ПРОМѢНА НА СЕЛИЩНИТЪ И МѢСТНИТѢ НАЗВАНИЯ
Промѣнитѣ на селищнитѣ и мѣстнитѣ названия датиратъ още отъ най-стари времена. Всѣки народъ при завладяването или заселването си въ чужда земя, наследява отъ завареното или изостанало по-старо население и много имена на селища, рѣки, планини и пр. Новиятъ народъ въ зависимость отъ неговата материална и духовна култура, както и отъ продължителностьта на времето, презъ което е преживѣлъ въ новозавзетитѣ области, промѣня и названкята. Промѣната е ставала по три начина: 1. пълно замѣняване на старитѣ съ нови наименувания, 2. превеждане и 3. чрезъ видоизмѣняване или осмисляне на имената. Съ видоизмѣненитѣ и преведени имена ще се занимаемъ въ следнитѣ страници, а тукъ ще се запознаемъ съ напълно замѣненитѣ стари селищни и мѣстни названия съ по-нови, като почнемъ отъ Пловдивъ.
Най-старото име на днешния Пловдивъ, споредъ Амианъ Марцилинъ е било Εὐμολπιάς — Евмолипида, който отъ Филипа II Македонски е билъ преименуванъ иа Φίλιππόπολις — Филипополисъ, а тракитѣ превели на Пулпудева. Наредъ съ дветѣ имена за известно време градътъ се е наричалъ и Πονηρόπολις — Понерополисъ, т. е. „градъ на престѫпницитѣ". Римлянитѣ, отъ тритѣ хълма, върху които е билъ заселенъ града, го преименували на Trimontium, което ще каже „Трихълмие",
име което не е могло да се запази за дълго време.
Круни (Κρουνί) е било най-старото име на дн. Балчикъ, което значи „извори". По-късно градътъ по името на Дионисий билъ нареченъ Διονυσόπολις. Българитѣ видоизмѣнили най-старото име, и презъ срѣднитѣ вѣкове градътъ се е казвалъ Карвуна. Турцитѣ, обаче, по името на полунезависимя владетель на крепостьта — Баликъ, братъ на Добротица, нарекли града Балчикъ . Тракийскиятъ градъ Ἀγορά билъ преименуванъ отъ Лизимаха на Λυσιμαχία. Днешниятъ гр. Варна до къмъ IV в. сл. Хр. се е наричалъ Ὀδησσός, а малкото градче Каварна въ антична епоха е било известно съ името Βίζώνη. Античното название на Ἀπολλωνία още въ самото начало на срѣднитѣ вѣкове било промѣнено на Σωζόπολις — Созополъ.
Тракийското име на Ст. Загора е било Вегое, което римлянитѣ промѣнятъ на Augusta Traiana. Славянитѣ осмислятъ старото име въ формата Бороуи, което по-късно, и то за кратко време, по името на византийската царица — Ирена е било промѣнено на Иренополисъ. Турцитѣ нарекли града Ески Заара, а нѣколко години преди Освобождението, нѣкои сѫ се опитвали да нарекатъ града — Желѣзникъ.
Името на Цариградъ е промѣнявано нѣколко пѫти. Античното име Βυζάντιον се промѣня отъ Константинъ Велики на Constantinopolis, а отъ турцитѣ — на Истанбулъ.
Старото име на Кавала е било Νεάπολις, което име презъ срѣднитѣ вѣкове гърцитѣ замѣнятъ съ Χριστουπόλεως — а славянитѣ — съ Мороуньць.
Тракийското име Παυταλία — Пауталия, славянитѣ промѣнятъ въ Вельбѫждь, което значи камила,
а турцитѣ по името на тѣхния васалъ Константинъ, наричатъ града Кюстендѝлъ, т. е. Константинова земя.
Днешниятъ градъ Люле-Бургасъ въ древностьта се е наричалъ Βεργούλη, но въ 403 год., по името на императора Аркадий — билъ нареченъ Ἀρκαδιούπολις — Яркадиополисъ име, което се задържа до късно срѣдновѣковие.
Античното име Πόντος въ началото на срѣднитѣ вѣкове се промѣня на Тивериуполисъ, което название славянитѣ по-късно замѣнять съ Стрỳмица. Названието Σκοτοῦσσα, славянитѣ смѣняватъ на Валовища, а турцитѣ — на Демиръ-Хисаръ. Heraclea Lynkestis се е наричалъ единъ градъ, до мѣстото на който по-късно възниква славянскиятъ градъ Бѝтоля, който турцитѣ и днесъ наричатъ Монастиръ. Тракийското название Транупара презъ срѣднитѣ вѣкове е било замѣнено съ Крàтово.
Както днесъ, така и въ миналото при промѣната на селищнитѣ названия, често новитѣ имена много скоро били напълно изоставяни и забравяни. Днешниятъ градъ Силиврия е билъ преименуванъ отъ Аркадий въ честь на неговата жена на Ἐυδοξιόπολις, име което наскоро е било зàбравено. Иванъ Цимисхий презъ X в., следъ като поправилъ крепостьта Дръстъръ, по името на Теодоръ Стратилатъ, който му помогналъ противъ руситѣ, е преименувалъ града на θεοδωρόπολις — Теодоруполъ, а Преславъ билъ нареченъ Иоанополисъ. Презъ срѣднитѣ вѣкове Прѣспа била преименувана отъ Василия II на Константина.
Славянитѣ, освенъ селищни, сѫ промѣнили и много мѣстни названия. Античната Пангей у славянитѣ се промѣня на Кушница, а у турцитѣ — на Пърнаръ-дагъ, Ἕβρος — на Марица, Ἄξιος
— Вардаръ, Δοῦναξ — въ Рила, Σκόμβρος — на Витоша и пр.
Не сѫ малко и случаитѣ, българитѣ да промѣнятъ названията и презъ късното срѣдновѣкове. Така напр., по името на черквата Св. София, още въ края на 14 в. срѣдновѣковниятъ Срѣдецъ започва да се нарича София.
Турцитѣ не сѫ останали назадъ при промѣната на селищнитѣ и мѣстнитѣ названия. За съжаление, обаче, ние не знаемъ, какъ преди падането ни подъ турцитѣ сѫ се наричали много отъ нашитѣ градове, планини, рѣки и пр., които сега носятъ турски наименувания, какъвто е напр. случая съ Сакаръ-планина, Ески Джумая, Тозлукъ, Софлу, Чая и пр. Турцитѣ преименуватъ Родосто на Текиръ-дагъ (по името на близката планина), Сушица — въ Карлово, Места — въ Кара-су и пр.
Веднага следъ освобождението започва и промѣната на селищнитѣ названия отъ чуждъ, главно турски произходъ. Тази промѣна е ставала периодически въ различни времена и споредъ нѣкои по-важни вѫтрешни или външни, събития сѫ били преименувани повече или по-малко селища. Наскоро следъ освобождението сѫ били промѣнени имената на малъкъ брой селища. Повечето селищни названия сѫ били побългарени презъ 1903 год., но особено много села и градове сѫ били преименувани презъ 1934 год., когато по нареждането на Министерството на вѫтрешнитѣ работи сѫ били промѣнени 1600 селищни названия. Напоследъкъ бѣха преименувани и всички селищни названия отъ чуждъ произходъ въ Добруджа, както и имената на нѣкои планини, рѣки, равнини и върхове въ различни краища на страната. Но трѣбва да отбележимъ, че както по-рано, така и при последнитѣ промѣни на селищнитѣ и мѣстни названия сѫ допустнати много
и съ нищо неоправдани грѣшки, които при по-добро желание биха могли да се поправятъ.
По-рано на този извънредно труденъ въпросъ се е гледало леко. Натоваренитѣ съ тази работа, обикновено общински съвети, околийски началници или партизани, по-скоро сѫ искали да се покажатъ предъ началството си като голѣми родолюбци, отколкото да дадатъ сполучливи названия на отбелязанитѣ за преименуване селища.
Комисията, натоварена презъ 1934 год. съ преименуване на селищата, повече е възприемала и одобрявала имената предлагани отъ общинскитѣ съвети или на други „силни на деня" лица. Ако по-внимателно се спремъ на новитѣ селищни названия отъ 1934 год., ще видимъ, че членоветѣ на тази комисия, голѣма часть отъ които сѫ били специалисти, не сѫ държали смѣтка нито за миналото, нито за мѣстнитѣ особености на земната повръхность, почва, растителность и животинско царство, занятие на жителитѣ, нито най-после за хубавитѣ мѣстни имена, каквито се намиратъ въ землищата на много отъ преименуванитѣ селища. А причината за всичко това се крие, какъвто е и случаятъ съ комисията назначена за преименуване на селищата въ Добруджа, въ нежеланието на представителитѣ на Министерствата да бѫдатъ предварително изпратени двама или трима специалисти да проучатъ на самото мѣсто, кое и какво име ще трѣбва да се даде на това или онова селище. Забележително бѣ, че никой отъ членоветѣ на последната комисия, въ която участвувахъ и азъ, не познаваше, отчасти поне, селищата изъ Добруджа. Въ противенъ случай не щѣха да бѫдатъ допустнати толкова грѣшки. Преименуването на селищнитѣ и мѣстнитѣ названия не може да става само отъ кабинета, а наложително ще трѣбва на самото мѣсто да се
провѣри, кое ново име би било най-подходяще за едно или друго селище. Ще вземемъ само единъ отъ многобройнитѣ примѣри, а именно върхътъ Гьозъ-тепе въ Родопитѣ. Лицата отъ комисията, натоварени съ преименуванията на мѣстнитѣ и селищнитѣ названия, много биха умували и биха предлагали какви ли не имена като: Крѫгозоръ, Далекогледъ, Обзоръ и пр., но никой и не би помислилъ да предложи името Вѝденица, както околното българо-мохамеданско население нарича този самотенъ връхъ, който се вижда отъ всѣкѫде и отъ който се вижда догдето окото стига. Α броятъ на хубавитѣ и звучни стари български имена на мѣста, запазени между турскитѣ названия, е толкова голѣмъ, колкото малцина биха и помислили.
Защо е промѣнено хубавото име Бързѝци въ Александрово (Бѣлогр.)!? И не е ли било по-добре, вмѣсто Александрово (Ловч.) селото да е преименувано въ Лукàчъ или Бèрница, както сѫ се наричали дветѣ стари изчезнали български селища въ землището на селото? Α кому е прѣчило и защо, старото, известно отъ Чипровското възстание презъ 1688 год. име Кýтловица е промѣнено въ Фердинандъ? Това най-добре е знаялъ само общинскиятъ съветъ отъ тоя градъ презъ 1891 год. Α името Кутловица не само, че е старинно, но и напълно отговаря на мѣстоположението на града. Нима бѣше наложително едно отъ едва запазенитѣ две или три прабългарски селищни имена, като Карагỳй или Крагуй (Плѣв.) да бѫде преименувано въ Горталово? Въ Битолско едно село се нарича Крагỳево, а въ Сърбия има градъ Крагуевацъ. Защо известното още презъ 1636 год. село Куманѝца (Соф.) е замѣнено съ Кубратово? Селото Таушàнъ-тепе (Ямб.) е преименувано въ Изворъ, вмѣсто Ковѝлъ
или Кàбиле. Съ последното име, ни въ клинъ, ни въ рѫкавъ, е наречено малкото селце Кабилеръ (Момчилгр.). Наложително ли бѣше Саранъ-бей (Паз.), да се побългарява на Сарàньово, когато старото име на селото е било Загòрово? Никому не е прѣчило и Кара-Мусалъ (Паз.) да бѫде наречено съ старото си българско име Крỳшево, вмѣсто Виноградецъ. Защо Кàзалъкъ (Карноб.) е преименувано въ Зайчари, когато то можеше да бѫде наречено Потèмнишкο ! — единствено запазено въ този край хубаво старобългарско име, което сега носи рѣката, която протича покрай него. Може би за разлика отъ близкото село Зайчаръ, което е въ Айтоска ок., Карнобатското е наречено Зайчари!?
Но особено лошо впечатление правятъ, може да ги наречемъ, глезени имена. Селото Язапъ-кьой (Ямб.) е преименувано въ Веселиново и то не че е много драго и весело на селянитѣ, но защото ямболци идвали да се веселятъ въ близкия „Орманъ". Защо старото българско име на с. Карлýково (Смол.) трѣбваше да се замѣни съ Славеино? Кèремитликъ (Айт.), сега се нарича Люляково, защото на около 5—6 клм. северно отъ селото въ планината имало люлякъ. Това село преди изтурчването на българското население въ този край презъ 16 в. се е наричало Γраматѝково, една часть отъ жителитѣ на което сѫ се изселили и основали едноименното село Граматиково (М.-Търн.). Погрѣшно е преведено и Василикò на Цàрево, когато е известно че старото му име е Босѝлково. Защо и дветѣ съ стари български имена села Радѝненецъ и Βинàя (Плѣв.) сѫ преименувани въ Обнова, а едно малко селце въ Момчилградско — въ Гледка ?
А броятъ на лошо преименувани селища е толкова голѣмъ, че да се спираме върху тѣхъ е
излишно. Тукъ ще се задоволимъ да отбележимъ само още и следнитѣ примѣри:
село Куртъ-бунаръ (Чирп.) е преименувано на Винарово, когато можеше да бѫде преведено на Вълчи кладенецъ, което пъкъ напълно ще отговаря на античното Lupi fontani.
Селото Арàпово(Елх.) е преименувано въ Черноземъ, а Арàпово (Асен.), макаръ че селото е разположено въ равнина — въ Златовръхъ.
Новото име на Мѫгура (Ник.) е Дѫбованъ, вмѣсто Върбово или Върбица или пъкъ Могила.
Хисàръ (Иваил.) е преименувано въ Рогозово, а Акъ-коюнъ (Пров.), което значи Бѣла-овца, е наречено, безъ никой да знае защо — Искъръ.
Гèрдиме (Харм.), сега се казва Хлѣбово, а има ли повече хлѣбъ въ това село, отколкото въ околнитѣ селища, това знае само бедното му население !
Α какво общо има Ботевъ съ Ботевградъ ? — това нека кажатъ голѣмцитѣ отъ този градъ, които сѫ били на чело на управлението презъ 1934 год. Ако Орхане е турско име, защо тогава последното название, почти побългарено, е запазено въ Орханово, бивше Орхàнъ-кьой (Ямб.)?
Сѫщото е и съ Нàдърлъкъ (Айт.), което е промѣнено въ Рожденъ, а Надàрево(Търг.) остава!
Името на Кулаклѝ (Ямб.) е промѣнено въ Завой, а Кулàково (Новопаз.) — въ Колаково.
Митирѝзово (Карл.) е преименувано въ Долно-Левски, а Ямболското с. Мидирѝсъ е промѣнено на Митирисъ.
Акънджилàре (Севл.) е наречено Петко Славейковъ, а Аканджѝево (Паз.) — остава.
Да се спираме на множеството едноименни селищни названия като: Ново-село, Александрово, Фердинандово, Борисово, Ботево, Левски и пр. сѫщо така е излишно. Тукъ ще обърнемъ внимание, че освенъ значителниятъ брой названия съ имената на Левски и Ботевъ, има вече и Горно, Долно и дори Срѣдно Левски, Горно Ботево и т. н.
Много селищни названия, особено изъ Крумовградско, Ивайловградско, Момчилградско, Златоградско и др. сѫ преименувани така, че новитѣ имъ изкуствено създадени имена като: Равенъ, Рогозово, Славеево, Благовецъ, Бѣли-долъ, Гугутка и пр. нѣматъ нищо общо съ селищата.
Не стига че Министерството на вѫтрешнитѣ работи има грижата за преименуване на селищата, но по-рано и отъ Дирекцията на желѣзницитѣ бѣха се запретнали да „прекръщаватъ" гари и спирки. Защо хубавото и старо, известно на мнозина пѫтешественици отъ 17—18 в. име Ποбѝтъ-камъкъ е замѣнено съ Мѝлковица? Защо новата спирка до Комàрево (Карн.) е наречена Лозàрево? Една спирка се нарича Немирово, може-би по името на сина на руския публицистъ Немировичъ-Данченко! — или на нѣкой другъ повече заслужилъ на България, отколкото Стамболовъ, на името на когото е наречена най-незначителна спирка по Б. Д. Ж. Α наблизу до Немирово презъ всички времена е имало ханове — спирка за пѫтници съ всичкитѣ му удобства, която и днесъ се нарича съ старобългарското име Падàлото.