройни сѫ и имената запазили своя стариненъ славянски изговоръ и до днесъ, между

НАЗВАНИЯ ОТЪ ЧУЖДЪ ПРОИЗХОДЪ СЪ СЛАВЯНСКИ НАСТАВКИ

Изглежда, че едни отъ най-разпространенитѣ селищни и мѣстни названия у насъ сѫ и тѣзи отъ чуждъ, главно: тракийски, гръцки, вулгаро-латински, прабългарски и кумано-печенежки и дори турски произходъ, които завършватъ съ славянскитѣ наставки ецъ, еца, ица, ене, ово, ево, овци, ище и пр. По-голѣмата часть отъ тѣзи имена така сѫ промѣнени и побългарени, че можемъ по-скоро да ги приемемъ за имена отъ славянски произходъ, безъ нито най-малко да подозираме, че тѣ сѫ отъ чуждъ, неславянски произходъ. Всѣки би смѣтналъ името на Беласица, което погрѣшно се пише съ ѣ, вм. съ е, за славянско, безъ нито за моментъ да помисли, че това име произхожда отъ старотракийското Орбелосъ. Не славянски произходъ иматъ и Брегалница, Марица, Гьолèчица въ Рила планина, Белащѝца и др.

По-долу ще изброимъ само нѣкои по-характерни названия, като направимъ опитъ да ги подраздѣлимъ споредъ тѣхния произходъ.

1. Отъ тракийски произходъ: Белàсица, което име произлиза отъ Ὄρβηλος = Орбелось, чрезъ изпадане на първата сричка ор и прибавяне на славянската наставка ица; Брегàлница — отъ Βάργαλα, Стрỳмица — отъ Στρυμών, Малешèво, Грàово, Тавалѝчево, Стрòево (Пловд.), Буранòво (Дуп.) и т. н.

2. Отъ гръцки произходъ: Кокѝница до Бистрица (Соф.), Кацамỳница (Плев.), Пèрущица, Калавàщица, притокъ на Марица, Κаловѝтица въ Бурела, Паламàрица (Поп.), Термѝца, дн. Банско въ Струмишко, Пèтревене (Луков.), Аркаỳтица въ Рила, Бỳнοвο (Пирд.), Балàново и Пелатѝково (Дупн.), Калакàстрово (Севл.) и пр.

3. Вулгаро-латински произходъ: Лапàрдица въ Бурела, Алмàтица до Д. Камарци (Пирд.), Капролѝнецъ до Байлово (Новос.), Бъндерица, притокъ на Места и мн. др.

4. Прабългарски и кумано-печенежки произходъ: Бàтановци (Радом.), Бỳсманци (Соф.), Бàтевецъ до Боженица (Ботевгр.), Гатанèцъ до Г. Косово (Севл.) и пр.

5. Турски произходъ: Κалèица (Троян.) и до Вакарелъ (Ихт.), Пашàница, Пашòвица, Мадàнище, Карачелебѝица, Гьолèчица въ Рила, Султàница до Смолянъ, Куруджѝево (Хаск.), Хàсково, Курубàщица въ Севлиевската планина и т. н.

ИМЕНА СЪ НАСТАВКАТА ЩИЦА

Тукъ трѣбва да се спремъ и на единъ ограниченъ брой названия, които завършватъ съ наставката щица. Това сѫ изключително имена на рѣки и нѣколко селища, които се срѣщатъ само изъ планинскитѣ и предпланински области.

Установено е въ географскитѣ названия, че наставката щица е типична за образуване имена на рѣки. Какво точно означава щица и защо именно тази наставка се срѣща само въ названията на планинскитѣ и предпланински рѣки, а не и въ рѣчнитѣ имена изъ равнинитѣ? На този въпросъ лесно може да се отговори, като се има предвидъ, че всички названия съ тази наставка се отнасятъ за малки, бързотечни и въ повечето случаи съ по-дълбоки корита или долини планински или предпланински рѣки. На наставката щица отчасти отговаря турското дере, въ смисълъ, сѫщо така, на бързотечна и съ по-стръмни брѣгове, малка рѣка. Последната дума влиза въ съставната часть на много рѣчни и покрай тѣхъ и на много селищни названия.

Освенъ рѣки има и нѣколко селищни названия, които завършватъ на щица. Тѣзи селища, обаче, между които тукъ ще споменемъ: Копрѝщица, Белàщица и Пèрущица (Пловд.), Слокòщица (Кюст.), Мислòвщица (Трън.), Комощѝца (Берк.), както и турскитѣ названия Кемикли-дере = Кòстена рѣка (Н. Паз.), Бююкъ-дере = Бòрущица (Казан.), Боазъ-дере = Устово (Айт.), Кузгỳнъ-дере = Бърза-рѣка (Кърдж.) и др. сѫ добили тѣхнитѣ названия отъ рѣкитѣ до които сѫ възникнали.

Най-старото, познато име съ наставката щица, намираме въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня, дето срѣщаме названието на р. Сливьщица, което значи рѣка, която се слива съ друга рѣкичка. Въ Рилската грамота на Иванъ

Основитѣ на всички названия, които завършватъ на щица иматъ най-различенъ произходъ и значение. Една незначителна часть отъ тѣзи наименувания сѫ отъ тракийски, гръцки, романо-латински или турски произходъ, а другата, много по-голѣма часть — отъ старобългарски произходъ. Като тракийски можемъ да смѣтнемъ — Германщыца, Слокòщица и Соволщѝца, притоци на Струма, за гръцки — Пéрущица, малъкъ притокъ на Джерманъ до Сапарево и Κалавàщица, притокъ на Марица; за вулгаро-латински — Неèгърщица, притокъ на Малки Искъръ и Никỳлщица до Старо-село (Троян.), а турски — Дервѝщица, притокъ на Арда до Смолянъ, Доганѝщица до Шипка и пр. Всички останали названия, между които и Планщѝца, Зеленѝковщица, Падàлщица, Кѝевщица и много други сѫ отъ български произходъ.

Названията сѫ дадени, било въ връзка съ името на селището, покрай което минава — било отъ названието на мѣстото отъ дето извира рѣката или стои въ зависимость отъ растителностьта, особения строежъ на терена и пр.

Названието на Германщыца, както казахме произлиза отъ името на тракийския градъ Германия.

Отъ името на с. Яна (Соф.) и рѣката, която минава презъ селото се нарича Янещица, а отъ Якоруда произхожда и названието на р. Якοрỳщица. Името на р. Планщѝца идва отъ Плана-планина, на р. Зеленѝковщица, притокъ на Росица — отъ Зелениковецъ въ Стара-планина и на р. Драговѝщица, притокъ на Струма — отъ името на богомилитѣ-сектанти — драговити, живѣли изъ Кюстендилско, преди падането ни подъ турцитѣ. Отъ къмъ върха Баба извира р. Бàбщица, притокъ на Малки Искъръ, а отъ в. Комъ — р. Комщѝца и др.

Имената на рѣкитѣ Пàдещица, притокъ на р. Струма, Падàлщица, притокъ на Вардаръ въ областьта на Тетовско, Врèщица, притокъ на Бързия (Берк.), Трепетỳщица, притокъ на Чепинската рѣка произлизатъ отъ глаголитѣ падамъ (тека стръмно), кипя, шумя и треперя. Α названията на р. Върлèщица, притокъ на Вѫча, Бѣлèщица, притокъ на Стрема, Бѣловòщица, притокъ на Струма, Ηеèгърщица, притокъ на Малки Искъръ, Дèбърщица, притокъ на Рилската рѣка и село въ Пазарджишка ок., произхождатъ отъ прилагателнитѣ — стръмно, бѣло (съ значение на пѣнливо), негро, лат. niger = черно (съ значение тъмно, мѫчно проходимо). Нѣкои названия стоятъ въ връзка съ животни, като — Кòзещица, горенъ притокъ на Янтра, рѣка по която само кози могатъ да приминаватъ, Врàнщица, притокъ на Малки Искъръ до Етрополе — отъ врана, Пèрущица отъ гръцкото περιστερά = гълѫбъ, Орлòщица, горенъ притокъ на Огоста — отъ орелъ и пр. Други имена като: Глогòщица, притокъ на Струма въ Кюстендилско, произлиза отъ глогъ, а Гьòлщица, горенъ притокъ на р. Искъръ идва отъ турск. гьолъ, блато. Рѣкитѣ, въ които се изтича водата отъ

Различенъ произходъ иматъ и следнитѣ рѣчни названия: Ποлòщица, притокъ на Марица при Сестримо, Хрèмщица, притокъ на Лепеница въ Чепинското корито, Багарèщица, Царвỳлщица, Малибухàлщица, Кѝевщица, Илощѝца, притоци на Росица, Бòрущица (Казан.), р. Борущѝца до Правецъ (Ботевгр.), Калавàщица, лѣвъ притокъ на Марица, Патрèщица до с. Патрешъ (Търн.), Яковщица до с. Елешница (Новос.) и Рудàрщица, дѣсенъ притокъ на Струма при Кладница (Соф.). Името на градеца Коприщица произхожда отъ гръцк. κόπρος = оборъ, ограда, а не отъ коприва, както се мѫчи да докаже Пш. Зволински.

ПРАБЪЛГАРСКИ И ПЕЧЕНЕЖКО-КУМАНСКИ ИМЕНА

Между многобройнитѣ славяно-български, тракийски, гръцки, вулгаро-латински, турски и други наименувания, въ много покрайнини, особено въ Северна България и западнитѣ предѣли на българскитѣ земи се срѣщатъ и други названия на мѣста, рѣки и селища, които иматъ съвършено страненъ изговоръ и повечето напомнятъ

Кои названия сѫ прабългарски, кои печенежки, узски или кумански, това за сега трудно би могло да се установи. Знае се, че четиритѣ племена не само сѫ близко сродни помежду си, но и всички вървятъ едни следъ други по едни и сѫщи пѫтища като се настаняватъ и живѣятъ почти, въ едни и сѫщи области. Тукъ трѣбва да отбележимъ, че два отъ тѣзи народи — най-напредъ прабългаритѣ, а после куманитѣ, сѫ играли първостепенна роля при обединението на славянитѣ и изграждането на българската държава презъ първото и отчасти второто ни царство. Ще се помѫчимъ, поне приблизително, да отличимъ нѣкои прабългарски отъ печенежкитѣ и последнитѣ отъ куманскитѣ имена. До колко този опитъ ще бѫде сполучливъ, това ще кажатъ бѫдещитѣ издирвачи и специалиститѣ лингвисти-турколози.

Настанили се въ края на VII в. въ с.-и. България, прабългаритѣ въ продължение на два вѣка сѫ успѣли да обединятъ разпокѫсанитѣ славянски племена по долни Дунавъ и да създадатъ въ юго-източна Европа мощна и голѣма държава, която е съперничила и устоявала на вѣковната византийска империя. Въпрѣки своята организаторска способность и воененъ духъ, прабългаритѣ не сѫ могли да наложитъ своя езикъ, отъ който, за съжаление, до насъ сѫ стигнали малъкъ брой думи. Малко сѫ и наименуванията на мѣста и селища, които бихме могли да приемемъ за прабългарски. Преди всичко, би трѣбвало най-много такива мѣстни названия да очакваме около първата българска столица — Плиска, но както виждаме и знаемъ, повечето отъ топографскитѣ имена въ този край сѫ турски. Може би въ много отъ днешнитѣ турски названия на северо-източна България да се криятъ и прабългарски имена, но въ кои именно, това за сега е невъзможно да се установи.

Като прабългарско можемъ да смѣтаме названието Τамбарàсце, съ което име се нарича единъ изкуствено издълбанъ проходъ надъ с. Кюлевча (Шум.), който води презъ платото къмъ „Прохода" надъ с. Калурèрица (Н.-Паз.) и отъ тамъ за Плиска. Вѣроятно прабългарски сѫ и названията Κарàшъ (Врач.), което напомня на маджарската р. Карашьо и Крàшево до с. Триградъ (Дев.). За прабългарски се смѣтатъ и имената Баткỳнъ (Пазард.) и мѣстность до Боженица (Ботевгр.). Това име споредъ проф. Ст. Младеновъ значело тресавище, блатисто мѣсто, въ което може да се потъне. Действително, до старата крепость Баткунъ или споредъ византийскитѣ автори — Βατκοῦνιον е имало, както и сега има, единъ малъкъ, блатистъ изворъ. Блатисто е

Тежка е била сѫдбата на българитѣ презъ XI и XII в. не само подъ византийското робство, но и отъ непрестаннитѣ нашествия и опустошителни грабежи на печенеги, узи и кумани. Едни следъ други, тѣзи тюркски племена сѫ преминавали на югъ отъ Дунава и, освенъ че сѫ грабили, тѣ на сила или съ съгласието на Византия сѫ се заселвали между българското население, по плодороднитѣ полета на Северна България. Въ тази область, особено въ с.-и. България, споредъ византийския историкъ Михаилъ Аталиатъ, се е образувало едно разноезично население.

За първи пѫть печенезитѣ се появяватъ на югъ отъ Дунава въ 1026 год. Презъ Следнитѣ нѣколко години тѣ непрестанно нахлуватъ въ с.и. България, като стигатъ дори до Бѣло-море. Въ 1048 год. една печенежка група отъ 20,000 души, въ съгласие съ Византия се поселила въ с.-и. България. На следната година 86,000 мѫже, жени и деца на чело съ печенежкия хаганъ Тирахъ, навлизватъ въ с.-и. България, но били разбити отъ византийцитѣ, а останалитѣ били заселени въ Софийско, Нишко и Овче-поле. Следъ нѣколко месеца тѣзи поселници се дигнали и се настанили между р. Осъмъ и Черно-море. По-късно печенези въ съюзъ съ узи и недоволни българи, преминали Стара-планина, но въ 1091 г.

Като печенежки можемъ да приемемъ, преди всичко, нѣколко названия, които стоятъ въ връзка съ тѣхното име, като: Печенàкъ до Ѫгленъ (Луков.) и до Бохотъ (Плев.). Названието на с. Берендè (Годеч. и Радом.), напомня на името на единъ отъ печенежкитѣ родове — нареченъ берендеи. Интересно е и названието на с. Бежаново (Лук.), което едва ли произхожда отъ „бѣгане", „бѣжанци" и което ни напомня за името на българското село Бешенòвъ въ Банатъ. И дветѣ последни названия иматъ единъ произходъ, отъ които първото е побългарена маджарска форма на второто име, и които значатъ печенегъ. Едва ли би имало сьмнение, че и нѣкои особени селищни и мѣстни названия въ Софийско, като: Бỳсманци, Гурмàзово, Чỳнголъ, Уитѝмаръ до Кремиковци, Чèпанъ и др. не сѫ печенежки.

Узитѣ, които сѫ сродни на печенегитѣ, преминали Дунава къмъ 1064 год. и залѣли с.-и. България, но били разбити отъ византийцитѣ. Отново къмъ 1083 год., нови вълни узи прехвърлятъ Дунава и се населяватъ въ тази область.

Въпросътъ съ узскитѣ названия е още потруденъ и то защото сведенията ни за тѣхъ сѫ по-оскѫдни и главно, че тѣ споредъ старитѣ автори, сѫ се заселили въ с.-и. България, гдето по-късно, дори до преди половинъ вѣкъ имаше компактно турско население. Названието на Κàспичанъ напомня на името на единъ отъ узскитѣ водачи. Като несигурни узски названия могатъ да се посочатъ имената: Бàтовска рѣка, северно

Последниятъ отъ тюркскитѣ народи, който безнаказано и на голѣми тълпи е нахлувалъ изъ българскитѣ земи, сѫ куманитѣ. Отъ тритѣ последни народи, тѣ сѫ играли най-голѣма роля и сѫ взели най-живо участие презъ второто ни царство. За да разберемъ до каква степень се е разширило куманското влияние, достатъчно е да припомнимъ, че не само нѣкои боляри сѫ се издигнали като независими владѣтели на по-обширни области, но и българскиятъ престолъ е билъ заеманъ отъ царе отъ кумански произходъ.

За първи пѫть куманитѣ преминаватъ на югъ отъ Дунава презъ 1088 год. Презъ следнитѣ две десетилѣтия тѣ нахлуватъ на все по-голѣми пълчища, докато презъ 1148, 1154 и 1160 год. масово се преселватъ и настаняватъ изъ българскитѣ земи. Много кумани сѫ се заселили южно отъ Дунава, повикани отъ братята Петъръ и Асенъ, при освобождението на България отъ византийско робство.

Заселени на голѣми или малки групи между българитѣ, куманитѣ не сѫ могли да не окажатъ и известно влияние върху мѣстнитѣ или селищни названия. И днесъ, макаръ и по единично, но изъ много покрайнини се срѣщатъ названия, които съ сигурность бихме могли да приемемъ като кумански. Освенъ нѣколко наименования, които стоятъ въ връзка съ името куманинъ, като Κуманичъ (Сѣрско), Кòменско (Троян.), Кỳманица, махла до Карашъ (Врач.), Кỳманова чука до Зимевица (Соф.), Кỳманецъ до Джуровъ (Тет.), се срѣщатъ и нѣколко названия които стоятъ въ връзка съ лица отъ кумански произходъ,

Освенъ горнитѣ названия, у насъ се срѣщатъ и много други селищни и мѣстни названия, които ако не сѫ отъ кумански, то тѣ сѫ отъ прабългарски или печенежко-кумански или узски произходъ. Между голѣмиягь брой такива имена, тукъ ще изброимъ следнитѣ: Балдарàнъ до Триградъ (Дев.), Атàла до Ѫгленъ (Лук.), Бучỳмъ до Златица, Ηесерò до Криводолъ (Врач.), Τỳтмеръ до Г. Ломъ (Бѣлогр.), Неговàнъ (Соф.), Градомàнъ (Соф.), в. Лàчманъ надъ Симеоново (Соф.), Боровàнъ (Б.-Слат.), Чарикмàнъ, личенъ връхъ до Каварненското пристанище, Градомàнци (Скопско) и пр.

Голѣмъ брой отъ прабългарскитѣ и куманопеченежкитѣ наименувания отдавна сѫ пославянени чрезъ прибавяне къмъ основата, или къмъ самото име наставкитѣ: ецъ, ица, ево, ово и др. като: Борѝловецъ до Раковица (Кулско), Бàтевецъ до Боженица (Ботевгр.), Бàтово до Дерманци (Лук.), Борѝлица до Турия (Казанл.),

На края се налага да обърнемъ внимание върху една особеность на голѣма часть отъ названията, за които казахме, че сѫ отъ прабългарски или печенежко-кумански произходъ. Тѣзи названия се отличаватъ главно по това, че завършватъ съ наставкитѣ ил, като: Батѝлъ, Гатѝлъ, Бонѝлъ, Перѝлъ, или на — анъ и манъ, като напр. Гатàнъ, Батàнъ, Чèпанъ, Дермàнъ, Градомàнъ, Драгомàнъ и пр.

ТУРСКИ ИМЕНА

Петь вѣковното турско робство промѣня не толкова етнографския характеръ на българскитѣ земи, колкото селищнитѣ и мѣстнитѣ названия. И съ право може да се отбележи, че нѣма кѫтъ отъ нашето отечество, въ който да не се срѣща поне едно название отъ турски произходъ, дори и никога тамъ да не е имало турско население.

Още съ завземането на Балканския п-въ, турцитѣ почватъ да промѣнятъ и названията на селищата, рѣкитѣ, планинитѣ и пр. Тази промѣна е ставала главно по три начина: 1. — чрезъ осмисляне или чрезъ приспособяване на имена по турски изговоръ, 2. — превеждане и 3. — пълно замѣстване на старитѣ названия съ имена отъ турски произходъ. На друго мѣсто се спираме по-подробно на осмисленитѣ или имената съ турски

Ако се взремъ по-внимателно върху всички турски названия ще видимъ, че турцитѣ еднакво сѫ превеждали, осмисляли и налагали свои названия.

Турцитѣ сѫ превеждали всички по-стари названия, на които сѫ разбирали значението на името, независимо отъ това дали тѣ сѫ отъ български или гръцки произходъ. Гръцкото Гинекокостронъ се превежда на Κъсъ-хисаръ, дн. Женско, Сидерокастронъ = Демиръ Xисаръ, Велесъ — въ Кюпрюлю, Сърнена-гора въ — Караджа-дагъ, Ниса-планина — въ Κара-οкушъ, която е клонъ отъ Ени-ханъ-тепе въ централнитѣ Родопи, Маторие гори — въ Κоджа-балканъ (Стара-планина), Ἱερόν ὄρος до Родосто — въ Текиръ-дагъ (Света гора), Виденица — въ Гьозъ-тепе въ Родопитѣ, в. Перунъ въ Пиринъ — на Елъ-тепе, р. Черна — на Кара су, Вълчи-кладенецъ—въ Куртъ-бунаръ (Чирп.), и пр. Броятъ на преведенитѣ турски названия, изглежда ще да е твърде голѣмъ, но тъй като намъ не сѫ ни известни старитѣ български наименувания, на този видъ имена тукъ повече не ще се спираме.

Известно е, че броятъ на селищнитѣ, рѣчнитѣ и мѣстни названия отъ турски произходъ е твърде голѣмъ. Тукъ трѣбва да отбележимъ, че отъ всички народи, живѣли изъ българскитѣ земи, никой така сполучливо и точно не е давалъ селищнитѣ и мѣстнитѣ названия, както турцитѣ. Всѣко име въ зависимость отъ неговата околность, особеность на почвата, растителность, особенъ видъ, цвѣтъ, състояние и пр. е давано напълно вѣрно. Да вземемъ само единъ примѣръ. Днешното име на с. Вѣтренъ-долъ е преводъ

отъ турското Εли-дере. И пѫтникътъ ще забележи до селото, че всички дървета вмѣсто на югъ, сѫ наведени на северъ. Това единствено се дължи на постоянниятъ вѣтъръ, който духа по коритото на р. Ели-дере отъ планината къмъ равнината.

Отъ неизброимото число турски названия ще се задоволимъ само съ нѣкои по-характерни и интересни имена, като: Хàрманли, Казълъ Агачъ (Елхово), Κара-бунаръ, Казанлъкъ, Ярдъмъ, Дели Орманъ, Тузлукъ, Сакаръ-планина, Пашмакли, Юмрукъ-чалъ, Каймакъ-чаланъ, Ири-дере, Κуру-чая, Гяуръ-гине, Еркесия, Орханъкьой, Хайрединъ, Татаръ-Пазарджикъ, Кангалъ, тѣсенъ и дълбокъ коларски пѫть, Чадъръ-тепе, Кавръка, Яязларъ, Делибинлерли, Язапъ-кьой и пр.

НАЗВАНИЯ СЪ ТУРСКИ ИЗГОВОРЪ

Между множеството турски наименования, въ всички крайща на нашитѣ зими се срѣщатъ и голѣмъ брой, особенъ видъ селищни и мѣстни имена отъ предславянски и славянски произходъ, видоизмѣнени по турски изговоръ. Тѣзи имена показватъ, че турцитѣ, макаръ и завоеватели сѫ възприели и много отъ заваренитѣ названия, като сѫ ги приспособили по свойствения на тѣхния езикъ строежъ на думитѣ. Имената съ турски изговоръ, можемъ да раздѣлимъ на три малки групи. 1. — Напълно видоизмѣнени, 2. — названия въ които нѣкоя отъ срѣднитѣ срички или мека съгласна е промѣнена на твърда съгласна или е изпустната нѣкоя гласна и 3. — имена чийто наставки завръшватъ на ча, че, ша и джа.

Къмъ първата група можемъ да отнесемъ следнитѣ имена: Силѝстра, отъ гръц. Дристра, а последното произхожда отъ стб. Дръстъръ, Едирнè — отъ Одринъ, Фѝлибе — отъ Филипополисъ, Гьòзекенъ отъ стб. Козекградъ, Εкренè отъ Кранея, Γьòпса отъ Копсисъ, Γюмюрджѝна отъ гръц. Комоцена, Кèстричъ отъ Кастрица и пр.

Къмъ втората група спадатъ следнитѣ имена: Μàдара отъ стб. Матара, Кòртенъ — отъ Коритенъ, Трѣвна — отъ Трѣвенъ, Студèна (Соф.) — отъ Студенъ, Лòзна — отъ Лозенъ, Ηèвля — отъ Невенъ, Κривня — отъ Кривина, Никюпъ (Търн.) — отъ Никополъ, отъ Дирàма — Драма; Дрèзна (Правишко) — отъ Дрѧздѣ (гора, лѣсъ), Истèрна до Варòша при Прилепъ отъ лат. cisterna и др. Името на града Кюстендѝлъ е арабски преводъ на Константинова земя (ил на арабски значи земя).

Броятъ на названията, които спадатъ къмъ третата група е най-голѣмъ. Въ тѣхъ българскитѣ наставки ица, ецъ, ьцъ сѫ замѣнени споредъ турската фонетика съ суфикситѣ — ча, че, ша и джа. Така:

Кюстèнджа идва отъ Костенецъ,

Дупинджà — отъ Дупница,

Стрàлджа — отъ Стрельцъ,

Кòзлуджа — Козица;

Добруджа — отъ Добротица;

Стрàнджа — отъ Стражица,

Ηèвша — отъ Нягоса;

Εлèхча — отъ Елшица (Хаск.),

Карапчà (Попов., Ямб., Балч.) — отъ Крапецъ,

р. Карапанчà — отъ Крапиница,

Κалугèрча — отъ Калугерица (Н. Паз.),

Маркòвча — отъ Марковица;

Кюлèвча — отъ Кулевецъ;

Косòвча — отъ Косовецъ;

Езерчà — Езерецъ;

Селча — отъ Селце,

Стрèлча — отъ Стрельцъ,

Лòвча — отъ Ловечъ,

Зѝмничъ — отъ Зимница;

Блàча (Невр.) — отъ Блатецъ;

Κрънча (Дрѣн.) — отъ Крънецъ;

Црънча — отъ Църньцъ (калугеръ),

Ρýпча = отъ Рупецъ,

Влаховичъ — отъ Влаховица,

Лютаджикъ (Врач.) — отъ Лютица и пр.

АЛБАНСКИ НАЗВАНИЯ

Въ най-западнитѣ предѣли на българскитѣ земи се срѣщатъ и доста названия отъ албански произходъ. Следъ австро-турскитѣ войни презъ 1688/1690 г., много българи отъ Скопско, Тетовско, Дебърско, Гилянско, Кумановско и Гостиварско, заедно съ сърби изъ Косово-поле, напускатъ роднитѣ си огнища и се изселватъ на северъ отъ Дунава въ днешна Войводина — Срѣмъ и Банатъ, тогава австрийски владения. На мѣстата на обезлюденитѣ селища, било доброволно или по нареждане на турското правителство сѫ били заселени албански колонисти, които по-късно постепенно заематъ все по-обширни области по горното течение на Вардара и Морава.

Както всички народи, така и албанцитѣ сѫ видоизмѣнявали, осмисляли или напълно замѣняли старитѣ селищни и мѣстни названия съ такива отъ албански произходъ. Тъй като тѣзи крайща ми сѫ твърде малко познати и не съмъ ималъ възможность да събирамъ материали, то затова тукъ само за примѣръ ще бѫдатъ дадени нѣколко албански названия като: Për-korda = „подъ ридъ" до Цръни-връхъ (Ск.), Vorat Turčve = Турски гробища до Горно Сонье (Ск.), Džuri zi = „Черенъ камъкъ" до Малчище (Ск.), Škoza = Габеръ до Червена вода (Ск.) и пр.

ИМЕНА СВЪРЗАНИ СЪ НАРОДНОСТЬ

Всички народи, както и отдѣлни племенни групи, живѣли изъ българскитѣ земи, освенъ многобройнитѣ и разновидни названия на селища, рѣки, планини и пр., сѫ оставили и не малъкъ брой наименувания свързани съ тѣхнитѣ собствени имена. И до днешни дни по името на старитѣ траки, обширната область между Стара-планина и Бѣло-море и отъ Черно-море до р. Места се нарича Тракия. Македония е добила името си отъ старитѣ македонци, а България — отъ старитѣ българи и пр. Известно е, че тракитѣ сѫ се дѣлили на много племена, всѣко отъ които е оставило и името си на областьта, въ която е живѣло. По името на тракийското племе фриги, страната въ днешна южна Македония нѣколко вѣка преди Христа се е наричала Фригия, а страната между Дунава и Стара-планина, по името на мизитѣ, много столѣтия се е наричала Μизия, име изчезнало едва преди единъ вѣкъ. По името на дарданцитѣ презъ срѣднитѣ вѣкове северна Македония се е наричала Дардания, а по името на пеонитѣ областьта по горна Брегалница и Кюстендилско е носила названието Πеοния, име запазено и до днесъ подъ формата Пия ̀ нецъ.

Името на келтитѣ и на галитѣ не е запазено въ нито едно название, освенъ, ако приемемъ, че сердитѣ или сардитѣ сѫ отъ келтийски произходъ, които сѫ наложили своето име въ античното название на днешната ни столица — Сердика. Въ земитѣ на югъ отъ Дунава не сѫ открити до сега никакви следи отъ името на германското племе бастарни.

Това, което прави особено впечатление и буди голѣмъ интересъ е, че името римски, римско не е запазено подъ никаква форма. Но безчетъ сѫ названията свързани съ латински, латинско и пр., въ смисълъ на старовремско, отдавнашно.

Името и на старитѣ славяни, дори и имената на нито едно отъ славянскитѣ племена, не е запазено въ нито едно название. Може би названието на с. Смиля ̀ нъ (Смол.), произлиза отъ Смолѣни, а названието на р. Воюса въ Албания ще стои въ връзка съ племето ваюнити. Берзития и Драговития отдавна сѫ изчезнали като областни названия.

Съ имената на почти всички народности, живѣли по нашитѣ мѣста следъ идването на славянитѣ, като гърци, българи, кумани, печенеги, татари, турци, маджари, нѣмци и пр., сѫ свързани много названия, съ които ще се запознаемъ последователно, като почнемъ съ названията свързани съ „латинци".

Преди да се занимаемъ съ произхода на названията свързани съ народность, трѣбва да обърнемъ внимание на обстоятелството, че не всички наименувания на нѣкои мѣста носятъ непремѣнно имената на народитѣ, които сѫ живѣли въ тѣхъ или около тѣхъ. Ще посочимъ примѣри, отъ които ще се види, че при наименуванието на такива мѣста, околното население не е държало смѣтка за истинския народностенъ произходъ на народа, съ който е свързано името на нѣкое селище или мѣстность. На много мѣста се сочатъ названия като: Латѝнска черква, Латѝнски гробища, Латѝнско кале, Латѝнъ-градъ, или Елèнски гробища, Елèнска чешма, Грѣцки-долъ, Жѝдовъ-кладенецъ и пр., но това ни най-малко не показва,

Подъ понятието „латинци" у насъ днесъ, и то подъ влиянието на училището, се разбиратъ римлянитѣ. Въ сѫщность подъ „латинци" народътъ разбира единъ народъ, който е живѣлъ по нашитѣ земи много отдавна, говорилъ е „неразбираемъ" езикъ, нито български, нито гръцки или турски, народъ, който се е кръстилъ като насъ и главно народъ, който е строилъ калетата, старитѣ черкви, пѫтищата и т. н. Всички остатъци отъ стари градища, крепости, черкви, пѫтища и пр., за които у народа не е запазенъ никакъвъ споменъ, никакво предание и за които нищо не се знае, сѫ останали отъ „латинско време", отъ „латинцитѣ". Много отъ старитѣ черкви, гробища, крепости, водопроводи, разрушени въ началото на турското владичество, дори и по-късно (какъвто е случаятъ съ старата турска баня въ Фердинандъ, разрушена следъ 1688 г.), населението въ повечето случаи нарича „латински". До Бѣла-Черква и Павликени (Търн.), Хубавене (Лук.), Ставерци (Орѣх.), Богданово (Ст. Загор.), Грамада (Кул.) и мн. др. има „Латѝнски гробища". До Ботунецъ (Соф.), Каменополе (Б.-Сл.), въ Кунино и до Осиково (Вр.) и пр. се намиратъ Латѝнски черкви, а до Бахалинъ (Царибр.) има Латѝнски кръстèве и до Ботево (Вид.) — Латѝнски караулъ. Приведенитѣ по-горе „Латински гробища", и „Латински църкви", както и повечето отъ разрушенитѣ крепости, които народътъ нарича „Латински", сѫ обикновено отъ епохата между X— XIV в. сл. Хр.

Значително по-малко сѫ названията, свързани съ името еленски, елински или гръцки. Кои и какви сѫ тѣзи „елини" въ народното съзнание

Доста сѫ примѣритѣ на селищни и мѣстни названия, свързани съ името българинъ. Въ Шишмановата грамота, дадена на Рилския манастиръ, нѣкѫде изъ Дупнишко се споменува с. Блъгарино. Въ една грамота отъ 14 в., нѣкѫде изъ Косово поле се споменува Блъгарски катоунь. Въ Ловчанско едно село се нарича Българèне, въ Солунско има Бугарѝево, въ южна Тесалия единъ върхъ се казва Булгара, а въ Кешанско има село Булгàръ-кьой. Турцитѣ и българитѣ-мохамедани изъ Родопитѣ, наричатъ „невѣрницитѣ"-българи, както е известно, „гяури". Много

Основатель на Бачковския манастиръ, както се знае, е грузинецътъ Пакурианъ, който го е обдарилъ съ много земи и други имоти. Този манастиръ е ималъ и много параклиси изъ различни краища на Родопитѣ. Такъвъ параклисъ или имоти, манастирътъ ще да е ималъ и около с. Павелско (Асен.), гдето и днесъ е запазено името Иверце , което е стб. форма на грузинецъ.

Името на печенегитѣ е запазено въ малъкъ брой мѣстни названия, като Печенàкъ до Ѫгленъ (Лук.). Може би и въ названието на с. Бежàново (Лук.), да се крие маджарската форма бешеновъ, което значи печенегъ (гл. стр. 89). Α Бешеновъ въ Банатъ, както е известно, е населенъ съ българи изъ Свищовско и Плевенско.

Отъ всички народи, които презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ нахълтвали на югъ отъ Дунава, най-много следи сѫ оставили куманитѣ. Разселили се въ различни покрайнини между българитѣ, тѣ сѫ успѣли да оставятъ и повече селищни и мѣстни названия съ своето име. Въ Софийско едно село до скоро се наричаше Κуманѝца, въ Троянско има с. Κòменско, а въ Сѣрско — Κуманѝчъ. Една мѣстность до Панагюрище носи името Куманѝчево, до Джурово (Тет.) има Кỳманецъ, до Криводолъ (Врач.) — Κỳманοва чука,

до Вердикалъ (Соф.)— Κумàнинъ-дοлъ, до Девинъ — Кòменъ, до Широка лѫка (Дев.) — Кòменско гробе, а до Видраре (Тет.) — Команѝшка лѫка.

И узитѣ сѫ оставили своето име въ названието на с. Узлàръ (Балч.).

Презъ срѣднитѣ вѣкове българитѣ сѫ наричали днешна Албания — Арбанска земл ѧ , а презъ 14 в. днешното с. Арбанàшко (Куман.) се е наричало Арбанаси. Днешнитѣ названия на с. Арбàнаси (Търн.) и Г. и Д. Арбанàсъ (Асен.) носятъ имената си отъ онѣзи българи, които презъ 13 или 14 в. сѫ били преселени отъ къмъ предѣлитѣ на Албанската, т. е. Арбанашката область. Това старо название е запазено и въ крепостьта Арбанàшко кале до Гагàница (Берк.). Турцитѣ наричатъ албанцитѣ арнаути, подъ което име се разбиратъ не само албанци, но и българи, дошли отъ най-западнитѣ, съседни съ Албания, български области. У насъ сѫ запазени доста названия свързани съ арнаутитѣ, отъ които ще споменемъ само: Арнаỳтъ, дн. Пороище (Разгр.), Арнаỳтито (Ст. Заг.), Арнаỳтецъ до Коприщица, Арнаỳтска пѫтека до Джуровъ (Тет.) и др.

Голѣмо впечатление правятъ и названията, които напомнятъ за нѣмци, маджари и сърби. Трѣбва да се отбележи, че тѣзи названия, съ малки изключения, се срѣщатъ изъ областитѣ, въ които въ старо време се е разработвало рударството (ср. по-долу). Известно е изобщо, че въ всички рударски центрове на Балканския п-въ, презъ срѣднитѣ вѣкове и първитѣ два-три вѣка

Името на саксонцитѣ-рудари, които сѫ били главно нѣмци, е запазено въ нѣколко названия, като: Сàсани, махла въ Страдалово (Кюст.), въ Сàса (Коч.), Шàшево или Сàсево (Крат.) и пр., или пъкъ въ наименуванията: Аламàница, рѣка до Пирдопъ и р. Аламàнка, рѣка до Троянъ. Последнитѣ наименувания произхождатъ отъ гръцк. ἄλαμάνοι или тур. аламанъ, съ които имена двата последни народа сѫ наричали нѣмцитѣ. Името нѣмци е запазено въ названието Нѣ ́ мски гробища до Вѣтренъ (Пазардж.).

Голѣмо впечатление правятъ и досега разпространенитѣ названия, свързани съ името маджари или унгарци. Маджаритѣ не само като рудари сѫ се настанявали изъ полуострова, но и често преселвани презъ турското господство, тѣ сѫ оставили следи въ нѣкои названия, между които тукъ ще се спремъ само на следнитѣ: въ Самоковско има село Мàджаре, основано отъ рударитѣ маджари или хървати , които презъ робството сѫ разработвали желѣзната индустрия въ този край. Село съ подобно име има и въ Кумановско, както и въ Карловско, само че последното се изговаря Маджèре. До Поморие една могила се нарича Маджàръ-тепе, до Габровница (Ферд.) има Маджàрско кладенче ,

На много мѣста у насъ се срѣщатъ и названия, свързани съ името сърби, които турцитѣ сѫ преселвали изъ нѣкогашнитѣ голѣми сръбски рударски центрове. Въ съседство съ Мàджаре (Самок.) се намира Сръ ́ бско село, сега Мала-църква. По-рано с. Попово (Соф.) се е наричало Сръбски-Самоковъ. Въ Севлиевско има с. Сърбé (дн. Росица Малки Вършецъ), а до Столътъ (Севл.) има. мѣстность Съ ́ рбено бърдо. До Сестримо (Паз.) има Сръ ́ бски гробища, а до Етрополе — Сръ ́ бинъ-чешма. Въ Видинско едно село се казва — Бошнакъ, до Стрелци (Плов.) има Бошнàкъ-тарлѫ, а до Кралевъ-долъ (Соф.) — Бошнячѝца.

Името на поляцитѣ е запазено подъ формата Лèхово (Св. Врачко) и Ля ́ хово (Паз.). До Пирдопъ има Чèшко поле, а до Расникъ (Брѣзн.) — Чèшко пазарище.

Интересно е че дубровчанитѣ, които презъ срѣднитѣ вѣкове, и особено презъ първата половина на турското ни робство сѫ били главнитѣ търговци по нашитѣ земи, сѫ оставили малко названия свързани съ тѣхното име. Въ Разградъ има Добрòшка махла, а може-би и названието

Генуезцитѣ и венецианцитѣ, сѫщо така сѫ ни оставили малко следи отъ своитѣ имена и то подъ турската форма „дженевизлеръ" или „френкъ". До Гостилица (Дрѣн.), следитѣ отъ стария пѫть се наричатъ Дженевѝзъ-йолъ (Генуезки пѫть), една отъ старитѣ търновски махли носи името Фрèнкъ-хисаръ, а надъ Варна едно село се нарича Φрангя ́.

Евреитѣ, които сѫ живѣли у насъ презъ всички времена като търговци, не сѫ оставили по-трайни названия, свързани съ тѣхното име, освенъ названието „Еврейска махла", каквато има въ всѣки градъ. Единъ кладенецъ въ Етрополе се нарича Еврèецъ, а една полуразрушена кула — Еврейската кула. Въ замѣна на това, обаче, у насъ сѫ запазени извънредно много названия, свързани съ името „жидювци" и то не въ смисълъ на евреинъ или жидъ, но съ значение, споредъ народното предание, на люде великани, страшни, които сѫ живѣли въ много далечни времена. Единъ старо-планински връхъ се нарича съ тур. форма Чиφỳтъ.

Арменцитѣ сѫщо така сѫ стари преселници на Балканския п-въ. Въ грамотата на Шишмана, дадена на Рилския манастиръ, срѣщаме мѣстото Арм ѥ нци, въ Габровско едни колиби се наричатъ Армèнитѣ, едно село въ Никополско се нарича Ерменлỳй, а до Видраре (Тет.) има Армя ̀ нска поляна.

Циганитѣ, които сѫ се преселвали у насъ презъ различни времена отъ 10—17 в., сравнително много други народи, сѫ оставили, освенъ „Циганска махла", каквато има почти въ всѣко селище, и много други названия, свързани

Власитѣ-овчари, които повече сѫ известни съ името каракачани, или заселенитѣ презъ 17—18 вѣкъ румънци, южно отъ Дунава, сѫщо така сѫ оставили много названия, които показватъ за тѣхното присѫтствие изъ българскитѣ земи. Особено голѣмъ брой такива наименувания се срѣщатъ изъ планинскитѣ области, гдето и каракачанитѣ-овчари, необезпокоявани отъ никого, сѫ преживѣли продължително време. Тукъ ще приведемъ само нѣколко названия, свързани съ името влахъ, като напр.: Влàховица до Прелазница (Бѣлогр.), Влàшко село (Ферд. и Врач.), Βлàховичъ (Кулско), Влàшко селище до Д. Гноенѝца (Орѣх.) и т. н.

Изъ българскитѣ земи се срѣщатъ и доста названия, свързани съ името на юруцитѣ. Юруцитѣ сѫ преселени къмъ срѣдата на 16 в. отъ Мала-Азия; тѣ говорятъ турски, но истинскитѣ турци не ги смѣтатъ за турци. Юруцитѣ сѫ дошли на Балканския полуостровъ като пастири-номади, затова и названията свързани съ тѣхното име, се срѣщатъ повече изъ планинскитѣ и по-малко въ предпланинскитѣ области. Въ Рила, единъ отъ високитѣ върхове се нарича Юрýшки-чалъ, до Говедарци (Самок.) има Юрýшкο кале,

И татаритѣ сѫ стари преселници изъ нашитѣ земи. Още презъ 13 в. тѣ се ширятъ между Дунава и Стара-планина, но презъ епохата на робството тѣ вече сѫ заселени изъ различни покрайнини на земитѣ ни. Две села, едното въ Хасковско, а другото въ Борисовградско и днесъ се наричатъ Татàрево. Александрово (Лом.) по-рано се е наричало Татàръ-махле, а Видинското село Слана-бара се е казвало Татарджѝкъ.

Въ обширната турска империя, между многото народи, дошли изъ всички краища на нейната територия, е имало и негри, или както нашиятъ народъ ги наричалъ араби. Тѣ сѫ идвали тукъ било като чиновници, като войници или роби. Въ много народни пѣсни се възпѣва „черенъ арабъ". Въ завещателния актъ на Карлѫ-бей се споменува с. Αраплѝ, название, което по-рано сѫ носили с. Абланица (Ловч.) и с. Черноземъ (Елх.). Село Златовръхъ (Асен.) до скоро се наричаше Арапово.

Черкезитѣ сѫ единъ отъ народитѣ, който най-малко време е преживѣлъ на Балканския п-въ. Тѣ спадатъ къмъ западната група на многобройнитѣ кавказки племена, които сѫ дошли едва въ срѣдата на 19 в., и съ Освобождението на България сѫ се изселили. Особено много черкези се преселватъ следъ 1864 г., когато руситѣ напълно сѫ заели тѣхната територия. Между голѣмиятъ брой названия, свързани съ името на черкезитѣ, тукъ ще споменемъ: Черкèзъ-кьοй, дн. Александрово (Ямб.), Черкезлѝ, дн. Фердинандово (Карн.), Черкèзка-махла до Демиръ-Хисаръ и Сѣръ, Черкèзитѣ до Караманово (Свищ.) и т. н.

Едно село въ Варненско се нарича Аджемлèръ, чийто български преводъ е „персийци".

НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ИМЕНА ОТЪ ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТЪ.

Голѣмъ е броятъ на мѣстнитѣ и селищни названия свързани съ имена отъ обществения животъ, като: царь, султанъ, боляринъ, воевода, паша, кметъ и пр.

Още презъ II в. сл. Хр., до устието на р. Огоста, не далечъ отъ влизането ѝ въ Дунава и до с. Хърлецъ (Орѣх.), римлянитѣ сѫ издигнали една крепость, която се е наричала Augustae. Споредъ единъ надписъ отъ около III в. сл. Хр., намѣренъ въ Хисаря (Пловд.), крепостьта около този курортъ въ старо време се е наричала Ἀυγούστες. По-късно Прокопий споменува нѣкѫде на югъ отъ Стара-планина крепость, сѫщо така подъ името Ἀυγούστες, е малко по-късно това име се предава вече чрезъ съответната нему гръцка форма Σεβαστή или гръцки преводъ Σεβαστούπολις, т. е. Царевъ-градъ. Презъ римска епоха днешниятъ градъ Стара-Загора се е наричалъ Augusta Traiana, а презъ X в. днешнитѣ Троянови врата сѫ били известни съ името Βασιλική κλεισούρα, което значи царски проходъ, име запазено и сега въ названията на Горна и Долна Василѝца (Ихт.). Въ Рилската грамота на Ив. Шишманъ се срѣщатъ имената: Цр ҃ евъ-виръ Цр ҃ евъ-врхъ, а въ друга грамота отъ това време, подъ днешното си име, се споменува градчето Царево-село.

Изъ всички краища на българскитѣ земи, най-много названия отъ този родъ, се срѣщатъ,

Населението отъ селата въ Разметàница, между Дупница и Кюстендилъ, и днесъ сочи мѣстото Цàричина, гдето споредъ народното предание сѫ се намирали дворцитѣ на Самуила и неговитѣ братя. Единъ рътъ до в. Веженъ и едни колиби отъ селото Свидня (Соф.), носятъ сѫщото название, а една мѣстность до Гложене (Тет.) се нарича Царѝчина. Известно е, че въ Търново, мѣстото, гдето сѫ се намирали царскитѣ дворци, се нарича Цàревецъ. Една височина съ следи отъ градежъ до с. Боженица (Бот.) и друга височина, съ остатъци отъ крепость надъ Брѣзникъ, както и единъ връхъ надъ Котелъ, носятъ името Цàревецъ, а една низина до Видраре (Тет.) се нарича Цàрченецъ. Освенъ при Трѣвна, названия Цàрева ливада се срѣщатъ и между височината Вола и Черепишкия манастиръ (Врач.), до Кладорубъ (Бѣлогр.), Ломецъ (Троян.), Факия (Срѣд.) и др. До Ѫсенъ (Тет.) има Царѝчина чешма, до Чупрене (Бѣлогр.), Сталийска махла (Лом.) и Кокаляне (Соф.) — Цàревъ кладенецъ, а надъ Самоковъ сѫ Царèвитѣ кладенци. До Калояново (Слив.) и Кокаляне

На горнитѣ названия отговарятъ побългаренитѣ гръцки имена Васильòвска (Царева или Царска) планина (Тет.), Г. и Д. Василѝца (Ихт.) или турскитѣ Султàнъ-тепе (Царевъ връхъ), Султанъ-ери (Цареви ниви, — по срѣдното течение на Арда), Султàнъ (Поп.) и др., както и западно-европейскитѣ Кралèвъ дворъ въ Пиринъ, Крàлевъ-връхъ до Правецъ (Бот.), Крàльовъ-долъ до Смолянъ), Крàлъ-мезаръ (Царски или Кралски гробъ) до Каравелово (Елх.) и мн. др.

Латинското caesar е преминало у гърцитѣ подъ формата καῖσαρ, която видоизмѣнена на καῖσαρα, се запазва до късното срѣдновѣковие като придворна византийска титла. Отъ тази титла сѫ добили названията си: Κèсаревο (Γ. Орѣх.), Кесàръ надъ Брѣстовица (Пловд.), Малъкъ и Голѣмъ Кèсаръ въ Стара-планина надъ Етрополе и пр.

Гръцкото деспотъ, което значи управитель, която титла у насъ сѫ носили обикновено и най-близкитѣ роднини на царя — братя, синове или братовчеди, се е запазила въ областното название Доспàтъ, както и въ Дèсподецъ до Градево (Г. Джум.).

Друга титла отъ гръцки произходъ, която е добила гражданственость и е измѣстила старославянскитѣ жупанъ и банъ, е дуксъ, която има сѫщо така значение на областенъ управитель и която, както и старославянскитѣ титли, сѫ запазени въ нѣкои наименувания. До Перущица една надгробна могила се нарича Дỳкова (а не Духова), а друга, сѫщо така голѣма могила, която се намира въ полето, се нарича Бàнова. До Дорково (Пещ.) има Дỳковецъ, до Калугерово (Паз.) — Жупàница, единъ отъ малкитѣ притоци на Черни Искъръ носи името Джупàница. Едно село въ Костурско се нарича Жупàница, а една область въ Дебърско се нарича Жỳпа.

Старобългарското боляринъ не е могло да добие такова разпространение и да се наложи върху топонимията. До Търговище (Бѣлогр.) има Боля ̀ рски рътъ, въ Витоша — Бοèрица, което вѣроятно идва отъ Болярица и въ Еленско има Г. и Д. Бοля ̀ рци.

Интересенъ е и произходътъ на името на с. Боя ̀ на (Соф.), което вѣроятно е гръцката форма βοιάνος на аварското bajan, съ значение на боляринъ, велможа.

На всички тѣзи названия отговаря доста разпространеното турско наименувание на селища и мѣста, свързани съ пашà, като: Пашàкьой (Елх.), Пашàница (единъ дѣлъ отъ Рила планина), Пашà-бунаръ до Пирдопъ, Пàшини пояти до Градецъ (Вид.) и мн. др. Тукъ се налага да отбележимъ и още едно турско название, което отговаря на днешното пръвъ министъръ — везиръ, като: Везѝръ-тепе до Плиска и въ Странджа планина. У насъ се срѣща, ако и много рѣдко, турско-арабското Εмирлèръ, което значи принцове, титла която носятъ

Отдѣлни по-малки управители или началници на крепости у старитѣ българи сѫ се наричали воеводи, или пъкъ съ гръцкото кефалия — κεφαλή, какъвто е билъ и севастъ Огнѣнъ кефалиıа . Надъ Вратцата до Враца, единъ долъ се казва Воевòдинъ-долъ, въ Ново-пазарско едно село се нарича Войводè, а названието на Келифàрево (Търн.) е изопачена форма отъ стб. Кефаларево. Сѫщиятъ произходъ има и една височина съ остатъци отъ градежи до Д. Гноеница (Орѣх.), която се нарича Κюфалàрецъ. На тѣзи названия отговаря отчасти и турското Сердàръ-чифликъ (Берк.), което има повече значение на главенъ воененъ началникъ.

Въ грамотата на Шишмана се споменува мѣстность Столникъ, а и днесъ въ Новоселско има с. Стòлникъ, което произхожда отъ старото столникъ, т. е. царски виночерпецъ, който се е грижелъ за царската трапеза. Първиятъ султански конярь се е наричалъ имрихоръ, отъ което име носи и названието си Имрихоръ (Разгр.).

У насъ се срѣщатъ и други названия, и то повечето отъ чуждъ произходъ, съ значение на господарь. Названието на с. Уровене (Врач.) идва отъ маджарското uroven — господарь. Името на с. Бошỳля (Паз.), произхожда отъ рум. mošul, гдето м споредъ турския изговоръ, е замѣнено

Множество сѫ и названията на селища, които стоятъ въ връзка съ турск. кадия (сѫдия), като: Кадѫ ̀ -кьой (Н. Заг.), Κадѝевο (Плов.), на които отговаря названието на Сливенския кварталъ Клуцохòръ, отъ гръц. κριτής χόρων — сѫдийско-село и пр.

Старитѣ българи, дори и наскоро преди Освобождението, на днешнитѣ кметове сѫ казвали князе, нарицателно, което намираме и въ Виргинската грамота подъ формата кънѫзъ, отъ гдето произхождатъ и названията на Κнежà (Орѣх.), Кнèжки-долъ (Троян.), Кня ̀ зово торище до Борованъ (Б. Слат.) и пр.

Едно село въ Видинско се нарича Смърданъ, името на което произхожда по-скоро отъ познатата още у Иоана Екзарха дума смърди, смърдъ, което значи независимъ селски стопанинъ, отколкото отъ смърди, вони.

На турското Куруджѝево — Кн. Александрово (Хаск.) отговарятъ съвременнитѣ Πѫдàрево, Пѫдàрско и пр.

ИМЕНА, СВЪРЗАНИ СЪ ВОЙНИ, БУНТОВЕ, ВОЙНИЦИ, ГРАБЕЖИ И ПР.

По всички краища на българскитѣ земи, презъ всички времена сѫ ставали много чести

Ако у насъ сѫ запазени твърде малко мѣстни названия, непосрѣдствено свързани съ сражения, то има доста наименувания, които сами по себе си ни подсказватъ, че на тѣзи мѣста сѫ ставали кръвопролитни борби. Така до Кюлевча (Шум.) и до Котелъ има мѣстности, наречени Гръ ́ цка сѣчъ, гдето споредъ народното предание сѫ станали голѣми сражения между българи и гърци. Въ една мѣстность до Несебъръ, наречена Κòкалοсъ, се намирали много кости, които вѣроятно сѫ останали отъ страшното поражение, нанесено отъ Симеона презъ 917 год. върху гърцитѣ, въ сражението при Ахело. На последното название отговарятъ турскитѣ — Κемѝкъ-дере, дн. Костена рѣка (Пров.), гдето легендата разказва, че нѣкога е станала голѣма битка и Кемѝковъ-долъ до крепостьта Крънъ (Каз.), гдето споредъ преданието сѫ били избити много мѫже, жени и деца.

Въ Разметаница подъ Голѣмо-село (Дупн.), една мѣстность се нарича Кръ ́ вавето, гдето както легендата разказва, единъ царь избилъ своитѣ братя. Подобно име носи и една скала надъ р. Дамлѫ-дере, източно отъ Девинъ, за която българитѣ-мохамедани разправятъ, че четиредесеть момичета не сѫ искали да приематъ правата вѣра, затова турцитѣ сѫ ги качили на скалата, дето тѣ били изклани и отъ тамъ хвърлени въ рѣката. И надъ пролома при Перникъ има мѣсто наречено Кръ ́ вавето, за което, за съжаление, не е запазена никаква легенда. Съответното турско название, подъ формата Κанлѫ ́ -дере, което значи Кървава рѣка, се срѣща до Крамолинъ (Севл.) и въ Еледжикъ — Ихтиманска Срѣдна-гора.

Освенъ голѣмиятъ брой названия, свързани съ името войникъ, като напр.: Βοйни ́ къ (Ямб.), Войникъ-махле (Чирп.), Войни ́ шка могила до Гложене (Тет.), има и старобългарски форми като: Ρатица, отъ стб. ратьникъ до Добревци (Тет.), на които имена отговаря и побългареното гръцко название Пелати ́ ково (Дупн.), което произхожда отъ πελατικόν.

Днешното име на Стрелча (Пан.) е турски изговоръ на старобългарското Стрѣльчь или Стрѣльцъ-градъ, т. е. градъ на стрелцитѣ. Съответното турско, на горното име е Акънджилàре (стрелцитѣ), дн. Петко Славейково (Севл.), както и побългареното Аканджѝево (Паз.). Все сѫщото значение има и названието Окчиларъ (Ксант.). Изпращанитѣ напредъ съ разузнавателна цель войници въ туркката войска сѫ се наричали гюраджии,

Все въ връзка съ войни стоятъ и названията — Сефèръ-чешме до Бѣлоградчикъ или Сефèръ-бунаръ до Сливенъ, които иматъ значение на походенъ кладенецъ, т. е. мѣсто гдето сѫ почивали войски, кьито сѫ били въ походъ. Село Раклиново (Айт.) по-рано се наричаше Сефèръ-кьой.

Въ грамотата на Ив. Шишмана до Рилския манастиръ, намираме и названието . Днесъ имаме нѣколко селищни названия отъ сѫщия произходъ като: Комарèво (Б. Сл.) и Комàрево (Карл. и Пров.), на които съответствуватъ българ. Разбòйна (Търг.) и Ρазбóй до Цаконица (Врач.), отъ стб. разбои и турск. Харами-дере — Разбойна, (Айт.), както и побългареното турско Харамлѝецъ въ Ихтиманска Срѣдна-гора. Интересно е да се отбележи, че почти всички тѣзи названия сѫ дадени на селища или мѣста, разположени въ съседство съ проходи, гдето именно сѫ ставали и най-голѣмитѣ и чести обири и разбойнически нападения, или пъкъ отдалечени и по-трудно достѫпни мѣста, въ които разбойницитѣ се криели и по-спокойно сѫ могли да си дѣлятъ плячката. Почти сѫщото значение има и нарицателното

На гръцкитѣ форми Фрòлошъ (φρούρησίς) и Пороминó (παραμονή) (Дупн.), както и Πарамунъ-планина въ Трънско отговарятъ Βѝгла, връхъ до Кукленъ (Асен.), в. Бѝгла въ Искърския проломъ и височина до Желява (Соф.) и Бигла-планина. Последнитѣ названия минали чрезъ гърцитѣ, произхождатъ отъ лат. vigilo, съ значение на пазя, бдя, на което отговарятъ стб. Брѣжане (Г. Джум.) отъ брѣжѫ = пазя и многобройнитѣ названия Стрàжа до Бошуля (Паз.), Заветъ (Айт.), Крамолинъ (Севл.), Стрàжата до Габрово, Стрàжица (Г. Орѣх.), Стражòвица до Старо-село (Троян.) и др. Горнитѣ названия произхождатъ отъ стб. стража. На тѣзи наименувания съответства турск. Небèтъ-тепе въ Пловдивъ, което точно отговаря на Вàрдина могила до Бошуля (Паз). Все сѫщото значение има и названието Стрáтешъ до Ловечъ, което е побългарена форма отъ гръцк. στρατός = стража.

Названието на с. Сỳлица (Ст. Заг.), идва отъ стб. соулица, което значи островърхо копие съ брадва, прикрепена въ долния край.

НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ПРИВИЛЕГИИ, ИЗВЕСТНИ ПРАВДИНИ, ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ДАНЪЦИ И ПР.

У всички народи е имало отдѣлни личности или групи люде, които по разни причини сѫ успѣли да си извоюватъ или сѫ се ползували

Често царетѣ или други владетели сѫ издавали специални грамоти или други документи на манастиритѣ, съ които сѫ ги обдарявали съ имоти, които сѫщо така сѫ били освобождавани отъ данъци. И султанитѣ сѫ издавали специални завещателни актове или фермани за подарени земи или други документи, съ които нѣкои лица или жители на опредѣлени селища сѫ се ползвали съ известни правдини, като напр. освобождаване отъ нѣкои данъци или други повинности.

Всички тѣзи права и задължения, както и подаренитѣ имоти сѫ запазени у насъ въ значителенъ брой селищни и мѣстни названия.

У старитѣ българи, макаръ и да е имало привилегировани съсловия и, макаръ че ни сѫ известни нѣколко царски грамоти и други документи, отъ които се вижда, че доста манастири сѫ били обдарени съ земи и други имоти, до насъ за съжаление, сѫ стигнали единъ незначителенъ брой названия, свързани съ нѣкои правдини или други берии. Името Цàрева ливада до Трѣвна, Факия (Бург.), Кладорубъ (Бѣлогр.) и между Вола и Черепишкия манастиръ (Вр.), явно говори, че това сѫ били мѣста запазени само за добитъка на царя или неговитѣ роднини. Названието на с. Звѣринò (Вр.) стои въ връзка съ

Старинно е и названието нас. Забèлъ (Трън.) и мѣстность до Алдомировци (Соф.), които произхождатъ отъ стб. забѣль, което значи забранена, запретена за сѣчене гора.

Все отъ старъ произходъ е и името Τрѣвна, което е турски изговоръ, отъ стб. Трѣвьнъ, трѣвнина, съ значение на данъкъ плащанъ за паша на добитъка и на което отговаря съвременното Беглѝка въ Родопитѣ. Названието на Лѣ ́ тница (Ловч.) произлиза отъ лѣтнина, т. е. данъкъ плащанъ отъ скотовъдцитѣ за мѣстата, гдето сѫ лѣтували тѣхнитѣ стада, а названието Зѝмница (Ямб.) и м. до Редина (Соф.) отъ данъци, плащани за мѣстата въ които сѫ презимували овцетѣ.

При завладяване на полуострова отъ турцитѣ, повечето отъ придобититѣ отъ по-рано правдини се отнематъ отъ едни собственици или притежатели, за да се дадатъ на други. Турцитѣ раздѣлятъ поробената рая на две главни съсловия.

1. Рая християни, които сѫ били длъжни като истински роби да влѣкатъ на гърба си всичката тяжесть на черното политико-икономическо робство, да понасятъ всички данъци и да работятъ безплатно и

2. Рая-християни, едни отъ които съ права на привилегировани, които отчасти сѫ били пълноправни

Турцитѣ владѣли обширни земи, съ които султанитѣ разполагали така, както намирали за добре. Преди всичко, султанитѣ раздавали земи за вѣчно ползване на свои роднини или заслужили военачалници, които земи сѫ се наричали хасъ, т. е. земя свободна отъ данъци. Отъ такива земи, носятъ и имената си Хàсътъ, дн. Крънъ (Каз.), Хасъ-кьой, дн. Хàсково и др. Названието Xасекѝя идва отъ хасъ и яка = земя, съ което се нарича обширната область въ Малко-Търновско.

Турцитѣ сѫ правили и другъ видъ дарения. Това е особенъ видъ султанска земя, отъ приходитѣ на която се е ползувалъ до животъ нѣкой отъ султановитѣ роднини, известни съ името Пашмаклѫ ̀, дн. Смолянъ.

Имоти завещани за религиозни цели се наричали вакъвски и отъ тамъ — Βàкъвъ (Елх.).

Много по-голѣмъ е броятъ на названията у насъ, свързани съ правдинитѣ, съ които сѫ се ползвали една часть отъ поробенитѣ българи, които ще разгледаме по-долу.

Едни отъ най-свободнитѣ българи презъ робството, играли най-голѣма политическа роля и които сѫ били длъжни да отиватъ на война заедно съ турскитѣ войски, за да помагатъ, сѫтака нареченитѣ войнигани. Названията на с. Войнѝкъ (Ямб.), или Войнѝкъ-махле — дн. Войницитѣ (Чирп. и Дрѣн.) и др., произхождагъ отъ войнигани.

Всички по-значителни проходи сѫ били пазени отъ българското население, което е живѣло въ съседство съ тѣхъ, срещу което се е ползвало съ известни правдини, наречени дервенджии. Селищата

Специалнитѣ отреди, които сѫ се грижели за отглеждане на соколи у старитѣ българи, споредъ Виргинската, Рилската и други грамоти сѫ наричани , а у турцитѣ — доганджи. Тѣ сѫ били длъжни да дресиратъ соколи за ловъ на султанитѣ, срещу което имали известни правдини. Отъ такива доганджии или тахинджии сѫ получили названията си — Доганово-Конаре (Паз.), Шахинларъ (Момч. и Кърдж.), Атмаджилàръ (Момч.), на които съответства бълг. Соколàре (Б. Слат.), Герекарци и пр.

Раитѣ-христиани, които въ опасни мѣста и времена сѫ се впускали въ дълбокитѣ морски и рѣчни води сѫ се наричали далгъчи (далгъчиянъ-тайфаси), отъ което нарицателно име си е добило и названието с. Дългàчъ (Търгов.), а доброволцитѣ войници, които отваряли пѫтища въ горитѣ за преминаване на царската войска сѫ дали името на с. Балтаджи (Пловд.).

ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ЛИЦА

Обичаятъ да се назоваватъ области, селища и мѣста по името на владетеля, основателя или собственика, било той царь, боляринъ или най-обикновенъ стопанинъ е много старъ. Тѣзи названия сѫ давани или отъ самиятъ основатель или пъкъ, което е и по-често явление — отъ околното население.

Въ 660 год. пр. Хр. гръцки колонисти на мѣстото на днешния Цариградъ, основаватъ градъ, който по името на тракиеца Визасъ билъ нареченъ Βυζάντιον — Византионъ. При Еносъ се е намиралъ града Πολτυμβρία— Полтимбрия, който е носилъ името на тракиеца Полтисъ. Филипъ II Македонски е пренесълъ столицата си отъ Пела въ Κρηνίδης, който по негово име билъ нареченъ Φίλιπποι — Филипи, развалинитѣ на който и днесъ се виждатъ до шосето между Кавала и Драма. Той укрепилъ и Пловдивъ, който по негово име билъ нареченъ Φιλιππόπολις — Филипополисъ. И по името на неговия синъ Александъръ, нѣколко новоосновани града били наречени Αλεξανδρόπολις — Александрополисъ, единъ отъ които се е намиралъ въ областьта на медитѣ, нѣкѫде по срѣдното течение на р. Места. Къмъ 315 г. пр. Хр., Касандъръ, зетъ на Филипа II, основалъ близо до малкия градъ Θέρμη — Терме, голѣмъ градъ, който по името на неговата жена билъ нареченъ Θεσσαλονίκη — Тесалоника (дн. Солунъ). Сѫщиятъ, на мѣстото, на разрушения отъ Филипа, гр. Ποτίδαια — Потидея, основалъ другъ градъ, който билъ нареченъ Κασάνδρεια — Касандрия — име и днесъ запазено въ полуострова Касандра.

Къмъ 309/308 год. пр. Хр., на мѣстото на гр. Ἀγορά — Агора (дн. Енисала), Лизимахъ основалъ градъ, който билъ нареченъ на негово име Λυσιμάχεια, а Филипъ V основалъ по долината на Черна градъ, който по името на сина си Персей, нарекълъ Персеида. Въ единъ надписъ отъ къмъ II—III в. сл. Хр. въ с.-з. България се споменува едно селище Αθύπαρα, по името на нѣкой си тракиецъ Ἄθυς. Прокопий сѫщо така споменува нѣколко селища, имената на които стоятъ въ връзка съ имена, като: Κλήμεντινιανα, Παυλίμανδρα и др.

Тукъ трѣбва да отбележимъ, че днесъ до насъ не е стигнало нито едно название, свързано съ нѣкое отъ тракийскитѣ божества, макаръ, че по много върхове и покрай стотици извори да сѫ разкрити следитѣ на тѣхнитѣ светилища. Между другото нека напомнимъ, че не далечъ отъ гр. Луковитъ се намира една мѣстность, съ следи отъ старо селище, наречено Кабàра, название, което нѣма нищо общо съ името на келтийския царь Каваросъ, царувалъ презъ III в. пр, Хр.

Ако отъ тракитѣ ни сѫ известни по-малко селища и мѣста, които сѫ носили имената на видни лица, и ако до насъ сѫ стигнали едно или две, съвършено преиначени тракийски названия, свързани съ лични тракийски имена, то напротивъ, римлянитѣ не само сѫ имали обичая по името на нѣкоя видна личность да назоваватъ селища и мѣста, но днесъ у народа сѫ запазени значителенъ брой мѣстни, дори и селищни названия, свързани съ имената на нѣкои отъ римскитѣ царе или други лица.

Презъ римското владичество въ българскитѣ земи били основани и въздигнати отново, много села и градове. Една часть отъ тѣзи селища сѫ били наречени по имената на императоритѣ-основатели, а другата по имената на тѣхни близки. На мѣстото на тракийския градъ Берое, Траянъ издигналъ другъ градъ, който билъ нареченъ Augusta-Traiana — Августа Траяна. Сѫщиятъ основалъ, близо до Фере, другъ градъ, който по негово име билъ нереченъ Traianopolis — Траянополисъ. По името на Адриана, столицата на одризитѣ била наречена Adrianopolis. Около дн. Гюмюрджина е лежалъ града Klaudiopolis — Клаудиополисъ, при Девня (Варн.) marcianopolis — Марцианополисъ, нареченъ по името на Марциана, сестра на римския императоръ Траянъ. По името

Дѣлата на Траяна, както и неговитѣ упорити войни съ дакитѣ, сѫ оставили изглежда, незаличими следи у мѣстното тракийско население. За нито единъ отъ римскитѣ императори не сѫ запазени толкова много спомени, както за Траяна. Споменитѣ за този императоръ преминали и у славянитѣ, сѫ запазени и до днесъ между народитѣ на източната половина на Балканския п-въ. Както у насъ, така и между румънитѣ и отчасти сърбитѣ, народнитѣ предания и легенди свързватъ доста развалини отъ крепости, остатъци отъ стари пѫтища (калдърми) и стари окопи съ името на Траяна. Остатъцитѣ отъ единъ старъ градъ, северно отъ Пазарджикъ до скоро сѫ се наричали Трая ̀ новъ-градъ. Следитѣ отъ стария международенъ пѫть — Бѣлградъ—София—Цариградъ, почти навредъ, сѫ свързани съ името на Траяна. До Сливница има Горни и Долни Трая ̀ нъ, до Казичане (Соф.) стария пѫть се казва — Τрая̀но, до Цѣрово, Виноградецъ и Бушуля (Пазард.) — Трая́новъ друмъ, а северно отъ Чирпанъ — Троя́нски пѫть. И по посока на пѫтя отъ Оескусъ на Дунава за Пловдивъ, следитѣ отъ стария пѫть се свързватъ съ името на този императоръ. До Лешница (Ловч.) остатъцитѣ отъ стария пѫть се наричатъ Трая̀новъ пѫть. И името на гр. Троя́нъ, който е възникналъ на стария пѫть, стои въ връзка съ остатъцитѣ на Траяновъ пѫть. До Бѣли-Ломъ, близо до Разградъ, има остатъци отъ нѣкакъвъ старъ пѫть, който

Нѣколко названия, минали чрезъ черквата сѫ свързани съ името на Константинъ Велики и майка му Елена или както населението казва „царь Костадинъ и царица Елена"· Такива имена можемъ да отбележимъ: Константинъ , височина съ оброкъ, между Прогледъ и Стойкитѣ (Асеновгр.), „царь Константинъ и царица Елена" надъ Враца и пр.

И византийскитѣ императори сѫ назовавали градове и селища на лични имена. Юстиниянъ основалъ изъ днешно Кюстендилско, единъ градъ, който билъ нареченъ Justiniana Prima, т. е. Първа Юстиниана, а Прокопий споменува нѣкѫде изъ Северна България града Ἰουστινιανούπολις. Въ времето на византийската императрица Ирина, разрушениятъ при по-ранни войни, между византийци и българи презъ VIII в. гр. Берое (Ст. Загора), е билъ възобновенъ и нареченъ на нейно име Ἐιρινόπολις — Иринополъ, название, което едва се задържа до нейната смърть. По заповѣдь на Иванъ Цимисхий, крепостьта на Дръстъръ (Силистра) е била възобновена и въ честь на Теодора Стратилата, който му помогналъ въ войнитѣ срещу руситѣ, нарекълъ града Теодоруполъ. Презъ XI в. Алекси Комнинъ основалъ, на северъ отъ Пловдивъ единъ градъ, който билъ нареченъ Алексиополисъ. Де се

Отъ всички данни, съ които разполагаме сега, виждаме че нито единъ отъ българскитѣ царе, било на първото или на второто българско царство не е основалъ градъ, въздигналъ или възстановилъ крепость, които да сѫ били наречени на тѣхното име или по името на нѣкои видни личности или роднини. Въ замѣна на това, обаче, българското население безъ никой да го заставя или да му заповѣда отгоре, самò непринудено е наименувало много мѣста и селища по името на нѣкой царь, владетель или собственикъ на известни земи, крепости и пр.

До сега у насъ не е открито нито едно мѣстно название, което да е свързано или да напомня името на нѣкой български царь отъ езическата епоха на първото ни царство. Ако нѣкѫде има названия, които да напомнятъ имената на царетѣ преди покръстването ни, какъвто е случаятъ съ Аспарỳховия окопъ до Ломъ, Аспарỳховата кула въ Варна, Омуртàговия мостъ до Преславъ и пр., то това сѫ названия дадени въ ново време. И споменитѣ за царетѣ-християни отъ първото ни царство сѫ доста смѫтни. Още въ 14 в. въ Струмишко се споменува с. Борисово, но има ли това название нѣщо общо съ Борисъ I, за сега е невъзможно да се издири. Презъ последнитѣ десетолѣтия около следитѣ на отдавна разрушени църкви или манастири, като при Варна, Маренъ (Елен.), Заветъ (Айт.) и др. сѫ създадени легенди въ връзка съ името на царь Борисъ I. До Факия (Бург.) една мѣстность

Има ли нѣкаква връзка дн. гр. Рáдомиръ, както и градеца Радомиръ въ Албания, съ сина на Самуила — Гаврила-Радомир, това бѫдещитѣ издирвания ще установятъ.

При Перникъ е запазенъ споменътъ за Кракра, но дали този споменъ е достигналъ чрезъ народа, или това е наложено чрезъ книжнината, не може да се установи съ положителность.

Ако до насъ сѫ стигнали нѣколко съмнителни названия на мѣста, свързани съ имената на единъ или двама царе отъ първото българско царство, то въ замѣна на това по всички крайща на земитѣ ни, се срѣщатъ доста наименования, свързани не само съ имената на нѣкои царе отъ второто ни царство, но и съ имената на мнозина знайни и незнайни царски родственици — боляри, деспоти, мѣстни управители или други неизвестни личности отъ преди падането ни подъ турцитѣ.

Имената на двамата братя Асенъ и Петъръ, почти никѫде не сѫ запазени въ нѣкое мѣстно название. Само между Садовецъ и Бежаново (Лук.), легендата свързва една мѣстность съ сражение, въ което взели участие Асенъ и Петъръ, и нищо друго. До Хаинъ-боазкия проходъ се намира Ивàнкова пѫтека, по която ужъ избѣгалъ Иванко, следъ като убилъ Асена. Името на Калояна, обаче, се срѣща запазено въ значителенъ брой названия. Но всички тѣзи наименувания иматъ ли нѣщо общо съ Калояна или тѣ стоятъ въ връзка съ нѣкои други Калояновци, между които и управительтъ на Боянската крепость, севастократоръ Калоянъ, който презъ 1259 год. е съградилъ известната Боянска църква, за сега съ сигурность не може да се установи. До Желява (Новосел.) единъ старъ пѫть се казва Калоя̀новъ-пѫть, до Белащица (Пловд.) има Калоя̀новъ-връхъ, надъ Мѫглишъ (Каз.) една порушена крепость се нарича Калоя̀нка, а до Кòлена (Ст.-Заг.) една мѣстность носи името Калоèнецъ. Кварталътъ около ул. Царь Калоянъ въ София до около Освобождението, се е наричалъ Калоя̀нова-махла .

Въ Македония още презъ 13 в. една обширна гора се е наричала Борилова гора. Въ Видинско има селце на име Борѝловецъ, а до Турия (Каз.) една мѣстность се казва Борѝлица. Безсъмнено е, че и тритѣ названия нѣматъ нищо общо съ царь Борила, а съ нѣкои други лица, които сѫ носили това име.

Почти сѫщото може да се каже и съ многобройнитѣ наименувания, свързани съ името Асенъ, име отъ кумански произходъ, което изглежда,

Нѣма съмнение, че всички тѣзи названия, едва ли иматъ нѣкаква връзка съ когото и да било отъ българскитѣ царе, които сѫ носили името Асенъ. Тѣ по-скоро напомнятъ за нѣкои мѣстни деспоти — царски родственици или владетели, или иматъ другъ произходъ. Като по-интересни названия, можемъ да отбележимъ следнитѣ: с. Ѫсенъ (Тет.), както и близката мѣстность Асàница, които произхождатъ отъ Асенъ, р. Асéница и Асéновия боазъ до Сливенъ, Ясеново кале до Кокаляне (Соф.) и до Трънската рѣка. Названието Калимàнско поле въ Щипско и Калимàнъ до Пирдопъ, ни напомнятъ името Калиманъ, което вѣроятно ще да е било доста разпространено презъ 13 и 14 в.

Въ едно мѣстно название до с. Шишкòвци (Кюст.) е запазено и името на трагично загиналия български царь Михаилъ Шишманъ, който въ битката срещу сьрбитѣ презъ 1330 год. е билъ убитъ и то, споредъ народното предание, не далечъ отъ селото, въ мѣстностьта Шѝшманица.

Отъ всички български царе, името на последния български царь Иванъ Шишманъ е свързано съ най-много мѣстни названия. Около голѣмъ брой крепости, долини, извори и пр. сѫ създадени легенди, въ които не само се говори, какъ Шишманъ отчаяно се е борилъ срещу турцитѣ, какъ той загиналъ и билъ погребанъ въ незнайни пещери, но и много отъ мѣстата, свързани съ тѣзи легенди, носятъ неговото име. До с. Шипка (Каз.) една надгробна могила се нарича Шѝшманецъ, а до Дуванли (Пловд.) една

И съ името на Срацимира Видински сѫ свързани нѣколко мѣстни названия, отъ които тукъ ще споменемъ развалинитѣ отъ крепость, наречени Срацимѝръ или Срацимѝрица до Калугеръ (Бѣлогр.).

Не е малъкъ броятъ и на мѣстнитѣ или селищни названия, свързани съ имената на независими или васални князе, боляри, управители или неизвестни царски родственици, чиито владения сѫ заемали по-голѣми или по-малки пространства изъ предѣлитѣ на българскитѣ земи.

По името на независимиятъ деспотъ Славъ, владенията на който сѫ се простирали по горното течение на р. Места и източно отъ нея, Западнитѣ Родопи презъ 15—16 в. сѫ се наричали Слàвиеви гори, название сега забравено, но титлата му „деспотъ" е запазена въ малкото областно название Доспàтъ. Съ името на полунезависимиятъ областенъ управитель на крепостьта Копсисъ — Смилецъ, земитѣ на който сѫ се простирали отъ Ихтиманска Срѣдна-гора до къмъ Сливенъ, сѫ свързани нѣколко названия, между които тукъ ще споменемъ: Смѝлево градище до Вѣтренъ, Смѝлева скала надъ Г. Бѣльово (Паз.)

Изглежда, че името на Крали Марко е свързано съ най-голѣмъ брой мѣстни названия. Като почнемъ отъ Мàрковитѣ кули до Прилѣпъ и вървимъ по всички посоки на Балканския п-въ, рѣдко ще срѣщнемъ покрайнина, въ която да нѣма название, което легендата да не свързва съ Крали Марко, като напр.: Мàркови кули до Новачене (Ботевгр.), Мàркови кукли до Луковитъ, Мàркова могила до Чумаковци (Б. Слат.), Мàрковъ камъкъ, Мàркова стѫпка, Мàрковицъ до Сливенъ и мн. др.

До върха Миджỳръ или Мицуръ,което име, може би да произхожда отъ Мицо съ наставката уръ, което на маджарски значи князъ, се намира една мѣстность наречена Белаýрица, название което напомня името на Белауръ, братъ на Михаилъ Шишмана. Наименуванията на с. Αлтѝмиръ (Орѣх.) и Алдомѝровци (Соф.) ни подсѣщатъ за името на Елтимира, братъ на Георги Тертера — владѣтеля на крепостьта Крънъ. Но едва ли и тѣзи две названия иматъ връзка съ известния намъ Елтимиръ; тѣ по-скоро сѫ получили имената си отъ нѣкои други Алтимиръ или Алдимиръ, между които и единъ Алдимиръ,

Името на гр. Кюстендѝлъ, както вече казахме, е турски изговоръ, на васалния на турцитѣ управитель на тази область — Константинъ. Названието на Кàрлово не произлиза отъ Карлѫ-ова (Снѣжно-поле), както приематъ

Безкраенъ е броятъ на селищнитѣ и мѣстни названия въ българскитѣ земи, които стоятъ въ връзка съ имената на владетелитѣ или собственицитѣ на тѣзи мѣста. Да се изброяватъ тукъ всички имена отъ този видъ е невъзможно, а ще се задоволимъ само съ следнитѣ: Преслàвъ, Преслàвецъ до Люта (Ферд.), Дружимѝръ, махла до Заноге (Соф.), Бѣломѝръ до Брѣзе (Соф.), Витомерѝла до Правецъ (Ботевгр.), Авèрковица, пещера въ която въ началото на 19 в. е живѣлъ единъ отъ калугеритѣ отъ монастира Св. Богородица и Пàрчовица до Карлуково (Лук.), Βοйнèжа (Търн.), както и Войнягово (Карл.) идватъ отъ собственото име Войнѣгъ и пр. Много названия сѫ свързани съ имената на „попъ Мартина и Вълчанъ воевода", като напр.: Мартѝнова чука до Чупрене (Бѣлогр.), Мартѝница до Влашко-село (Ферд.) и др. До Върбово (Бѣлогр.) има Боя̀нино гумно, до Ябланица (Тет.) — Радомѝрецъ, до Цѣрова курия (Търн.), — Ρадомѝра, Богдановъ-градъ — до Г. Павликени (Ловч.), Рòманова могила — до Сливница, Голѣмàново кале — до Садовецъ (Лук.) и пр. Едно малко селце въ Карнобатско се

Между множеството названия ще трѣбва да отбележимъ нѣколко наименования, които сѫ отъ явенъ прабългарски или печенежко-кумански произходъ, като напр.: Драшàнъ и Боровàнъ (Б. Слат.), Драгомàнъ (Год.), Дрàвинъ до Реброво (Соф.), Държàнъ до Алдомировци (Соф.), Кормàнъ, махла до Боженица (Ботевгр.), Кормя̀нско (Севл.), Борѝлица до Турия (Каз.), Перѝловецъ (Вид.), Атàла до Ѫгленъ (Лук.), Дрàжманъ до Дрѣново (Соф.), Сѝрманъ до Батулия (Соф.), Дѝндурина брада до Годечъ, Бàталовъ-долъ до Зимевица (Соф.), Смѝльовица до Кралевъ-долъ и пр.

Сѫщо така, много голѣмъ е броятъ на селищнитѣ и др. названия, чиито имена стоятъ въ връзка съ родовитѣ имена и фамилии, т. е. по името на родоначалника, който е основалъ селището или на това мѣсто е ималъ имоти. Тѣзи

Освенъ горнитѣ названия, които стоятъ въ връзка съ лица, изъ българскитѣ земи има още много стотици имена, било отъ турски или другъ произходъ, на които тукъ е излишно да се спираме.

ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ПОНЯТИЯТА ЖЕНА, МОМА, МѪЖЪ И ПР.

По всички покрайнини се срѣщатъ, макаръ и по-нарѣдко, и названия, свързани съ имена изъ общественитѣ отношения, като жена, мома, момъкъ, мѫжъ, бабичка и пр.

Презъ срѣднитѣ вѣкове на северъ отъ Солунъ се споменува крепостьта Γυνηκοκάστρον, т. е. Женска крепость. Турцитѣ сѫ превели това име въ Аврàтъ-хисаръ, а българитѣ — въ Жèнско. Презъ турската епоха гр. Коприщица се е наричалъ още и Аврàтъ-аланъ, т. е. Женска поляна.

Интересно е, че отъ всички названия, които стоятъ въ връзка съ понятията жена, мома и пр., най-често се срѣщатъ такива, свързани съ девица, стб.

Значителенъ е и броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ бабичка, между които тукъ ще изброимъ: Бàбинъ-градъ до Радотина (Ботевгр.), Бàбина-поляна, Бàбинъ-зѫбъ, стръмна скала въ Западна Стара-планина, която

Въ Витоша една мѣстность се казва Фращàне, което ще каже братски; една махла отъ Ябланица (Тет.) се нарича Брàтювецъ, а единъ отъ голѣмитѣ върхове на Срѣдна-гора — Братѝя.

До Оходенъ (Вр.) една мѣстность се казва Барбатѝнъ, отъ рум. bârbât — мѫжъ.

НAЗВAНИЯ, СВЪРЗAНИ СЪ ЗAНЯТИЯ

Всички занятия, които сѫ били упражнявани отъ тракитѣ, илиритѣ, гърцитѣ, римскитѣ колонисти, както и отъ славянитѣ, прабългаритѣ, турцитѣ и други народи, живѣли изъ земята на българитѣ, сѫ послужили и за наименованията на много градове, села, рѣки и мѣста.

Най-първо трѣбва да се отбележи, че до сега до насъ не е стигнало нито едно название отъ тракийски или илирийски произходъ, което съ положителность бихме могли да свържемъ съ нѣкое занятие. Въ замѣна на това, обаче, броятъ на мѣстнитѣ, селищнитѣ, дори и рѣчнитѣ имена отъ този видъ, отъ славянски или отчасти гръцки, вулгаро-латински, турски и нѣмски произходъ, е извънредно голѣмъ.

Отъ всички занятия, упражнявани отъ разнитѣ народи, живѣли на югъ отъ Дунава, най-дълбоки следи въ топонимията сѫ оставили, не както би трѣбвало да се очаква — земедѣлието и скотовъдството, а рударството. Лесно можемъ да си обяснимъ причината, защо именно отъ всички занятия, рударството е оставило толкова много и незаличими следи въ названията, щомъ като имаме

Отъ направенитѣ до сега проучвания се установява, че рударството е било известно на тракитѣ още презъ бронзовата епоха. Особено къмъ VI—IV в. пр. Хр., тракийскитѣ племена по долна Струма, изъ Родопитѣ, Странджа-планина, Кюстендилско, Ботевградско и другаде, сѫ били известни като добри рудари, а презъ римска епоха тракийскитѣ беси се славѣли като „изкусни рудари".

Римлянитѣ, както и гърцитѣ, презъ V—VII в. сл. Хр., сѫщо така, сѫ разработвали руднитѣ богатства почти въ всички краища на полуострова. Това знаемъ не само отъ историческитѣ документи и археологическитѣ издирвания, но и отъ запазенитѣ и до днесъ думи и мѣстни и селищни названия, като напр.: згурия отъ лат. scaura, Згурово (Кюст.) и др.

Българитѣ презъ срѣднитѣ вѣкове, изглежда, че по-слабо сѫ се занимавали съ рударство, въ замѣна на това, обаче, чужденцитѣ-рудари — саксонци, маджари, хървати и сърби сѫ разработвали руднитѣ залежи изъ нашитѣ земи, както презъ епохата на второто ни царство, така и презъ първитѣ три вѣка на турското ни робство. Едва презъ 18 и 19 в. турцитѣ и българитѣ сѫ почнали да обработватъ желѣзнитѣ рудници и да промиватъ златоноснитѣ пѣсъци по рѣкитѣ.

Всички названия, свързани съ рударството, както трѣбва и да се очаква, се срѣщатъ изключително само въ мѣстата, гдето сѫ били изваждани и обработвани металитѣ, т. е. въ планинскитѣ и предпланински краища.

Отъ всички названия, свързани съ рударството, най-разпространени сѫ имената, свързани съ понятието за самото разработване на руднитѣ залежи и добиване на метала. Между множеството наименования тукъ ще споменемъ: Рудàрско и Ρудàрщица до Кладница (Соф.), Рỳдищетο до Бистрица (Соф.), Ρỳдевο въ Странджа, Рỳдьовица до Г. Желѣзна (Троян.) и до Желенъ (Соф.), Ρудàри (Бит. и Крат.), Рỳдникъ (Вел.), Рỳдище до Пещера, Рудищàта до Тешово (Невр.), р. Рудàрка до Радотина (Бот.) и мн. др.

Не по-малко разпространени сѫ и названията, свързани съ нарицателното рупа, въ смисълъ на дупка, галерия или трапъ, отъ които нѣкога се

Мѣстото, гдето е била промивана рудата, се е наричало дворище, отъ кѫдето произлиза и названието на с. Дворѝще (Кюст.). Отъ изчезналото нарицателно плакалница, съ което се е наричалъ единъ подъ съ дъски, на който се е изсипвала рудата, за да се промие и да остане чистъ концетратъ, е добила и наименованието си известната мина Плакàлница въ Врачанската планина. Единъ притокъ на р. Бистрица (Кюст.), се нарича Πлàвило, т. е. плавене на руда.

Голѣмитѣ закрити пещи, въ които най-напредъ се е разтопявала рудата, сѫ се наричали обикновено видни или вигни, отъ тамъ и множеството названия, като: Вѝгнище до м. Яребковци (Сам.) и до Кралевъ-долъ (Соф.), Вѝднитѣ до гр. Пещера и Казичене (Соф.), Вѝдни до Попово (Сръбски Самоковъ — Соф.), Вѝгня до Д. Сѣкирна (Рад,), Вѝгнята до Панагюрище, Вѝгнището до Калково (Сам.), и т. н. Въ нѣкои покрайнини по-дълго време е била въ въ употрѣба по-старата форма, съ значение на видня, мн. ч. видни, и думата пехци = пещи, отъ което име сѫ получили и названията хи с. Пèхчево (Беров.) и Пèхцето до Тешово (Невр.).

По-значителни следи въ топонимията сѫ оставили така нареченитѣ самокови, т. е. мѣстата гдето втори пѫть е било разтопявано желѣзото и гдето то е било изчуквано и напълно готово за пазара. Освенъ името на гр. Сàмоковъ, гдéто желѣзо-добивната индустрия е доста стара, и името на М. Самοкοвъ вѣ източна Тракия, имаме още

Малкитѣ желѣзни чукове, съ които се е разбивала рудата сѫ се наричали шлегъ, отъ нѣмското Schlagel, отъ което произхожда и названието на с. Шлèгово (Крат.).

Много названия изъ рударскитѣ центрове стоятъ въ връзка съ ковачи, т. е. съ работенето на клинци, подкови, брадви и други желѣзни потрѣби. Такива названия могатъ да се посочатъ: Ковачèвци (Сам.), Ковàчовица (Невр.) и до Дълбокъ-долъ (Троян.), Ковачѝца (Берк.) и до Бучинъ-проходъ (Соф.), както и тур. Чилингѝръ-махле (Кърдж.) и пр. Остатъцитѣ отъ разтопената желѣзна, или медна руда, между населението сѫ известни съ лат. scauria = згурия, отъ дето произхождатъ и названията: Згурѝградъ (Врач.), Згỳрово (Кюст.), Згурѝя до Г. Ломъ (Бѣлогр.), Чгỳра до Грезиловци (Крат.) или нѣмск. Schlacke= шляка и отъ тамъ названието Шля ́ кно и пр.

Началницитѣ-надзиратели на работницитѣ сѫ се наричали хутмани отъ нѣмск. Huttenmann, и отъ тамъ Отманлий, дн. Симеоново (Ямб.) или байло, отъ италиянското baïlo, отъ което

Работницитѣ, които сѫ превозвали рудата, се наричали мърваци, отъ мърва = руда и отъ тамъ произхожда и областното прекорно име Μървàци (Невр.). Α тѣзи, които сѫ приготовлявали желѣзото въ пещитѣ, сѫ се казвали пешчери или пехчери, отъ което име произхожда и названието на гр. Пèщера. На последното наименование отговарятъ често споменатата презъ срѣднитѣ вѣкове крепость Кръчимъ, дн. Крѝчимъ (Пловд.) и известната отъ единъ надписъ, направена отъ великия дукъ Врана, крепость Крицува, дн. Κъ̀рчевο или Кръ̀чево (Дем.-хис). Въ Рилската грамота срѣщаме, сега изчезнало село, съ име Кръчино (Дупн.). Горнитѣ названия, както и имената Кръчищница, притокъ на р. Малки Искъръ до Етрополе и Къ̀рчища (Костурско) произхождатъ отъ кръчии, кръчь, кричь и кръчимъ, което значи работникъ-рударь и отъ тамъ Рударско, желѣзарско село и пр.

Българитѣ, които сѫ се занимавали съ добиването на дървенитѣ вѫглища за виднитѣ и маданитѣ, се наричали угляри, отъ гдето идва и имена с. Угля̀рци (Рад. и Щип.). Мѣстата, гдето сѫ горѣли дървата за добиване на вѫглищата, се казвали жижница, отъ което сѫ получили названията си Жѝжниче до Долни Коритенъ (Кютен.), Жѝжкинъ-долъ до Влашко-село (Ферд.) и Жижнѝчка усойна до Д. Уйно (Кюст.) или щетини, отъ което сѫ добили и имената си Щетѝнитѣ до Смолско (Пирд.) и Гинци (Соф.).

Името на рударитѣ-саксонци е запазено въ названията Сàсе (Крат.) и Сàса (Царевосел.)

Златото е най-стариятъ металъ, който първи е обърналъ вниманието на човѣка. Както тракитѣ,

Днесъ сѫ запазени само нѣколко славянски, гръцки и турски названия, които стоятъ въ връзка съ злато: р. Златѝца до Гаганица (Берк.), Златàреви рупи до Трекляно (Кюст.), гр. Златѝца и пр., на които отговарятъ гръцк. Перперàкъ (Хаск.), въ смисълъ на сьбирачъ на данъкъ въ злато или турск. Αлтъ̀нъ-дагъ, Алтънъ-тепе и пр. Последното название се срѣща доста начесто и е дадено на много отъ надгробнитѣ и селищни могили, които безспорно не сѫ златни, но споредъ народното предание съдържали много злато. Съ златопромиването е свързано и названието Плàвица до Бистрица (Соф.) и Котèцъ до Чипровци (Фер.) — което ще каже коруба за промиване на пѣсъкъ.

Добиването и промиването на медьта, сѫщо така, датира отъ първитѣ времена следъ като тракитѣ се настанили на югъ отъ Дунава, което съ малки прекѫсвания продължава и днесъ. Отъ значителниятъ брой названия, свързани съ медьта ще споменемъ: Мèдно гумно въ Пиротско, Меденѝкъ въ Плакалница и турск. Бакърлъ̀къ (Бург.), Бак̀ъръ-Баиръ до Созополъ и хубавото старо име Медкòвецъ (Врач.) т. е., мѣсто, гдето е била кована и дообработвана излѣтата медь. Една мѣстность надъ Бѣльово (Паз.), гдето презъ турско време е била разработвана медьта, се нарича Жàгитѣ.

Среброто, сѫщо така, е било добивано, макаръ и въ по-ограничени мѣста, отъ всички народи живѣли у насъ. Тукъ ще споменемъ сама нѣколко названия, които стоятъ въ връзка съ сребро, като: Срèбърница, Срèбърно коло въ Осоговската планина и турск. Гюмю̀шъ-чалъ въ Чепинско, Гюмю̀шъ-дере въ Доспатъ и др. Все въ връзка съ сребро стои и побългареното, отъ турски произходъ име на с. Гю̀ешево, Гюмюшъ (Кюст.).

Не по-малко влияние върху топонимията е оказала и желѣзодобивната индустрия. Известни сѫ голѣмъ брой наименувания, които стоятъ въ връзка съ желѣзото, отъ които ще отбележимъ: Желѣ̀зница (Соф.), Г. и М. Желѣ̀зна (Троян. и Тет.), Желѣ̀зна (Ферд.) и пр., до които се намиратъ следи отъ старо рударство. На тѣзи названия съответствуватъ турск. Демирджилèръ (Пазар.), Демирджилѝи (Слив.), Демѝръ-тепе до Радославово (Пирд.) и пр. .

Все въ връзка съ желѣзото, както и занаятията, свързани съ него, могатъ да се споменатъ още: Éтрοпοле, градъ и мѣстность до Пещера и Éтровица до Мала Църква (Самок.), съ което се означаватъ мѣста покрай рѣки, гдето е имало самокови и мадани. Името на с. Чекàнчево (Новосел.) произхожда отъ стб. чеканъ, което значи голѣмъ чукъ, а на Карàчево, отъ карачъ, малъкъ чукъ, който служи за подковаване на добитъкъ. На последнитѣ две имена отговаря турск. Налбантлàре, дн. Ковачитѣ (Слив.) и пр.

Названията на Γ. и Д. Сѣкѝрна (Рад.) произхожда по-скоро отъ ковачи, които сѫ правили брадви-сѣкири, отколкото отъ растението сѣкиче (Lathyrus L).

Макаръ че главнитѣ занятия на всички народи, живѣли изъ българскитѣ земи и да сѫ били земедѣлието и скотовъдството, то въ връзка съ тѣзи занятия, до насъ не сѫ стигнали толкова интересни названия, какъвто е напр. случаятъ съ рударството. Но въ замѣна на това, въ землищата на всички населени мѣста има по-много, общи за всички крайща наименувания, които стоятъ въ връзка съ земедѣлиего и скотовъдството, главно отъ български и по-рѣдко отъ турски или другъ произходъ.

Въ нѣкои отъ грамотитѣ на българскитѣ царе и сръбскитѣ крале, често се срѣща думата зевьгелатıа, което значи поле, което се обработва, т. е. орниче, отъ гдето произхожда и названието на гр. Γèвгели. Навредъ сѫ известни названията Орниче или, Орнѝче до Кралевъ-долъ (Соф.), Угаритѣ или турск. Икинлѝкъ (нивитѣ), Харманлѝи (отъ харманъ, гумно) и пр. Необработенитѣ мѣста сѫ се наричали нерѣзине и отъ тамъ Ηèрези (Скоп.), Нерèзине и пр.

Въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня, срѣщаме термина периволъ, гръцк. περιβολή, отъ гдето произхожда и името на с. Перивòлъ (Котл.), на което отговаря и названието на с. Чѝпровци или както населението го изговаря Чѝпоровци, стб. Випоурие отъ гръцк. κίπρος = зеленчукова градина, както и старитѣ български наименования: Сàдовикъ (Брѣз.), Сàдοвο (Котл.), Сàдовецъ (Лук.) и мѣстность до Кунино (Вр.), или новитѣ имена Градѝни (Дуп.) или тур. Бахчà и пр.

Между еднообразнитѣ названия, свързани съ лозарството, като: Лοзя̀та или Лòзетο до Гложене (Тет.), Лòзенъ (Соф.) и пр., се срѣщатъ още и стб. Βѝница (Коч.), както и Дъ̀ртитѣ лозя до Вълчитрънъ (Плѣв.) или Курубаагларъ (Сухитѣ лозя) въ София и тур.-перс. Марàшъ (Шум. и въ Пазарджикъ), Марàшки Тръстеникъ (Плѣв.) и т. н. Около селцето Равенъ (Крум.), до Брѣстово (Хаск.), както и изъ Странджа и Сакаръ-планина се срѣщатъ голѣми каменни блокове, върху които има по една по-голѣма и до нея по-малка, крѫгли дупки, известни между населението съ името Шарàпъ-таши, т. е. камъни за изстискване на грозде. Отъ направенитѣ проучвания се установява, че тѣзи каменни преси сѫ употрѣбявани отъ мѣстното тракийско население, за изстискване на грозде, между VI в. пр. Хр. до къмъ IV в. сл. Хр.

Обработването на ориза може да се свърже съ названията Οризàре (Щип.) или турск. Чалтъкчий, дн. Оризово (Чирп.), около което отъ отдавна не се сѣе оризъ.

Едно голѣмо стопанство съ много земя, събрана заедно, е известно съ турск.—чифликъ, съ което нарицателно сѫщо така, сѫ свързани много названия, като: Г. Чифлѝкъ (Варн.), Бейлèръ-Чифлѝкъ, дн. Симеоново (Соф.), Урỳмъ-Чифлѝкъ, дн. Стара-рѣка (Ямб.), Образцòвъ-чифлѝкъ до Русе и пр.

Съ скотовъдството сѫ свързани много названия, по-голѣмата часть отъ които всѣки, безъ особени трудности, може лесно да си обясни. Известно е, че до всѣко селище има пасбища и ливади или турск. Чаѝръ (Г. Орѣх.) и пр. До с. Заноге (Соф.) една мѣстность се нарича съ рум. Цàрина, което значи селско пасбище. А броятъ на названията: като Плàднище, Говедàре,

Говедàрникъ, Егрèка, Кòнски-долъ, Κοйнàре, отъ турски Коюнларе (Овчаритѣ — Б. Сл.), Чобàнъ-дере, дн. Овчарово (Търг.) и др., е толкова голѣмъ, че е излишно да се спираме върху тѣхъ. Тукъ ще отбележимъ названията на с. Пастухъ (Дупн.), което произхожда отъ стб. пастоухъ и ще каже пастиръ, Бутунèцъ (Соф.), което значи Овчарски изворъ, както и Прòгоня до Коприщица и до Тишевица (Врач.), което пъкъ означава мѣсто презъ което е минавалъ добитъка за водопой. На тѣзи названия отговаря вулгаро-лат. Вакарелъ (Ихт.) и до Несла (въ Бурела), отъ vacar, което ще каже говедарче. Интересно е названието и на прочутия планински курортъ Юндола въ Родопитѣ, което произхожда отъ тюркс. йонда, което значи коневъдци и аулъ = колиба.

До почти всички по-малки или по-голѣми рѣки до преди 30—40 год. е имало воденици, отъ които произхождатъ и многобройнитѣ названия Воденицата, Воденичище или турск. Дерменъ-дере, дн. Фердинандово (Плов.), Дермèнджѝкъ, Дерменджиòлу и пр. На тѣзи имена отговарягь хубавитѣ стари названия: Жèравна (Котл.), Жерноница (Дебърско)и Жъ̀рньовница до Игнатица (Вр.), които произхождатъ отъ стб. жрьны, жрьньве. Горната махла на Ловечъ е известна съ името Дръ̀стене, което значи тепавица. Сѫщото значение има и названието Βаля̀вица до Гърлино (Кюст.).

Ако тракитѣ по-малко сѫ се занимавали съ търговия, то тѣхнитѣ южни съседи — гърцитѣ, презъ всички времена отъ основаването на многобройнитѣ приморски колонии и до къмъ 16—17 в.,

сѫ били главнитѣ търговци на полуострова. Римскитѣ колонисти, сѫщо така, сѫ били добри търговци, а славянитѣ — напротивъ, почти не сѫ се занимавали съ търговия. Презъ първото и второто ни царство, както и презъ първитѣ вѣкове на турското ни робство, освенъ у гърцитѣ, търговията главно е била въ рѫцетѣ на дубровчанитѣ и венецианцитѣ. Презъ втората половина на робството, търговията минава почти напълно въ рѫцетѣ на евреитѣ и отчасти на българитѣ и турцитѣ.

Още гръцкитѣ търговци и следъ тѣхъ римлянитѣ, сѫ създали покрай нѣкои светилища и въ нѣкои селища и, тържища или пазарища, които сѫ били известни съ името Εμπορι, отъ гръцк. εμπόριον или Emporium. Титъ Ливий разказва че Филипъ V, презъ 211 год. пр. Хр. е обсаждалъ столицата на медитѣ Iamphorina, дн. Ямбòрано (Кюст.). Сѫщиятъ произходъ има и Èмбοре (Костурско), до което има развалини на старо селище, наречено съ българския преводъ Тъ ̀ рговище. Презъ римска епоха до с. Г. Косово (Севл.) се е намирало тържището — Emporium Piretensium, до Бѣлоземъ (Пловдивско) е било основано Ἐμπορεῖον Παρεμβολή, а до Димитриево (Чирпанскó) — Ἐμπορεῖον Πίζος. Освенъ тѣзи названия у насъ широко разпространение е добила и друга гръцка форма съ значение на пазаръ, търгъ — πανήγυρις, отъ която дума произхожда и името на Панагю̀рище, както и видоизмѣненото тур. Панаѝръ-гедикъ до Девинъ и пр. Турцитѣ за търговия сѫ възприели гръцката форма, като я видоизмѣняватъ основно на пазаръ. Думата пазаръ влиза въ съставнитѣ части на много названия, между които тукъ ще споменемъ: Εскѝ-пазàръ до Попово (Елх.), Енѝ-пазàръ, дн. Нови-пазаръ, Осмàнъ-пазàръ, Татаръ-Пàзарджикъ и др.

Турцитѣ сѫ употрѣбявали и думата джумая, съ значение на пазаренъ день, дума, която сѫщо така влиза въ съставнитѣ части на много наименованя, като: Г. Джумая, Ески Джумая, Шехъ-Джумая и пр. Всички тѣзи названия отговарятъ на стб. Търгòвище (Бѣлогр, и Харм.) или Тържѝще до Старо-село (Врач.) или на усвоенитѣ чужди — пазаръ, панаиръ. Покрай търгъ или търговище, старитѣ българи сѫ имали и друга дума, съ значение на панаиръ, съборъ, това е отдавна изчезналата дума ликъ, отъ гдето идва и името на Ликъ (Врач.).

Названието на Кьосе-Базиргя̀нъ, дн. Денница (Шум.) е отъ турски произходъ и значи безбрадъ търговецъ.

Не е малъкъ и броятъ на названията, свързани съ други занятия, между които тукъ ще изброимъ: Кòпиловци (Берк. и Кюст.), което произхожда отъ вул.-лат. caupa, capo = кръчмарка; Осмàръ (Шум.), отъ стб. оусмарь = табакъ, Бàлдево (Невр.) или Убогòво (Щип.) отъ стб. оубòгъ = божекъ, просякъ. Арабаджиевο (Коларово — Ст. Заг.), Борозàнъ, дн. Тръбачъ (Разград.) отъ перс. борозанъ = трѫбачъ, Грънчарь до Луковитъ, Дюлгерлий до Малко Търново, Копарàнъ, дн. Порой (Пом.), което ще каже скубачъ и пр.

НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ГРАДЪ, КРЕПОСТЬ, КУЛА, СЕЛО, ПОСТРОЙКА, СТАРЪ ПѪТЬ, ГРАНИЦА И ПР.

Въ землищата на почти всички селища, особено на тѣзи отъ предпланинскитѣ области, се намиратъ развалинитѣ или следитѣ на отдавна изчезнали градове, крепости, кули, села или остатъци отъ най-различни градежи и постройки. Въ зависимость отъ предназначението, разположението,

Старитѣ траки сѫ имали свои думи за означаване на крепость — παρα, за кула — δίζα, за градъ — βρία или δεβα и сіауа, които повечето сѫ влизали въ съставната часть на много тракийски селищни названия, като: Bessapara, Druzipara, Longinopara, Ortudizos, Μεσεμβρία, Geridava, Pulpudeva и др.

Гръцкитѣ колонисти, както и гърцитѣ презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ имали, сѫщо така, укрепени градове и дори селища, които сѫ носили имената си отъ изчезнали по-рано селища или постройки. Много често въ съставната часть на названията сѫ влизали наставкитѣ πόλις = градъ, κάστρον крепость и χωρίον = село и пр., като напр.: Νεαπόλις = Κавала, Ἀμφίπολις = Αмфипοлисъ, Γυναικοκάστρον = Женскο (Кукушко), 'Ρουσόκαστρον, дн. Русокастро (Бург.), Νεοχῶιί Διδυμότειχον = Димотика и пр.

Споредъ нѣкои изследвачи, старото име на Durostorum = Силистра е отъ келтийски произходъ и значило твърда крепость, което отговаря и на староб. Твърдица.

Много отъ римскитѣ градове сѫ имали сложни имена, наставката или първата частъ на които е имала значение на градъ, крепость, малко укрепление и пр. като: Nicopolis, Marcianopolis, Traianopolis, Pompeanopolis, Castra Rubris, Castra et Civitas Montanensium и т. н. Между многото градове и крепости, Прокопий споменува, нѣкѫде по Дунава, единъ градъ-крепость на име Πολυσκάστελλον и една кула — Σαλτουπύργος, другъ

При заселването си на югъ отъ Дунава, славянитѣ сѫ заварили голѣмъ брой разрушени крепости, градове, села, вили, пѫтища и пр., които въ едни случаи тѣ назовали въ видоизмѣнената или осмислена форма като: Pulpideva = Плъвдинъ, Serdica = Срѣдецъ и пр., или изоставенитѣ, построени на височини крепости, лат. castellum или погьрчени римско κάστρον сѫ били наречени градъ или градьцъ, а укрепенитѣ съ здрави и голѣми крепостни стени градове, сѫ били наречени градища. Покрай българскитѣ названия градъ и градище, славянитѣ сѫ запазили и гръц. πίργος въ формата пыргъ или пиръгъ и лат. castellum и turis въ формитѣ — Кастелъ или Костелъ и Турла.

Въ многоотъ старитѣ документи отъ преди падането ни подъ турцитѣ, срѣщаме доста имена, които стоятъ въ връзка съ укрепления, градежи или каквито и да сѫ други постройки. Името градъ, както го намираме въ нѣкои паметници като самостоятелно селищно наименувание, не ни е познато, но то се срѣща въ съставната часть на много названия, като: Тръновъ-градъ, Бѣлградъ, Велеградъ, Дългиградъ — нѣкѫде къмъ Черно-море и пр. . Въ грамотата на Константинъ Асеня намираме

Турцитѣ завинаги разрушили не само многобройнитѣ крепости и крепостнитѣ стени на почти всички градове, но и унищожили безчетъ села. Старитѣ названия на всички изчезнали селища скоро се забравили и околното население започнало да ги нарича съ българскитѣ названия градъ, градище, селище, или подъ влиянието на турцитѣ, сѫ били наричани хисаръ, кале, касаба, кула, юртлукъ, юренъ и пр.

На вулгаро-латинскитѣ названия Κοстèлъ, село въ Еленско, Кастèлъ, махла отъ Батошево и на побългареното Κοсталèвο (Врач.), които произхождатъ отъ лат. castellum минало въ срѣдно гръцки подъ формата καστελλον, както и напобългареното Кастàриитѣ, антично Castra Rubris до Орѣхово (Свил.) и потурченото Кестричъ, стб. Кастрица, до Варна, които произхождатъ отъ лат. castra и погърченото κάστριον, съответстватъ днешнитѣ названия : — Грàдъ до Г. Ломъ (Бѣлогр.), Γрадà до Орѣшене (Лук.), до Батошево, Красно-градище и Крамолинъ (Севл.), Килифарево (Търн.), Γрадò надъ Мадара (Шум.), и до Батулия (Соф.), Градèцъ (Соф.) колиби до Еленовъ-долъ (Соф.), височина до Радотина (Ботевгр.) и пр. Както въ миналото, така и днесъ името градъ по-често влиза въ съставнитѣ части на голѣмъ брой мѣстни и селищни названия, между които ще споменемъ: Зелèниградъ (Трън.), Згорѝградъ (Врач.), Вишòвградъ (Търн.), Звъниградъ до Калоферъ, Чèртиградъ до Брусенъ (Тет.), Кòритенградъ до Лютибродъ и Крѝвградъ

Покрай названията свързани съ градъ или градецъ, доста често развалини отъ крепости, независимо отъ това дали тѣ сѫ на високи или ниски мѣста, както и дали сѫ по-пространни или по-малки, населението нарича Γрадѝща, каквито има до Гигенъ (Ник.), до Свищовъ и пр. Отъ сѫщия произходъ сѫ и названията: Грàдевο (Γ. Джум.), Градèшница (Врач. и Тет.), Граднѝца (Севл.) и пр.

Отъ сѫществителнитѣ градъ, градецъ или градѝще сѫ образувани прилагателнитѣ градскѝ, грашки или гръцкѝ и пр., отъ гдето сѫ добили и названията си: Γрашкѝ или Градскѝ-долъ до Котелъ, Гръцкà-лѫка, надъ която има градище до Карлуково (Лук.), Гръцкà-поляна до Лупянъ (Тет.), която е разположена подъ високи скали съ следи отъ старинно селище, Γръцкѝ-дοлъ до Добревци (Тет.), Г. и Д. Гращѝца (Кюст.), Γращѝца, махла до Поибрене (Панаг.) и мн. др.

На всички горни названия можемъ да съпоставимъ множеството наименования отъ турски произходъ — Хисаръ, Хисарлъкъ и Кале. Обикновено Хисаръ се наричатъ по-голѣмитѣ и отчасти по-добре запазени крепостни стени и кули, като: Хисàря (Пловд.), Хисарлъ ̀ ка — надъ Кюстендилъ, Айтосъ, Ловечъ и пр., а съ Кале — тѣзи, въ които само отчасти сѫ по-здрави крепостнитѣ кули, като: Калèто въ Чумаковци (Б. Сл.), въ Свищовъ и др. По-малкитѣ укрепления се казватъ Хисарджѝкъ, съ което име преди Освобождението се е наричало днешното с. Вѣтренъ (Паз.). Сѫществителното кале се срѣща и въ побългарената форма Κалèица (Тр.). Много по-често,

Едно село въ Свищовско се нарича Батѝнъ, една мѣстность до Градецъ (Вид.) носи името Алботѝнъ, а една височина въ южната часть на Пиринъ-планина — Албутѝнъ, названия, които изглежда да сѫ отъ прабългарски или кумано-печенежки произходъ. И действително до Батѝнъ се намира разрушена крепость, а върху височината Алботѝнъ личатъ остатъцитѣ на напълно унищожено градище.

Малкитѣ укрепления, независимо отъ това на какви мѣста се намиратъ, у старитѣ българи, сѫ били известни съ побългарената гръцка форма пиръгъ, отъ гръцк. πύργος. Презъ 13 в., покрай множеството крепости, Мануилъ Филъ споменува въ юго-източна България и крепоститѣ: Πύργος и Πυργίτιον.

Днесъ въ Русенско има село Πиргοсъ, името на Бургасъ е турски изговоръ на срѣдновѣковното Πύργος, а на Πυργίτιον или побългарено Пиргица, отговаря осмисленото турско Бургуджии, т. е. малко укрепление, дн. Г. Александрово (Слив.). Изглежда че още отъ рано, гръцк. и стб. пыргъ е било замѣнено съ арабск. кулле — кула, което име между българитѣ добива широко разпространение. Днесъ у насъ имаме не само извънредно много мѣстни названия, свързани съ кула, но и доста селищни наименования носятъ имената: Кỳла, Кулàта (Врач.), Кỳлата (Петр.), Кулелѝ-Бургасъ и пр. Въ последното название, дветѣ съставни части иматъ едно и сѫщо значение — кула, пиргъ. Развалинитѣ върху нѣкои високи остри върхове сѫ известни съ вулг.-лат. Тỳрла като до Трòянъ, и Стикалъ (Девин.), Τỳрлата до Дълбòкъ-долъ (Троян.) и пр., което произхожда отъ лат. turis.

Високитѣ, трудно достѫпни крепости сѫ се наричали споредъ разположението си: Вишòвградъ, т. е. застроено на високо недостѫпно мѣсто, на което отчасти отговаря тур. Демиръ-хисаръ или гръцк. Сидерокастронъ. Сѫщото значение има и Твърдѝца. Естествено запазени и кацнали върху високи, почти недостѫпни скали крепости, сѫ известни съ името Зàградъ до Скрино (Дуп.), до Смочанъ (Ловч.), Лѫкатникъ (Соф.) и пр.

Съ лат. suburbum и стб. подградъ сѫ се означавали и наричали тѣзи части отъ градоветѣ, които сѫ се намирали вънъ, обикновено подъ крепостьта, и които въ днешния смисълъ

Названието „градъ" въ днешния смисълъ на думата, т. е. откритъ, не укрепенъ градъ не е запазенъ въ нито едно селище или мѣсто. Въ замѣна на това, обаче, такива открити мѣста, съ остатъци отъ нѣкогашни градове, сѫ известни съ турскитѣ имена паланка и касаба. Съ името палàнка въ миналото се е означавало обикновено малъкъ градъ, който е билъ обграденъ съ търни или съ плетища. Следитѣ отъ единъ градъ до Вѣтренъ (Паз.)се наричатъ Палàнката, до Бачево (Разл.) има Палàнка, а до Радомиръ — Палàнкитѣ. Това сѫществително влиза и въ сьставнитѣ части на много градове, като: Ломъ-паланка, Крива-паланка, Бѣла-паланка и др. Съ касаба се означаватъ обикновено по-голѣми следи отъ градове, като: Касабàта до Гаврилово (Слив.). Въ повечето случаи, обаче, това нарицателно влиза въ съставнитѣ части на много мѣстни и селищни названия, като: Μòда-касабà

Отъ старитѣ извори, особено отъ гръцкитѣ и латински автори и епиграфски паметници ни сѫ известни имената на много тракийски села, въ съставната часть на които влиза наставката dava, ene или sura. Dava или deva, както казахме, значи село, какво обаче, означаватъ другитѣ две наставки не се знае. Но трѣбва да се отбележи, обаче, че частицата ене и днесъ се срѣща като окончание въ много селищни и мѣстни названия, не само въ българскитѣ земи, но и въ Румъния, като: Петревене и Орѣшене (Лук.), Тлачене (Б. Сл.), Пещене (Вр.), Лѫжене (Пирд., Ловч., Ботевгр.), Баурене (Ник.), Новачене (Ник.), Тележене до Ловечъ, Калугерене и Кукутени въ Румъния и мн. др.

Оть старитѣ български документи, ни сѫ известни доста названия, които стоятъ въ връзка съ селище. Още въ грамотата на Ив. Шишманъ до Рилския манастиръ се споменува село селище, име запазено въ днешното с. Сèлище (Г. Джум.). Днесъ, освенъ нѣколко селищни названия: Сèлище, махла отъ с. Могилица (Смол.), Сèлищетο (Севл.) и пр., повечето отъ изоставенитѣ и отдавна запустѣли села сѫ известни съ името селището. Едно изоставено село до Сухиндолъ (Севл.) се нирича Сèлце, на което съответства старото, съ турски изговоръ, село Сèлча (Дев). На горнитѣ български названия отговаря турск. юртлỳкъ, съ значение на запустѣло селище.

Нарицателното село, самостоятелно не се срѣща, обаче, то влиза въ съставната часть на множество други названия, като: Γοлѣ ̀ мо-селο (Дупн.), Ηòво-селο (Плов.), Стàро-село (Врач.) и пр. На тѣзи имена отговарятъ турскитѣ:

Малкитѣ селца отъ по нѣколко кѫщи у старитѣ българи сѫ били наричани вьсь или вьси, нарицателно, което изглежда че отдавна е било замѣстено съ гръцк. колиба (κολίβα). Въ връзка съ забравената стб. форма стоятъ названията Βисà до Кунино (Врач.) и Вѝсецъ до Дорково (Пещ.). Сѫществителното колиба никѫде не е запазено като селищно или мѣстно название, но въ замѣна на това, турското махла се срѣща самостоятелно като собсгвено име, като напр.: Махалàта (Плев.). Тази дума влиза въ съставнитѣ части и на голѣмъ брой названия, между които ще споменемъ следнитѣ: Нòва-махлà (Енимахле, Пловд. и Пещ.), Рàдне-махле (Раднево — Ст.-Загор.), Торлàкъ-махлè (Загорци — Н. Заг.) и т. н.

Единичнитѣ постройки, въ зависимость отъ тѣхната голѣмина и предназначение, сѫщо така, сѫ послужили за наименувания на извънредно голѣмъ брой селища и мѣста.

Презъ всички времена до старитѣ пѫтища е имало постройки, които сѫ служили за сигурностьта на пѫтя и за почивка на пѫтницитѣ. Мѣстата, гдето сѫ почивали и пренощували пѫтницитѣ сѫ се наричали mansio, а специално уреденитѣ подслони за държавнитѣ чиновници сѫ се казвали praetoria. Конетѣ и колитѣ сѫ били смѣнявани на станции, които сѫ се наричали mutatio. Всички тѣзи названия презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ били замѣстени съ стб. падалище, което

Названието на Палàтово (Дупн.), произхожда отъ гръц. παλάτιον, което значи голѣма постройка, въ която може да живѣе или е живѣлъ човѣкъ отъ царски произходъ. И това название е измѣстено отъ арабск. Сарàй (Пазард., Слив., Струм.), Сарàево (Орѣх.), Султàнъ-сарàй до Фердинандово (Пловд.) и др.

Римското villa, съ значение на постройка за живѣене съ стопанство, у старитѣ българи се е наричало заселъкъ, отъ гдето произхожда и названието на Засèле (Соф.).

Отдѣлна, лека дървена постройка, въ която сѫ живѣли пастиритѣ-овчари, още презъ 12 в.

По-малки леки колиби, направени отъ дървета, се наричатъ салаши, като: Салàшъ (Бѣлогр,) и мѣстность до Пазарджикъ. На горното название отговаря и Лòйникъ, рум. loia = колиба. Дървени постройки, съ дупки въ срѣдата се наричатъ прибой, отъ гдето е добило и названието си и с. Прибòй (Радом.).

Значителенъ е броятъ на названията, свързани съ разни видове по-леки и съ друго предназначение постройки и градежи. Въ Пловдивско едно село се нарича Полàтово, а до Тетевенъ има колиби, наречени Полàтенъ — старинни названия, които произхождатъ отъ забравената стб. дума — полата, съ значение на турск. чардакъ и отъ тамъ и Г. и М. Чàрдъкъ (Плов.), Чардъклѝи (Севл.) и пр. Едно отъ най-старитѣ и запазени наименования, съ значение на оборъ, мѣсто за добитъкъ е грцк. κόπρος, κοπρία, отъ което име прюизхождатъ в. Кòпренъ, въ западна Стара планина и Копрѝщица. На тѣзи имена съответствува названието на известната, и не много далечъ отъ Коприщица, мѣстность Οбòрище. Покрай многобройнитѣ названия, свързани съ кошара, ограда предназначена за овце и кози, се срѣщатъ и доста мѣстни имена, като: Полугàръ до Мусина (Търн.) или Τъ ̀ рша (изъ Бѣлогр.), както и турск. Агъ ́ лъ (около Калоферъ) и пр.

Мѣстата, въ които старитѣ българи сѫ пазили хранитѣ си, сѫ се наричали хлѣвъ, отъ гдето произхожда и названието на с. Xлѣ ́ вене (Ловч.) Все сѫщото значение има и наименуванието Сѣсека, изчезнало село въ Орѣховско и колиби до Игнатица (Врач.). Отдавна тѣзи български думи сѫ забравени и сѫ замѣнени съ турск. хамбаръ, отъ гдето идва и наименуванието: Хамбарлиѝ (Плов. и Елхов.). Въ Ново-Загорско, едно село се нарича Авлиèне, което ще каже — дворъ.

Римлянитѣ сѫ поставили началото на пѫтищата въ истинския смисълъ на пѫть, постланъ съ по-голѣми въ срѣдата и по-малки въ краищата каменни блокове. До известна степень тѣзи пѫтища сѫ били поддържани и отъ византийци, българи и турци. Многобройнитѣ остатъци отъ пѫтища у насъ сѫ известни повечето съ побългарената гръцка форма — друмъ, гръцк. δρόμος, или турск. калдъръмъ. Остатъцитѣ отъ стари пѫтища до Върбовникъ (Дупн), Яна (Новос.), Колояновецъ (Ст.-Заг.), Маломирово (Елх.) и пр. се наричатъ Дрỳма или както при Бошуля (Паз.) — Τрοя ̀ нъ-друмъ. До Орѣхово (Свил.), Чепеларе (Асен.) и много други мѣста следитѣ на стария пѫть сѫ известни съ Калдъ ̀ рма или както при Ришъ (Пресл.) остатъцитѣ отъ единъ старъ пѫть се наричатъ Калдъ ̀ рмътъ. Остатъцитѣ отъ нѣкогашния пѫть покрай Дунава въ Ломско и Орѣховско се наричатъ Μензѝля или Μензѝлски пѫть, т. е. пѫть, по който презъ миналитѣ времена се е пренасяла пощата.

Старото име на Βелесъ, както вече се знае, е Βυλάζορα, което значело градъ около или на мостъ (ura на алб. значи мостъ), което турцитѣ превели на Кюпрюлю ̀. Както бълг. мостъ, така и турск. кюпрю, често влизатъ въ съставнитѣ

Въ много отъ старитѣ крепости и до днесъ, отчасти, сѫ запазени цистернитѣ за събиране на вода, имената на които сѫ запазени подъ турската форма Истèрна — до Самоводене (Търн.) и пр.

Днесъ нѣмаме друго название за означаване на прабългарскитѣ окопи отъ VII—VIII в., освенъ „окопъ", „окопа", съ което нарицателно околното население нарича тритѣ голѣми окопа въ Северна България. Турцитѣ, съ названието Еркесѝя, което значи земленъ предѣлъ, сѫ нарекли голѣмия пограниченъ окопъ, който се простира отъ Дебелтъ (Бург.) до Симеоновградъ. Различни сѫ и названията, които стоятъ въ връзка съ по-малки или голѣми части отъ окопи. Така името на Мездрèя (Берк.) е отъ арабски произходъ и означава граница, въ смисълъ на селска мерà.

До Боженица (Ботевгр.) единъ малъкъ стариненъ окопъ се нарича съ вулг.-лат. Вáла , отъ лат. vallis, на което название отговарятъ Прекòпа до Сестримо (Паз.) и Прекопанѝкъ, махла отъ Реброво (Соф.). Все въ връзка съ граница

стои и потурченото название на Стрàнджа, което произхожда отъ стб. Страньцъ или Стражева или Стражица-планина, което наименувание отговаря на често споменаваната презъ срѣднитѣ вѣкове планина Παδορὶα.

До Студено-Буче (Ферд.) едно землено укрепление се нарича съ мадж. дума Шаранпòлъ. Това название е дадено отъ онѣзи потурчени маджари, които следъ австро-турскитѣ войни презъ 1688—1690 год. сѫ били заселени отъ турцитѣ изъ тѣзи краища, на мѣстото на избитото или избѣгало българско население. Горното маджарско название напълно отговаря на Огрàдищетο до Б.-Слатина. По-малки землени укрепления у насъ сѫ известни съ преминалата чрезъ турски езикъ араб. дума хасаръ, като: Τοпрàкъ-хасàръ до Борецъ(Плов.), Xасàръ-тепе и пр.

Безчетнитѣ надгробни и селищни могили, дѣло на човѣшка рѫка, каквито особено много се срѣщатъ въ източната половина на българскитѣ земи, ако и да носятъ най-различни названия, сѫ послужили за наименуванията на много селища и мѣста.Покрай названията: Могѝлата, Две могили, Петь могили (Бешъ-тепе), Деветь могили и пр. се срѣщатъ и Мѫ ̀ гура (Ник.), Мỳгерицата, или гръц. Тỳмба, или турск. юкъ или тепе .

НАЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ ХРАМОВЕ, ЦЪРКВИ, МАНАСТИРИ, ДЖАМИИ, СВЕТИИ И ПР.

Въ всички краища на българскитѣ земи рѣдко се срѣща селище, въ землището на което да не се намира мѣсто, свързано съ името на стара

Тракитѣ, освенъ край изворитѣ и въ нѣкои пещери и планински върхове, сѫ имали светилища и храмове, посветени на Тракийския конникъ, Дионисий, Хигия и Ескулапа, Тритѣ нимфи, Бендида и други божества. Отъ старитѣ извори, обаче, сѫ ни известни имената само на дветѣ голѣми тракийски светилища, едното — на единъ отъ планинскитѣ върхове на Пангей (дн. Кушница), а другото върху единъ отъ върховетѣ на Родопитѣ, вѣроятно на Гьозъ-тепе или Виденица, посветени на Дионисий, светилища отдавна разрушени и забравени. Отъ археологическитѣ паметници знаемъ, че до с. Строево (Пловд.) се е намирало село, което се е наричало Бендипара — Βενδιπάρα, до Саладиново — светилището е било посветено на Тритѣ нимфи, до изворитѣ на Панега и до манастира Св. Петъръ и Павелъ (Паз.) — на Хигия и Ескулапъ, до Павликени (Търн.) — на Дионисий, до Лозенъ (Харм.), Вълчеполъ (Свиленгр.) и мн. други — на Тракийския конникъ, до Копиловци (Кюст.) — на Зевсъ и Хера и пр. До насъ, обаче, не е стигнало нито едно название, което да стои въ връзка съ нѣкое отъ тракийскитѣ божества, освенъ ако приемемъ, че името на р. Пàнега (Лук. и Сѣрско), както и названието на карстовия изворъ Πàнека надъ Павелско (Асен.), сѫ получили наименуванията си отъ Панака, тракийско божество, което е изцѣрявало всички болести.

Отъ старитѣ автори знаемъ, че античното име на Созополъ е Apollonia, а на Балчикъ — Dyonisopolis, названия получени отъ прочутитѣ храмове, които сѫ се намирали въ тѣзи градове, посветени на Аполона и Дионисий. Известно е, че въ древностьта планинската верига надъ Родосто се е наричала Ἱερὸν ὄρος, което турцитѣ превеждатъ буквално Текѝръ-дагъ или което значи Свещена-планина или по-точно — Света-гора. Днешното име на Атòнъ произхожда отъ гръцк. —  ἂθεους = безбожници, гдето споредъ гърцитѣ е живѣло едно тракийско племе, което не е имало опредѣлени божества.

Съ разпространението на християнството между тракийскитѣ и илирийски племена повечето отъ тѣхнитѣ храмове и светилища сѫ били разрушени и завинаги изоставени. Друга, значителна часть отъ светилищата, особено тѣзи, които сѫ се намирали покрай изворитѣ, сѫ били обърнати на християнски храмове. Въпрѣки че повечето отъ езическитѣ храмове и да сѫ били разрушени, тѣ сѫ останали като „свети", т. е. лѣчебни мѣста, гдето презъ всички времена околното християнско население въ известни дни на годината е отивало да търси изцѣрение отъ „лѣковитата вода". Съ превръщането имъ въ християнски храмове или свети — лѣковити мѣста, и старитѣ названия се промѣнятъ. Тогава вмѣсто съ имената на тракийскитѣ божества, християнскитѣ храмове се прекръщаватъ по имената на новитѣ светии. Покрай това, обаче, въ повечето отъ мѣстата, гдето

Ако до насъ сѫ стигнали малко названия, свързани съ езическата епоха, то напротивъ, наименуванията, свързани съ християнството, сѫ извънредно много.

Надъ с. Ягодина (Дев.) една височина, върху която личатъ следитѣ отъ църква и други постройки, се нарича отъ българитѣ-мохамедани Света-Гора. Света-Гора се нарича, както е известно, и най-източната часть на Халкедическия п-въ, гдето се намиратъ много манастири. На тѣзи наименувания отговаря турск. Текѝръ-дагъ.

Най-честитѣ названия, които се срѣщатъ почти по всички български краища, сѫ тѣзи, свързани съ името „черква". Тукъ ще се задоволимъ да отбележимъ само нѣколко такива названия, като: Цъ ́ рква (Соф.), Черкóвна (Н.-паз.), Цъ ̀ рквица (Ник.), Чóрквана до Смолянъ и мн. др. На тѣзи названия отговарятъ производнитѣ отъ гръц. ἐκκλησία = черква турски форми: Κли ́ седжикъ — Църквица (Н.-паз.), Κлисè-кьοй (Пирд.), Клисè-тарлѫ до Маломирово (Елх.), Клисè-ери и др.

По-интересни сѫ названията, свързани съ името на светията, което е носила или и днесъ носи църквата. Още Прокопий споменува нѣкѫде изъ Родопитѣ крепостьта τοῦ Ἁγίου Θεοδώρου — изъ Тракия — крепостьта — τοῦ Ἁγίου Τραϊανοῦ, въ провинцията Haemimontus — τοῦ Ἁγίου Ἰουλίανοῦ, а на Дунава — τοῦ Ἁγίου Κυρίλλου. Въ типикона на Бачковския манастиръ се споменува мѣстото Ἁγίας Βαρβάρας, което отговаря на дн.

Пателèница (Паз.), Патлèйна до Преславъ и надъ Враца, както и Пантèле до Раснѝкъ (Брѣзн·), които произхождатъ отъ Св. Панталей,

Елисèйна (Врач,) и височината Εлисè до Павелско (Ас.) — отъ св. Елисей,

Яна (Соф.) и мѣстность до Маково (Прил.) отъ св. Ана,

Тодорѝчане (Лук.) и мѣстность до Пирдопъ — отъ Св. Теодоръ,

Κοнстáндово (Пещ.), което е турски изговоръ отъ Константинъ — отъ Св. Константинъ,

Илѝенци (Соф.) и Илинъ-връхъ до Дорково (Пещ.) — отъ Св. Илия,

Григóра до Карлуково (Лук) — отъ Св. Григорий,

Устина (Пловд.) — отъ Св. Юстина,

Богорóдица (Гевг.) — отъ Св. Богородица,

Τрóица или съ тур. изговоръ Турунджá (Шум.) отъ Троица,

Крѫклъ ́ къ до Кюстендилъ или Кръклѝйското до Д.-Сахране (Каз.) — отъ Св. 40 мѫченици и пр.

Голѣмъ е и броятъ, особено на мѣстнитѣ

Въ всички български краища нѣкога е имало много повече манастири, отколкото днесъ. Ако и отдавна да сѫ били прекѫснати всѣкакви връзки и ако у населението да не сѫ запазени никакви спомени за имената на много отъ отдавна разрушенитѣ манастири, то народътъ знае само, че нѣкога на това или онова мѣсто е имало манастиръ, по който и цѣлата мѣстность, дори и селища, носятъ наименуванията: Манасти ́ ръ, Манасти ́ рище (Орѣх.), Г. и Д. Манасти ́ рица (Бѣл.), Манастѝрски височини и пр. По името на единъ изчезналъ манастиръ, стб. обитель, старата Heraclea е била преименувана на Би ́ тοля, име запазено у турцитѣ подъ формата Монасти ́ ръ.

Все въ връзка съ черкви, манастири и оброци, тукъ ще отбележимъ и така нареченитѣ „свети води" или аязми, отъ гръцк. ἁγίασμα, т. е. извори до които има малки параклисчета, въ които въ известни дни на годината населението се събира, свещеникътъ прочита молитви, „освещава" водата и вѣрващитѣ се миятъ или пиятъ отъ нея за „здраве". Такива „Свети води" има до Маджаре (Самок.), до Своге (Соф.), Враца и пр. пр. На нѣкои мѣста, като до Добралево (Ор.), тѣзи извори се наричатъ „Лѣковѝтия кладенецъ". На тѣзи названия съответствуватъ

турск. Текѝря до спирка Марица (Паз.), Текѝръ-дере до Свищовъ или гръцк. Ая ̀ змото до Врѣсово (Айт.) и др. Тукъ трѣбва да отбележимъ, че една малка равнина до Пирдопъ се нарича Φармàкъ, т. е. мѣсто, гдето се намиратъ лѣчебни билки.

Въ всички области, въ които презъ епохата на турското робство е имало по-компактно мохамеданско население, сѫ създадени и множество названия въ връзка съ джамии или руск. мечитъ, като Джамѝята въ Бежаново (Лук.), или Мечѝта до Добревци (Тет.) и т. н. Много по-интересни сѫ названията, които стоятъ въ връзка съ теке, което почти отговаря на бълг. манастиръ, като напр.: Τекè, дн. Богомилово (Ст. Заг.), Τекè-Кóзлуджа (Н.-паз.), Демиръ-баба-текè до Димитриево (Исп.) и пр.

Доста значителенъ е и броятъ на названията, които произхождатъ отъ гробище, гробове и пр. Тукъ ще обърнемъ внимание на нѣколко такива названия, които, обаче, сѫ главно отъ турски произходъ, като напр·: Мезарлъ ̀ къ, Кралъ-мезàръ или Мезàръ. До Сюнечъ (Сил.) една мѣстность се нарича Мешатлъ ̀ къ, което значи гробища на невѣрнитѣ или на кучетата (въ смисълъ на гяуритѣ).

Има нѣколко названия, сѫщо така отъ турски произходъ, които стоятъ въ връзка съ камбана (звънецъ), като: Каỳръ-чанъ (камбана на невѣрнитѣ) до Триградъ (Дев.), Чанъ-тепе до Търново и др.

Многобройни сѫ селищнитѣ и мѣстнитѣ названия, получили имената си отъ попъ, като: Пòпово (Еск.), Попòвяне (Самок.), Протопòпинци (Бѣлогр.) и мн. др. На горнитѣ названия съответствуватъ турск. Папàзъ-кьой, дн. гр. Попово, Папазлий — Поповица (Асен.),

Около мѣстата, въ съседство съ които е имало манастири, сѫ запазени значителенъ брой названия, свързани съ калугеръ. Въ нѣкои документи още презъ 14 в. се споменуватъ днешнитѣ села Калỳгерецъ (Бродс.) и Калỳгерица (Радов.). Днесъ по всички краища се чуватъ множество названия отъ този видъ, като: Калỳгеръ (Бѣлогр.), Калỳгерецъ до Кралевъ-долъ, Калугèрица (Н.-паз.), Калỳгерово (Ботевгр. и Пазард.), Калỳгерица до Байлово (Новос.), Калỳгеровъ-долъ и пр. Все сѫщото значение има и названието на с. Цръ ̀ нча (Паз.) и една височина до Билинския манастиръ (Брѣзн.), които сѫ турски изговоръ на стб. чрьньцъ, което ще каже калугеръ, монахъ. Рѣдко се срѣщатъ названията Игỳменецъ, но по-чести сѫ турск. форми: Кешишлѝкъ до Сливенъ, Кешѝшъ-дере до Конаре (Н.-заг.) и др. До Св. Петка, въ Чепинското корито, една мѣстность се нарича Мàгерова колиба, т. е. колибата на манастирския готвачъ. На тѣзи названия отговарятъ турск. Дервѝшка могила (Свил.), Дервѝшка планина до Доспей-махла (Сам.) и пр.

Не липсватъ и названия, които показватъ, че на нѣкои мѣста, и то главно поради религиозни промѣни, отдавна сѫ забравени старитѣ имена на светиитѣ, на които сѫ били посветени, какъвто е случаятъ съ Курбàнъ-ики (Жертвена-могила) до Енево (Н. Заг.) и др.

Срѣщатъ се още и названията Οбрỳчище (Харм.), което значи вѣнчавка, вѣнчаване, Анàтемитѣ до Младиново (Свил.). и пр.

Тукъ ще трѣбва да се спремъ още и на малкия брой мѣстни и селищни названия, които стоятъ въ връзка съ нѣкои религиозни секти. Α известно е, че у насъ презъ 10—14 в. по всички краища се е ширѣло богомилството. Въ названието на с. Богомѝла (Велешко) е запазено и името на тази ересь. По името на богомилитѣ-сектанти бабони, т. е. суевѣрци, и планината, въ която сѫ живѣли, се нарекла Бабỳна. По името на богомилската секта кутугери е добило и названието си с. Кутỳгерци (Кюст.) По името на любимия у богомилитѣ евангелистъ Богословъ сѫ добили своитѣ названия: с. Богослòвъ (Кюст.), Богослòвецъ (Щипс.) и Богослòва-поляна до Панагюрище. Еремѝя (Кюст.) и мѣстность до Падешъ (Г. Джум.) носятъ имената си отъ много почитания у богомилитѣ апостолъ Еремия. Може би и названието на в. Патàрица който се намира все изъ този край, да стои въ връзка съ богомилитѣ-еретици — патарани. До Ябланица (Тет.) една мѣстность, съ изворъ, се нарича Дѣ ̀ довецъ име, което произхожда отъ стб. дѣдьцъ и значи владика у богомилитѣ.

Павликянитѣ-сектанти, сѫщо така сѫ оставили спомени въ нѣколко названия, отъ които се вижда, че не само презъ срѣднитѣ вѣкове, но дори до края на 17 в. това религиозно учение е било широко разпространено между българското население. Въ Карловско е имало с. Πавликèни, отдавна вече изчезнало. Подобни названия на селища има въ Търновско и Ловчанско, а до Смоляновци (Ферд.) една мѣстность се нарича Павликèнски гробища.

САМОДИВИ, ЗМЕЙОВЕ, ЗЛИ ДУХОВЕ, ЕЗИЧЕСКИ ВѢРВАНИЯ И ПР.

Много мѣстни названия у насъ сѫ свързани съ предания за самодиви, змейове, зли Духове и пр. Такива названия носятъ обикновено дълбоки гористи долини, самотни малки равнини посрѣдъ мѫчно проходими гори, високи недостѫпни скалисти височини, дълбоки пропасти и тъмни пещери, т. е. мѣста, гдето човѣшкиятъ кракъ порѣдко или никакъ не е стѫпвалъ.

Споредъ народнитѣ вѣрвания, до студенитѣ, скрити въ дълбоки долини извори или въ самотнитѣ горски поляни презъ потайно време, играятъ самодиви или самовили — млади моми съ руси коси и сини очи. Такива мѣста се наричатъ Самодѝвско изворче, Самодѝвска-поляна или Самодѝвска-могила до Гигенъ-махала (Ник.) и Махлата (Плѣв.), Самодѝвецъ въ Срѣдна-гора, Самовѝлинъ-кладенецъ до Маджаре (Сам.).

Въ нѣкои горски поляни или високи плата, въ повечето случаи обградени съ скали или едра гора, расте росенъ (Rosmarin), т. е. цвѣте, което само русалкитѣ бератъ, за да „лѣкуватъ" съ него болни и недѫгави. На такива мѣста, които се наричатъ: Рòсеня до Синьо-бърдо (Врач.), Рòсенъ до Овчеполци (Паз.), или Русàля, Русалѝйска-поляна, болнитѣ отиватъ презъ Русалийскитѣ праздници (Св. Духъ), да преспиватъ, за да „оздравѣятъ". До Дойренци (Ловч.) има Русалѝйска-могила, а на много други мѣста, като: до Мралино (Скоп.), Васильово (Тетев.), Цѣрово (Паз.), Равногоръ (Пещ.), Мирково (Пирд.) има Русàлски или Русалийски гробища, между Боровци (Берк.) и Живовци (Ферд.) има Ρусàлски-лѫкъ и пр., въ които мѣста, обаче, споредъ народното повѣрие, никой не може да отива.

Покрай добритѣ духове, които покровителствуватъ или лѣкуватъ болнитѣ, има и зли духове, които живѣятъ въ тайнствени долини или непристѫпни тъмни долини или пещери. Тѣзи духове измѫчватъ, убиватъ, морятъ своята жертва. Тайнственитѣ мѣста, свързани съ злитѣ духове, носятъ различни названия. Въ грамотата на Константинъ Асеня, дадена на Виргинския манастиръ, нѣкѫде изъ Скопско се споменува Τемни-дοлъ. До Гложене (Тет.), една пещера, въ която народътъ вѣрва, че живѣятъ зли духове, се нарича Мòровица, а голѣмата, тъмна и незнайна область, презъ която протича р. Черна, се казва Морѝово. И дветѣ названия произхождатъ отъ стб. моръ, съ основно значение — убивамъ, умъртвявамъ. Сѫщото значение има и названието Γингеръ — една мѫчно достѫпна височина въ Беласица.

Къмъ злитѣ духове спадатъ и върколацитѣ и вампиритѣ. До с. Падешъ (Г.-Джум.) една махала се нарича Върколдàци.

Въ тайнственитѣ мѣста живѣятъ и змейове, които, споредъ легендата, дебнѣли хубавитѣ моми и млади булки и ги отвличали въ своитѣ леговища. Надъ Сливенъ сѫ Змèйови дупки, а едно село въ Ст.-Загорско се нарича — Змèйово.

Въ Рилската грамота на Ив. Шишмана се споменува мѣстото Чрътовъ-долъ. Надъ с. Брусенъ (Тет.) се намира една стръмна, мѫчно достѫпна, скалиста височина, съ остатъци отъ стара българска крепость, наречена Чèрти-градъ, отъ стб. Чортиградъ или Чрътиградъ, т. е. крепость, която само дяволитѣ биха могли да превзематъ. До Медвенъ (Котл.) има Чòртовецъ, а до Лѣсковецъ е Чъ ́ ртовецъ. Една дълбока долина до Заветъ (Айт.) и една мѣстность до

Интересно е, че никѫде у насъ не е запазенъ нѣкакъвъ по-ясенъ споменъ поне за едно отъ старославянскитѣ езически божества. Единственото божество, за което подъ различни форми е запазенъ смѫтенъ споменъ въ нѣкои мѣстни и селищни названия, е Перунъ. Следитѣ на едно старо селище до Вълкова-Слатина (Ферд). се наричатъ Перỳнградъ, а една височина до Витолище (Прил.) се казва Перýнъ. Надъ гр. Пещера една планинска верига до скорю се е наричала Πерѝнъ име, което носи и една планинска височина до Германъ (Кум.). Безсъмнение и названието на Πирѝнъ-планина стои въ връзка съ Перунъ. Името Перунъ е запазено и въ турския преводъ на най-високия връхъ на Пиринъ — Елъ-тепе, което ще каже връхъ на вѣтроветѣ, на буритѣ, въ преносенъ смисълъ — връхъ на гръмотевицитѣ — следователно на Перуна. Сѫщиятъ произходъ има и названието на старата българска крепость, днесъ гр. Πèрникъ, първоначалното име на която е било Перуникъ наименование, което до скоро е било запазено подъ формата Перѝнградъ, съ което сѫ се наричали развалинитѣ на стария градъ надъ пролома, южно отъ града. Тукъ е мѣстото да отбележимъ, че въ старо време сѫ били образувани много селищни и мѣстни названия чрезъ прибавяне къмъ нѣкои нарицателни или собствени имена на наставката никъ, като напр.: Брѣз-никъ, Върбов-никъ, Гълѫб-никъ, Перун-никъ и пр.

У насъ има и нѣколко названия, които стоятъ въ връзка съ езическото божество Марена, богинята на злото. Едно село въ Еленско се нарича Μàрянъ, до Габрово една мѣстность се казва Μарèнъ, надъ с. Драгановецъ (Пресл.) се намира Марнà-тепе, а надъ Пещера има оброкъ, нареченъ Св. Μарèна. Може би и Μарно-поле до Търново да има нѣкаква връзка съ това старо славянско божество.

НАЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ ВОДА, РѢКА, ПОТОКЪ, ИЗВОРЪ, ЕЗЕРО, БЛАТО, МОЧУРЪ, БЕЗВОДИЕ И ПР.

Отъ всички рѣчни, мѣстни и селищни названия, най-голѣмъ е броятъ на имената, които стоятъ въ връзка съ вода, рѣка, потокъ, изворъ, езеро, блато, безводие и пр. Може безъ преувеличение да се каже, че въ землището на всѣко село и градъ се намиратъ не по едно или две, а по нѣколко названия, които произхождатъ отъ вода, рѣка и пр.

Езиковедитѣ сѫ установили, че още най-старитѣ обитатели на земитѣ въ юго-източна Европа сѫ назовавали много мѣста съ нарицателното вода, въ смисълъ на рѣка, тека. Така днешното име на р. Дýнавъ, индоевр. Dunax, гръц. Δανούβιος, лат. Danibuis, съдържа индоевропейския коренъ dan, което значи вода. Все сѫщото значение иматъ и античното име на Рила — Δοὐναξ, което значи водна планина и Днèстъръ, Днèпъръ, Донъ и пр.

Старитѣ траки безсъмнено сѫ имали голѣмо число названия, свързани съ вода, рѣка, извори и т. н., но отъ известнитѣ ни голѣмъ брой тракийски селищни, мѣстни и рѣчни имена, ние знаемъ твърде малко, които бихме могли да свържемъ съ вода. За сега се знае, че тракийската дума за вода, съ значение на изворъ, е απα,

Гърцитѣ сѫ ни оставили нѣколко названия, които стоятъ въ връзка съ вода, като напр.: Ἔδεσσα което славянитѣ превели на Вòденъ. Най-старото име на Балчикъ е било Κρουνοι, което ще каже извори.

Римскитѣ колонисти сѫщо така сѫ назовавали селища и други мѣста, въ връзка съ вода, между които тукъ ще споменемъ: Ad Putea до с. Рибенъ (Плев.), което значи „до извора", Lupi fontani — Вълчи-кладенецъ до Винарово (Чирп.), Aquae Calidae „топли извори" до Лѫджа (Бург.) и др.

И у Прокопия срѣщаме нѣколко названия, които произхождатъ отъ вода, отъ които ще отбележимъ: Μούνδεπα и Ποταμουκάστελλον, водна, рѣчна крепость, които сѫ се намирали нѣкѫде изъ Родопитѣ и др. И историкътъ Иорданесъ споменува нѣкѫде изъ Тракия мѣстото Ποταμός което значи рѣка.

Старитѣ славяни сѫ имали голѣмъ брой селищни и мѣстни названия въ земитѣ на югъ отъ Дунава или Доунавъ у Иоанъ Екзарха, които сѫ стояли въ връзка съ вода. Въ много документи отъ времето между VIII—XIV в. намираме извънредно голѣмъ брой наименувания отъ славянски произходъ, свързани съ вода, рѣка, блато и пр., като напр.: Мокро, Стоуденьцъ, въ смисълъ на изворъ, съ хубава и студена бода; Бреннца, Рѣка, Водно и пр.

Турскитѣ наименувания, съ значение на вода, рѣка и пр., сѫ още по-многобройни. Името Чàя, съ което и днесъ още се нарича Асеновградската рѣка, значи просто „рѣка", Соуджàкъ = Студенецъ, Κара-Су = Черна-вода и пр.

Днесъ по всички крайща на земитѣ ни, срѣщаме много наименувания, които иматъ връзка съ вода. Надъ Скопие една планина, за разлика отъ близката безводна Суха-гора се нарича Вòдно или споредъ срѣдновѣковни грамоти — Водно. Едно село въ Поповско се казва Βοдѝца, име, което носи и едно малко изворче до Г. Косово (Севл.). Повечето пѫти нарицателното вода влиза въ съставнитѣ части на много названия, като; Βοднѝ-дοлъ до Баня (Дупн.), Бѣла-вοда (Ник)., Бѣ́лата-вода и до нея Чèрната-вода до Блъсничево (Лук.), Κарà-су (Черна вода), Акъ-су (Бѣла вода) и пр. Една пещера до с. Митрополитъ Симеонъ (Варн.) се нарича Сулỳ-маарà, а проходътъ отъ сп. Немирово до Костенецъ-баня, за разлика отъ безводния проходъ презъ Траяновитѣ врата, се казва Сулỳ-дервентъ, т. е. Воденъ-проходъ. Все въ връзка съ вода стоятъ и названията: Етрополе, градецъ въ Ботевградска ок., мѣстности до Пещера и при Шипченския проходъ и Етровица до Мала-Църква (Самок.), съ които обикновено се назоваватъ мѣста, гдето нѣкога е била развита желѣзодобивната индустрия. До Лѣсковецъ единъ старъ пѫть се нарича Вèтърски, вм. Етърски пѫть.

Въ единъ документъ отъ 1330 год. се споменува с. Извори, което отговаря на дн. Извòръ (Радом.), название извънредно много разпространено навредъ изъ земитѣ ни, като: Извòръ (Кум.), Г. и М. Извòръ (Тетев.), Изворъ (ново име въ Ямб.) и др. За изворъ, водата отъ който

Старитѣ българи съ името Стоуденьцъ, или споменатото въ поемата на Манулъ Филъ презъ 13 в. мѣсто Στόύσαινα — Студена до Мокренъ (Котл.), сѫ наричали повечето пѫти изворитѣ съ по-хубава и студена вода, имена запазени и днесъ въ формитѣ: Студенèцъ до Садовецъ (Лук.), Г. и Д. Студèна (Свищ. и Бѣлен.), Студèна (Соф.), Студèнски-долъ до Смолско (Пирд.) или турск. Соуджàкъ, дн. Студена (Елх.) (гл.стр. 188).

Споредъ формата и начинътъ на приспособлението на водата отъ изворитѣ за по-лесно използване, то такива извори носятъ и различни наименувания. Като общо употрѣбявана въ днешния български езикъ е турск. нарицателно чешма, която дума влиза въ съставнитѣ части на извънредно много названия, между които ще отбележимъ: Курỳ-чешмè, дн. Горски-изворъ (Хаск.), Αладжà-чешмè и пр. Срещу това наименувание можемъ да поставимъ стб. Сòпοтъ (Карл. и Ловеч.) и изчезнало село въ Севлиевско, Сòпο до Кралевъ-долъ (Соф.), които имена произхождатъ отъ стб. сопохъ, т. е. изворъ, водата на който е прокарана

Дълбоко изкопанитѣ въ земята кладенци, водата на които се черпи посрѣдствомъ кофи или помпи, сѫ известни съ разпространената въ западнитѣ предѣли на земитѣ ни гръцка дума герàнъ (γερανὸς), отъ гдето идватъ и названията: Герàня до Ябланица (Тет.), Бърдàрски-герàнъ (Б.-Слат.) и пр. Навредъ, обаче, е познато турско име — бунаръ, което влиза въ съставнитѣ части на много наименувания, като: Бàлбунаръ, дн. Кубратъ, Κỳртбунаръ, дн. Винарово (Чирп.), Акъ-бунаръ, дн. Бѣлъ-изворъ (Ардин.) и мн. др. На горнитѣ названия отговаря, и почти на изчезване наименувание — Излàко до Годечъ. Въ Родопитѣ, особено изъ Чепинското корито, този видъ кладенци се наричатъ вѫбелъ, което нарицателно въ нѣкои мѣста е запазено и като собствено име, напр.: с. Βѫ ̀ белъ (Никоп. и Карл.), и мѣстности до Ябланица (Тет.), до Панагюрище и други.

Нѣкои извори, водата на които е каптирана и отведена въ близкитѣ селища сѫ известни съ различни имена, като: Бỳнарджика въ Пловдивъ, Пашà-бунаръ до Драгалевци (Соф.), Сефèръ-бунаръ до Бѣлоградчикъ и пр.

Нарицателното рѣка, много по-рѣдко се срѣща като самостоятелно собствено име. Отрано още то е влѣзло въ съставнитѣ части на много собствени имена. Още Прокопий споменува Ποταμοσκάστελον т. е. Рѣчна-крепость, Μιλλαρἐκα и др. Днесъ нарицателното рѣка като собствено

Умалителното отъ рѣка — рѣкичка или ручей, т. е малки бързотечни рѣки като собствени имена сѫ запазени подъ различни форми. Единъ отъ горнитѣ притоци на р. Скѫтъ при Тишевица се нарича Ρѣ ̀ чка, а изворътъ отъ гдето извира — се казва Рѣ̀чковецъ. Една малка рѣкичка, която извира надъ Цаконица (Врач.) и при Реселецъ (Б.-Сл.), като лѣвъ притокъ се влива въ р. Искъръ, се нарича Рѫ̀чене, отъ стб. рѫдъ, рѫчены = ручей. Нарицателното рѣчка рѣдко влиза въ съставнитѣ части на нѣкои собствени имена, като: Г. и Д. Бѣла-рѣчка (Вр.), но въ замѣна на това, обаче, на повечето мѣста изъ земитѣ ни, съ значение на малка рѣка се употрѣбява турск. дере, което обикновено влиза въ съставнитѣ части на голѣмъ брой рѣчни названия, като напр.: Бою̀къ-дере, Аннà-дере, Елѝ-дере и пр.

Стариненъ произходъ, съ значение на дълбоко врѣзани въ терена, понѣкога бавно течащи рѣки, иматъ и р. Лοмъ (Русенски), Лοмèя, притокъ на р. Осъмъ при гара Левски, Лοмèцъ (Троян.) и пр.

Бавно течащитѣ и тинести рѣки носятъ имената, бара отъ гдето произхождатъ и наименуванията: Бàрата (Севл.), Крѝва-бàра (Лом. и Орѣх.) и пр. На тѣзи названия можемъ да съпоставимъ и доста разпространеното турско —

Страбонъ, подъ формата Μάρισος, споменува днешната унгарска рѣка Марошъ, на която отговаря известното още презъ 12 в. име на голѣмата българска рѣка Μарѝца, което название споредъ езиковедитѣ значило мочуръ, много вода.

Нѣколко названия произхождатъ отъ езеро, като напр.: Εзерοтο, между Садовецъ и Ракита (Лук.), Езерецъ или изговаряното по турски Езерчà (Разгр.), Рѝбно-езеро, óхридскоезеро, Дяволско-езеро на Черно-море или турск. Гьòла до Байлово (Новосел.), Гьол-джỳкъ, Сарѫ ́ -гьолъ въ Рила, Борỳ-гьолъ и пр. Все въ връзка съ малки езера стоятъ и названията на. с. Рѝбенъ (Плѣв.), което е осмисленъ преводъ на римското Ad Putea, Рѝбново (Невр.), Рибàрица (Тет.), Рѝбина до Борованъ (Б. Сл.) и т. н.

У насъ имаме и доста наименувания, които сѫ въ зависимость отъ блата, застояла вода. Като такива названия можемъ да посочимъ следнитѣ; Блàтο (Дупн.), Блатèцъ (Кюст.) или Βѝрοве (Ферд.) и мѣстность до Алдомировци (Соф.) и т. н.

Много по-голѣмъ е броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ мочуръ, стб. мочити, т. е. мѣста въ повечето случаи съ застояла, едва изтичаща и покрита съ растителность, вода. Обикновено такива мѣста сѫ известни съ общото име Тресàвището или Тъ ̀ рсището. До Панагюрище едно мочурливо мѣсто се нарича Мòчинъ-шавàръ, а обширната мочурлива мѣстность между Овчата-купель и Горна-Баня (Соф.) до скоро се е наричала Τрèсулъ. На съвременното — търсавище отговаря хубавото, но съ отдавна забравено значение, стб. Дрàговецъ, което произхожда отъ стб. и съвременното

Въ първата грамота на Василий Българоубиеца се споменува епископското седалище Мокро до Бѣла-паланка, а въ единъ документъ отъ 14 в. въ Скопско се споменува планина Мокро. Днесъ имаме с. Мòкренъ (Котл.), Μοкрèна (Вел.), Мòкрищата до Горановци (Кюст.) и пр., т. е. постоянно влажни, но слабо мочурливи мѣста. Все сѫщото значение иматъ и Помòчна поляна въ Родопитѣ, Подмóчани (Костурско) и др.

На всички тѣзи названия отговаря доста разпространеното отъ турски произходъ име Герèня, което главно се отнася до ниски, крайрѣчни мочурливи равнини.

Малки, ограничени пространства, съ по-слаби мочури и гдето едва личатъ следи отъ изворна вода въ с.-з. България сѫ известни съ названията: Тръ ́ пкитѣ — до Галиче (Орѣх.), Тръ ́ пката до Кунино (Врач.) и Студено-Буче (Ферд.) или съ — Цъ ̀ църъкъ — до Г.-Пещене (Врач.).

Въ устава на Бачковския манастиръ отъ XI в., между множеството селища и мѣста се споменува и мѣстото Πρενίζης, т. е. Бренѝца, което се е намирало нѣкѫде изъ севернитѣ поли на Родопитѣ. Подобно название намираме и въ типикона на манастиря до Вира (дн. Фере), който е отъ 12 в. и което се е намирало нѣкѫде около устието на р. Марица. Днесъ съ Бренѝца се наричатъ едно голѣмо село въ Б. Слатинско, една блатиста, тинеста мѣстность до Лесидрѣнъ (Тет.), която напоследъкъ се нарича Биволàрскοтο, както и една подобна мѣстность до Бежаново (Луков.). До Александрово (Ловч.) една ниска, блатиста и кална мѣстность се нарича Бèрница, вм. Бренѝца. Това старо название произхожда отъ стб. брень ѥ или съвременното руско брны, или пъкъ употрѣбяваната и днесъ въ Тетевенско дума бренè, което ще каже калище, тинище. Сѫщото е и значението на названието Грезнѝца, име, което носи една кална, тинеста долина до с. Търнава (Б. Сл.). На тѣзи стари названия отговарятъ споменатото презъ 13 в. въ Гостиварско село Калище, съвременото Κалѝща (Рад.) и Калѝще до Искрецъ (Соф.), р. Калнѝкъ, притокъ на р. Панега до с. Панега (Лук.) или турск. Чамурлиѝ (Самок.), махла Чамурлỳ-кьой (Елен.) и мн. др.

Къмъ този дѣлъ ще трѣбва да отнесемъ и много разпространеното старинно название Слàтина (Соф., Карл., Ловч.), до Батулци (Врач.), до Сухиндолъ (Севл.), както и Бѣла-Слàтина, Вълкова-Слàтина (Ферд.), Дива-Слàтина  (Берк.), Драгòина-Слàтина до Расникъ (Брѣзн.), название което носятъ малки мочурливи извори, около които расте възсоленикава трѣва, която особено лакомо се пасе отъ добитъка. На това название съответствуватъ множеството имена като; Слàнището, съ следи отъ мочуръ до Етрополе, Слàнница до Фердинандъ, Слàнабара (Вид.), Сοлѝще до Сепарево (Дупн.) или честитѣ турски наименувания — Τỳзла до Прогледъ (Асен.) и пр.

Противно на воденъ, водно е недостатъчно водно, безводенъ, сухъ, сухо. Споредъ езиковедитѣ името Βерѝла е старинно и значело безводна, съ недостатъчно вода, планина. Стариненъ произходъ иматъ и названията: Жèдна, началенъ притокъ на Струма, Жъдàнъ, малъкъ изворъ до Кунино (Врач.), Жидàновецъ, изворъ до Ябланица (Тет.), съ което се наричатъ малки, съ недостатъчно вода, т. е. жъдни, стб. жадьнъ, за вода, рѣки и извори. Въ грамотата на Константина Асеня се споменува мѣсто С ȣ шица, название, съ което, преди падането ни подъ турцитѣ, се наричалъ днешниятъ гр. Карлово. Днесъ броятъ на селищнитѣ и рѣчни названия, които стоятъ въ връзка съ сухо, безводно, е извънредно голѣмъ. Тукъ ще се задоволимъ да отбележимъ като по-интересни само: Сỳшица (Г. Ор.) и махла до Джуровъ (Тет.), Суходòлъ (Соф.), Сухарѣка, Сỳхи-чалъ и Сỳхо-езеро въ Рила, Сỳхи-дѣлъ въ Котленската планина или турск. Курỳ-дере, Сусỳзъ (Безводно) и пр.

ИМЕНА СВЪРЗАНИ СЪ БАНИ, ТОПЛО И СТУДЕНО

Многобройнитѣ топли и разнообразни студени извори, отрано още сѫ обърнали внимание на народитѣ, живѣли по нашитѣ мѣста. Отъ сведенията на старитѣ автори, отъ проучванията на археологическитѣ и етнографски материали, както и отъ запазенитѣ и днесъ обичаи у българитѣ въ връзка съ нѣкои студени извори се вижда следното: 1. че топлитѣ минерални извори сѫ били широко използувани отъ гърцитѣ, римлянитѣ и турцитѣ и 2. че тракитѣ и славянитѣ сѫ отбѣгвали топлитѣ, а сѫ почитали и считали за „лѣковити" студенитѣ извори. Както на еднитѣ, така и на другитѣ извори, всѣки народъ, въ зависимость отъ температурата лѣковитостьта, вкуса и количеството на водата е давалъ и свои названия.

Старитѣ траки сѫ наричали топлитѣ извори germa, което значи горещъ, и отъ тамъ произхожда и името на стария градъ Γερμανά, който се е намиралъ до с. Баня (Дупн.). Името на града съ тази форма се срѣща до къмъ края на XII в., следъ което въ Шишмановата грамота до Рилския манастиръ се срѣща като рѣчно име въ формата Германщица, на което днесъ съответствува запазеното въ турския изговоръ, име на р. Джèрманъ, притокъ на Струма. Сегашното име на Бàня е късенъ преводъ на тракийското и срѣдновѣковно Германа. Стари тракийски, малко видоизмѣнени, сѫ и названията на с. Гèрманъ (Соф.), наблизо до което се намиратъ, както е известно, Панчеревскитѣ топли минерални извори, както и едноименното село до Преспанското езеро. Тракийско е и старото име на Кюстендилъ — Παυταλία, което ще каже топло, горещо, и което въ късенъ преводъ срѣщаме дори до ново

Най-старото име на дн. Солунъ е Θέρμη, отъ гръцк. θερμός, което значи топло. Съ названието Θέρμα, Μεγαλι θερμα или Θερμοπόλις презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ се наричали днешнитѣ бани до с. Бàня (Лъжитѣ, Бург.). На тази гръцка форма отговаря лат. Aquae Calidae, т. е. топла вода, съ което название презъ римската епоха сѫ се наричали тѣзи бани.

Славянскитѣ названия за топлитѣ минерални извори сѫ по-разнообразни и то главно, че подъ една или друга форма славянитѣ запазватъ по-старитѣ, заварени отъ тѣхъ названия, като; Πòте, Гèрманъ, Бан ı а, отъ лат. balneum и др., или даватъ и свои имена, които стоятъ въ връзка съ топла и гореща вода.

Отъ тракийското germa до насъ сѫ стигнали, както казахме, въ видоизменена форма нѣколко названия. Въ X. в. още, се споменува гръцк. θερμος въ пославянената форма Термица, крепость, която се е намирала до с. Бàнскο (Струм.).

Ако гръцкото понятие за топло или горещо — θερμός, сега не е запазено въ нито едно наименувание, то напротивъ лат. balneum е запазено въ различни форми въ извънредно голѣмъ брой селищни и мѣстни названия. Въ типикона на Бачковския манастиръ отъ 1083 год. се споменува мѣсто Βάνιστα, което се е намирало до Кукленъ (Асеновгр.). Презъ XII в. въ Скопско се споменува сѫщо така мѣсто Баница, название запазено

Покрай названията отъ чуждъ произходъ, които стоятъ въ връзка съ баня и топло, славянитѣ сѫ имали и свои названия. Презъ 11 в. на пѫтя отъ Пловдивъ за Одринъ се споменува крепостьта Топлица (Τοπλὶστίος), която отговаря на мѣстото Топлѝка до Д. Брѣстово (Хаск.), гдето се намиратъ Хасковскитѣ минерални бани. Имена Τοплѝкъ има до Вакъвъ (Елх.) и до Сърнегоръ (Карл.), а една пещера до Г.-Желѣзна (Троян.) се нарича Τòпля, защото излизащата отъ нея вода никога не замръзва, а презъ зимата, когато наоколо всичко е сковано отъ студъ, водата изпуска пара. До Хасара единъ, още не каптиранъ изворъ се нарича Парѝлкитѣ.

Турцитѣ покрай възприетото име баня, като: Бàня-баши, Чифтè-баня и пр., което се отнася по-скоро до постройкитѣ за кѫпане, сѫ ни оставили и названието лъджа, отъ което и произхождатъ: Лъ ̀ джитѣ до Ивайловградъ, Лъджà-кьой до Деде-Агачъ, Лъ ̀ джа-хисаръ = Бански-градъ, дн. Хисаръ (Пловд.) и пр. Името на Лѫ ̀ жене въ Чепинското корито, е побългарено отъ турск. Лъджа = Баня, село известно

Названията свързани съ студено се срѣщатъ по-рѣдко. Старитѣ траки сѫ наричали селището до изворитѣ на Глава Панега — Σαλδοβύσσα, което ще каже студенъ и дълбокъ изворъ. Старитѣ българи сѫ наричали студенитѣ извори и кладенци — стоуденьцъ. Това название се отнася повечето до самия изворъ, отколкото до студената му вода. Като по-интересни названия тукъ можемъ да споменемъ: Студенèцъ до Садовецъ (Лук.) и подъ в. Караманджа въ Родопитѣ, Студèна (Соф.) и пр., на които отговарятъ турск. Соуджàкъ = Студена (Елх.) или Соỳкъ-пупаръ = Студенъ-кладенецъ до Върбица (Пресл).

Освенъ горнитѣ наименувания, тукъ ще трѣбва да се спремъ и на названията свързани съ ледъ, които предимно се отнасятъ до пещери и пропасти, гдето и презъ лѣтото се образува ледъ, като напр.: Леденѝка надъ Враца, Леденѝцата до Карлуково (Лук.), до Малка Брѣстница (Тет.) и до Котелъ, Леденѝка до Гела (Девин.) и мн. др. На тѣзи названия отговарятъ турск. Бỳзлуджа надъ Шипка, Бозлỳ-гьолъ = Ледено-езеро въ Рила и пр.

НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ИЗЛОЖЕНИЕ НА МѢСТОТО НА СЛЪНЦЕ, СѢНКА, ВѢТЪРЪ И ПР.

Между другитѣ имена, често се срѣщатъ и названия, които стоятъ въ връзка съ слънце, сѣнка, вѣтъръ и пр.

Надъ Тетевенъ се издига една висока скала, която се нарича Патрахѝлъ, отъ гръцк. πέτρος = камъкъ и ἥλιος = слънце, т. е. слънчевъ камъкъ, свѣтълъ камъкъ, който се огрѣва най-напредъ при изгрѣването на слънцето. Въ Осоговската

Една наклонена мѣстность надъ Видраре (Тет.), която е изложена на слънцето се нарича Печòра, а до Езерово (Борис.) едно подобно мѣсто се казва Пърженàкъ. Все сѫщото значение има и старинното наименувание Присòй до Присово (Търн.) и др. На тѣзи названия отговаря турск. Гюндю ́ зъ-чешме до Галата (Варн.), Γюнелѝ (Златогр.) и др.

Противно на припекъ сѫ изложенитѣ на сѣнка мѣста, които сѫ известни съ названията Мъртвинàта или Мъртвѝца (Плѣв.) или съ стариннитѣ — Усòйна или Усòйка до Нановица (Тет.), Усòица (Соф.) и пр. Срещу тѣзи наименувания можемъ да съпоставимъ турск. Κỳза до Патрешъ (Търн.), до Татарево (Хаск.) и пр.

Най-голѣмъ е броятъ на названията отъ тази група, които сѫ изложени или закрити отъ вѣтъра. Въ Скопско една планинска верига се нарича Βѣтрѝла, до Смолско (Пирд.) има Βѣ ́ трοвица, до Криводолъ (Вр.) — Вѣ ́ трене, а до Лѣсковъ-долъ (Соф.) — Вѣ ́ търски-долъ. Все въ връзка съ вѣтъръ, който бучи можемъ да свържемъ и Боучинъ до Крушево, което се споменува въ една грамота отъ 14 в., както и Бýчинο (Г.-Джум.), Бýчино-дервентъ (Соф.), Студèно-Бýче (Ферд.) и пр. Названията на планинската височина Ρжàна въ Стара-планина, както и с. Ржàна (Пирот.) произхождатъ отъ стб. ржи, което значи рѣже, т. е. мѣсто изложено на силенъ студенъ вѣтъръ. Въ Видинско едно село

Запазенитѣ отъ вѣтъра мѣста сѫ известни съ името „заветъ" или турск. Чукýръ до Демирджили (Слив.), Чукỳръ-кьοй (Асен.) и пр.

До Долно-Паничарево (Н.-Заг.) една височина се нарича Ямурджà-баиръ, т. е. дъждовенъ връхъ, височина, на която най-често вали или се събиратъ дьждовнитѣ облаци.

НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ЗЕМЕПОВРЪХНОСТНИТѢ ФОРМИ — ПЛАНИНА, ВИСОЧИНА, ГРЕБЕНЪ, ВРЪХЪ, СЕДЛОВИНА, СТРЪМНИНА, ДОЛИНА, КОТЛОВИНА, ПОЛЕ, РАВНИНА И Т. Н.

Всички народи, живѣли по нашитѣ земи сѫ ни оставили безчетъ и най-интересни, мѣстни и селищни названия, свързани съ разновиднитѣ земеповърхностни форми, като: планина, височина, върхъ, долина, равнина и пр.

Ако приемемъ, че названията Καρπὰθης ὄρος (Карпати), Ροδόπη (Родопитѣ), Σκόμβρος (Витоша), Αῖμον (Стара-планина), Ὄρβελος (Бѣласица), Δοῦναξ (Рила) и пр. сѫ отъ тракийски, а Σκάρδον (Шаръ) отъ илирийски произходъ, то първоначално тѣзи имена сѫ били прилагателни, съ които сѫ означавани особеноститѣ на планинитѣ, една отъ които е стръмна, друга трудно проходима, или голѣма, тъмна, водна и пр.

Коя е тракийската дума, която е значила планина, това е неизвестно, но днешната планинска область Малешèво или Малешевска планина, както и с. Малèшъ (Сѣр.), което значи

У насъ днесъ не е запазено нито едно название отъ гръцки произходъ, съ значение на планина — ὄρος, но въ замѣна на това презъ срѣднитѣ вѣкове, както и сега изъ много краища още се срѣщатъ значителенъ брой мѣстни гръцки названия, които стоятъ въ връзка съ върхове, полета, долини и т. н., като напр.: Παραορία (дн. Странджа), Бунàя, Пелишàтъ и пр.

И римскитѣ колонисти сѫ имали и сѫ ни оставили нѣколко названия, свързани съ планина, височина, долина и т. н. Днешниятъ Фердинандъ презъ римска епоха се е наричалъ Castra ad Montanensium, т. е. „крепость къмъ планината", а съвременнитѣ названия Βàлοгъ до Смолско или Дълбòки-вàлогъ до Коприщица произхождатъ отъ лат. vallis = долина.

Старитѣ българи сѫ назовали много мѣста споредъ земеповърхностнитѣ имъ форми. Презъ срѣднитѣ вѣкове дн. Стара-планина се е наричала Матóрие горьі. Много други мѣста сѫ се казвали Прелогъ, Преслопъ и пр.

Презъ петь вѣковното робство турцитѣ сѫ успѣли да наложатъ извънредно много свои топографски имена, които стоятъ въ връзка съ височина, седловина и пр., като: Чилъ-тепе, Μаарà-гидикъ, Дамлѫ̀-дере, Дюзл̀юкъ и пр.

Днесъ стб. гора, въ смисълъ на планина, освенъ въ наречието горе, самостоятелно е запазено въ нѣкои малки планински вериги и то изключително въ Родопитѣ, като: Гòра до Павелско (Асен.) или Гòрка, съ което се наричатъ нѣколко планински вериги въ севернитѣ поли на Родопитѣ около Перущица и Белащица. Повечето пѫти нарицателното гора влиза въ съставнитѣ

т. е. родомъ отъ земя загорска, земя задъ планината.

Старинното гора, отрано още е замѣнено съ планина и то въ повечето случаи не като самостоятелно собствено, а като съставна часть на множество планински наименувания. Нарицателното планина, като собствено е запазено въ нѣкои мѣстни названия, напр.: Πланѝна до Орѣхово (Асен.), Планѝница въ Витоша и до Смолско (Пирд.), Плàна и пр. и то съ значение на високи, равни или слабо заоблени планински вериги, високитѣ части на които сѫ пасбища. На Плана, отговаря турск. Яйлъ̀къ, Яйлъджѝкъ или видоизмѣненото Èледжикъ въ Ихтиманска Срѣдна-гора.

Много по-често, обаче, нарицателното планина, както въ миналото, така и днесъ влиза въ съставнитѣ части на планинскитѣ названия, като напр.: Стàра-планина, Пирѝнъ-планина, Осогòвска-планина, Стрáнджа-планина, Бàба-планина и т. н.

За стб. гора и новобългарското планина, турцитѣ иматъ перс. балкáнъ и турск. — дагъ. Първото понятие за планина е добило такава гражданственость, че се е наложило въ цѣла Европа като собствено за означаване на Балкáнския полуостровъ. Името балканъ не се срѣща никѫде самостоятелно, а като съставна часгь то влиза въ много наименувания, съ които обикновено се означаватъ по-голѣми и пространни планини, като: Κοджà-балканъ, Карá-балканъ и др. Къмъ имената на всички останали по-голѣми планини се прибавя турск. дагъ, като: Караджà-дагъ, Бòзъ-дагъ и пр.

Името на Витоша, както и Вѝтошица, малка планинска верига между Вискяръ и Люлинъ-планина, сѫ стари и означаватъ два гребени, рѣзена. Последната дума е запазена като собствено име въ високитѣ скалисти върхове на Витоша — Рѣ̀зньоветѣ, както и въ една скалиста верига до Смолско (Пирд.). Сѫщото значение иматъ и Парáлово, което идва отъ гръцк. παραλοφία, както и множеството други съвременни български наименувания,като: Γрèбенъ-планина, Грèбенецъ въ Карнобатската планина и др·

По-малкитѣ планински вериги, предпланинитѣ или продълговатитѣ височини, като: бърдо, хълмъ, сѫщо така, сѫ послужили за наименувания на мѣста и селища. До Г. Желѣзна (Троян.), една продълговата височина се нарича Бъ̀рдене. Но и това нарицателно по-често влиза въ сьставнитѣ части на много други названия, между

На бърдо отговарятъ и други две, по-рѣдко, почти съ забравено значение старинни названия — Веслèцъ — планинска верига, северно отъ Враца и Веслъ̀цъ, височина до Трънъ, както и Κрéта — села въ Врачанско и Никополско и мѣстность до Буковецъ (Соф.). Съ тѣзи названия се наричатъ не голѣми, наредени, или по-точно казано, непосрѣдствено съединени една съ друга височини, подобно на весло, на верига, каквито въ действителность сѫ всички по-горе отбелязани бърда. На тѣзи названия съответствува турск. Синджирлѝй — дн. Веригово (Карл.). До Долна Бешовица, Оходенъ и Типченица (Вр.) подобни малки продълговати височини носятъ името Крещà, а нискитѣ и продълговати височини или била, които слабо се издигатъ надъ околнитѣ равнини, се наричатъ Γрèда — до Добралево (Орѣх.) или Грèта до Б. Слатина, названия, които произхождатъ отъ стб. грѫдѧ, съ значение на било.

Названията Брѣ̀гοвο (Вид.), Брѣгàре (Орѣх.), Брѣгòвица въ Бурела, или какъвто е случая съ сложнитѣ наименувания: Червèнъ-брѣгъ, Бѣ̀ли-брѣгъ и пр., ясно показватъ тѣхния произходъ. Почти сѫщото значение има и споменатото още и въ Виргинската грамота название Обрьшъ, както и съвременнитѣ Οбрещà до Челопечене и Г. и Д. Богоровъ (Соф.), до Чумаковци и Борованъ (Б. Слат.), Краводеръ (Врач.)

Отдѣлнитѣ планински склонове носятъ различни имена. Въ нѣкои краища тѣ се наричатъ само „дѣлъ" или „дѣ̀ла", т. е. часть отъ планина, а другаде нарицателното „дѣлъ" е прибавено къмъ нѣкое прилагателно като напр.: Γοлѣ̀ми-дѣлъ, Стръ̀мни-дѣлъ и пр. Въ Западна Стара-планина камениститѣ и въ повечето случаи голи дѣлове, обикновенно, се наричатъ „Глàма", каквито има до Търговище и Д. Ломъ (Бѣлогр.), Превала (Ферд.) или Γлàмея до Дерманци (Вр.) и др. Въ източна България високитѣ плата, съ стръмни скалисти склонове, сѫ известни съ турск. Съртъ или Съ̀ртоветѣ (до Шуменъ, Мадара, Провадия) и т. н.

Най-високитѣ части на една планина или планинска верига, гребенъ, бърдо или изобщо каквото и да е възвишение, споредъ външната имъ форма, и изгледъ, споредъ растителностьта си и пр., носятъ и най-различни имена отъ български, турски, гръцки или вулгаро-латински произходъ, като напр.: Острèцъ, Купèна, Бунàя, Сиврѝ-чалъ въ източнитѣ Родопи, Лѝсецъ и пр.

Нарицателното връхъ, самостоятелно, съ значение на най-високата часть, като собствено име не е запазено въ нито едно название. Отчасти само нарицателното връхъ, като собствено е запазено въ названието Връ̀шка-чука, т. е. висока-чука, както и въ наименуванието Βисòкъ— въ южнитѣ части на Стара-планина надъ Пиротъ, до Турия (Каз.) и пр.

Ако новобългарското връхъ и турск. тепе почти не сѫ запазени като собствени имена, то въ замѣна на това имаме значителенъ брой такива названия отъ старо-български и отъ чуждъ, главно вулгаро-латински и гръцки произходъ. Най-високиятъ връхъ въ Западна Стара-планина носи хубавото славянско име Комъ, което значи могила, грамада. Все сѫщото значение има и названието Магỳра, отъ руманизираното măgura, слав. могила, до Рабиша (Бѣлогр.), до Поноръ (Царибр.), Гомотарци (Вид.) и др. Единъ отъ високитѣ върхове на Срѣдна-гора се нарича Бунàя, което название, както и побългареното Бỳново (Пирд.) произхождатъ отъ гръцк. βουνός = могила, грамада. Освенъ въ тѣзи названия, тази гръцка дума влиза въ съставнитѣ части на Бỳни-връхъ въ Чипровската планина, което буквално значи „връхъ-могила" или „грамада-могила", както и въ Бỳньовъ-сѣчъ, т. е. раздѣлени, насѣчени съ малки долини нѣколко могили до Гол.-Пещене (Врач.). На горнитѣ названия отговаря и името Мỳсей, рум. muscel = връхъ, надъ Панагюрище. Освенъ тѣзи названия въ Беласица единъ връхъ се нарича Тỳмба, название познато и въ други мѣста изъ южнитѣ предѣли на българскитѣ земи. Една крепость спомената у Прокопия нѣкѫде изъ Тракия се е наричала Καβοτούμβα.

На всички тѣзи названия отговарятъ сьвременнитѣ имена Γрамàда (Кулс. и Г. Джум.), височина до Скравена (Ботевгр.) или Μοгѝла (Н.-паз.). Последното име, освенъ че влиза въ състанитѣ части на голѣмъ брой названия, като: Мàркова-могила до Чумаковци (Б.Сл.), Дервѝшка-могила въ Сакаръ-планина, и пр. се срѣща по всички краища на земитѣ ни.

Названието „могила", било то като сѫществително собствено име, или което влиза въ

Едно село въ Орѣховско се нарича Бутàнъ, което значи отдѣлна височина въ равнина. Все ртъ сѫщия произходъ е и названието на с. Бỳтово (Търн.), недалечъ отъ което се издига една височина отъ вулканически произходъ.

Най-високитѣ, скалисти, почти недостѫпни части на Рила планина, околното население нарича карпи, нарицателно, запазено подъ формата karpe, съ сѫщото значение въ днешниятъ албански езикъ, и което ни напомня известнитѣ още въ древностьта Карпати (Καρπάτης ὄρος). Високитѣ скалисти върхове изъ планинитѣ често се наричатъ чуки, отъ гдето произхождатъ: Чукàрата до Заножене (Берк.), Връ̀шка-чука и пр. На това название отговаря турск. канара, като: Κанарà-дере и т. н.

Всички по-голѣми планински върхове, заобленитѣ била на които сѫ богати пасбища у насъ, сѫ известни съ тюркск. Чалъ, Чàла до Гьозъ-тепе (Девин.), връхъ въ Рила и пр. Последното сѫществително много по-често влиза въ съставнитѣ части на множество названия, като: Юмрýкъ-чалъ въ Стара-планина, Ρàвни-чалъ

Малки височини, които се вдаватъ навѫтре между две втичащи се рѣки или въ голѣмъ завой на рѣка, най-издадената часть на които се снишава по-отвесно, сѫ послужили за много наименувания, като: Κурѝлο (Соф.), Κурѝлъ, колиби до Боженица (Ботевгр.), Скорѝлъ до Г. Желѣзна (Троян.), Джỳровъ (Тетев.), Джурѝлοвο (Б. Слат.), Чурѝлица до Бовъ (Соф.), Чурѝлъ до Смолско (Пирд.) и др. На тѣзи названия съответствуватъ турскитѣ: Бурỳна въ Ломъ, Емине-Бурỳнъ на Черно-море и пр. Може би и Телѝшъ (село въ Луковитско и височина надъ Смолско), както и Телèжене (изчезнало село до Ловечъ), да иматъ сѫщото значение.

Новобългарското седловина не се е наложило никѫде като самостоятелно наименувание; дори то не влиза въ съставнитѣ части на нито едно название, освенъ въ учебницитѣ по география. У населението сѫ запазени, безъ да разбира смисъла имъ, нѣколко старинни понятия, които иматъ значение на седловина. Така най-издигнатата часть въ Твърдишкия-проходъ, седловината при входа на Желѣзнитѣ врата въ Сливенската планина, както и седловината между Рила и Пиринъ носятъ името Πредѣ̀лъ, на което отговарятъ споменатото още презъ 13 в. нѣкѫде изъ Скопско, мѣсто Прелогъ, както и съвременната махла Πрелòгъ до Ябланица (Тет.), която е разположена върху една седловина на шосето София—Плевенъ. Все сѫщото значение иматъ и познатитѣ на много мѣста названия Преслòпъ до Видраре (Тет.) или Πрèвала (Ферд.), т. е. мѣста, презъ които преваля, прехвърля пѫтя презъ една седловина или височина,

Названията свързани съ стръмнина, сѫщо така, споредъ голѣмината и особения видъ на мѣстото, се изразяватъ съ нѣколко понятия. Покрай разпространеното название Рудинàта, съ значение на слабо наведено мѣсто отъ по-широкъ склонъ, се употрѣбява и нарицателното страната, което повечето пѫти е преминало като собствено, напр.; Странàта, Стрàнето до Смолско (Пирд.), или турск. Дикъ-чаиръ. Повече наведени, но малки по пространства неравни склонове на височини, сѫ дали названията на Струпèцъ (Врач. и Слив.) и Стрỳпенъ (Б. Слат.). Все сѫщото значение иматъ и Бъркàчъ (Плев.) и Бъркачèво (Б. Сл.). Много стръмнитѣ склонове на височини или долини сѫ известни съ наименуванията: Лю̀та (Ферд.), Лю̀таджикъ или Лютица, както го срѣщаме въ единъ рѫкописенъ сборникъ отъ началото на миналия вѣкъ (Врач.), Лю̀ти-долъ (Врач.) и мѣстности до Павелско (Асен.) и Кралèвъ-долъ (Соф.) или Злѝ-долъ до Кунино (Вр.) и пр. На тѣзи названия можемъ да съпоставимъ турск. Ирѝмъ до Кюлевча (Шум.) или Сарпъ-дере, дн. Ручей (Крумовгр.). До Върбовка (Севл.) една издадена напредъ височина съ стръмни склонове се нарича съ старинното име Тъ̀мрешъ. Сѫщата форма, само че съ много по-голѣми размѣри, има и почти забравеното областно име

Нарицателното долина или долъ рѣдко се срѣща като самостоятелно собствено. Въ грамотата на Константинъ Асеня нѣкѫде изъ Скопско се споменува мѣстото Долъчьцъ. Това сѫществително влиза въ съставнитѣ части на извънредно голѣмъ брой други имена, като: Казанлъ̀шка долина, Стрỳмска долина, Стрỳинъ-дοлъ и пр.

Въ зависимость отъ особения видъ и голѣмина на долинитѣ сѫ запазени нѣколко старинни, съ почти забравено значение, названия. Изъ планинскитѣ и предпланински области, гдето турското влияние е било по-слабо, често безводнитѣ и по-кѫси долини, сѫ известни съ вулгаро-латинското название Вàлогъ, отъ лат. vallis, до Смолско (Пирд.) и Ботевградъ, Дълбòки-валогъ до Коприщица, или съвременното Дълбòкъ-дοлъ (Троян.).

По-дългитѣ долини, независимо отъ това, дали сѫ водни или сухи, носятъ следнитѣ названия: Корѝтна, между Ябланица (Тетев.) и Глава-Панега (Лук.), Кòртенъ, което е турски изговоръ на Коритенъ (Н.-Заг.), Г. и Д. Кòритенъ (Кюст.), Κòритенъ-градъ до Лютибродъ (Врач.) и пр. Едно село въ Плевенско се нарѝча Пелишàтъ (до преди 40—50 год. е наричано Пелешàтъ), а една селищна могила до с. Сърневецъ (Чирп.)

По-дълбокитѣ и тѣсни долини, презъ които протичатъ малки потоци у старитѣ българи сѫ се наричали дьбьрь, дьбрь. Още презъ X в. нѣкѫде изъ Прилепско се споменува Дебрица, а днесъ имаме гр. Дèбъръ, с. Дèбърщица (Паз.) и пр. Сѫщото значение иматъ и споменатото въ Виргинската грамота нѣкѫде изъ Скопско Глъбока или Длъбица и днесъ запазенитѣ наименувания Дълбòчица до Голакъ (Ихт.), до Церецелъ (Соф.) и пр. На последнитѣ названия отговаря името на р. Бъ ́ ндерица, притокъ на Места, отъ ром. bända, което значи брѣговита, съ високи брѣгове рѣка.

За широка, не дълбока долина имаме названието Въ ́ лчекъ (Кул.), което произлиза отъ рум. vâlcea = малка долина.

До с. Кунино (Врач.) една затворена отъ единиятъ край долина се нарича Задъ ́ нката, а до с. Г.-Косово (Севл.) подобна долина носи името Задъ ́ неникъ. На това название отговаря и Сýрдулица, отъ вулг.-лат. surdul, което ще каже глуха, затворена долина. На всички горни наименования съответствуватъ многобройнитѣ турски — Дамлѫ ̀ -дерè, Акъ-дерè, Боюкъ-дерè, Анна-дерè и др.

Широкитѣ и обградени отъ всички страни съ по-ниски или високи склонове долини, въ които сѫ растлани по-малки или по-голѣми равнини, сѫщо така, споредъ тѣхната голѣмина и особенъ видъ, носятъ и разновидни названия. Старото и хубаво име на дн. Фердинандъ е Κýтловица, което, както и названията Кýтлино до Тетевенъ, Кутлàница до Павелско (Асен.) и др., произхождатъ отъ кутелъ. По-малки кутловини, обградени съ по-висрки скалисти склонове носятъ названията: Κòтля до Г. Озирово (Берк.), Кòтляне до Луковитъ и Желенъ (Соф.) или Κòтелъ, тур. Казàнъ и пр. На тѣзи названия отговаря Циклèво (Дупн.), което произхожда отъ гръцк. συγ-κλεὶω и ще каже обградено, подобно на котелъ, мѣсто. Малки котловини съ по-слабо наведени склонове сѫ известни съ споменатото още презъ 14 в. име Дѫбница (Прил.) или съвременнитѣ: с. Дѫбнѝца (Невр.) до Чумаковци и Габаре (Б. Слат.), Г. и Д. Дѫбнѝкъ (Плѣв.) или Дѫбнѝцитѣ, мѣстность до Еница (Б. Слат.) и пр. Все сѫщото значение има и названието на гр. Дỳпница, както и мѣстность до Лютибродъ (Врач.) и др., наименувания, които

По-плитки впадини, у старитѣ българи сѫ се наричали голѣнь, руск. голень, отъ гдето произхожда и названието на с. Гòленци (Лом.). Сѫщиятъ произходъ има и Дýплякъ до Галиче (Орѣх.).

Малки вдлъбнатини, независимо отъ това въ какъвъ теренъ се намиратъ — въ карстовъ или глинестъ се наричатъ Бàбки — до Галиче (Орѣх.).

Едно село въ Врачанско, разположено въ една котловина, до която се издига единъ връхъ, се нарича Дỳпни-връхъ, а една, отгоре копана могила до Г.-Пещене (Врач.) се казва Дупнà-могила.

Въ Търновско едно село се казва Поликрàйще, т. е. село разположено въ края на полето и началото на планината.

Голѣмъ е и броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ равнини и полета. И въ зависимость отъ голѣмината и разположението спрямо планинскитѣ вериги, рѣкитѣ или по-значителни селища, произхождатъ и наименуванията на повечето отъ равнинитѣ и полетата. Нарицателнитѣ равнина и поле рѣдко образуватъ собствени имена, като напр.: Ρавнѝще (Тет.), Ρàвна (Царибр.) и до Етрополе, Рàвно или турск. Овà'та до Провадия и др. Повечето отъ тѣзи нарицателни влизатъ въ втората, основна часть на голѣмъ брой наименувания, между които тукъ ще отбележимъ : Дунавска равнина, Тракийска равнина, Кюстендилско-пοле, Овче-поле, и пр. На тѣзи наименувания отговаря споменатото още презъ X в. гранично мѣсто между България и Византия —

Заедно съ поле у насъ, доста често, въ съставнитѣ части на множество наименувания, влиза и побългарената гръцка форма ливада, като напр.: Цàрева-ливада, Злàтна-ливада, на които съответствуватъ турск. Каỳръ-аланъ (Свил.), Гюзелджè-аланъ (Разгр.), Κуртъ-аланъ и пр.

Въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня четемъ село Лѫжене, име запазено и днесъ въ нѣколко селищни названия, като: Лѫ ̀ жене (Ботевгр., Пирд., Свищ., Ловч.), Лѫжò до Сепарево (Дупн.), въ Лѫ ̀ жовица до Кунино (Врач.). Лàга (Ботевгр.), въ обширната гориста низина покрай р. Камчия, известна съ името Лòнгоза и пр. Горнитѣ названия произхождатъ отъ стб. лѫгъ, което значи обрастнала съ гора влажна равнина или низина, покрай рѣка. (Гл. стр. 220).

Въ една сръбска грамота отъ 14 в., на границата на Шаръ-планина се казва: .. на заногу, това сѫ малки горски равнини или поляни, обградени съ гора, които сѫ познати подъ рум. име Занòга (Соф.) и мѣстности до Етрополе и до Смолско (Пирд.), Занòгитѣ до Панагюрище, Занòжене (Берк.) и мн. др.

По-малки или по-голѣми полета, обградени отъ всички страни, повечето пѫти съ стръмни скали или планински склонове, сѫ дали доста разпространеното название Κòсοвο (Пров., Асеновгр., Вид. и др.), Горско-Кòсово (Севл.) и пр.

Името на Разлòгъ произхожда отъ обградената отъ всички страни, съ не еднакви, едни вдадени напредъ и други по-ниски височини, равнина. На това название отговаря побългареното название Паламàрица (Поп.), което значи хубаво, равно като длань поле, обградено съ ниски височини, отъ византийското παλαμάρι, грц. παλάμη = дланъ, равно мѣсто.

ТѢСНИНА, КЛИСУРА, ПРОХОДЪ, ПРОЛОМЪ И ПР.

Малко сѫ примѣритѣ съ селищни и мѣстни названия, дадени така сполучливо, както тѣзи свързани съ понятията за клисура, тѣснина, проходъ и др. подобни. Тѣзи названия, много естествено е, ще трѣбва да ги търсимъ само въ планинскитѣ и предпланински области, гдето и земеповръхностнитѣ форми, съвършенно се отличаватъ отъ еднообразнитѣ терени на полетата и равнинитѣ.

Съвременнитѣ български названия тѣснина и проходъ или почти забравенитѣ старобългарски форми — устье, просѣкъ и врата, въ повечето случаи сѫ замѣнени, въ зависимость отъ мѣстото, неговата голѣмина и влиянието на другоезичното население; съ думи отъ чуждъ произходъ, каквито сѫ гръцката стèне (στένες), пославянената латинска форма клисỳра (clausura), турскитѣ — дервèнтъ, боàзъ и капѝя или най-после съ французкото — deffilée.

Навѣрно тракитѣ сѫ имали свои думи за означение на понятията за проходъ, тѣснина и пр.,

Едно отъ най-разпространенитѣ наименувания на проходитѣ на Балканския п-въ още отъ най-ранни времена е било гръцкото στένες. Още преди Христа по долината на Вардаръ се споменува гр. Стене (Στένες), което вѣроятно ще отговаря на срѣдневѣковното Просѣкъ и днешното Демиръ-Капия между Градско и Удово. Въ времето на Юстиниана срѣщаме Στένες, като име на проходъ между Remesiana (Бѣла-паланка) и Serdica (София).

Римлянитѣ въвели въ употрѣбление името claustra или clausura, която въ провинциитѣ, посрѣдствомъ гърцитѣ е добила формата клисура (κλεισοῦρα). Прокопий споменува нѣкѫде изъ Родопската область крепостьта Κλεισοῦρα. Още презъ IV в. сл. Хр., днешнитѣ Траянови врата (между Ихтиманъ и Пазарджикъ) сѫ известни съ името Claustra Succorum (Клисурата на Суки). Презъ IX в. този проходъ се е наричалъ Βασιλικὴ κλεῖσις или Βασιλική κλεισοῦρα, т. е. Царска клисура. Отъ последното гръцко название сѫ добили името си и Г. и Д. Василѝца (Ихтим.), които сѫ разположени наблизу до прохода.

Между изостаналото изъ планинскитѣ области тракийско население, думата клисура е била

Повечето отъ хубавитѣ славянски имена, съ значение на проходъ или мѣсто, презъ което може да се премине една планина, още съ падането ни подъ турското робство, сѫ били замѣнени съ турск. — дервентъ, боазъ и капия.

Гръцкото стèне, съ значение на тѣсенъ проходъ, врата и днесъ е запазено въ неотдавна промѣнено срѣдновѣковно название на дн. Асеновградъ — Станѝмака, което има значение на тѣснобранство, т. е. естествена тѣснина, която лесно може да се отбранява. Все презъ 13 и 14 в. въ източна Стара-планина се споменува крепостьта Стеница, а нѣкѫде изъ Срѣдна Стара-планина се говори за друга крепость, съ име Стѣнискъ. Почти сѫщия произходъ и значение иматъ и названията на Стèнче (Гостиварско) както и с. Стèнско (Кюст.), което не е никое друго, освенъ преиначенъ изговоръ на споменатия въ грамотата на Василий Българоубиецъ отъ 1019 г. градъ Сѫтѣска, название, запазено и въ името на р. Сатèска около Струга.

На староб. Сѫтеска отговаря известната още презъ 13 в., съ звучното старобългарско название, мѫчнодостѫпна родопска крепость — Цѣпена. Крепостьта се е намирала въ съседство съ тѣсния скалистъ проломъ или процѣпъ, презъ който протича р. Ели-дере или Чепинска. Днесъ това старо име е запазено подъ формата Чèпино, съ което се нарича не само едно отъ голѣмитѣ села въ този край, но и цѣлото корито.

Едно село въ Радомирско се нарича Чèпино; сѫщото това име носи и единъ високъ връхъ и до него дълбокъ проломъ, презъ който протича малка рѣкичка до с. Осленъ-Криводолъ (Врач.). И старото название Ждрѣлó, стб. ждрѣло, запазено днесъ до Погановския манастиръ, има сѫщото значение. Всички тѣзи стари наименувания отдавна сѫ замѣнени съ проломъ, като: Искърски-проломъ, Пролòма до Кормянско (Севл.) или пъкъ съ deffilée, като: Крèсненско-дефилè и пр.

Голѣмъ е броятъ на мѣстнитѣ и селищни названия, свързани съ клисура, т. е. тѣсенъ и дълъгъ планински проходъ. Презъ късна римска епоха и презъ всички времена на срѣднитѣ вѣкове, днешнитѣ Траянови врата сѫ били известни съ името Клисỳрата, а тѣсниятъ проходъ между Княжево и Владая, презъ който протича рѣка и минава едно шосе и ж. п. линия, до преди Освобождението се е наричалъ Несрèтна клисỳра. Днесъ имаме с. Κлисỳра (Берк., Трънско, Кавадар., Г. Джум. и др.), Момина-клисỳра (Ихт.) и Клисỳрата, северно отъ Ботевградския проходъ, между Кадинъ-мостъ и Дупница, между Дупница и Самоковъ, до Старо село (Врач.) и пр. На побългареното Клисура, отговаря турск. — дервентъ, като: Капỳ-дервèнтъ (Траянови врата), Солỳ-дервèнтъ (между Ихтиманъ и Костенецъ), Голѣмъ-дервèнтъ (Елх.). Съ значение на клисура, турцитѣ иматъ и думата боазъ, съ която обикновено се наричатъ по-дълбокитѣ и по-трудно проходими проломи, като: Кадѫ ̀ -боазъ въ Западна Стара-планина,

Най-тѣснитѣ и удобни за защита скалисти мѣста въ проходитѣ или проломитѣ, още отъ ранни времена сѫ били познати съ името врата, какъвто е случаятъ съ Траяновитѣ врата, които още въ X в. сѫ били познати и подъ названието: ultra porta Wazil. Въ единъ новооткритъ надписъ отъ 13 в., крепостьта въ Вратцàта до Враца се е наричала съ хубавото име Вратица, отъ гдето идва и името на Βрàца. Последното название носятъ още едно село въ Ловчанско, до което има разсѣчени въ видъ на врата, скали и друго — въ Кюстендилско. Въ Сливенската-планина имаме названието Врàтникъ или турск. — Демѝръ-капѝя. Името на с. Врачèшъ (Ботевгр.) произхожда, сѫщо така отъ врата, съ значение на мѣсто, което се намира въ началото на тѣсенъ

Мѣстото, гдето рѣката напуска планинскитѣ проломи, за да поеме низинитѣ, днесъ нѣма особено название. До скоро горниятъ проломъ на

Тукъ ще трѣбва да споменемъ още нѣколко названия, които сѫщо така стоятъ въ зависимость отъ особения видъ на мѣстото, удобно за преминаване. Между Ябланица (Тет.) и Глава Панега (Лук.) една ниска седловина, презъ която минава шосето се нарича Πрелòгъ. На това название отговаря и друго хубаво българско наименувание — Прèвала (Ферд.), т. е. мѣсто, което е удобно за преваляне, преминаване. Името на с. Пролàзица (Бѣлогр.) е свързано съ трудно проходимата планинска верига надъ селото, която за да се прехвърли ще трѣбва да се лази. Надъ Кралевъ-долъ, една стръмна седловина се нарича Πрèкачъ.

Въ Виргинската грамота се споменува село Бродъ, а въ грамотата на Ив. Александра, дадена на Орѣховския манастиръ, срѣщаме името на с. Кòстинбродъ. И днесъ на много мѣста се намиратъ значителенъ брой названия „Бродъ", съ значение на мѣсто, презъ което може да се премине една рѣка.

ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ПЕЩЕРИ, ПРОПАСТИ, ЯМИ, ВДЛЪБНАТИНИ И ДРУГИ ПОДОБНИ.

Многобройнитѣ имена, давани отъ народитѣ живѣли по българскитѣ земи на различнитѣ образувания въ карстовитѣ и други терени, сѫщо така сѫ послужили и за наименувание на голѣмъ брой селища и мѣста. Тѣзи названия се срѣщатъ, главно, въ богатитѣ съ варовикови скали терени, гдето, именно, и преобладаватъ карстовитѣ образувания.

Най-характернитѣ образувания въ карстовитѣ области, както е известно, сѫ пещеритѣ. Въпрѣки че у насъ имаме много пещери, броятъ на селищата и мѣстата, свързани съ тѣхъ не е голѣмъ. А причината за това е, че повечето отъ пещеритѣ се наричатъ отъ околното население или само „пещерата", „печъ" или „дупката", или пъкъ носятъ имената на близкитѣ до тѣхъ селища, височини и пр. Презъ 14 в. едно село въ Тиквешко се е наричало Пещера, а днесъ имаме б (Рад.), Πещèрна (Тет.) и пр., които носятъ имената си отъ близкитѣ до тѣхъ пещери. Въ западна България имаме Сỳхи-печъ до Д. Ломъ, или Попóви-печъ до Върбово (Бѣлогр.). Една пещера до М. Брѣсница и друга до кол. Нановица (Тет.) носятъ името Πещьтà. Врачанското село Дỳплякъ, носи името си отъ малкитѣ пещери или дупки въ скалитѣ надъ селото. Все въ връзка съ пещери стоятъ и названията на с. Ποнóръ (Соф.), както и Бърлòжница до Сливница (Соф.), които произхождатъ отъ стб. поноръ и брълогъ. До Котелъ една пещера носи старинното название Нирèцъ, отъ стб. нирьць, което значи пещера, поноръ.

На всички тѣзи названия отговаря турск. Μаарá, като: Маарá-гидикъ въ Стара-планина и пр.

Интересно е името на Врачанската р. Лèва, което произхожда отъ стб. левь, което значи малки пещери, ниши въ варовити скали, каквито действително има отъ дветѣ страни на рѣката изъ „Вратцата". До Кралевъ-долъ (Соф.) единъ долъ се казва Лèвия-долъ, а една ж. п. спирка въ Искърския проломъ носи името Лèвище. Все сѫщиятъ произходъ иматъ и на званията на с. Голѣмò Пéщене и съседнитѣ Горно и Мало Пéщене (Врач.), което значи пещера, ниша въ пѣсъченъ теренъ, стб. пещане.

Въ карстовитѣ терени се срѣщатъ и доста пропасти, нѣкои отъ които, споредъ народнитѣ вѣрвания сѫ толкова дълбоки, че дъната имъ не се виждатъ, затова ги наричатъ бездънни, като: Бездèница (Царибр.), Бездъ ̀ ни-пчелинъ до к. Нановица (Тет.) и пр. На тѣзи названия отговаря турск. Дипсѝзъ-гьолъ — Бездънно-езеро, дн. Езерово (Борис). По-малкитѣ и тѣсни пропасти сѫ известни съ имената ями или въртопи и отъ тамъ и названието на с. Въртóпъ (Царибр.)

Една пещера-пропасть до Дупни-връхъ (Вр.) се нарича Скръвенѝкъ, название, което има сѫщия произходъ, както и Скръвеница или Скравена (гл. по-долу). Тукъ ще споменемъ и р. Πродъ ̀ ница до Петроханъ.

Голѣмитѣ странични отвори на Деветашката пещера (Ловч.) сѫ ѝ дали старинното и отъ малцина познато име Οкнàта, т. е. отвора, прозорцитѣ.

Често въ варовититѣ скали се срѣщатъ по-голѣми или по-малки крѫгли вдлъбнатини, въ които

Плитки, почти крѫгли впадини въ карстовитѣ области, обградени отвсѣкѫде съ ниски възвишения, сѫ послужили за наименуванието Карлỳково (Лук., Смол. и Драм.), което не е отъ турски произходъ, а отъ старобългарски и днесъ е запазено въ руски езикъ подъ формата карлыкъ, съ значение на малко. За отбелязване е, че и тритѣ села съ горното название сѫ разположени въ широки и плитки впадини и то въ карстови терени.

СЪСТАВЪ НА ПОЧВАТА

Извънредно голѣмъ е и броятъ на селищнитѣ и мѣстни названия, които стоятъ въ връзка съ състава на почвата.

За сега съ положителность не ни е известно нито едно название отъ тракийски произходъ,

Гърцитѣ сѫ имали наименувания, които сѫ стояли въ връзка съ състава на почвата, като напр.: Πέτρα, дн. гр. Петричъ, Πετροβοῦνος = Каменна могила и пр.

Безсъмнение и римскитѣ колонисти сѫ дали известенъ брой названия, които сѫ били въ връзка съ състава на почвата.

Старитѣ българи сѫ имали и сѫ ни оставили значителенъ брой наименувания, които сѫ стояли въ връзка съ състава на почвата. Въ войнитѣ между Василия II и Самуила се споменува крепостьта Мелникъ; два вѣка по-късно, сѫщо така, въ войнитѣ между българи и византийци се споменува крепостьта Καμαινα, т. е. Каменна, която се е намирала не далечъ отъ Сливенъ.

Турцитѣ сѫ назовали, сѫщо така, много селища и мѣста, споредъ състава на почвата, като напр.: Ташъ-боазъ = Каменъ-проходъ въ Родопитѣ, Κаялѝ, дн. Раковски (Хаск.), Κумлỳкъ въ Сливенъ и пр.

Въ единъ документъ отъ 14 в. се споменува мѣсто Каменица, название запазено въ днешната область Кàменица, западно отъ Кюстендилъ. И днесъ имаме извънредно много селища и мѣста, които носятъ наименуванията: Κàменица (Пещ. и Пирд.), рѣка до Угърчинъ (Ловч.), или Кàменецъ (Плев.) и пр. На тѣзи названия отговарятъ споменатото въ типикона на Бачковския манастиръ мѣсто Πετριζός, както и съвременнитѣ Πетрѝчъ, съседно на Кàменица (Панаг.), погрѣшно писаното и изговаряно Петъ ̀ рчъ, вм. Петричъ (Соф.), Пèтревене (Лук.), Петъ ̀ рница (Плев.), Пèтра до Г. Желѣзна (Троян.), Петрỳша до Видраре (Тет.) и до Скравена (Ботевг.) или

Стръмнитѣ и по-високитѣ каменисти мѣста се наричатъ: Скаловѝтецъ, Мòмина-скала, Чèрната-скала или турск. Канарà-дере до Калугерица (Н. Паз.), или гръцк. Патрахѝлъ надъ Тетевенъ, Петрефетѝнъ (Момина-скала) до Бистрица (Соф.), Πетрỳсъ, връхъ съ голѣми камени блокове, между Витоша и Верила и пр.

Всички стръмни каменисти мѣста, кѫдето скалитѣ се рушатъ и образуватъ по-голѣми или по-малки сипеи носятъ имената: Μелà до Гостиля (Орѣх.), Мелò до Криводолъ (Врач.), Г. и Д. Μèлна (Рад.), р. Μелнà до Етрополе, Μèлникъ, Мелнѝкичъ, или по-точно Мелникица (Драм.), Бѣ ̀ лимелъ (Ферд.), Червèно-мèле до Павелско (Асен.), Костимя ̀ лъ до Лѣсковецъ, р. Мелнѝшка въ Странджа, Μелòветѣ до Баланово (Дупн.) и мн. др.

Въ Дебърско се намира известниятъ голѣмъ манастиръ Св. Иванъ Бѝгοръ, а не далечъ отъ Етрополе въ мѣстностьта Варовѝтецъ се намира манастирътъ Св. Богородица. И дветѣ горни названия: Бигоръ и Варовитецъ сѫ еднакви по значение и ще кажатъ мѣста богати съ бигоръ (туфъ), който камъкъ на много мѣста и днесъ изъ Родопитѣ, вмѣсто бигоръ се нарича варъ.

Въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня въ Скопско се споменува планина Мраморъ, название, запазено въ с. Мрàморъ (Соф.), Μрàмοренъ (Врач.), на което съответствуватъ турск. Мермèра до Еленинъ-връхъ въ Рила и пр.

По-голѣми или по-малки каменисти равнини или слабо наведени склонове се наричатъ или Кàмено-пòле (Б. Слат.), или Рудинàта или пъкъ сѫ известни съ турск. Κайрàка, Алàнъ-кайрàкъ (Бург.) и пр.

Кременнитѣ залежи или голѣмо количество кременни отломъци, които много често се срѣщатъ въ предисторическитѣ селища на каменномедната епоха, сѫ послужили за наименувание на доста селища и мѣста. Множеството кремъци отъ предисторическитѣ селища сѫ дали названията на Кремѝковци и Кремèница до Курило (Соф.), Кремéнната-могила до Бреница (Б. Слат.). На тѣзи имена съответствуватъ турск. Чакмàкъ-тепе до Г. Манастирица (Бѣл.), Чакмаклѫ ̀ -юртлу до Вазово (Испер.), Чакмàкъ-дере (Н.-паз.) и пр.

До София една низина се нарича Зèмляне, т. е. богата землена почва, за разлика отъ съседната пѣсъклива височина. Лепкавата черна почва се казва — Смолнѝца — мѣстность до Г. Косово (Севл.), а утаичната черна почва — Илта — до Мещица (Брѣзн.), отъ стб. илъ, тиня, утайка, които отгоговарятъ на турск. Карà-топракъ, което ще каже черноземъ.

Отъ хумозната почва сѫ добили названията си: Xỳмата (Лук), Умни-долъ до Перникъ и Умнището, хълмъ между Г. Раковица и Сгледници (Новосел.). На белезникавата хумозна почва дължатъ, сѫщо така, названията си много селища и мѣста, като: Бѣ ́ ла (Врач.), Бѣ ́ лене (Свищ.) и др.

Много селища и мѣста стоятъ въ връзка съ пѣсъкливата почва, като напр.: Пѣ ́ сченикъ, притокъ на Марица и притокъ на Тѫжа при Калоферъ или турск. Кумлỳкъ въ Сливенъ и до Несебъръ, Кумъ-гедикъ въ Родопитѣ и пр. До Тетевенъ единъ изворъ се нарича Зòльοвецъ, до Г. Бешовица има Зοлáшъ, а до Оходенъ (Врач.) — Золѝтѣ, което ще каже пѣсъкливъ, пѣсъченъ.

Златоноснитѣ люспици, каквито често се виждатъ изъ нѣкои долини или по височинитѣ на нѣкои планински или предпланински краища сѫ дали имената на градеца Златѝца, на единъ планински дѣлъ между Кратово и Доброво (Крат.), на една височина надъ Гаганица (Берк.) и пр. Съответнитѣ турски названия сѫ: Алтъ ̀ нъ-дагъ, Алтъ ̀ нъ-дере и пр.

Отъ малкитѣ охлювчета, наречени у старитѣ българи раковини, които се съдържатъ въ нѣкои почви или варовити скали сѫ добили наименуванията си Г. Рàковица (Новос.), Рàковица, изчезнала срѣдновѣковна крепость между Г. Бѣлово и Момина клисура, Рàковъ-долъ до Бовъ (Соф.) и пр.

До Жеравна (Котл.) има мѣстность, наречена Сòлище, т. е. почва, която съдържа соль. На това название отговорятъ: Слàна-бара (Вид.), Слàнище до Алдомировци или турск. Тỳзла, Тузлỳкъ, както и рум. Шаратýръ = sârâturos до Годечъ. (Ср. и стр. 184).

НАЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ РАСТЕНИЯ

Всички народи, обитавали нашитѣ земи, въ зависимость отъ продължителностьта на времето, презъ което сѫ преживѣли, сѫ ни оставили и различни селищни и мѣстни названия, свързани

Всички названия въ връзка съ растения сѫ давани главно или по отличието на нѣкое бележито дърво или много дървета, или по общия видъ на мѣстностьта, въ зависимость отъ растителностьта.

Безсъмнено, както тракитѣ, така и гърцитѣ и римлянитѣ ще сѫ имали много названия, свързани съ растения. За сега, обаче, е невъзможно да се установи, кои сѫ тѣзи имена, нито дори до насъ е стигнало нѣкое название, за което съ положителность бихме могли да кажемъ, че е отъ тракийски или гръцки произходъ.

Въ срѣдновѣковнитѣ византийски извори, както и въ грамотитѣ на българскитѣ царе, сръбскитѣ крале и въ другитѣ документи на тази епоха, се срѣщатъ доста селищни названия, които носятъ имената на растения. Между епископскитѣ градове въ Тракия презъ VIII в., се споменува и единъ градъ съ името Буково, който може би, отговаря на днешното с. Буково (Хаск.). Хенрихъ фонъ Калденъ, маршалъ при латинския императоръ Фридрихъ I, презъ последния кръстоносенъ походъ въ края на XII в., е завзелъ крепостьта Σκριβέτιον, или по български произносъ Скрèбатно, отъ стб. скреба = повитъ, която крепость отговаря на днешната Асенова крепость надъ Асеновградъ. Въ войнитѣ между българи и маджари презъ 1266 год., покрай другитѣ крепости се споменува и Орѣховъ, дн. гр. Орѣхово. Въ Виргинската грамота се споменуватъ две названия: Чрѣш ѡ вены и Шипковицѫ, а въ грамотата на Ив. Александра, дадена на манастира,

Мѣстнитѣ и селищни названия, които произхождатъ отъ имената на растенията, можемъ да раздѣлимъ на следнитѣ групи:

1. Названия въ връзка съ общия видъ на растителностьта.

2. Названия въ връзка съ дървета.

3. азвания въ връзка съ храсти.

4. Названия въ връзка съ трѣви и

5. Названия въ връзка съ културни растения.

1. Общъ видъ. Между названията отъ първата група можемъ да посочимъ старинното наименувание на днешната обширна гора покрай р. Камчия — Лòнгоза отъ стб. лѫгъ, т. е. обрасналитѣ съ гори низини покрай рѣкитѣ, които носятъ обикновено названието Лѫгъ, Български-лѣсъ, Ормàна до Тунджа при Ямболъ, Делѝ-Орманъ (Луда, въ смисълъ буйна, непроходима гора), Карà-Орманъ (Чирп.), Голѣ ́ ма-гора до Ябланица (Тетев.) и др. Все отъ сѫщия произходъ сѫ и множеството названия

2. Дървета. Многобройни сѫ названията, свързани съ имената на дърветата, между които ще изброимъ следнитѣ:

Дѫбъ (Quercus), стб. д ȣ бъ — Дѫ ̀ бене (Лук.), Дѫ ̀ бово (ново име — Казанл.), тур. Салихъ или Салихлеръ въ Герлово. Тукъ трѣбва да споменемъ още Дѫбрàва, както и Дýбица до Алдомировци (Соф.), чийто имена стоятъ въ връзка съ дѫбъ. Покрай общия видъ дѫбъ има и други видове дѫбове, като: цѣръ (Quercus cerris) — Цѣрòвο (Соф.), Цѣрòвене (Ферд.); гранѝца (Quercus pendunculata) — Гранѝца (Кюстендилско) и Гранѝца до Смолско (Пирд.). На нѣкои мѣста на последния видъ дѫбъ казватъ още и горникъ, отъ гдето произхожда и името на с. Γòрникъ (Б. Слат.) или турско меше, отъ гдето идва и названието Сарѫ ̀ -меше. Дребна гранѝца на турски значи иозъ и отъ тамъ — Иозъ-аланъ въ Родопитѣ и пр. Една мѣстность до Яна (Соф.) се нарича Жировèтѣ, отъ стб. жиръ = жълѫдъ.

Брѣстъ (Ulmus) — Брѣстовѝца (Пловд.), Брѣ ̀ стъ (Ник.), Брѣстнѝца (Тет.) или турск. Кара-агачъ (Пловд. и Испер.) и др.

Букъ (Fagus) — Бỳковецъ (Соф. и Б. Слат.), Букòвъ-лѫкъ (Плев.), Г. и Д. Бỳче до Цаконица (Врач.), на които отговарятъ тур. Каѝнъ-чалъ въ Родопитѣ, Каѝнъ-долъ до Смолско (Пирд.) и т. н.

Габеръ (Carpinus betulus) — Гàброво, Γàбаре (Б. Слат.), Габàрево (Каз.), Γàберъ (Брѣзн.) или турск. Гюргенджѝкъ (Силистр.).

Боръ (Pinus) — Бòровци (Берк.) или турск. Чамъ-курия, Чамъ-дере въ Родопитѣ и др.

Хвойна или Боровѝца (Juniperus communis) — Xвοѝна (Асен.) Боровѝца (Бѣлогр.).

Елха (Alnus)—Елòвъ-долъ (Рад.), Елòвица (Берк.), Елхòво (Каз.) или турск. Казъ ̀ лъ-агачъ, дн. Елхово и пр.

Елша (Alnus glutinosa) — Εлшѝца (Панаг.) и многобройнитѣ названия Елèшница (Соф., Кюст. и др.), Елèхча, дн. Тракиецъ (Хаск.), което е турски изговоръ отъ стб. Елшѝца и пр.

Кипарисъ (Cupressus sempervirens). Отъ персийското сѫществително серв = кипарисъ, народа образува прилагателното селви = кипарисовъ и турск. ова = равнина и се е получило побългареното название на Севлиево.

Брѣза (Betula alba) — Брѣ ̀ зникъ, Брѣ ̀ зе (Соф.), Брѣзовецъ до Орѣхово (Асен.) и др.

Осенъ, ясенъ (Fraxinus) — Οсенецъ (Разгр.), Осеновъ-лакъ (Врач.), Ясенъ (Вид.) идр.

Кленъ, яворъ (Acer campestris) — Кленовѝтъ до Чумаковци (Б. Сл.), Кленòвикъ, (Рад.), Яворецъ до Цѣрово (Паз.) и пр. Другъ видъ яворъ се нарича благунъ (Acer pseudoplatanis), отъ гдето и названието Благỳнъ до Ялботино въ Бурела.

Дрѣнъ (Cornus mas) — Дрѣнòвъ-долъ, Дрѣ ̀ новецъ (Разгр.), Дрѣ ̀ нοвο или вул.-лат. Корнѝца (Невр.), Кòрнèтъ, между Бусманци и Глоговци (Грън.), Корнѝдица до Калоферския манастиръ и др.

Върба (Salix. L) — Върбà (Рад.), Върбѝца (Пресл., Б. Слат.), Βърбени (Лерин.), Βръбница (Софийско) и пр. До с. Коркина (Дупн.) една височина и до нея изворътъ се казва Βръ ̀ мъ, а надъ Годечъ единъ хубавъ изворъ и до който има върби се нарича Връмбѝчъ. Може би последнитѣ две названия да произхождатъ отъ върба, така както и до скоро изъ Ст.-Загорско, вм. Връбница (Цвѣтница) се е казвало Връмница.

Ракита (Salix viminalis) — Ракѝта (Лук.), Ракѝтово (Пещ.), Ракѝтовецъ до Кралевъ-долъ (Соф.) и др.

Осика, трепетлика (Populus tremula) — Οсѝкοвο (Врач. и Невр., Асеновгр.), Οси́ковица (Ботевгр.), Οси́чки-долъ до Дръмша (Соф.), Трипетлàка до Г. Желѣзна (Троян.) и пр.

Топола (Populus nigra) — Топòлово (Асеновгр.) или турск. Кавакли́ — Тополовградъ, Κавàкъ-дере, гръцк. Лéфка (Свиленгр.).

Ябланъ, абланъ, чинаръ (Platanus orientalis или Populus pyramidalis) — Ябланица (Тет., Соф.), Абланица (Ловч., Невр.), Абланово въ Сливенската планина, Абленο до Баня (Дупн.) и мн. др. (Гл. и по-долу).

Кестенъ, стб. костань (Castanea versa) — Кощанèво до Бобошево (Дупн.)·

Круша (Pirus communis) — Крỳшево, Крỳшово (Севл.), Крушовèне и Крỳшовица (Орѣх.), тур. Армутлѝи (Добрич.) и пр.

Ябълка, киселица, дивля (Pirus malus) — Ябъ̀лково ̀ лково, Кисèлица въ Бурела, Дѝвля (Радом.); староб. аблань и а ı аблань, отъ което произхождатъ, може би, и названията на голѣмъ брой селища и мѣста съ името Абланица и Ябланица, тур. Алмà-дере (Ябълчево —

Дюла (Cydonia vulgaris) — тур. Айваджикъ (Панаг. и Айт.).

Слива (Prunus domestica) — Слѝвово-градище, Горско Слѝвово (Севл.), Слѝвата (Ломска) и пр.

Череша (Prunus avium) — Черéшово до Селце (Дев.), Черéшница, Црешньòво (Кюст.) и т. н.

Орѣхъ (Juglans regia) — Орѣхово (Ясенов.), Орѣ ́ ховица (Ст. Заг. и Плев.).

Днесъ погрѣшно интелигенцията на гр. Орѣхово казва Рахово, което е турска форма на Орѣхово или Орѣ̀овъ, както околното население нарича и сега града. Турск. Саранлѝ.

Черница (Morus) — Черни ́ чане, тур. Дỳдене (Пловд.).

Смокиня (Ficus carica) — Смòквица (Гевг.).

3. Храсти. Названията свързани съ имената на храсти сѫ значително по-малко, между които ще отбележимъ следнитѣ : Рàщане, изчезнало село до Г. Малина (Новосел.), отъ храстъ, Тръ ́ нито (Гебр.), Търново, стб. Тръновградъ, Τърнъ ̀ къ и Търнáва (Б. Слат.), Вълчитръ ̀ нъ (Плев.), Търнѝчени (Каз.) и др.

Лѣска (Corylus avellana) — Лѣ ̀ сковецъ, Лѣскòвецъ до Враца, Лѣскóвъ-долъ (Вр.), Лѣшкò (Г. Джум.), тур. Фандъклѝ или Πандъкли.

Глогъ (Crataegys monogyna L.), Глòжене (Орѣх.), Глогòвица, Глòже и пр.

Смрадлика (Rhus cotinus). По-интересни названия, свързани съ този храстъ, сѫ пославянената вулг.-лат. форма, запазена въ Ρуй, връхъ надъ гр. Трънъ и тур. Тетрèлъ до Морава (Айт.).

Драка (Paliurus aculeatus) — Дрàчево (Ск.) и мѣстность до Бутово (Търн.)

Шипка (Rosa L.) — Шѝпково (Троянс.) и Шѝпка (Казанл.).

Мекишъ (Acer tataricum) — Μекѝшъ (Търн.)

4. Треви. Броятъ на названията, свързани съ имената на разни треви е твърде голѣмъ. Тукъ ще се спремъ само на следнитѣ по-важни и интересни наименувания:

Лопенъ, липенъ, бабякъ (Verbascum phlomoides) — Лупя ̀ нъ (Тетев.), Лѝпенъ (Врач.), Бàбекъ, колиби въ западнитѣ Родопи и пр.

Биволъ или татулъ (Daturra stramonium) — Г. Бѝволъ (Ловч.).

Росоманъ (Chelidonium majus L.) — Рòсоманъ (Соф. и Кавадарско).

Росенъ (Dictamnus alba) — Ρóсенъ-баиръ, южно на Бург. заливъ, Ρòсенъ (Леринско), Ρòсеня до Синьо-бърдо (Врач.), Рòсенова-поляна до Търново.

Тỳрия (Berteroa incana) — Турѝя (Казан.) и мѣстность до Бежаново (Лук.).

Върбовка (Epilobium) — Върбòвка (Севл.).

Върбовникъ, хайдушки тютюнъ (Lysimachia vulgaris) — Върбòвникъ (Дупн.).

Тученица, дебелецъ, тлъстига (Pinguicula vulgaris) — Тученѝца (Плев.), Дебелèцъ (Търн.), Дебелцòво (Севл.), тур. Κулаклиѝ, дн. Завой (Ямб.).

Блъсниче, гороцвѣтъ, разводникъ (Solanum dulcamara) — Блъснѝчево (Луков.).

Орѣшецъ (Lathyrus tuberosus) — Орѣ ̀ шецъ (Бѣлогр.).

Джулюнъ, водни орѣхи (Trapa natans) — Джулю ̀ ница (Г. Орѣх.) и Джулю ̀ нъ-гьοлъ до Бѣла-черква (Търн.).

Тръстика, рогозъ, стб. рогозъ, шаваръ, комони, папуръ (Phragmites communis) — Τръстенѝкъ (Рус. и Плев.), Рòгозенъ (Орѣх.), Шавáра до Вълчитрънъ (Плев.), Студена (Соф.), Литаково (Ботевгр.) и др., Цалапѝца (Пловд.), отъ гръцк. κάλαμος = тръстика.

Орѣшакъ, жълтъ кантарионъ, звъника, калъчево, (Hypericum perforatum) — Орѣшàкъ (Троян.), Звънѝка (Кърдж., ново име), Калъчли, дн. Ген. Николаево (Пловд.) и пр. До Карлуково (Лук.) една мѣстность се нарича Сколдѝня, което е преиначенъ изговоръ на гръцк. σκόρδιον = здравецъ.

Божуръ (Paeonia officinalis) — с. Божỳрище (Соф.), мѣстность до Върбовка (Севл.), Божурлỳкъ (Свищ.), Бοжỳрοва-поляна до Попово (Елхов.) и др.

Бъзъ, бъзунякъ (Sambucus nigra) — Бъзòвецъ (Ломс.) и Бъзỳнека до Графъ-Игнатиево (Пловд.) и т. н.

Бръшлянъ (Hedera hilix) — Бръшля ̀ ница (Плев.), Бръшля ̀ новецъ до Мирково (Пирд.) и пр.

Зеленика, чемширъ (Buxus sempervires) — Зеленѝковецъ въ Троянската планина и Зелèниградъ (Трънск.); на тѣзи названия отговаря и вулг.-лат. — Шамàко до Годечъ.

Романъ, равнецъ (Matricaria chamonilla) — Ρòманъ (Врач.) и изчезнало село до Джулюница (Г. Орѣх.).

Плева (Broums L.), Плèвенъ и Плèвня (Д. Хис.).

Кѫпина (Robus) — Кѫпиново, или стб. Кривина, съ значение на още неорана, обрастнала съ кѫпини

Коприва (Urtica dioica) — Копрѝва (Ник. и Кюст.) и Копрѝвецъ (Бѣл.).

Калоферъ, каловиръ (Tanocentum balsamica) — Калòферъ.

Лопушъ, рѣпей (Lappa major). Въ много селищни и мѣстни названия е запазена пославянената вулгаро-латинска форма на това растение, между които ще отбележимъ: Лòпушна (Пров. и Берк.), Лòпишница до Говедарци (Сам.) и пр.

Левурда (Allium ursinum) — Ливурдѝшъ до Г. Желѣзна (Троян.).

Оманъ (Jnula helenium L.) — Омàна (Елх.).

Мокрешъ (Malachium aquaticum) — Мàкрешъ (Кул.) и Мòкрешъ (Лом.).

Пирей (Triticum repens) — Пѝрея до Смолско (Пирд.).

Ресникъ (Actea spicata) — Ρаснѝкъ (Брѣзн.).

Скреба, скребаръ, повитъ, стб. скробоутъ (Clematis vitalla) — Скрèбатно (Невр. и Охр.).

Коѝло (Stipa pemiata) — Кòилово до Орѣхово СЯсен.).

Вресъ, маточина (Melissa officinalis)— Врèсово (Айт.).

Глушникъ, глухарче (Taraxacum officinalis) — Глỳшникъ (Слив.).

Макъ (Paraver L.), Маково (Прил.) тур. Гелинджикъ (Добр.).

Равенъ, тинтява (Gentiana) — Равеньтà надъ Гложене (Тетев.).

Щавица (Rumex) — Щàвица до Прилепецъ (Прилепска ок.).

5) Културни растения. Като по-интересни названия, свързани съ културнитѣ растения, можемъ да посочимъ следнитѣ:

Името на с. Сѝтοвο (Пловд.) произхожда отъ гръц. σίτος, което значи жито, пшеница.

Сланутъкъ, староб. сланоутъкъ, тур. нахутъ (Cicer arietinum) — Сланỳтъкъ до Заветъ (Айт.).

Памукъ (Gossypium herbaceum) — Πамуклỳкъ до Калояновецъ (Ст.-Заг.), Бабàкοвецъ до Ловечъ, отъ гръцк. βαμβάκι = памукъ и пр.

Оризъ (Oryza sativa) — Оризàри (Кочанско), тур. Челтикчѝ, дн. Оризово (Пловд.), около което сега не се сѣе вече оризъ.

Крупникъ, еднозърнестъ лимецъ (Triticum monococcum) — Крỳпникъ (Г. Джум.) и мѣстность до Прилепъ.

Грахъ (Pisum elatius), гръцко Φакѝя (Бург.).

Хмѣлъ (Humulus lupulus) — р. Xмѣлщѝца, притокъ на р. Росица (Севл.), Мещѝца или въ единъ документъ отъ 1717 год. Xмѣлщица (Брѣз.) и др.

Просо (Panicum miliaceum) — Ксенофонтъ нарича едно отъ тракийскитѣ племена μελινοφάγοι, т. е. просоядци. Презъ 14. в. въ Струмишко едно село се е наричало Просениково, а днесъ името на това старо културно растение, което до пренасянето на царевицата въ Европа е служило като главна храна на европейскитѣ народи, е запазено въ Просенѝкъ (Драм.).

Лоза (Vitus vinifera) — Лοзенъ (Соф,), Лòзетο до Гложене (Тетев.), Вѝница (Кочан,) или многобройнитѣ турски наим. — Куру-багларъ (Сухи лозя дн. Лозенецъ въ София) и др.

ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ЖИВОТИНСКИА МИРЪ

Въ сравнение съ названията, свързани съ растителностьта, имената, които стоятъ въ връзка съ животинския миръ, сѫ значително по-малко на брой. Безсъмнено въ миналото, когато е имало повече дивечъ и когато ловътъ е билъ и единъ отъ главнитѣ занятия, то и названията, свързани съ животни и птици, сѫ били много по-разпространени.

За сега сѫ ни известни само нѣколко и то съмнителни названия отъ тракийски произходъ, които бихме могли да приемемъ, че стоятъ въ връзка съ животни. Старото име на Марица, както вече се каза, е било ἕβρос, което на тракийски значело козелъ. Днешниятъ градъ Ловечъ въ древностьта се е наричалъ Melta, име отъ тракийски произходъ, което значело звѣръ, въ смисълъ на мѣсто, гдето има много дивечъ. До Саладиново (Паз.) презъ римска епоха се е намирало селището Burdapa, а до Свиленградъ — Βουρδέπτα, които сѫ тракийски и означаватъ „магарешка вода" отъ βουρδ = магаре, муле и απα = вода. Названието Burdizos пъкъ ще каже магарешки градъ. Не стои ли и името на градеца Пирдопъ съ тракийското название Purdapa, Burdapa, което значи магарешка вода, мулешки изворъ ? Това е въпросъ на който за сега съ положителность не може да се отговори. Въ Пиротско едно село се казва Басàра, а до Тетевенъ една мѣстность се нарича Басарѝмъ, които названия съ сигурность произхождатъ отъ тракийското βασσαρά = лисица.

Между градоветѣ, които споменува Плиний, северно отъ Одесосъ, дн. Варна, е и градътъ

Прокопий въ De aedificiis, между множеството крепости на югъ отъ Стара-планина, споменува и крепостьта Lupi fontani, което както казахме отговаря на турс. Куртъ-бунаръ, дн. Винарово (Чирп.), до което село сега се намира голѣмо градище.

Малко сѫ примѣритѣ на названията, запазени въ срѣдновѣковнитѣ документи, които да напомнятъ имената на нѣкои животни. Старобългарското име на Кюстендилъ е Вельбѫждъ, което стои въ връзка съ камила. Въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня, нѣкѫде изъ Скопско се споменува Кози ѭ стѣнѫ, а въ Рилската грамота на Ив, Шишмана, срѣщаме Рыбное езер ѡ. Нѣкѫде изъ източната часть на Стара-планина, византийскитѣ извори отъ 13 в. говорятъ за крепость съ име Козякъ (Κοζίακος), което произхожда отъ козелъ. Покрай многото мѣстни и селищни названия въ акта за завещанието на Карлѫ-бей срѣщаме и името Турна-чаиръ = Жеравна ливада.

Названията, свързани съ животинския свѣтъ, стоятъ или въ непосрѣдствена връзка съ мѣстото, въ което е имало или сѫ живѣли повече животни

Всички названия, които стоятъ въ връзка съ животинския миръ, можемъ да раздѣлимъ на три главни групи: 1 — имена въ връзка съ животни, 2 — имена свързани съ птици и 3 — имена свързани съ насѣкоми.

Първа група. Има незначителенъ брой названия, които стоятъ въ връзка съ звѣрове или много животни. Освенъ Melta, преведено въ Ловъцъ, Ловьчъ и по-късно на Лòвечъ, можемъ да посочимъ и названието на с. Звѣринò (Врач.), отъ стб. звѣрьнъ, което значи мѣсто опредѣлено за ловъ на царя, мѣсто въ което има много диви звѣрове. На тѣзи названия може да се съпостави турск. Джанавàръ-тепе до Варна, което има значение на мѣсто, въ което има много звѣрове, особено глигани.

Херодотъ, Ксенофонтъ, както и други стари автори, съобщаватъ, че въ южна Тракия и около планината Пангей имало лъвове, пантери и други животни. До сега никѫде изъ българскитѣ земи не е запазено нито едно по-старинно название, което да стои въ връзка съ лъвъ, освенъ дветѣ турски селищни имена — Арслàнъ, дн. Лъвино (Кубр.) и Αрслàнъ-кьοй, дн. Лъвово (Момч.). Но въ замѣна на това, мечката

И вълкътъ, като дивъ и опасенъ звѣръ, не е останалъ неотбелязанъ въ номенклатурата на българскитѣ земи. Най-старото познато название, което стои въ връзка съ вълкъ, лат. Lupus е, както вече

Старитѣ траки сѫ наричали лисицата — βασσαρὰ, име запазено и днесъ въ формитѣ Басàра село въ Пиротско и мѣстность до Гинци (Годечко), Басарѝмъ до Тетевенъ и Бесарабòво (Рус.). На българскитѣ названия: — Лесѝчево (Пазар.) или многобройнитѣ наименувания „Лесѝчи дупки" отговарятъ честитѣ турски наименувания Тилкелѝитѣ.

И други диви животни сѫ дали названията на нѣкои мѣстности, като: Язòвина — отъ язовецъ до Кутрахци (Ихт.), Таушàнъ-тепе надъ Ямболъ, въ Карловско, Таушàнъ до Г. Косово, и мн. други. На горнитѣ имена отговарятъ българскитѣ — Зàешка падина, Зàешка пѫтека или гръцк. Портолàгосъ — Заешки заливъ и др.

До Коприщица една мѣстность и въ Бурела една долина носятъ старинното име Чèрбулъ, което е вулгаро-латинска форма отъ Cervus (еленъ). На това название отговарятъ множеството имена, като: Елèнинъ-връхъ въ Рила, Èлинска-Черква въ Каркарията, Èлински манастиръ и Èленска-рѣка до Пирдопъ и пр.

Днешната източна Срѣдна-гора, която се нарича Съ ̀ рнена-гора, е известна повече съ турския ѝ преводъ Караджà-дагъ. У насъ има значителенъ брой названия, свързани съ турското караджа, на което съответстватъ преводнитѣ — Съ ̀ рневецъ, Съ ̀ рница и пр. Все сѫщото значение иматъ и названията Кошỳта до Български-изворъ (Тет.) и Кошỳтица, между Мечка и Петричъ (Пан.). Едно село въ Самоковско се нарича Αлино, което вѣроятно произхожда отъ алне, стб. алнь = сърненце.

Много названия сѫ свързани съ дивата свиня. До Падешъ (Г. Дж.) има мѣстность — Вапирèвица, а до Прилепецъ (Прил.) — Βепрчàне, които названия произхождатъ отъ стб. вьпьръ или вепрь = дива свиня. Името на с. Γοдèчъ може да се свърже съ ст.-рум. godac, което значи малка дива свиня, глиганче. Чести сѫ и турск. названия, като: Домỳзъ-дере, Домỳзъ-баиръ въ Странджа и пр.

Въ миналото по нашитѣ мѣста е живѣлъ и бобъръ, стб. бебръ, бьбръ, лат. Castor fiber, който изглежда отдавна ще да е изчезналъ. Днешнитѣ названия на р. Бèбрешъ, притокъ на Малки Искъръ и на с. Бèброво (Елен.), по всичко изглежда, че стоятъ въ връзка съ това животно. На тѣзи наименувания отговаря името на гр. Κòстуръ, което е преиначена форма отъ Castoria. Все сѫщото значение има и названието на с. Κостỳрино (Струм.).

Селата Г. и М. Кокарджà (Исп.), по името на малкото животно поръ или самуръ (Mustela) правилно сѫ преведени Г. и Μ. Πòрοвецъ. Въ връзка съ последното име стоятъ и названията: Самурàново (Дупн.) и Самỳровъ-трапъ до Г. Башовица (Врач.). Името на с. Κунинò (Врач.)

Почти нѣма селище въ землището на което да не се срѣща название, свързано съ името на нѣкое отъ домашнитѣ животни. На първо мѣсто трѣбва да отбележимъ названията, които стоягь въ връзка съ говедото, като: Говедàрникъ (общо название за всички мѣста вънъ отъ населенитѣ пунктове, гдето лѣтуватъ или пренощуватъ говеда), Говèжда (Берк.), Говедàре (Пазардж.), Говедàрци (Самок.) и др. Може би и името на с. Бοвъ (Соф.) да произхожда отъ лат. Bovis, bos = говедо. Между Враца и Мраморенъ една дълга стръмнина се нарича Дерѝ-волъ, а едно село въ сѫщата околия носи интересното име Крàводеръ.

Името на бивола по-малко е послужило за наименувание на селища и мѣста. Въ Плевенско едно село се нарича Бивοлàре, а до Лесидрѣнъ (Тетев.) една блатиста мѣстность, въ която пладнуватъ биволитѣ, се казва Биволàрскοтο.

Както у всички стари, така и у съвременнитѣ културни народи, най-любимото и ценно животно е коньтъ. Въ колко народни пѣсни, заедно съ младъ юнакъ се възпѣва и неговиятъ хвърковатъ вѣренъ другарь — „врана коня". Съ името на коня, и то повечето като жребецъ, сѫ свързани нѣколко старинни названия като: Пастỳша (Пловд.), на които отговарятъ турскитѣ наименувания — Айгъ ̀ ръ-дере (Дев.), Атъ-бунаръ до Паскалъ, Атъ-аланъ до Избулъ (Н.-паз.), или Атъ-чаиръ или днешнитѣ български — Жрèбичко (Пещ.), Конско езерο до Тетевене, Кòнщица до Краево-село (Ботевгр.) и пр. Надъ Панагюрище една равнина се казва Кòнска-поляна, и недалечъ отъ нея

На Осленъ-Криводолъ или Осèлна (Врач.) и рѣка до Джуровъ (Тет.), които произхождатъ отъ стб. осьлъ, отговарятъ турскитѣ названия Ешеклѝ или Ешèкъ-бунаръ и сегашнитѣ Магàрево (Бит.), Мỳлешки-чучуръ до Дорково (Пещ.) или Дерѝ-магаре до Дерманци (Врач.) и пр.

Старобългарскиятъ преводъ на Провàдия— Προβάτος, отъ гръц. πρόβατον = овца, е предаденъ съ формата Овечъ. Въ Свищовско едно село се нарича Овча-могила, на което отговарятъ множеството турски названия като: — Кοю ̀ нъ-тепе (Овчехълмие), Акъ-кою ̀ нъ — Бѣла-овца (Пров.) и др.

Изглежда, че повече стари названия сѫ свързани съ козата. Античното име на Марица е Ἕβρος = козелъ. Въ Бурела има название Кàпрулъ, което, както и пославяненитѣ наименувания: Капролѝнецъ до Байлово (Н.-сел.), Капрàлецъ до Угърчинъ (Ловч.) и Оградище (Соф.) или Капрàлско-дере надъ Момина-баня (Ихт.), произхождатъ отъ вулгаро-латинското capra, caprul = коза. На тѣзи имена съответстватъ Дòрково (Пещ.) отъ гръц. δορκάς или старобългарскитѣ: Κοзекъ-градъ, дн. Обзоръ и турскитѣ — Кечѝ-олу (Кози-пѫть) до Калугерица (Н.-паз.), Кечѝ-дере, притокъ на Тѫжа, Εркèчъ (Помор.) и пр. Всички тѣзи названия въ съвремененъ български преводъ отговарятъ на Козàрско (Пещ.), Козàревецъ (Г. Орѣх.), Кòзя-стена въ Троянската-планина и др.

Старитѣ българи отъ преди падането ни подъ турцитѣ сѫ наричали днешниятъ градъ Кюстендилъ Велбѫждь, Велбоуждь или Вельбѫдъ,

Нѣколко села носятъ названията Злοкỳчене или Злокỳченъ (Ник., Самок., Пазард. и Шум.), на които съответстватъ турск.; Кьопеклѝ (Айт.) и Кьопèкъ-кьой (Оморт.). Въ Кулско едно село се нарича Пседèрци.

Въ Рилската грамата на Ив. Шишмана, се споменува и названието Рыбное езер ѡ, на което отчасти отговарятъ съвременнитѣ: Ρѝбнοвο (Нев.), до което село има нѣколко малки езерца, Рибàрица (Тетев.) и др. Между тур. названия, свързани съ риба, тукъ ще отбележимъ Балъ ̀ къ-дере, притокъ на Чепинската рѣка. Днешниятъ гр. Кавала отъ българитѣ презъ срѣднитѣ вѣкове се е наричалъ Мороуньцъ, а и днесъ едно село въ Охридско се нарича Морỳница.

Презъ 13 в. въ севернитѣ поли на Родопитѣ се споменува една крепость съ име Βατραχοκάστρον,

Въ нѣкои пещери или други мѫчнодостѫпни мѣста, въ които споредъ народнитѣ предания сѫ живѣли „змейове" днесъ, както напр. до Сливенъ, се казватъ Змèйови дупки. А мѣста, гдето е имало повече змии — Змèйово, Змийница и пр., на които отговарятъ турск.: Илàнъ-тепе (Змийска могила) до Величка (Омурт.) или Иланлъ ̀ къ (Змейово) и пр.

Втора група. Селищнитѣ и мѣстни названия, свързани съ имената на птицитѣ сѫ значително по-малко отъ тѣзи на животнитѣ. Дори въ старитѣ известия по-рѣдко срѣщаме названия, които да стоятъ въ връзка съ нѣкои птици.

Презъ 13 в., освенъ името на крепостьта Аетосъ, отъ гръцк. ἀετός = орелъ, дн. Айтοсъ и изъ Родопитѣ се споменува една крепость съ сѫщото име, Срещу това име, можемъ да съпоставимъ турск.: Картàла до Г. Орѣховица и бълг. Орлица до Рила (Дупн.), Орля до Боровица, (Бѣлогр.), Орлякъ до Джуровъ (Тет.), Орлòвецъ до Дрѣново (Соф.), Орлово гнѣздо въ Шипчанската планина и мн. др.

Отъ всички грабливи птици, соколътъ е билъ най-цененъ, тъй като той е билъ опитомяванъ и използванъ за ловъ на дребни птици и животни. За тракитѣ имаме кратки сведения, че сѫ ходили на ловъ съ соколи. И старитѣ българи сѫ имвли специални крагури, т. е. соколари, които сѫ служили при двороветѣ на царетѣ. Отъ турскитѣ документи виждаме, че една цѣла организация

На вулгаро-латинската форма Кòрбулъ до Репляна (Бѣлогр.) отговарятъ турск. Гаргалъ ̀ къ (Добр. и Ск.), както и Γàрванъ-канара до Нови-ханъ (Новосел.), Гàрванъ-долъ до Садовецъ (Лук.) и др. Името на р. Вранàщица до Етрополе произхожда отъ врана (по-малъкъ видъ черни гарвани), турск. — Козгỳнъ.

До Байлово (Новос.) е запазено пославяненото вулг.-лат. название Кукулèвица, а до Реброво (Соф.) — Кукулèвия-долъ, които произхождатъ отъ лат. cuculus.

Названието на с. Жерàвино (Кюст.), както и името Жèравица, съ което се нарича едно блато до Борованъ (Б. Слат.), произхождатъ отъ името на птицата жеравъ. На тѣзи названия отговаря турск. Турнà-тепе до Варна.

Въ връзка съ името на щъркела можемъ да посочимъ названията: Щръ ̀ клево (Рус.) и Щръ ̀ ково (Паз.).

Планината Перѝстеръ , или днесъ погрѣшно наричана Пелѝстеръ до Преспанското езеро, както и пославяненото Пèрущица, село въ Пловдивско и рѣкичка при Баня (Дупн.), произхождатъ отъ гръцкото περιστερά, срещу които отговарятъ вулг.-лат. Гургуля ̀ тъ (Соф.) и до Искрецъ (Соф.), Γургỳлетѣ до Желява (Новос.) или Гỳргулецъ до Габаре (Б. Слат.), както и съвременнитѣ названия — Гъ ̀ лѫбецъ, Гъ ̀ лѫбъ-планина и др.

До Добралево (Орѣх.) една мѣстность по името на птицата улувица се нарича Улувѝца.

Една долина до Коприщица по името на коса се нарича — Кòсовъ-долъ, а многобройнитѣ други названия както Косово, Г. Косово и пр. иматъ другъ произходъ (гл. по-горе).

Има значителенъ брой мѣстни и селищни названия отъ турски произходъ, съ значение на пѣтелъ, птица, като напр.: Κушъ-кая до Мезекъ (Свил.), Кушъ-тепе, Кушлàръ и пр.

Трета група. Още по-малъкъ е броятъ на названията, свързани съ насѣкомитѣ. Най-чести сѫ наименуванията, които произхождатъ отъ пчелата и меда. Името на известното село Мèдвенъ (Котл.), както и на едно изчезнало село до Кондофре (Рад.), една височина до Скравена (Ботевгр.) и мѣстность до Колена (Ст.-Заг.), стоятъ въ връзка съ медъ, стб. медвьнъ. На тѣзи стари названия отговарятъ новобългарскитѣ: Пчелѝна, Пчелѝнци (Рад.), Бездъѫ ̀ ни-пчелинъ до Ябланица (Тет.) или

ИМЕНА ВЪ ВРЪЗКА СЪ ВЪНШЕНЪ ВИДЪ

Твърде голѣмъ е и броятъ на селищата и мѣстата, названията на които стоятъ въ връзка съ тѣхния външенъ видъ, като остро, тѫпо, голо, плешиво и пр.

Още Арианъ споменува за едно мѣсто до Черно-море, наречено Плешивото устие. — Ψίλον, а Прокопий между другитѣ крепости изъ Родопитѣ споменува и за крепостьта Ταυροκεφάλιον — Бикова глава.

И презъ срѣднитѣ вѣкове често се срѣщатъ названия, които стоятъ въ връзка съ външния видъ на мѣстото. Скилица презъ X в. споменува въ Стара-планина мѣстото Клидионъ — Κλειδίον, което значи ключъ — Κръстèцъ, т. е. мѣсто гдето се пресичатъ две височини. По-късно въ войнитѣ между българи и византийци, въ източна Стара-планина се говори за крепостьта Гологледъ, т. е. височина, която е гола. Все презъ сѫщото време срѣщаме и името на крепостьта Голое, която се е намирала непосрѣдствено до каменистия и безлѣсенъ връхъ Γòлешъ, с.-и. отъ Комàрево (Карн.). Въ единъ документъ отъ 13 в. въ Скопско се споменува мѣстото Плѣшъ, т. е. Плешиво, Плешивецъ.

Отъ всички мѣста, които дължатъ имената си на външния видъ, най-често се срѣщатъ такива, свързани съ остро, като: Οстрèцъ (Троян.), Остреница до Лешница (Лов.), Острѝца до Лѫжене (Пирд.) или Остъръ-камъкъ (Харм.), Остра-могила до гр. Бѣла и въ Стара-планина надъ Троянъ и пр. На тѣзи наименувания отговарятъ турск. Сиврѝя надъ Дупница, Сивриджà, Сиврѝ-тепе и пр.

Противно на остро е тѫпо, прилагателно, което заедно съ нѣкои нарицателни образува сложни наименувания отъ турски произходъ, като напр.: Тасъ-тепе, дн. Чукарка (Айт.) и пр.

Единъ отъ върховетѣ на Стара-планина, който е подобенъ на купенъ се нарича Купèна. Единъ отъ високитѣ върхове въ западна Стара-планина, както и единъ връхъ надъ Арда въ Родопитѣ, се наричатъ Κοмъ, име запазено и днесъ въ руски езикъ съ значение на купъ, купенъ. Все сѫщото значение има и названието Стифàръ, връхъ въ Родопитѣ, което ще каже купъ, купенъ. Въ западнитѣ български земи има Стòгοва-планина, което име произхожда отъ стб. стогъ = куггь. Единъ другъ връхъ въ Стара-планина се казва Балвàнъ, а една височина до Панега (Лук.) носи името Боловàница, което пъкъ значи малъкъ купъ. На последнитѣ названия отговаря турск. Πилафъ-тепе въ Кушница-планина, който връхъ е подобенъ на купчина оризъ. Името на с. Брỳсенъ (Тет.) произхожда отъ брусъ, въ смисълъ на буца пръсть, на което отговарятъ доста разпространеното название отъ турски произходъ — Топъ-курѝя до Лѫжене (Пирд.), Г. Желѣзна (Троян.) и др. Най-високиятъ връхъ въ Стара-планина, който наподобява на юмрукъ, се нарича Юмрукъ-чалъ.

До Лютибродъ (Вр.) се намиратъ така нареченитѣ Лѝтри, успоредни и отвестни скали, подобни на литри на кола. Източната часть на Стара-планина до скоро бѣ известна съ турското име Чатàлъ-баканъ, т. е. разклонена планина, а една височина до Бутово (Търн.), поради това че наподобява на сѣдло, се казва Чатàлъ-тепе, название, коета носятъ още доста много други естествени или изкуствено насипани височини

Нискитѣ или по-високи мѣста при завоитѣ на рѣкитѣ,обикновено се наричатъ Лѫкàтникъ (Соф.), Лѫкàтница до Говедарци (Сам.), Лỳковитъ, Лỳково (Соф.). и пр., коитó произхождатъ отъ стб. лѫки = кривина. Много по-чести, обаче сѫ названията, въ които нарицателното лѫка влиза въ съставнитѣ части на сложни собствени имена, като Криволàкъ на Вардара. Все сѫщото значение иматъ и Криводòлъ (Врач.), Крѝвградъ до Карашъ (Врач.) или турск. Ирѝ-дере, Ирѝ-хисаръ до Шереметъ (Тутр.), Егрѝ-паланка (Крива-паланка) и пр.

Голитѣ и безлесни части на нѣкои отъ планинскитѣ или предпланински върхове сѫ послужили и за наименуванията: Голàкъ (Ихт.) или Γòлешъ до Комàрево (Карн.), както и Γòло-бърдо до Радомиръ, Гòла-глава до Чуковецъ (Рад.) и мн. др. На тѣзи названия отговаря излѣзлото вече отъ употрѣба име Сàдина (Поп), съ значение на голо, полегато мѣсто или перс. Банишòръ, махла отъ София и село въ Брѣзнишко, което значи голо мѣсто, кѫдето нищо не расте. Почти сѫщото значение иматъ и Спàнчево (Сил.) или побълг. Спанчѝца, голъ хълмъ съ пасбище до Джуровъ (Тет.), които произхождатъ отъ гръц. σπάνος, което значи голо.

Най-високитѣ, заоблени и голи части на нѣкои планински върхове, склоноветѣ на които

сѫ обраснали съ гори, обикновено се наричатъ Лѝсецъ, връхъ въ Срѣдна-гора надъ Панагюрище, до Гложене (Тет.), до с. Лѝсецъ (Ловч.) и т. н. Сѫщото значение е имало и названието на изчезналото село Пля ̀ щово до Глава Панега (Лук.), както и стариннитѣ наименувания Πлешѝвецъ (Бѣлогр.), Πлешѝвица въ Котленската планина, Плешѝва до Габра (Ихт.) и мн. др. На тѣзи названия можемъ да съпоставимъ турск. Сакàрка надъ Староселъ (Пловд.), Сакàръ-планина, Сакàръ-балканъ или Келъ-тепе и мн. др. Въ Шуменско едно село се нарича Кьосе-Базиргя ̀ нъ, т. е. Безбрадъ търговецъ.

Обратно на Лисецъ сѫ множеството наименувания, свързани съ собственитѣ — Кѝтка или Кичерà до Д.-Бешовица (Врач.). Често малкитѣ могили, обрастнали съ дребенъ шубракъ се наричатъ Космàтица — до Староселъ (Пловд.), височина на Веслецъ надъ Каленъ (Вр.) или Рòшава Драгана до Елхово (Ст. Заг.), Рòшава-могила до Брѣзово (Пловд.) и т. н.

По особения видъ на растителностьта, една мѣстность до Коприщица и една махла отъ Г. Уйно (Кюст.) се наричатъ Крецỳлъ, отъ рум. crețul = кѫдравъ.

Надъ Крапецъ (Соф.) една височина се нарича Богà-глàва, а единъ връхъ до Белица (Св. Вр.) носи името — Богьòвица, названия които произхождатъ отъ нарицателното бога, което значи бикъ, бикова глава. Надъ Поганово (Царибр.) се намира планината Зỳберъ, което произхожда отъ зѫбъ, а при Арабаконашкия проходъ, едно турско укрепление, подобно на звезда, се нарича Илдѫ ̀ зъ-табия.

До Оризово (Чирп.) единъ голѣмъ изворъ обграденъ съ голѣмъ камененъ крѫгъ, който

Интересно е и името на в. Веженъ въ Стара-планина, което може да се свърже съ стб. вѣжа, и значи кула, шатра. И действително този връхъ, както и турс. Чадъ ̀ ръ-тепе въ Рила, отдалечъ наподобяватъ на шатра, ниска кула.

Въ Видинско едно село, което лежи въ една дълбока котловина, подобна на торба, се нарича Φỳнденъ, отъ гръцк. φοῦνδα = торба.

НАЗВАНИЕ ВЪ ВРЪЗКА СЪ ГОЛѢМИНА, МАЛКО, ВИСОКО, НИСКО, ШИРОКО, ТѢСНО, ДОЛНО, СРЪДНО, ГОРНО, СТАРО, НОВО И ПР.

Извънредно много сѫ селищата и мѣстата, названията на които стоятъ въ връзка съ размѣритѣ и особенитѣ качества на нѣкои мѣстности, рѣки или пъкъ на изостанали отъ по-раншни времена постройки.

Старитѣ траки, както и всички народи, живѣли изъ Балканския п-въ, сѫ имали много названия, които сѫ получили тѣхнитѣ имена отъ размѣритѣ си или особенитѣ си качества, като голѣмо, малко, високо, долно, срѣдно, старо, ново, красиво и пр. У тракитѣ, Стара-планина, споредъ античнитѣ гръцки и латински автори, е била известна съ името Αἷμος или Haemus, название, което споредъ езиковедитѣ значило старо въ смисълъ на голѣмо, пространно. Славянитѣ превеждатъ тракийското наименувание въ Маторие горы, отъ лат. maturus = зрѣло, старо, голѣмо, което име се задържа до късно срѣдновѣковие.

Последното название отъ турцитѣ се превежда на Κοджà-балканъ т. е. Голѣма, пространна планина. Днешното новобългарско название Стàра-планина, което най-напредъ се срѣща презъ 16 в., сѫщо така, е преводъ отъ стб. Маторие горы. Тракийското Αἷμος , до идването на турцитѣ е било запазено въ източната часть на Стара-планина подъ формата Емонска гора и въ крепостьта Емона, названия запазени и до сега подъ турск. форми — Еминè-балканъ и Еминè-борунъ на Черно-море. Дветѣ стари названия на Стара-планина, въ преводъ сѫ запазени въ върха Бàба, отъ който почва и източното направление на планината, което име както и Бàба-планина въ западна Македония и в. Бàба надъ Кратово, значатъ Голѣма-планина, название доста разпространено изъ Словения и Хърватско.

Прилагателнитѣ голѣмъ и малъкъ, много по-често се срѣщатъ въ съставнитѣ части на извънредно голѣмъ брой селищни и мѣстни названия, като напр.: Голѣ ̀ ма-Кутловица (дн. Фердинандъ), Мàла-Кутловица (Ферд.), Голѣма-Брѣстница (Лук.), Мàлка-Брѣстница (Тет.), Голѣ ̀ мо-село (Дупн.), Голѣ ̀ мо-Конаре (Пловд.), Мàлко-Чочовени (Слив.) или тур. Бою ̀ къ-Кайнарджà и Кючю ̀ къ-Кайнарджà (Сил.), Бою ̀ къ-дере и Кючю ̀ къ-дере и пр. До Невша (Пров.) една рѣка, притокъ на Провадийската рѣка се казва Аннà-дере, и до Г. Бешовица (Врач.) една височина се нарича Анъ-тепе или въ български преводъ първото име значи Главна-рѣка, а второто — Главенъ-връхъ, въ смисълъ — Голѣма-рѣка, Голѣмъ-връхъ.

Една височина въ Ихтиманска Срѣдна-гора се нарича Βисòкъ, а между Братушково и Гургулятъ (Соф.)

Въ Рилската грамота на Ив. Шишмана срѣщаме с. Долѣне, а въ Неврокопско и днесъ има с. Дòленъ и въ Св. Врачко — с. Дòлени, т. е. села заселени доле, по-ниско отъ други околни селища.

Тѣзи прилагателни много по-често влизатъ въ съставнитѣ части на голѣмъ брой селищни названия. Въ първата грамота на Василий II се споменува града Κάτω Σουνδέασκον, т. е. Долна Сътѣска, който градъ се е намиралъ нѣкѫде между Кадинъ-мостъ и Бобешево (Дупн.). Днесъ такива названия могатъ да се изброятъ съ стотици, между които тукъ ще отбележимъ: Гòрни и Дòлни-Дѫбникъ (Плѣв.), Гòрно и Дòлно-Цѣрοвене (Ферд.), Гòрна и Дòлна-Кремена (Врач.), Гòрни и Дòлни-Коритенъ (Кюст.), Долната махла въ Търново и пр. На горнитѣ наименувания отговарятъ турск. Иокарѝ-махле и Каршѝ-махле (Омурт.). Пловдивскиятъ кварталъ, който е заселенъ на лѣвия брѣгъ на Марица, както и Скопскиятъ кварталъ, който е на дѣсния брѣгъ на Вардаръ, носятъ името Κаршѝяка,

У насъ имаме много названия, и то главно отъ турски произходъ, въ съставната часть на които влиза прилагателното „орта", което значи „срѣдно", като: Ортà-кьой, дн. Ивайловъ-градъ, Ортà-махле (дн. Срѣдна-махла — (Айт.), Ортà-кумъ, островъ въ Дунава срещу Никополъ и др. На горнитѣ названия съответстватъ: Срѣ ̀ дна-гοра, т. е. планина между две по-голѣми планини (Стара-планина и Родопитѣ), Срѣдорѣ ̀ къ, т. е. което е въ срѣдата на рѣката и пр.

Въ договора по опредѣляне границата между България и Византия отъ 927 год., се споменува и мѣстото Μακρίν λιβάδα, т. е. Дълго поле, което турцитѣ превеждатъ на Узунджа-ова, гдето презъ турска епоха възниква с. Узунджòво (Хаск.). Малко по-късно, Скилица споменува по долна Струма мѣстото Кѫмпалонгъ, което отговаря на дн. побългарено гръцко Мàкриево (μάκρος) (Струм.) или Мàкра до Расникъ, което значи дълго, дълго поле. На тѣзи названия отговарятъ турск. Узỳнъ-баиръ — Дълго-бърдо до Глуфишево (Слив.), Узỳнъ-окушъ — Дълги рѫтъ, Узỳнъ-касаба до Кърнаре (Карл.), Узунджé-аланъ (Дълга-поляна) или Дразъ-махала въ София, отъ араб. дирасъ = дълга и пр.

При завоеването на българскитѣ земи отъ турцитѣ между Провадия и Шуменъ се споменува крепостьта Μатара, което отговаря на дн. Μàдара, гдето споредъ турската фонетика т е замѣнено съ д. Дотова село, както е известно се намиратъ развалинитѣ на голѣма крепость и селище, сѫществували презъ първото българско царство. Разрушени при падането ни подъ византийско робство, крепостьта и селището сѫ били

Много по-често, обаче, прилагателното „старо" влиза въ съставнитѣ части на голѣмъ брой названия. Презъ 13 в. въ източна Стара-планина се споменува Καρύας πεδον, което съответствува на дн. Стàро-ново Орѣхово (Варн.) А днесъ въ много части на земитѣ ни, въ съседство съ остатъци отъ стари крепости и селища се срѣщатъ голѣмъ брой названия, въ съставнитѣ части на които влиза прилагателното старо, като напр.: Стàро-село (Врач., Троян., Тетев.), Старѝ-градъ (Вел.), Старѝ-дοлъ (Дупн.) и до Крушово (Севл.), Стàро-Нагоричино (Кум.), Стàри-градъ до Старо-село (Слив.), Старопàдалишка-махала до Коньово (Кюст.), Старѝ-долъ до Ярлово (Самок.), Стàра-рѣка до Панагюрище, до Костенецъ (Ихт.) — началенъ притокъ на Струмешница презъ Радовишъ и мн. др. На тѣзи наименувания отговарятъ многобройнитѣ турски: Ескѝ-шехиръ — Стари-градъ, Ескѝ-Джумая (Търговище), Εскѝ-Стамбулъ (Преславъ),

Античното име на Кавала е било Νεάπολη ,което ще каже Новградъ. Все презъ това време се споменува и Νεοντειχός т. е. „Нова стена" до Родосто. Въ срѣдновѣковнитѣ документи доста начесто срѣщаме селищни названия, въ съставната часть на които влиза прилагателното ново, като: Ново-бърдо, Ново-село (Щип.) и пр. Днесъ броятъ на такива имена е твърде голѣмъ, между които тукъ ще изброимъ: Нòво-село (Вид., Троян., Слив.), Нòвградъ (Свищ.), Ηοви-ханъ (Соф.), Нова Загора и т. н. На тѣзи наименувания съответстватъ турск. Εнѝ-махле (Пещ.), Εнѝ-пазаръ (Нови-пазаръ), Енѝ-махле (Пещ.) и т. н. Като изключение само въ името Μлàдо-Нагоричино (Кум.), прилагателното ново е замѣнено съ младо. На последното наименувание отговаря Сугарèвецъ до Лѣшкò (Г. Джум.).

Мѣстото до Островското езеро, гдето е билъ убитъ Давидъ, единъ отъ братята на Самуила, се е наричало Καλαίδρυς, т. е. Хубавитѣ дѫбове. Въ Бурела има едно село наречено Бỳкуровци, въ Севлиевско — Бỳкорово, а единъ изворъ до Ботевградъ носи името Бỳкοръ, названия, които произхождатъ отъ трак. букор, прилагателно запазено въ алб. и румънски, съ значение на хубаво, хубавъ. Отъ сѫщиятъ произходъ е и видоизмѣненото Букрѝвица до Г. Желѣзна (Троян.). На тѣзи названия отговарятъ турск. Γюзе'лд'жè-аланъ и отчасти Алтъ ̀ нъ-чаиръ = Златна, т. е. много-хубава ливада, Златѝята до Орѣхово и пр.

Страбонъ споменува едно селище до Бѣло-море подъ името Καρτερά κωμι, което ще каже силно село, т. е. добре укрепено село .

Въ типикона на Бачковския манастиръ срѣщаме мѣстото Δοβρολόγκος, стб. Добръ лѫгъ, което отговаря на днешното село Добрàлъкъ (Асен.) т. е. добъръ, хубавъ лѫгъ. Въ Севлиевско едно село се нарича Αгàтοво, което ще каже добро, хубаво, отъ гръцк. ἀγαθόс, а въ Кюстендилско има село Друмоàръ, отъ гръцк. δρόμος = пѫть и χάριν = добъръ.

Една мѣстность при завоя отъ р. Каменица до Бежаново (Лук.), се нарича Буя, отъ стб. боуи, на което отговаря названието на р. Бѣрзина (Орѣх.).

ИМЕНА СВЪРЗАНИ СЪ ЦВѢТЪ — ЧЕРНО, БѢЛО, ЗЕЛЕНО, ЧЕРВЕНО, СИНЬО, СВѢТЛО, МѪТНО, БИСТРО И ПР.

Извънредно много сѫ и селищнитѣ и мѣстни названия, които стоятъ въ връзка съ понятието за цвѣтъ. Всички наименувания отъ този видъ, можемъ да раздѣлимъ на две главни групи — едни отъ които въ действителность притежаватъ нѣкой по-опредѣленъ цвѣтъ или наподобаватъ на нѣкой цвѣтъ и други, въ които прилагателнитѣ — бѣло, черно, зелено, бистро и пр. иматъ преносно значение.

Несъмнено тракитѣ ще да сѫ имали селищни и мѣстни названия, които сѫ стояли въ връзка съ цвѣтъ, но за съжаление до насъ сѫ стигнали само едно или две, и то не така сигурни такива наименувания, между които тукъ ще споменемъ; Timacus, дн. Тимокъ, което име е отъ тракийски произходъ и значи черна, въ смисълъ на тъмна „Мѫтна рѣка".

Гърцитѣ сѫ имали много мѣстни и селищни названия, които сѫ произхождали отъ особения

Римскитѣ колонисти сѫ наименували нѣкои селища, а може би и мѣста, споредъ цвѣта на околния теренъ или споредъ цвѣта на бележита сграда.

Прокопий споменува нѣкѫде около Силистра крепостьта Μαυρόβαλλε, което ще каже Черенъ окопъ, Черенъ валъ.

Старитѣ българи сѫ назовали и сѫ ни оставили значителенъ брой названия, които стоятъ въ връзка съ цвѣтъ като напр.: — Зелениградъ, Бѣлградъ, Черно-море, Червенъ и пр.

Турцитѣ въ това отношение, безспорно при този видъ наименувания, държатъ първо мѣсто. Между многобройнитѣ названия ще споменемъ: Кара-топракъ, Кара-гьолъ, Акче-клисе, Гьокътепе, Сарѫ-яръ и т. н.

Отъ всички названия свързани съ цвѣтъ най-чести сѫ тѣзи, които стоятъ въ връзка съ прилагателното черно, което въ по-рѣдки случаи се срѣща като самостоятелно собствено име, какъвто е напр. случая съ Вѫгарèцъ, стб. ѫгр ѧ = черно, изворъ до Панагюрище, Чернàки до Павелско (Асен.) или Маврòги до Перущица и до Колена ( Ст. Заг.), което идва отъ гръцк. μαυρόγη и значи черноземъ. На горнитѣ названия отговарятъ стб. Смолнѝца до Мещица (Брѣзн.) и още по-стариннитѣ названия: Гàлата (Тет.), Гàлатинъ (Врач.), Γàличе и

Много по-често, обаче, прилагателното черно влиза въ съставнитѣ части на голѣмъ брой названия, като: Чèрна-гора (Ск) и до Шарлия, Чèрни-връхъ въ Витоша, Чèрна-вода до Блъсничево (Лук.), Чèрната-скала въ Осоговската планина и пр., на които сьотвестватъ турск. Карà-тепе, Карà-баиръ, Кара-дагъ, Карà-орманъ, Карà-кая и пр.

Не далечъ отъ Джулюница (Г. Орѣх·) една скала се нарича Карапèтра, отъ турск. кара = черно и гръцк. πέτρος = скала, камъкъ.

Все въ връзка съ черно, и то въ смисълъ на тъмно, мрачно, можемъ да отбележимъ значителенъ брой наименувания. Освенъ Тèмната-дупка до Карлуково (Лук.) и Търговище (Бѣлогр.), Тèмна-гора и до нея Чумèрна въ Сливенската планина, имаме още Потемнишкο до Заветъ (Айт.), което въ руския езикъ се срѣща подъ формата потемнятъ, Μъ ̀ рчевο (Ферд.), което значи гѫста, тъмна гора, въ която слънцето не се вижда и Чирѝково (едната половина отъ Садовецъ, Лук.), което точно означава непроходима, гѫста гора. Все сѫщото значение иматъ имената на Смѣ ̀ дοвο (Шум.) и Смѣ ̀ довица. Единъ върхъ отъ Стара-планина се нарича Мургàшъ, една планинска верига до Трънъ носи името Мỳргевица, единъ геранъ до Борованъ (Б. Слат.) се казва Мỳргенецъ, а до Типченица има Мỳрджовецъ. Горнитѣ названия, както може би, и Мурсàлица, планинска верига въ Централнитѣ Родопи, западно отъ с. Мугла (Дев.), произхождатъ отъ прилагателното мурго, което значи тъмно, тъмно-черно. На тѣзи

Много рѣки, по цвѣта на водата, се наричатъ Μѫтнѝца — до Краводеръ (Врач.), Мѫ ̀ тница до Дорково (Пещ.) или съ турск. Буланлъ ̀ къ — до Мадара (Шум.) и пр.

Множество сѫ и названията, които стоятъ въ връзка съ естествения бѣлъ цвѣтъ на почвата, на нѣкоя бележита постройка, както и на бистрия цвѣтъ на водата на нѣкои рѣки и потоци. Презъ 14 в. до гр. Крушево се споменува Бѣла Цръква, а днесъ имаме гр. Бѣ ̀ ла и села въ Врачанско и Сливенско, Бѣ ̀ лене (Свищ.), Бѣлѝна до Бѣла-черква (Търн.), Бѣ ̀ лина до Брѣзе (Соф.), Беля ̀ новецъ до Деветаки (Ловч.) и до Хановетѣ (Тет.), Бѣлà до Орѣхово (Асен.), които дължатъ имената си на белезникавата почва. Другъ е произходътъ на названието на с. Бѣлοвο (Паз.), което име е букваленъ преводъ отъ често споменуваниятъ презъ срѣднитѣ вѣкове, епископски центъръ - Лефке (Λευκή), име запазено въ две села въ Свиленградско.

Много по-чести сѫ названията, въ първата съставна часть на които влиза прилагателното бѣло, като: Бѣла-вода (Ник.) до Блъсничево (Лук.), и до Дрѣнокъ (Кум.), Бѣла-черква (Търн.) и мн. др. На тѣзи наименувания отговарятъ доста разпространенитѣ турски — Акъ-су (Бѣла-вода), Акчà-клисе (Бѣла-черква), Акъ-паланка (Бѣла-паланка), Акъ-бунаръ, (Бѣлъ кладенецъ) или рум. Унио Алба до Видинъ и пр.

Още въ 13 в. въ Бабуна се споменува Бистрица, а днесъ броятъ на названията свързани съ бистра, чиста и бързотечна вода, за разлика отъ мѫтна вода, е извънредно голѣмъ, като напр.:

Въ извънредно голѣмъ брой названия, прилагателнитѣ бѣло и черно сѫ дадени въ преносно значение. Още въ ранна историческа епоха, старитѣ народи сѫ наричали дн. Чèрно-море — Πόντος Ἄξεινος, т. е. „негостоприемно море", което е народна етимология отъ иранското axšæna = тъменъ. По-кѫсно когато гръцкитѣ кораби плували свободно по него, то било наречено Πόντος Ἔυξεινος, т. е. „гостоприемно". Всички народи наричатъ това море Черно.

Днесъ въ планинскитѣ и предпланински области, множество рѣки или притоци на по-голѣмитѣ рѣки носятъ имената: Чèрни-Искъръ и Бѣ ̀ ли Искъръ, Черни-Витъ и Бѣли-Витъ, Черни-Осъмъ и Бѣли-Осъмъ, Черни-Лοмъ и Бѣли-Лοмъ, Черна-Места и Бѣла-Места и пр. Тукъ прилагателнитѣ „бѣло" и „черно" сѫ дадени въ преносно значение, като съ „черно" се означава неблагоприятно, непристѫпно мѣсто, а съ „бѣло"—благоприятно, лесно проходимо. И действително долинитѣ, презъ които протичатъ Черни Искъръ, Черни Витъ, Черни Осъмъ и пр. сѫ тѣсни, стръмни, неудобни, неблагоприятни за преминаване и напротивъ, долинитѣ на Бѣли Искъръ, Бѣли Осъмъ и пр. сѫ по-широки, по-удобни, проходими, затова и въ тѣхнитѣ долини се намиратъ и планинскитѣ проходи. Все въ смисълъ на неблагоприятни, трудно-проходими долини стоятъ и названията Чèрни-долъ до Смолско (Пирд.), Чèрна, притокъ на Вардаръ, Чернèлка, дѣсенъ протокъ на Витъ и тѣсна долина до Романъ (Врач.), Неèгърщица, притокъ на Малки Искъръ и пр. Рѣката Чèрна протича презъ една

Голѣмъ е и броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ зеленина, която се дължи на зеления цвѣтъ на растителностьта, като: Зеленѝкавецъ въ Стара-планина подъ Троянския манастиръ, Зеленѝково (Скопско) и др. По-често прилагателното зелено, заедно съ нѣкои нарицателни, образува сложни собствени названия, като напр.: Зелèниградъ (Трънско) и западно отъ Бѣлоградчикъ, Зелèна-глава до Петроханъ и пр.

Днешното название на Червèнъ (Рус.) е известно като епископски центъръ още презъ срѣднитѣ вѣкове, име, което носи и едно село въ Асеновградско. Все сѫщото значение има и Червѝлище до Желенъ (Соф.). На тѣзи наименувания отговаря Κòкино, отъ гръцк. κόκκινος = червено до Перущица или пославяненото — Κòкиница, червеникава могила до Бистрица (Соф.). По-често прилагателното червено стои предъ нарицателни, съ които образува собствени имена, като: Червèна-могила до Върба (Рад.), Червèна-вода (Рус.), Червèнъ-брѣгъ (Лук. и Дупн.), Червèната-скала въ Перистеръ, Червèно-меле до Павелско (Асен.), Червèната-черква до Пастуша (Пловд.) и т. н.

На много мѣста, особениятъ червеникавъ цвѣтъ на скалитѣ, които легендата свръзва съ нѣкои събития, се наричатъ обикновено Къ ̀ рваветο — до Девинъ или Къ ̀ рвава стена до Устово (Смол.) и пр.

Надъ Сливенъ се издигатъ Синитѣ-камъни, на което название отчасти отговаря Гьокъ-тепе въ Родопитѣ, което ще каже Небесно-синъ връхъ. Все въ връзка съ синкавия цвѣтъ на водата имаме още и Сѝни-виръ въ Медвенската рѣка (Котл.), до Б. Слатина и пр.

Въ връзка съ жълтеникавия цвѣтъ на почвата стоятъ и названията Жъ ̀ лтата-скала въ Рила или турск. Сарѫ ̀ -яръ до Александрово (Ловч.).

Надъ Дѫбница (Прил.) единъ връхъ се казва Златовръ ̀ хъ, съ значение на височина, която при изгрѣването или залѣзването на слънцето има златистъ цвѣтъ. На това название отговарятъ множеството върхове съ името Ρỳенъ, въ Осоговската планина, надъ Бобошево (Дупн.), и надъ Ломецъ (Троян.), които при залѣзване на слънцето иматъ руенъ, т. е жълточервеникавъ цвѣтъ. Отчасти, сѫщото значение има и названието на една висока, отвесна скала надъ Тетевене, която се нарича Патрахѝля, което значи слънчевъ, свѣтълъ камъкъ, т. е. скала, която най-напредъ се огрѣва отъ слънцето. Тукъ трѣбва да споменемъ и хубавото и съдържателно име Огрèякъ, съ което се нарича единъ връхъ въ Плачковица-планина.

До Бачево (Разл.) се намира Пѝсаната цръква, т. е. църква съ изображение. На това име

НАЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ КОЛИЧЕСТВО

Не е малъкъ и броятъ на мѣстнитѣ и селищни названия, които стоятъ въ връзка съ количество или броя на единъ или нѣколко предмети, като дървета, кладенци и пр.

Херодотъ споменува нѣкѫде по долна Струма едно мѣсто наречено Деветь пѫтища. На мѣстото на единъ по-старъ градъ, който се е намиралъ до устието на Струма, гърцитѣ въздигнали другъ градъ, нареченъ Амфиполисъ, което значи двоенъ или два, единъ върху другъ града. Римлянитѣ, по броя на тритѣ хълма на които е билъ издигнатъ стариятъ Филипополисъ (дн. Пловдивъ), нарекли града Тримонциумъ = Трихълмие. Днешниятъ градъ Битоля, освенъ Пелагония, презъ римска епоха се е наричалъ още Τрιπολῖτις = Триполисъ, т. е. Триграденъ. Юстинианъ основалъ нѣкѫде изъ днешно Кюстендилско градъ, който билъ нареченъ Юстиниана Прима т. е. Първа Юстиниана. Срѣдновѣковниятъ Дидимотихонъ (Димотика) носи името си отъ двойната крепостна стена, съ която е билъ обграденъ града.

Въ апокрифното известие на пророкъ Исая се казва: И тьи царь сьтвори .р. могьіл въ земли блъгарстѣи: тъгда нарекоше име емꙋ .р. могили царь и бѣше .р҃. могилъ въ царьство его

Не отговарятъ ли тѣзи 100 могили на Кедриновитѣ ἐκατὸν βουνοί „Стохълмие", което той споменува въ България презъ войната съ печенегитѣ между 1048—1053 г. и дали това се отнася до днешния Дели-Орманъ или нѣкоя друга покрайнина, това за сега остава неизвестно.

[[ Йорданес говори за заселването на народа Садагарии, букв. "[хора от] стохълмие", през 4-5 век в Добруджа. Вж. J. Harmatta, Studies in the History and Language of the Sarmatians, p. 57 — В. К. ]]

Презъ срѣднитѣ вѣкове клисурата по Крива-рѣка, която минава презъ Крива-паланка, у византийцитѣ се е наричала Сарандопорисъ, т. е. Четиредесеть брода, което турцитѣ превеждатъ на Къркъ-гечитъ. За това име ни напомня с. Кръ ̀ кня (Кривопал.).

Днесъ у насъ могатъ да се изброятъ следнитѣ названия въ връзка съ количество: Μοноспѝтово — Еднокукево (Струм.), Сѝнгуръ, изворъ до Пелишатъ (Плев.) и Сингỳря до Владиково (Асен.), които значатъ самъ, отъ лат. singuli, Две-могили (Рус.), Чатàлъ-тепе (Двойна могила до Ямболъ), Три-кладенци — Ючъ-бунаръ, Три Уши, Троекръсти (Прил.), Четѝрци и близкото до него едноименно село Κàтрище (Кюст.), отъ лат. quatuor, Бешъ-бунаръ — Петь-кладенци, Седемтѣ ̀ езера или Еди-гьолъ въ Рила, Седемтѣ-мοгили до Урбабинци (Вид.), Деветтѣ-мοгили до Добралево (Орѣх.), Кръкъ-юклеръ — Четиридесеть могили до Плиска (Н.-паз.), Четѝридесеть извора до Молдава (Асеновгр.), Сърандѝлица до Расникъ (Брезн.), Бинъ-кьой (Елх.), сега изчезнало село и пр., както и

НАЗВАНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪ МИРИЗМА И ВКУСЪ

Единъ малъкъ брой мѣста, селища и особено минерални и други извори сѫ получили своитѣ названия отъ особената миризма или отъ вкуса на нѣкой изворъ, блато, рѣка и пр.

До Бобошево (Дупн.), едно мочурливо мѣсто се нарича Смръдлѝвица, до Бовъ (Соф.) единъ изворъ носи името Смръдлищèцъ, а въ Рила има Смръдлѝво езеро . Сѫщото значение иматъ и Вонèщица — изворъ до Трѣвна и махла до Поибрене (Пан.), както и Βοнèща-вода до Габрово, Вонèщи кладенецъ до Златаръ (Пресл.), Воонѝ-долъ до Желява (Новос.) и пр.

Значителенъ брой наименувания стоятъ въ връзка съ вкусъ. Така до Смочанъ (Ловч.) има Солèнъ-кладенецъ, до Чичилъ (Вид.) — Солèната вода, а до Стефанъ-Караджово (Елх.), единъ изворъ, водата на който е горчиво-солена като морската, се нарича Помòрница. До Гьолери (Ск.) единъ изворъ, както и минералната вода до Катланово (Ск.), носятъ името Κѝсела-вοда. Турскитѣ названия — Балбунаръ, дн. Кубратъ или Химитлий (Каз.), отговарятъ на Сладъкъ-кладенецъ, или на Сладнѝца до

ГЛАГОЛНИ СѪЩЕСТВИТЕЛНИ

Между многобройнитѣ и разновидни селищни, мѣстни и рѣчни названия, доста разпространени сѫ и наименуванията, които стоятъ въ връзка съ глаголни сѫществителни. И не е безинтересно да се отбележи, че много по-голѣма часть отъ тѣзи названия сѫ отъ славянски, и по-малко — отъ чуждъ произходъ, като напр. Бъ̀рзина, Въртèшница, Клокòтница, Прòгледъ, Вѝденица и пр.

Както всички народи, така и тракитѣ сѫ имали названия, които сѫ стояли въ връзка съ глаголни сѫществителни, какъвто е напр. случаятъ съ Στρυμών, дн. Струма, отъ корена stru, съ значение на тека.

Гръцкото име на Созополъ значи градъ на спасението.

И старитѣ българи сѫ давали, много често названия, които ск стояли въ връзка съ глаголни сѫществителни, съ една часть отъ които ще се запознаемъ по-долу.

Въ грамотата да Константинъ Асеня, нѣкѫде изъ Скопско се споменува мѣсто Сливщица, т. е. мѣсто гдето се сливатъ две рѣки. Отъ сѫщиятъ произходъ сѫ и имената на гр. Слѝвенъ, Слѝвница (Соф.), както и на Свòге (Соф.), заселено на мѣстото гдето Искрецката рѣка се влива, свежда въ р. Искъръ и Свòде (Ботевгр.), което се намира на мѣстото гдето р. Бебрешъ се втича въ р. Малки-Искъръ.

Въ Родопитѣ една височина съ едноимененъ връхъ се нарича Сю ̀ ткя, а въ Мориово има Сòтка, имена които произхождатъ отъ

Въ Ботевградско едно село се нарича Скравèна. Това село по-рано се е намирало на 2 1/2 клм. северно отъ сегашното си мѣсто, въ началото гдето р. Бебрешъ навлиза и се скрива въ тѣсниятъ проломъ между стръмнитѣ скалисти височини. Сѫщиятъ произходъ има и названието Скръвенѝца до с. Карлуково (Лук.). Това е една малка затворена долина, отъ северната страна на която изъ една цепнатина — пещерка, извира вода въ видъ на малко водопадче и следъ като протече на открито около 40 крачки се спуска отъ една скала и се скрива въ по-широка отначало, и доста тѣсна навѫтре, пещера. Тази вода протича подъ земята около 12—15 клм., и подъ името „Черната вода" извира непосрѣдствено до шосето надъ, с. Блъстичево (Лук.). Все сѫщото значение иматъ и Скръвенѝкъ до Гинци и Скриенѝца, притокъ на Яденица въ Чепинското корито.

Единъ отъ лѣвитѣ притеци на р. Искъръ въ Стара-планина, се нарича Пробòйница, отъ гл. пробивамъ, промушвамъ.

Врачанската рѣка Лева надъ с. Криводолъ (Врач.), преди влизането ѝ въ Ботỳня, се нарича Въртèшница, поради това че на това мѣсто прави много завои.

Името на известното още презъ 1230 год. село Клокòтница (Хаск.), както на с. Κлòкοтъ Гилянско, Клокотѝшъ надъ Годечъ и Κлοкòтина, стръмна долина до Момина Клисура (Ихт.), произхождатъ отъ клокоченено, стб. клоктати, шуменето на изворитѣ или близкитѣ около тѣхъ, рѣки.

На името Скакàвица въ Рила и Скочѝ-виръ (Бит.) отговаря турск. Сучурỳмъ до Карлово, което значи падаща, скачаща вода.

Една мѣстность — седловина до Етрополе, се нарича Пàдешъ, съ което име е известно и едно село въ Горно-Джумайско, название, което значи пропаднала, по-ниско лежаща почва или мѣсто отъ околния теренъ.

Една височина надъ Чирпанъ се казва Γьοзъ-юкъ, друга височина надъ Турия (Каз.) се нарича Гьозъ-тепе, а българитѣ-мохамедани наричатъ, известния връхъ Гьозъ-тепе въ Родопитѣ още и Вѝденица, който връхъ се вижда отъ всѣкѫде и отъ който се вижда догдето очитѣ стигатъ. На тѣзи имена, отчасти, отговарятъ турск. Бàкаджицитѣ, т. е. височини отъ които се вижда, както и Небèтъ-тепе въ Пловдивъ. Последното название по-скоро има значение на наблюдателна височина.

Малко по-друго е значението на Погледèцъ и Издàй-глава до М. Върбовникъ (Дупн.), на които отговаря турск. Гюдю ́ къ-тепе въ Стара-планина, т. е. височини, които едва се провиждатъ, които сѫ скрити между множество по-високи върхове.

Едно малко планинско селце, сгушено въ дъното на една малка долина, гдето то едва се вижда, проглежда се нарича Прòгледъ (Асен.)· Напълно сѫщото значение иматъ и Прòгледецъ въ Сливенската планина, както и названието на дветѣ села Г. и Д. Озѝрово (Берк.), които сѫ разположени въ една дълбока долина, въ която тѣ едва се виждатъ, едва се прозиратъ. Отчасти на горитѣ имена съответстватъ Глỳхи камъни въ Родопитѣ, както и пославяненото име на Сỳрдулица отъ лат. surdus = глухъ, т. е. отдалечени, затънтени мѣста.

Тетевенското село Глòжене е разположено на д. брѣгъ на р. Витъ, въ една тѣсна долина, между високи планински вериги, северниятъ и южниятъ край на която се разширяватъ. Въ тази дълга около 16 клм. долина, почти денонощно презъ цѣлата година духа вѣтъръ, нощно време отъ горе надолу до къмъ сутриньта, а следъ обѣдъ отдолу нагоре. Шумътъ отъ вѣтъра примѣсенъ съ неспирното бучене на бързотечния Витъ въ тѣсната долина около селото, създаватъ особенъ шумъ, на който и днесъ въ Хърватско казватъ gložno, gležno, = шумя, шумулене. Трѣбва да изтъкнемъ, че Гложене е сѫществувало като значително селище и крепость още отъ преди падането ни подъ турцитѣ, и то безъ съмнение, подъ сѫщото име. Названието на близкото село Шỳмнене е преводъ, направенъ отъ първитѣ заселници, дошли презъ 17 в. отъ Гложене и други околни селища. Сѫщиятъ произходъ има и Шумнàтица въ Рила . Все сѫщото значение иматъ и названията на с. Бòбошево (Дупн.) и Бòбοшъ до Банки (Соф.), отъ боботи = bobošit.

Името на планинския градъ Тèтевене произлиза, отъ вече рѣдко употрѣбяваната дума тетиво, стб. т ѧ тива, която значи проточено, опънато, изтеглено. И действително, цѣлата долина на р. Бѣли Витъ, въ която е заселенъ града Тетевене между високитѣ планински склонове, изглежда като проточена, опъната лента. Сѫщото ли значи и Тетово, това мѫчно може да се установи, тъй като споредъ документитѣ отъ 13—14 в., името на този градъ срѣщаме подъ формата

Наименуванието на Прàвецъ (Ботевгр.), и махла до Свидня, (Соф.) и Прàвъца до Павелско (Асен.), произлизатъ изъ рѣдко употрѣбяваната изъ нѣкои мѣста отъ Родопитѣ дума прàвъцъ, стб. правьцъ, което значи вървя по най-краткия, най-прѣкия пѫть.

Бѣгуновци (Трънско), стб. бѣгоунъ, значи бѣжанци. Ο тъ сѫщия произходъ е и названието на с. Бѣглèшъ (Плев.), като и Бѣжане — Имренчево (Пресл.).

Стрỳпенъ (Б. Слат.) значи село, застроено върху стръмнина, съ кѫщи струпани въ безпорядъкъ, така да се каже една надъ друга — амфитеатрално. Сѫщото значение има и името на Струпèцъ (Врач. и Слив.), които сѫ заселени на стръмни мѣста. На тѣзи названия отчасти отговарятъ — Бъркàчъ (Плев.), Бъркачèво (Б. Слат.), което по-рано се е намирало на стръмния брѣгъ до Скѫта, р. Бъркачѝца до Черешовица (Берк.) и пр.

Названието на известната презъ 12—14 в. българска крепость Крънъ (Κρινός) надъ Казанлъкъ, произхожда отъ затѫпената, отсѣчена отъ една страна, окърнена височина, върху която е била издигната крепостьта.

Една седловина въ Витоша се нарича Лагàторъ, което значи свързвамъ.

Интересно е името на с. Гагàница (Берк.), Гаганѝца, мѣстность въ Чепинското корито и Гагàтъ до Петричъ (Панаг.), които произхождатъ

Броятъ на названията, които произхождатъ отъ глаголни сѫществителни е твърде голѣмъ, затова тукъ ще се спремъ само на нѣкои наименувания, значението на които всѣки лесно би могълъ да обясни, като: Побѝтъ-камъкъ до Иваняне (Соф.), Испренъ-каменъ до Цръни-връхъ (Скоп.), р. Трѣска, в. Трѣ̀скавецъ надъ Тетевенъ, до Бовъ (Соф.) или Грохотàкъ въ Стара-планина надъ Етрополе, Пàдалище, рѣка която пада, Гостиварско, Пръскàлото въ Стара-планина, Рѝпкавица надъ Годечъ, които идватъ отъ побивамъ, изправямъ, трѣскамъ, грохоти, гърми, падамъ, пръскамъ и пр. До Враца има Дерѝ-волъ, до Дерманци (Врач.) — Дерѝ-магаре, въ Срѣдна-гора — в. Пѣснопòй; Прѝлепъ = прилепвамъ, долепямъ, Скакля (Вр.) = скачамъ и пр. Една височина, не далечъ отъ развалинитѣ на една крепость надъ Годечъ, се нарича Γарѝще, което идва отъ garô, което значи мѣсто отъ което се дава сигналъ, отъ което се вика.

НАЗВАНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪ РАЗНИ ПРЕДМЕТИ

Между най-различнитѣ названия, у насъ се срѣщатъ и единъ значителенъ брой селищни и мѣстни имена, които стоятъ въ връзка съ разни предмети. Повечето отъ тѣзи наименувания сѫ отъ старобългарски и по-малко отъ чуждъ — турски, гръцки или вулгаро-латински произходъ. Трѣбва да се отбележи, че независимо отъ произхода, понятията за всѣки отъ тѣзи предмети отдавна сѫ забравени или почти замѣнени съ нови думи, като: хлѣвъ == житница (хамбаръ), кладорубъ = дънеръ, съсекъ = кошъ за храна и др.

Тукъ ще се спремъ на една часть отъ по-интереснитѣ названия, като напр.:

Бешѝкъ-гьолъ, езеро, подобно на люлка; тур. бешикъ = люлка.

Бунѝлο = вила.

Волỳекъ (Соф.), Волỳякъ — хълмъ до Злетово, значи малъкъ купъ сѣно, дума, която и днесъ съ това значение се употрѣбява изъ Трънско.

Γагàля (Рус.), особенъ видъ дълга пушка.

Дикàнитѣ до Главанъ (Харм.) и Г. Д. Дикàня (Рад.) = диканъ.

Дикилѝ-ташъ до Гебедже (Варн.), което отговаря на Побѝтъ-камъкъ до Милковица, спирка между Вакарелъ и Новоселци, и до Иваняне (Соф.).

Дѝнката (Паз.) = уредъ за изчукване на ориза.

Кладорỳбъ (Бѣлогр.) и Кладорỳби (Леринско), произхождатъ отъ клада = греда и руб. = сѣка, дънеръ. На това название съотвествува рѣдко употрѣбяваното нарицателно ботоуръ, отъ гдето идва и името Бутỳра (Елен.).

Климàшъ, гръцк. κλιμάξ до Тетевене и Коприщица, на което съответствува Стъ ̀ лбица до Деветаки (Ловч.) и до Виница (Пресл.).

Лепидèра до Рашково (Ботевгр.) — значи люспестъ: отнася се до малки люспести каменни плочки. На много мѣста изъ Родопитѣ и Бѣлоградчишко на по-голѣмитѣ каменни плочи, съ които покриватъ сградитѣ, казватъ тикли, и отъ тамъ произхожда и названието Равна-тикла.

Прàпорадо Галиче (Орѣх.), стб. прапоръ, прапорьцъ = препорецъ, знаме.

Πрисѣ̀ка (Троян.), значи кошеръ, пчелинъ. На това название отговаря и друго име отъ

стб. произходъ, а именно: Тулèшево, дн. Τулèшова странь до Брусенъ (Тет.), стб. тоуль = кошеръ.

Саламàново (Пресл.) произхожда отъ саламанъ, окови за конь или изобщо за добитъкъ. Въ Габровско едни колиби се наричатъ Саламàнитѣ т. е. майстори, работници на саламани, окови. И днесъ тази дума, съ сѫщото значение, се употрѣбява въ Хасковско.

Скафѝда отъ гр. σκαφίδιον = малка лодка (Бург.).

Харкòма — χαρκόμμα = медь, котелъ.

Хотàлъ (Айт.) или Хотỳлъ до Колена (Ст. Заг.), значи дебелъ, пробитъ въ видъ на пръстенъ дънеръ или стебло отъ дебело дърво, което се е поставяло върху кладенци.

Черчèлъ = обеца до Искрецъ (Соф.), отъ ром. cercel, на което съотвествува Сèргьовецъ, отъ стб. серьга.

Шанъ-баиръ или Чанъ-баиръ до Морава (Айт.), или Чáнъ-тепе до Търново = височина съ звънецъ, както и Каỳръ-чанъ до Балабанъ (Дев.) = звънецъ, камбана на невѣрнитѣ.

НЕОПРЕДѢЛЕНИ НАЗВАНИЯ

Извънредно е голѣмъ броятъ на названията, стигнали до насъ въ такава форма, че за сега е невъзможно да се обясни тѣхниятъ произходъ и значение. Безъ всѣкакво съмнение това сѫ повечето тракийски, илирийски, прабългарски или кумано-печенежски наименувания, по-голѣмата часть отъ които сѫ видоизмѣнени или осмислени до неузнаваемость, а другата часть, може би, и да сѫ запазени въ тѣхния първоначаленъ изговоръ. Съ малки изключения, всички тѣзи имена, се срѣщатъ въ планинскитѣ или предпланинскитѣ области, гдето и разселванията не сѫ били така

Като по-интересни названия отъ този видъ можемъ да изброимъ следнитѣ:

Пòвря, Кузỳръ, Пиря̀са, Гарлỳпово, Радèй, Одивòй, Фритèня, Тѝхия, Калкỳря, Дèсино, Сѝхня, и Дидиня̀къ до Г. Желѣзна (Троян.),

Грàпля и Тàтенъ до Старо-село (Троян.), последното название се срѣща и до Г. Сонье (Скопско),

Лоптрѝга до Дриново (Поп.),

Крàца до Скравена (Ботевгр.),

Ηесерò до Криводолъ (Врач.),

Οзрèмъ до Гаганица (Берк.),

Мѝндя (Търн.) и до Крънъ (Каз.),

Мързя̀нъ (Елен.), и до Сухиндолъ (Севл.),

Κурнòвο (Ботевгр.), и до Орѣховица (Ст. Загорско),

Дъскòтъ, долина съ малка тинеста рѣкичка до Върбовка (Севл.) и Дъскòтна (Айт.),

Бòхотъ (Плев.) и притокъ на -р. Росица,

Гòда и Глòтно до Тетевене,

Чỳнголъ до Желява (Новос.),

Уитмàръ и Ягỳля до Кремиковци (Соф.),

р. Ηепрѝтва, притокъ на Ябланица, притокъ на Искъръ,

Ρишъ (Пресл.) и въ Конявската планина,

Вердикàлъ (Соф.),

Шèгова, Прѝча, Шурдѝлъ, Нèсла и Бахалѝнъ въ Бурела,

Бàдино, Шатрòво, Скринò (Дупн.),

Κамбѝтъ и Прикрàтъ до Падешъ (Г. Джум.),

Ишòръ, горенъ притокъ на Драговищица,

Семчѝнοвο (Паз.) и Семчѝнъ до Сепарево (Дупн.),

Сибàрце до Павелско (Асен.),

Чèбренъ до Маково въ Мориово,

Бучѝмъ притокъ на градската рѣка въ Пирдопъ,

Траỳзъ, мочурище до Алдомировци (Соф.),

Лàмеръ, притокъ на Росица до Г. Косово (Севл.),

Чѝбаръ, малка стръмнина до Г. Косово,

Бутѝръ надъ Чуковецъ (Рад.),

Шỳндула надъ Егълница (Радом.),

Φрелѝнъ, вис. до Каменица (Пирд.),

Βàрнея и Дивиртмèчъ до Пирдопъ,

Κашàна въ Златишкото поле,

Κοрдỳна, връхъ до Лупянъ (Тет.),

Велепỳнке до Бухово (Соф.),

Лòгοра, било надъ Буново (Пирд.),

Велесèка, дълбока долина до Пирдопъ и т. н.

Литература

Аргировъ Ст., Младеновъ Ст., Теодоровъ-Баланъ и Цоневъ Б., Български тълкувателенъ речникъ. Τ. I, София 1923—1939.

Баласчевъ Г., Най-старата славянска държава на Балканския п-въ. София 1924.

Баласчевъ Г., Старо-тракийски светилища и божества. София 1933.

Батаклиевъ Ив., По въпроса за преименуванитѣ селища въ Пазарджишка ок., Архивъ на поселищни проучвания, Год. I, кн. I и II.

Бешевлиевъ В., Къмъ етимологията на Витоша. Български туристъ, Год. XVIII 1923.

Васильовъ Т., Къмъ въпроса за имената на градове и села. Бълг. речь, 1921, кн. 3 и 4.

Γерοвъ Η., Речникъ на блъгарскый языкъ. Пловдивъ, 1895—1904.

Gerov B. Zum Frage nach der altbulgarischen Form des Names der Stadt Soloniki. Сборникъ П. Никовъ, 1940.

Груић Р., Порекло имена варошице ћевћелија. Гласник Ск. Науч. д-во, XIV 1935, 229—230.

Γунчевъ Г., Плана-планина. Год. Унив. XXVII 1930—31.

Γунчевъ Г., Вакарелъ. Год. Унив. XXXI, 1932—1933.

Давидовъ Б. и Явашевъ Ян., Материали за български ботанически речникъ. София 1937.

Делирадевъ П., Отъ Комъ до Емине. София 1935.

„ Витоша. София 1926.

„ Родопитѣ. София 1937.

„ Рила. Τ. II София 1938.

Дечевъ Д., Приносъ къмъ античната география на България. Изв. И. Д. IV, 1915.

Дечевъ Д., Хемусъ и Родопи. Годі Унив. XXI, 1925.

Дечевъ Д., Античното име на Хисаря. Год. П. Н. Б. 1935—36, 47.

Дечевъ Д., Василико—Царево—Босилково. Родна речь XIV, 1940.

Derscheff D., Axios. Zeischrift für Ortsamenforschung VII, 1933—34.

Дринοвъ М., По въпроса за названието на Пловдивъ. Наука, Год. II, 1882.

Дрончиловъ Κ., Бурелъ. Антропогеографски изучвания. Год. Ун. XIX, 1923.

Дювернуа, Словарь болгарскаго языка. Москва 1885—1889.

Зволински Π ш., Произходъ на мѣстното име Копривщица. Арх. за поселищни проучвания, Год. II, 1939—40.

Зволински Πш., Мѣстното име на Бѣлащица. Родна речь, XII, 1939.

Зволински Πш., Имена на известни лица и събития въ българската топонимична номенклатура. Сб. П. Никовъ, 1940.

Златарски В., История на българската държава. София, 1918—1940, кн. 1—4.

Иванова В., Градъ Мелникъ, Славовата столица. Година I, 1939.

Иванοвъ Й., Северна Македония. София, 1906.

Иванοвъ Й., Български старини изъ Македония. София 1931.

Иванοвъ Й., Старо-български разкази. София, 1935.

Илиевъ Αт., Турски изговоръ на българскитѣ мѣстни имена. Сп. А. Н. XIV, 1917.

Илиевъ Αт., Растенията отъ българско фолклорно гледище. Сп. Α. Η. XVIII, 1919.

Илиевъ Αт., Ромънска топонимия отъ славянобългарски произходъ. Сб. А. Η. XVII, 1925.

Иречекъ К., Християнскиятъ елементъ въ топографската номенклатура на Балканскитѣ земи. Пер. Сп. 55—56, 1885.

Иречекъ К., Княжество България. Пловдивъ 1899, кн. II.

Иречекъ К., История на българитѣ. Поправки и добавки отъ самия авторъ. София, 193Я

Иширковъ Ан., Де е станала Златишката битка въ 1443 год. Сп. Ак. Η. XXIV, 1922.

Иширковъ Ан., Имената на нѣкои наши градове. Изв. Ε. М. Год. II, 1922.

Иширковъ Ан., Областното име Загорье или Загора въ миналото и сега. Изв. Ε. М. Год. V, 1925.

Иширковъ Ян., Прилагателнитѣ „бѣлъ" и „черъ" въ нашата топонимия. Родна речь II, 1928.

Κацарοвъ Г. И., Изъ предисторията на Балканския полуостровъ. Пер. Сп. XVII, 1906.

Κацаровъ Γ. И., Географскитѣ имена като исторически изворъ. Естествознание и География, год. VIII, 1923.

Кацаровъ Г. И. и Дечевъ Д., Извори за старата история и география на Тракия и Македония. София, 1914

Kovačevič Sl. Prilog geograskoj terminologiji. Наш језик VI (1939), 114—115.

Crândjаla D., Rumunské vlivy v Karpatach. V. Praze 1938.

Mikloschich Fr., Etymologisches Vörterbuch der Slavischen Sprachen. Wien, 1886.

Mikloschič Fr., Die Bildung der Ortsnamen aus Personennamen in Slavischen. Denkschriften XIV, 71.

Μикοвъ Β., Историческа карта на Първото българско царство. София, 1928.

Μикοвъ Β., Историческа карта на Второто българско царство. София, 1928.

Μикοвъ Β., Извори за историята и географията на нашитѣ градове и села. София, 1935.

Младеновъ Ст., Имената на десеть български рѣки. Сп. Лк. Η. IX, 1915.

Младеновъ Ст., Имената на още десеть български рѣки. Сп. Ак. Η. XVI, 1918.

Младеновъ Ст., Единъ опитъ за български земеписенъ речникъ. Сп. А. Η. XX, 1921.

Младеновъ Ст., Бележки върху найдениятъ надгробенъ надписъ на Видинската болярка Станислава. Сп. Д. Η. XIVIII, 1934.

Младеновъ Ст., По въпросъть за етимологическото обяснение на нѣкои мѣстни имена въ Родопската область. Сборникъ Иширковъ, 1933.

Младеновъ Ст., Студии по славянско и сравнително езикознание. Год. Унив. XIII — XIV, 1920.

Младеновъ Ст., Забележки върху етимологията на нѣкои турски и гръцки думи въ единъ дамаскинъ. Год. Унив. XXII, 1926.

Младеновъ Ст., Единъ приносъ къмъ изучването на мѣстнитѣ названия въ Срѣдна Македония. Год. Ун. XXXI, 1935.

Младеновъ Ст., Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ. София, 1941.

Mladenoff St., Wasser und Wasserlosigkeit in Bulgarien, besonders westbulgarisch Bergnamen. Festschrift für Ortsnamenforschung № 1.

Мутафчиевъ Π., За името на столицата ни. Отецъ Паисий VIII, 1935.

Мутафчиевъ П., Стариятъ друмъ презъ Траянови врата. Сп. Я. Η. V, 1938.

Пурковић Ал., Попис средњевековној Србији. Годишњак Скопског филозофског факултета IV, 1939 — 1940.

Раковскій Г., Показалецъ или рѫководство. Одеса, 1859.

Расовскій Д. Я., Печеніги, торки и берендѣи на Руси и вь Угри. Seminarium Kondakovianum, кн. VI, 1933.

Романски Ст., Имената на нѣкои македонски градове. Македонски прегледъ, год. V, кн. 2, 3 и 4; год. VI, кн. 2.;. год. VII, кн, 1 и 4; год. IX, кн. 3 и 4.

Скок П., Лингвистичне бележке с пута по Јужној Србији. Гласник Ск. Н. Д. II, 1927.

Скок П., Из топономастике Јужне Србије. Гласник Ск. Н. д. VI, 1933 и XV—XVI, 1936,

Славейковъ Π. Р., Откъслекъ отъ единъ български географски речникъ. Сб. Н. У. XV, 1898.

Славейковъ Π. Р., Нѣколко думи за Пловдивъ. Наука, II, 1882.

Селищев Я., Полог и его болгарское население. София, 1929.

Селищев Я., Славянское население в Албании. София, 1931.

Thomaschek W., Die alten Thraker. Wien, 1892.

Трифоновъ Й., Историята на гр. Плевенъ. София, 1932.

Цоневъ Б., История на българския езикъ. Τ. I и II 1918, 1934.

Цοневъ Б., Славянски рѫкописи въ Българската академия на наукитѣ. Сб. Ак. Η VI, 1918.

Цоневъ Б., Езикови взаимности между българи и румъни. Год. Унив., кн. XV—XVI, 1912—1920.

Чанкοвъ Ж., Географски речникъ на България. София, 1939.

Шишмановъ Ив., Изъ рѫкописното наследство на Шафарика. Бълг. прегледъ, София, 1896.

Яранοвъ Д., Името на гр. Ямболъ. Македонски прегледъ IX, 1933.

ПОКАЗАЛЕЦЪ НА ИМЕНАТА

Всички имена на градове, села, рѣки, планини и мѣста, които сѫ ни известни отъ историческитѣ извори и епиграфскитѣ паметници като: Исмаръ, Аполония, Стоби, Мосина, Родопи, Емона и пр. нѣматъ ударение. Повечето отъ названията отъ турски произходъ сѫ безъ ударение. Това е понятно, тъй като ударението въ турския езикъ пада на последната сричка. Освенъ това, всички наименувания, които започватъ съ гласна буква, върху която пада ударението, сѫ дадени сѫщо така безъ ударение.

Въ текста нѣкѫде е пропустнато или пъкъ е погрѣшно поставено ударение на нѣкои имена. Въ показалеца тѣзи пропуски и грѣшки сѫ изправени. Въ показалеца сѫ поправени и всички правописни и други допустнати въ текста грѣшки въ названията.