Увод. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ
Никоя часть отъ Европа не е била изложена на толкова чести нападения и нахлувания, както земитѣ на Балканския п-въ. Разположени на пѫтя между Европа и Азия, най-близо до старитѣ културни центрове, надарени съ плодородни полета, умѣренъ климатъ и богати съ руди планини, тѣзи земи презъ всички времена сѫ привличали съседнитѣ и по-далечни народи. Отъ появата на човѣка на югъ отъ долни Дунавъ, което споредъ последнитѣ издирвания отговаря на така наречената мустерска епоха, т. е. приблизително около преди 100,000 години, до срѣдата на миналия вѣкъ, въ земитѣ населени днесъ съ българи сѫ живѣли и сѫ оставили следитѣ си повече отъ 27 народи. И всѣки народъ, въ зависимость отъ продължителностьта на времето, презъ което е приживѣлъ, както и отъ неговата материална и духовна култура, е оставилъ по-голѣми или по-малки следи — археологически паметници и топографски, т. е. земеписни названия.
Ако въ землището на всѣко селище се намиратъ по единъ, два или повече старинни паметници или мѣста, въ които се откриватъ остатъци отъ материалната култура на разни времена и народи, то топографскитѣ названия сѫ десеторно повече. Археологическитѣ материали ни запознаватъ съ по-високата или по-бедна култура на изчезналитѣ народи, като и отчасти само ни разкриватъ и имената на народитѣ, които сѫ ги оставили. Въ замѣна на това, обаче, мѣстнитѣ
имена ни учатъ не само кои и какви народи сѫ живѣли изъ нашитѣ земи, но още ни опредѣлятъ и тѣхнитѣ етнографски граници, като ни показватъ и въ кои области нѣкои отъ народитѣ се задържатъ за по-дълго време. Възъ основа на мѣстнитѣ имена народитѣ, които сѫ ги оставили, сами разказватъ своята дълга или кратка история. Тѣ се явяватъ и като особенъ цененъ изворъ за историята на нашитѣ селища, за миналото на които за съжаление липсватъ каквито и да сѫ вести. Топографскитѣ названия сѫ и единъ неизчерпаемъ източникъ, отъ който езиковедитѣ могатъ да се ползуватъ безгранично.
Въпрѣки всички превратности и езикови и политически промѣни, ставали въ продължение на много вѣкове по нашитѣ земи, само мѣстнитѣ названия оставатъ като единъ съ нищо неразрушимъ паметникъ. Тѣзи наименувания сѫ единственитѣ документи, невидимо записани, както по най-непристѫпнитѣ планински върхове или дълбоки долини, така и въ голѣмитѣ рѣки, въ градоветѣ и селата или въ най-незначителнитѣ мѣста. Какво биха ни научили земеписнитѣ имена, на които едва напоследъкъ се обръща по-голѣмо внимание, ще видимъ отъ следнитѣ редове.
При заселване на всѣки новъ народъ на полуострова, сѫ ставали и голѣми промѣни въ названията. Въ области, въ които по-старото население е било унищожено или принудено да напустне роднитѣ си краища, новодошлитѣ заселници напълно промѣнятъ и мѣстнитѣ имена, а тамъ, дето часть отъ по-старото население е останало въ роднитѣ си огнища, и топографскитѣ наименувания сѫ се запазвали. Една значителна часть отъ наследенитѣ по-стари неразбираеми и отъ различенъ народностенъ произходъ имена почватъ да се изговарятъ отъ новитѣ заселници споредъ особения
строежъ на тѣхния езикъ и по този начинъ до насъ тѣ сѫ стигнали до такава степень видоизмѣнени, че и най-голѣмитѣ езиковеди не биха могли да установятъ съ положителность първоначалнитѣ имъ форми. Ако ние днесъ не знаемъ старитѣ тракийски, гръцки или латински названия на много отъ нашитѣ по-голѣми рѣки, селища или планини, ние вь никой случай не бихме знаяли, че Искъръ произлиза отъ Оескусъ, Витъ — отъ Утусъ, Осъмъ — отъ Асамусъ, Струма — отъ Стримонъ и пр. Кой напр. би подозиралъ че съвременното название на Силистра е турски изговоръ на византийското Дристрия, което произхожда отъ стб. Дръстъръ , а последното е видоизмѣнена форма на античното Дуросторумъ ? Кой, освенъ специалиститѣ, знае, че днешното име на Пловдивъ е новобългарски изговоръ на стб. Плъвдивъ , а последното е видоизмѣнено отъ трак. Пулпудева, което пъкъ е преводъ на гръцкото Филипополисъ? И настоящето наименувание на Видинъ е гръцка форма отъ стб. Бъдинъ , а последното е видоизмѣнемо отъ античното Бонония.
Освенъ видоизмѣненитѣ, има и малъкъ брой осмислени, т. е. така пригодени къмъ езика на новитѣ завоеватели названия, че въ тѣхъ се влага известно значение, нѣкакъвъ смисълъ. Такъвъ е напр. случаятъ съ днешната българска столица, която, както е известно, славянитѣ отъ античното Сердика осмислили на Срѣдецъ, т. е. „срѣденъ", „градъ разположенъ въ срѣдата". Старото Орбелосъ, славянитѣ осмислили на Бѣласица т. е. „бѣла планина", Баргала — на Брѣгалница, т. е. „брѣгова рѣка" и пр. Трѣбва да отбележимъ, че както горнитѣ, така още и други, отъ чуждъ произходъ названия, въ миналото, както дори и днесъ, погрѣшно се пишатъ съ ѣ, вмѣсто съ е.
Α какво по-нататъкъ ни говорятъ топографскитѣ имена? — Тѣ ни казватъ, че никой другъ документъ така добре не ни запознава съ етнографскитѣ и политическитѣ граници на народитѣ, както мѣстнитѣ названия. Тѣ сѫ най-сигурниятъ изворъ, възъ основа на който най-точно и безпогрѣшно може да се установи въ кои области какви народи сѫ живѣли въ по-компактни маси и где между новитѣ заселници за по-дълго време се запазва старото население. Все възъ основа на названията може да се установи до кѫде се е простирало културното влияние на гърци и римляни върху мѣстното тракийско, илирийско или славянско население. Най-после тѣзи имена ни разкриватъ пѫтищата, по които сѫ се придвижвали народитѣ отъ единия до другия край на полуострова.
При заселването си на югъ отъ Дунава, тракитѣ сѫ заварили и по-старо население, отъ което безсъмнено тѣ сѫ заели и нѣкои рѣчни и селищни названия. Кои именно, това за сега съ положителность не може да се установи. Но многобройнитѣ наименувания отъ тракийски произходъ, които сѫ ни известни отъ старитѣ автори и епиграфскитѣ паметници, като: Тимакусъ, Транупара, Буртодиза и пр., ни очертаватъ приблизително границитѣ на тракийскитѣ племена между V в. пр. Хр. до къмъ IV в, сл. Хр. Α многобройнитѣ названия отъ тракийски произходъ, достигнали до насъ въ повече или по-малко видоизмѣнена форма, ни говорятъ още следното: 1 — въпрѣки силната гръцка култура отъ една страна и римска асимилаторска политика отъ друга, тракитѣ сѫ успѣли да запазятъ своитѣ рѣчни и селищни названия до окончателното имъ асимилиране отъ славянитѣ и 2 — до скоро всички изследвачи на преселението на славянитѣ на
п-ва, приемаха, че тракийското и илирийско населения сѫ били съвършено загубени. Отъ новитѣ изследвания, обаче, и то главно възъ основа на топонимията, се вижда, че мѣстното население не е било загинало, а е останало да живѣе между славянитѣ до пълното му пославянчване.
Названията отъ гръцки произходъ ни показватъ не само пѫтя на бавното и системно проникване на гърцитѣ отъ морскитѣ брѣгове къмъ вѫтрешностьта, но ни разкриватъ и процеса на разширението на гръцката култура и постепенното погърчване на мѣстното тракийско, илирийско или славянско население въ нѣкои градове или области. Настанени още отрано по брѣговетѣ на Синьо, Бѣло и Черно морета, гърцитѣ сѫ основали селища, които съ нѣкои изключения сѫ носили гръцки названия, като напр. Амфиполисъ, Неаполъ, Аполония, Анхиало, Калатисъ и др. При разширение на македонската държава, населението отъ вѫтрешностьта влѣзло въ още по-тѣсенъ допиръ съ гърцитѣ. Презъ римска епоха новата власть твърде много спомогнала за разширението на гръцката култура между тракийското и илирийското население. Тогава не само нови заселници-гърци сѫ се настанявали изъ вѫтрешностьта, и то главно въ градоветѣ, но и погърчването въ нѣкои области е вземало преднина предъ романизацията, какъвто е напр. случаятъ съ населението по долинитѣ на Струма и Места. До голѣма степень за погръчването и проникване на гръцкото влияние презъ тази епоха, сѫ допринесли и официалнитѣ документи, които вмѣсто на латински, сѫ писани повечето на гръцки езикъ.
Дошлитѣ следъ пропадането на римската империя много народи, между които славянитѣ оставатъ за постоянни жители, не сѫ могли да останатъ
незасегнати отъ гръцката култура, която новитѣ преселници, колкото и да сѫ били фанатици, възприемали съ готовность. Съ разпространението на християнството и официалнитѣ документи писани отъ езическитѣ българи на гръцки езикъ, още по-здраво закрепили гръцкото влияние между славянитѣ, което добива особена сила презъ епохата на византийското ни робство. За разширение на гръцката култура до известна степень сѫ спомогнали и преселенитѣ гърци изъ юго-източна и южна Тракия отъ Крума и Калояна, на северъ отъ Стара-планина.
Това многовѣковно гръцко влияние не е могло да не се отрази и върху мѣстната номенклатура, за което както въ миналото, така и днесъ, свидетелствуватъ множество мѣстни названия отъ гръцки произходъ. Освенъ известнитѣ ни отъ древностьта покрай морскитѣ брѣгове гръцки селища, като старинни гръцки названия могатъ да се приематъ още : Ямбòрано, Яменъ, Друмоàръ, Парамỳнъ, Бунàя и пр. По-късенъ произходъ иматъ: Пѐрущица Калавàщица, Калакàстрово, Пèтревене и др.
Римското владичество сѫщо така е оказало голѣмо влияние върху топонимията на нашитѣ земи. Знае се, че римлянитѣ сѫ въздигнали голѣмъ брой нови селища и крепости, една часть отъ които сѫ носили латински названия, като: Адъ Путеа, Марцианополисъ, Аква Калиде и пр. Повечето отъ названията отъ латински произходъ сѫ достигнали до насъ посрѣдствомъ романизираното мѣстно тракийско и илирийско население, въ повече или по-малко видоизмѣнена вулгаро-латинска форма. Отъ тѣзи названия се учимъ, въ кои области романизацията е била по-силна, и где славянитѣ сѫ сварили по-компактни маси отъ романизираното население, съ което тѣ по-дълго
време сѫ били въ по-тѣсни връзки. Отъ вулгаро-латинскитѣ мѣстни наименувания, между които тукъ ще споменемъ само Капрàлъ, Мургàшъ, Тỳрла, Косталèво, Урсулица и др., виждаме че това мѣстно население се е задържало по-задълго време изъ Троянско, Тетевенско, Панагюрско, Пирдопско, Трънско, Пиротско, Вранско, Скопско, Прилепско и Воденско.
Най-голѣмъ интересъ за насъ, безъ съмнение, представятъ топографскитѣ имена отъ славянски произходъ. Отъ голѣмия брой стари славянски названия, каквито сѫ ни известни отъ много извори, узнаваме, че славянитѣ сѫ минали на югъ отъ Дунава въ гѫсти маси и скоро заели цѣлия Балкански п-въ. Отъ многобройнитѣ славянски мѣстни, селищни и рѣчни наименувания, съ малки изключения запазени и днесъ почти по всички части на полуострова, най-добре узнаваме до где нѣкога сѫ се простирали етнографскитѣ и политически граници на българитѣ. Възъ основа на тѣхъ виждаме, че области, въ които отдавна е изчезнала българската речь, нѣкога сѫ били населени съ компактно българско население, което преди два или три вѣка окончателно е загубило родния си езикъ.
Презъ срѣднитѣ вѣкове въ Албания, която, както е известно, е влизала въ предѣлитѣ на първото и второто българско царство, е имало компактно славянско население. Освенъ споменатитѣ въ срѣдновѣковнитѣ извори стари славянски названия, като: Главиница, Бѣлградъ, Черникъ, Булгари, Горичане, Пещане, Дебрене, Тополово и пр., запазенитѣ и до днесъ многобройни названия отъ славянски произходъ като: Черешникъ, Церова, Селяни, Бистрица, Каменица, Зеленикъ, Лисецъ 1, 2 , Лясовецъ, Височка, Кръстецъ, Мокра и мн. др. свидетелствуватъ, че и въ най-западнитѣ
предѣли на Балканския п-въ, българитѣ сѫ съставяли голѣма часть отъ населението и че тѣ тамъ сѫ успѣли да се задържатъ до късни времена.
Известно е, че при заселването си на югъ отъ Дунава, славянитѣ сѫ проникнали не само въ Тесалия и Епиръ, но и въ Атика и дори въ Пелопонезъ. Често презъ срѣднитѣ вѣкове по тѣзи мѣста се споменува за българи. Въ нѣкои документи отъ това време, между другитѣ селища въ Тесалия и Епиръ, срѣщаме и доста названия отъ славянски произходъ, отъ които тукъ ще отбележимъ: Дупяни, Черничево, Буковикъ, Мелово, Загоряне, Селище 1, 2 , Рахово, Лешница, Граница, Долене и пр. Българитѣ въ Епиръ и Тесалия отдавна сѫ погърчени и тамъ българскиятъ говоръ не се чува вече, но множеството топографски названия, както напр. Загора 1, 2, 3 , Слатина, Търново, Дрѣново, Граждани, Смоково, Бистрица 1, 2 , Габрово и много др. ни подсказватъ, че и въ този край българитѣ сѫ се задържали дълго време и че въ жилитѣ на мѣстното население тече славянска кръвь.
Не по-завидна е била сѫдбата и на славянитѣ въ Халкидическия п-въ, гдето презъ срѣднитѣ вѣкове е имало гѫсто славянско население, за което и днесъ ни напомнятъ селищнитѣ и мѣстни названия, между които ще споменемъ Изворъ 1, 2, 3 , Луково, Равеникъ, Новосело, Провлака, Гребенико-планина и др.
Въ типикона на изчезналия манастиръ Космосотиря, който се е намиралъ до Вира, дн. Фере, отъ 1152 год., покрай гръцкитѣ названия, срѣщаме и нѣколко селищни и мѣстни имена отъ славянски произходъ, като Баняне, дн. Лѫджа-кьой, източно отъ Деде Агачъ, Дълбочани, Бреница, Драговица, Черникъ, Цехово и др. Отъ тѣзи наименования, изчезнали заедно съ тѣхното
славянско население, се вижда, че земитѣ около устието на Марица до падането ни подъ турцитѣ сѫ били населени съ българи.
А неизброимото число мѣстни, селищни и рѣчни названия, които се срѣщатъ изъ всички краища на Румъния, не говорятъ ли, че и на северъ отъ Дунава, дълги вѣкове българитѣ сѫ живѣли съвмѣстно съ румънското население ? Въ миналото, безспорно, имената отъ славянски произходъ ще сѫ били много повече, отколкото въ настоящия моментъ, но трѣбва да се обърне внимание, че много отъ славянскитѣ наименувания сѫ запазени въ по-старинната си форма, отколкото това е на югъ отъ Дунава. За примѣръ ще посочимъ р. Дѫмбовица, която минава презъ Букурещъ, Предѣлъ, курортъ въ Карпатитѣ, Слатина и пр.
Далечъ на западъ, задъ долината на Морава и изъ Косово поле и сега многобройнитѣ мѣстни и селищни названия ни разкриватъ, че и въ тѣзи земи до скоро се е говорило на български езикъ.
Идва редътъ и на прабългаритѣ. Тѣ успѣватъ да се наложатъ и да обединятъ разпокѫсанитѣ славянски племена на югъ отъ Дунава, като по този начинъ създаватъ голѣма и силна държава. Но като малцинство, прабългаритѣ не само че не сѫ могли да наложатъ своя езикъ, но и постепенно се сливатъ съ завареното славянско население, докато напълно изчезватъ като отдѣлна народностна група. Трѣбва да се отбележи, че както отъ тѣхния езикъ днесъ сѫ запазени само нѣколко думи, така и до насъ сѫ стигнали ограниченъ брой не сигурни названия, които бихме могли да смѣтаме за прабългарски. Като прабългарски названия можемъ да споменемъ: Тамбарàсце до Кюлевча (Шум) и Карàшъ (Врач).
Следъ прабългаритѣ тукъ се редятъ едни следъ други печенези, кумани и узи, присѫствието на които въ нашитѣ земи, освенъ отъ историческитѣ документи, ни е засвидетелствувано и отъ голѣмъ брой мѣстни и селищни названия. Отъ тѣзи наименувания, каквито особено много срѣщаме въ Северна България, отчасти изъ Софийско, Пиротско, Щипско и Воденско, се учимъ, че въ известни области нѣкои племена отъ тѣзи народи сѫ съставяли значително мнозинство и че тѣ сѫ били дълго време въ тѣсенъ допиръ съ българското население. Между множеството наименувания, които иматъ печенежки, кумански или узки произходъ, могатъ да се посочатъ: Кàспичанъ, Батàкъ, Градомàнъ, Берендè и пр.
Да се спираме върху многобройнитѣ названия отъ турски произходъ и тѣхното значение, не е необходимо. Достатъчно е да изтъкнемъ, че колкото въ една область броятъ на турскитѣ наименувания е по-голѣмъ, толкова по-компактно е било и турското население, какъвто е напр. случая съ Дели-Ормана, Сланникъ, Айтоско, Омурташко, Гюмурджинско и пр. и обратно, колкото по-малъкъ е броятъ на турскитѣ мѣстни имена, толкова и по-рѣдко е било турското население.
Има, обаче, другъ видъ названия, главно отъ български произходъ, но завършватъ съ турски наставки, като Стрéл-ча, Стрàн-джа, Маркóв-ча, Езер-ча, Дéв-ня и пр., отъ които се установява, че колкото и гѫсто да е било турското население, българскитѣ наименувания не сѫ били промѣнени и че въ жилитѣ на това „турско" население тече българска кръвь. За изтурчени българи ни говорятъ и звучнитѣ старинни български названия, запазени изъ нѣкои области, въ които изключително преобладаватъ названия отъ турски
произходъ, като Изтокъ, Потèмнишко, Янка, Бèрница, Сóпотъ и пр.
Въ много области се срѣщатъ и нѣкои названия, които стоятъ въ връзка съ името на часть отъ една народностна група, заселени между по-компактни маси население отъ другь произходъ. Тѣзи наименувания, между които тукъ ще споменемъ: Урỳмъ-кьой, Тюркмéнъ, Татàрево, Сърбé, Мàджаре, Чèшко-поле, Яламàнка, Юруклéръ, Черкèзкото селище и пр., ни показватъ че тѣзи села и мѣста дължатъ имената си на първитѣ заселници, които сѫ били гърци, турци, татари, сърби, маджари, нѣмци и пр.
Мѣстнитѣ названия сѫ и единъ богатъ изворъ за историята на нашитѣ земи. Преди всичко тѣ се явяватъ като цененъ документъ за историческата география. Въ една голѣма часть отъ тѣхъ сѫ запазени, било въ повече или по-малко осмислена форма, имената на много отъ старитѣ градове, на нѣкои рѣки и планини; въ значителенъ брой отъ тѣзи наименувания се криятъ и имената на изчезнали и неизвестни мѣстоположения на споменати у старитѣ автори названия. Въ името Скопàрникъ, съ което днесъ нарича една малка височина въ Витоша, не се ли крие античното име на планината — Σκόμβρος? — Подъ името Пѝровецъ, съ което се нарича единъ полупресъхналъ изворъ до Г. Косово (Сев.) не е ли запазено античното име на тържището Piretensium? А името Марцѝлъ до Карнобатъ, не напомня ли на често споменуваната презъ срѣднитѣ вѣкове крепость Маркели?
Още по-ценни сѫ мѣстнитѣ названия при областнитѣ или селищни проучвания. Само този, който е правилъ антропогеографски изследвания, знае трудноститѣ, които срѣща при събирането материали за миналото на села и градове.
Α за миналото на по-голѣмата часть отъ нашитѣ селища, дори и за цѣли покрайнини, както се знае, не сѫ стигнали до насъ каквито и да сѫ исторически вести, затова често изследвачитѣ прибѣгватъ до народнитѣ предания. Преди всичко въ землището на всѣко селище се намиратъ остатъци отъ стари поселения, които освенъ съ археологическитѣ материали и, имената, съ които ги назовава околното население, ще ни послужатъ при нашитѣ проучвания. Така напр. названията: Градище, Калето, Селище, Юртлукъ, Църквище, Манастирище, Друма и пр., явно ни говорятъ, че наоколо е имало укрепление, градъ, село, църква, пѫть и пр. Но кога сѫ сѫществували тѣзи градища, селища и пр., това отчасти ще научимъ отъ археологическитѣ материали, а непрекѫснато ли е имало животъ по мѣстата, които ни интересуватъ и имало ли е приемственость или сегашното селище нѣма нищо общо съ изчезналитѣ селища, това по отсѫтствие на документи ще установимъ само чрезъ мѣстнитѣ названия. Какво напр. ще ни покажатъ имената: Линзипàра, Басàра, Тỳденъ, Ичерà и пр., които сѫ отъ тракийски произходъ? — Тѣ ни казватъ, че непрекѫснато повече отъ 2000 години, въпрѣки етнографскитѣ и политически промѣни, по тѣзи мѣста е имало животъ и че тамъ никога не е било безлюдно. Говорятъ ни още, че старото тракийско население било то запазило езика си, романизирано или погърчено, по-късно е било погълнато отъ славянската маса. Отъ имената Друмоàръ, Парамỳнъ, Сколдѝня, Мèдвенъ, Скрѝптенецъ, както и многобройнитѣ други хубави и звучни стари български названия, които се срѣщатъ въ землищата на села и градове ни говорятъ, че въпрѣки неспокойнитѣ времена презъ епохата на турското ни робство, около селищата,
които ни интересуватъ, е имало животъ. Названията отъ турски произходъ ни казватъ, че е имало промѣна въ населението, но ако изследвачътъ успѣе, между турскитѣ наименувания да открие и нѣкои стари български названия, то въ такъвъ случай се установява, че това население нѣкога е било българско и е било принудено да се потурчи. Ако българскитѣ названия сѫ нови, т. е. ако сѫ дадени по името на нѣкои собственици, като напр. Иваново бранище, Станковото, Османското или пъкъ носятъ наименуванията „ливадата", „пасището", „ормана", „припека", „кошарата" и пр., то тогава вече може да се сѫди, че селището е ново.
И многото названия, като Цàричина, Болярски рѫтъ, Стòлникъ, Пашà-кьой, както и Хасекѝята, Пашмаклѝ, Войнѝкъ, Аканджилàре, Сокалàре и пр. ни подсѣщатъ, че на тѣзи мѣста сѫ имали свои имоти или сѫ направили нѣщо забележително нѣкой царь, царски роднина, паша, или най-после населението ще се е ползувало съ известни правдини.
Α колко много названия ни разкриватъ икономическото минало на отдѣлни по-голѣми или по-малки области? Какво напр. ни учатъ названията: Сàмоковъ, Желѣзна, Ковàчовица, Мадàнъ, Шлèгово, Плакàлница и пр. Тѣ най-добре ни свиделствуватъ, че нѣкога изъ тѣхнитѣ околности е била развита желѣзодобивната индустрия. Имената Памуклỳкъ, Бабàковецъ, Дръстене и пр. ни подсказватъ, че на тѣзи мѣста едно време се е сѣяло памукъ и че е имало тепавица и т. н.
Въ голѣмъ брой названия сѫ запазени имената на царе, областни владѣтели или на незнайни собственици на по-голѣми или по-малки имоти. Името на Шишмана, което е свързано съ последнитѣ
борби на българитѣ съ турцитѣ въ края на 14. в. ни казва, че, ако не Шишманъ, то нѣкой неговъ военачалникъ е воювалъ съ турцитѣ. Една обширна область между Орѣхово и Бърдарски-геренъ се нарича Косàня, по името на управителя на крепостьта Орѣхово по времето на падането ни подъ турцитѣ. Името на Смилеца е запазено въ названията на нѣкои градища изъ Срѣдна-гора, а това на Войсилъ — въ названието Босѝлковецъ, което се намира надъ крепостьта Крънъ. Α колко звучни стари български лични имена, отдавна изоставени, сѫ запазени въ мѣстнитѣ названия, между които тукъ ще отбележимъ: Бѣломѝръ, Витомѝръ, Гатѝлъ и пр.
По-нататъкъ, мѣстнитѣ названия сѫ едно указание, отъ което най-добре ще се разбере, де по-рано изъ земитѣ ни е имало растения, каквито сега вече не се срѣщатъ. Името Кощанèво ни подсѣща да търсимъ ке стени, Елшѝца — да диримъ елхи и пр. Α имената Самỳровъ-трапъ, Кошỳта, Домỳзъ-орманъ, Луповъ-долъ и пр. не показватъ ли, че въ тѣзи мѣста нѣкога сѫ живѣли бѣлки, кошути, диви свини, вълци и т. н. ?
Всѣки народъ, независимо отъ неговата култура и богатство на езика си, е давалъ толкова сполучливи названия на мѣста, рѣки и селища, каквито нито любительтъ, нито пъкъ специалистътъ биха могли и да помислятъ. Народътъ така добре е именувалъ Комъ, Бѝстрица, Мѫтнѝца 1 2 , Юмрỳкъ-чалъ, Дỳпница, Скравèна, Ржàна и др., че каквито и нови названия да се налагатъ отгоре, въ никой случай не биха могли да ги замѣнятъ. И народътъ е назовавалъ мѣстата споредъ тѣхния външенъ видъ — като Οстрèцъ, Кỳтловица, въ връзка съ пропасти, пещери и пр., като Бездèница, Пещьтà, Ждрѣлò,
споредъ голѣмина, цвѣтъ, въ връзка съ вода, извори, изложение на слънцето и пр., като напр.: Κоджà-балканъ, Висòкъ, Червèна-стена, Водѝца, Студенèцъ, Тресỳлъ, Патрахѝлъ и пр.
И най-после топографскитѣ имена се явяватъ като единъ неизчерпаемъ езиковъ материалъ за филолозитѣ и езиковедитѣ. Въ колко отъ тѣзи наименувания се криятъ думи отъ малко известнитѣ, или почти никакъ непознати езици на траки, прабългари, кумани и печенези ! Въ колко отъ многобройнитѣ наименувания сѫ запазени, отдавна излѣзли отъ обикновения говоръ, стб. думи ? И ако голѣма часть отъ старитѣ названия и да сѫ стигнали до насъ въ повече или по-малко видоизмѣнена форма, езиковедитѣ ще могатъ да издирятъ фонетичнитѣ промѣни ставали въ тѣхъ при предаването имъ отъ народъ на народъ, докато сѫ стигнали до днешния си видъ. За езиковедитѣ се открива широко поле за работа: тѣ ще трѣбва да установятъ, кои отъ мѣстнитѣ имена сѫ отъ тракийски произходъ, какви сѫ били тѣхнитѣ първоначални форми м какво биха могли да означаватъ. На тѣхъ престои да установятъ, кои отъ названията отъ гръцки произходъ като: Ямборано, Яменъ, Петревене, Пилишатъ, Калакастрово и мн. др. сѫ по-стари, т. е. запазени още отъ римска епоха и кои сѫ по-нови или наложени отъ често преселяванитѣ отъ българскитѣ царе, гърци, въ българскитѣ зами, или най-после, сѫ преминали по други пѫтища. Α какво биха казали езиковедитѣ за множеството названия отъ вулгаро-латински произходъ, каквито особено често се срѣщатъ изъ нѣкои планински и предпланински области?
Но колкото и да сѫ интересни названията отъ предславянската епоха за насъ, много по-голѣмъ
интересъ представятъ безбройнитѣ стари славянски и прабългарски наименувания. Този интересъ се състои не само въ това, че голѣма часть отъ тѣхъ сѫ звучни, съдържателни, но и затова, че въ единъ голѣмъ брой отъ тѣхъ сѫ запазени стб. думи, между които тукъ ще отбележимъ: Сухàче отъ соха, Ушàтови дупки отъ оушатъ, Бренѝца отъ брєниiє, Црънча отъ цръньцъ, Хлѣвене отъ хлѣвъ, Вѝса отъ вьсъ, Κрѝчимъ отъ кръчии, Κунинó отъ коуна, Вèженъ отъ вѣжа и пр.
И най-после на езиковедитѣ предстои да изследватъ значителенъ брой названия отъ тюркски произходъ, за да установятъ, кои отъ тѣзи топографски имена сѫ прабългарски, кои печенежки, кои кумански и кои узки, за да могатъ следъ това да издирятъ и тѣхното значение.
Освенъ хилядитѣ названия, чийто произходъ и значение може да се установи, има и значително число наименувания съ неопредѣленъ произходъ, като напр.: Шèвря, Логòра, Кордỳма, Нèсла, Артя, Нагояса, Калкỳря, Спèрла, Варнèа и много други.
И въпрѣки многобройнитѣ и най-разнообразни по произходъ и значение мѣстни названия, до сега у насъ не е проявено достатъчно внимание за тѣхното системно събиране и проучване. Наистина, любители и специалисти сѫ писали върху една незначителна часть отъ топографскитѣ имена на нашитѣ земи, но то главно върху произхода и значението на имената на по-голѣмитѣ рѣки, градове, и планини.
Още старитѣ гръцки и латински автори, които говорятъ за българскитѣ земи, често между другото, съобщаватъ и за основаване на градове, които сѫ наричани по имената на тѣхнитѣ
основатели или по характернитѣ имъ особености. По-рѣдки сѫ сведенията на византийскитѣ автори, които ни обясняватъ защо Берое е билъ преименуванъ на Иренополисъ, Преславъ — на Иоануполись, Дръстъръ — на Теодоруполисъ и пр. Повече вести за произхода и значението на имената на нѣкои градове и мѣста намираме въ бележкитѣ на миналитѣ презъ турското ни робство по нашитѣ земи чужди пѫтешественици. Нѣкои безсмислени тълкувания върху произхода и значението на имената на Айтосъ, Шуменъ, Ески Заагра, София, Костенецъ и др. дава и Евлия Челеби, пѫтувалъ изъ земитѣ на Европейска Турция презъ 17 в.
Пръвъ, който се е интересувалъ и е събиралъ топографски имена отъ нашитѣ земи е П. И. Шафарикъ, но тѣзи материали не сѫ могли да видятъ бѣлъ свѣтъ. Г. С. Раковски въ предговора на проектираната трета часть на „Показалеца" съобщава, че „името Котилъ на самъскритъ іазьікъ значи укрѣплено — обградено съ крѣпости мѣсто" (Г. С. Раковскіи, Показалецъ или рѫководство I Одеса 1859, стр. XIX), а въ третата часть на „Показалеца", която е въ рѫкописъ, Раковски се занимава съ Котелъ, при което цельта е да се докаже, че топонимията на тоя градъ указва на първото българско отечество, равнинитѣ на Индия (М. Арнаудовъ, Г. С. Раковски, 1942, 211).
Петко Р. Славейковъ е събиралъ топографски имена изъ всички кѫтове на българското отечество, които той тъкмилъ да издаде въ своя „почти изкаранъ" „Географски и Исторически словарь на Балканския полуостровъ", но този извънредно цененъ материалъ е загиналъ въ пламъцитѣ на Старо-Загорския пожаръ въ 1877 год. Въ този словаръ Славейковъ ще е правилъ опити и да
обяснява произхода и значението на нѣкои названия, което виждаме и отъ статията му „Нѣколко думи за Пловдивъ". Сп. „Наука", кн. II (1882), стр. 82, 175, 176, 179.
К. Иречекъ, както въ своята „История на българитѣ", така и въ „Военниятъ пѫть отъ Бѣлградъ до Цариградъ" и въ „Пѫтувания по България", често се спира и върху произхода и значението на много селищни и рѣчни названия изъ българскитѣ земи. Въ специална студия озаглавена „Християнскиятъ елементъ въ топографическата номенклатура на Балканскитѣ земи", той разглежда голѣмъ брой названия, които стоятъ въ връзка съ християнството.
М. Дриновъ, освенъ въ статията си „По въпроса за названието на Пловдивъ" въ сп. „Наука", кн. II (1882), стр. 355 и въ нѣкои отъ другитѣ си трудове накратко се спира върху нѣкои топографски имена.
Известенъ интересъ къмъ мѣстнитѣ наименувания е ималъ и Ив. Д. Шишмановъ. Но по-голѣмъ интересъ къмъ мѣстнитѣ названия е проявилъ Ат. Илиевъ. Той, обаче, се ограничава върху единъ дѣлъ отъ названията, което се вижда отъ следнитѣ му трудове: „Румънска топонимия отъ славянски произходъ", „Славянски названия съ турски изговоръ" и „Растенията отъ българско фолклорно гледище". Опити за обяснение на произхода и значението на названията на нѣкои селища и рѣки е правилъ и А. Иширковъ.
Колкото и да сѫ интересни споменатитѣ по-горе трудове, авторитѣ на които повече сѫ били историци или етнографи, и които между другото сѫ се занимавали съ топографскитѣ названия, тѣ нѣматъ това значение както трудоветѣ на специалиститѣ езиковеди. Пръвъ, който по-специално, въ строга научна форма, почна да се
занимава съ произхода и значението на топографскитѣ имена у насъ е голѣмиятъ, съ европейска известность езиковедъ, проф. Ст. Младеновъ. Въ голѣмъ брой трудове той основно се спира на имената на нашитѣ рѣки, за нѣкои селища, за планини и мѣста. Съ тълкуване на названията се занимава и проф. Д. Дечевъ, а върху произхода и значението на имената, главно на градоветѣ изъ Македония пише проф. Ст. Романски. Напоследъкъ съ селищнитѣ и рѣчни названия у насъ се занимаваше и Пш. Зволински.
Опитътъ за географски речникъ на българскитѣ земи се повтори и отъ Ж. Чанковъ, който покрай другитѣ описания е далъ и нѣкои тълкувания на малъкъ брой названия.
Всички, които сѫ се занимавали съ топографскитѣ имена, освенъ Π. Р. Славейковъ, сѫ писали своитѣ трудове възъ основа на събрани чрезъ литературата материали. Отъ дълги години и П. Делирадевъ събира топографски наименувания, на една незначителна часть, отъ които той дава тълкувания въ своитѣ трудове върху нашитѣ планини.
И мнозина други сѫ се опитвали да обясняватъ произхода и значението на нѣкои селищни или рѣчни имена, трудоветѣ на които сѫ дадени въ края на книгата. Освенъ това и почти всички, които сѫ правили анторопогеографски проучвания или сѫ писали върху историята на нѣкои градове и села, сѫ дали и кратки тълкувания на описванитѣ отъ тѣхъ селища.
На края ще добавя и следнитѣ нѣколко реда: Събирането на тѣзи ценни материали трѣбва да се подеме по-скоро и не отъ единъ или двама, а отъ много, и по-добре подготвени работници. Предстоятъ още много години докато се събератъ всички топографски имена изъ
всички кѫтове на българскитѣ земи. И едва следъ като се събератъ всички названия ще може да се пристѫпи къмъ тѣхното тълкуване и издаването имъ въ нѣколко по-голѣми книги.