НАРОДНИ ТЪЛКУВАНИЯ НА ИМЕНАТА
Всѣки се интересува отъ произхода и значението на името на родното си мѣсто. Всѣки би искалъ да знае, какво значи името на близката рѣка, на съседнитѣ височини, планини и пр. А единствениятъ изворъ, гдето любительтъ ще намѣри безгранични обяснения и тълкувания, е народътъ. И никой така лесно и „убедително", не тълкува селищнитѣ и мѣстнитѣ названия, както населението. Всѣко име, независимо отъ неговия произходъ и значение, за народа е обяснимо. Дори и названия, които и специалиститѣ трудно биха могли да ги обяснятъ, народнитѣ „знахари", безъ особена мѫка, могатъ да ги изтълкуватъ. Имената, главно се тълкуватъ по смисъль, безъ ни най-малко да се обръща внимание, възможни ли сѫ и смислени такива обяснения. Има и много наименувания, които населението свързва съ легенди и събития, които повечето пѫти нѣматъ нищо общо съ мѣстото, нито пъкъ съ каквото и да е историческо събитие.
Излишно е тукъ да се спираме подробно върху обясненията, които населението дава за произхода и значението на названията на селищата, мѣстата и рѣкитѣ. Достатъчни сѫ само нѣколко примѣра, за да ни стане ясно и да се разбере, че народнитѣ тълкувания не само че не признаватъ никакви езикови закони, но ни най-малко не държатъ смѣтка за географскитѣ форми, за растителностьта, животинския миръ и пр. Да почнемъ отъ Вѝдинъ, името на който споредъ народното
тълкуване произхождало отъ „баба Вида", която е строила крепостьта и кулитѣ. Нейнитѣ две сестри Кула и Вида заселили — едната гр. Кýла, а другата — с. Вѝтболъ (Вид.). Село Кунинò (Вр.) е било основано отъ Куна кралица, дворцитѣ на която се намирали надъ селото. Селата Яна и Боя̀на (Соф.), сѫ били основани отъ дветѣ сестри Яна и Бояна. Лѝсецъ (Ловч.) се наричало така, защото въ околностьта му е имало много лисици. Името на с. Йòглавъ (Ловч.), произхождало отъ турскитѣ думи — йокъ = нѣма и лафъ = дума, а Крушýна (сѫщата ок.) е добило името си отъ голѣмия манастиръ, който се е намиралъ на това мѣсто и който билъ покритъ съ куршумъ (олово). Фрòлошъ (Дупн.) произхождало отъ „римската" дума флора. Кòстинъ-бродъ (Соф.) носи името си отъ нѣкой си Костьо, който ималъ кръчма на р. Блато, а названието на с. Гèрманъ (Соф.) произхождало отъ гръмъ. Мèляне (Ферд.) се наричало така, защото наоколо имало много хмелъ, а Дѝва-Слàтина (Берк.) — поради това, че околната мѣстность не е била плодородна. Названието на село Бъркачèво (Б. Сл.), произхождало отъ турскитѣ думи биръ = единъ и качъ = колко. Името на Лòпушна (Пров.) идвало отъ „лопуви", което значело разбойници, а Кочакъ (Варн.) — отъ качакъ = бѣглецъ. Названието на най-стария градъ у насъ — Пловдивъ идвало отъ плодородното мѣсто, въ срѣдата на което билъ заселенъ града, а Кукова могила до Дуванли (Пловд., сега разрушена), била издигната отъ македонския царь Кукъ (?). Самоковското село Радуилъ било основано отъ римския владетель Радоулосъ (?), а Кочариново (Дупн.) значило първо мѣсто отъ турск. коч = първо и ери = мѣсто. Кутỳгерци (Кюст.) се наричало така, защото тамъ нѣкога били живѣли катунари и калугерици отъ изчезналия манастиръ,
а Горàновци (Кюст.) — защото имало вѣковни гори, които обграждали селото. Палàтъ (Петр.) носи името си отъ многото лозя и, жителитѣ му обичали да се напиватъ царски, като въ палатъ, а Дермàнци (Лук.) — защото на р. Витъ имало много воденици, тур. = дерменъ и мн. др.