ПРЕВЕДЕНИ ИМЕНА
Освенъ множеството видоизмѣнени, осмислени и напълно промѣнени названия, навредъ изъ земитѣ ни се срѣщатъ преведени отъ единъ на другъ езикъ и голѣмъ брой селищни, рѣчни и мѣстни названия.
Знае се, че тракитѣ сѫ превѣли основания отъ Филипа II Македонски градъ Филипополисъ на Пулпудева, което име славянитѣ видоизмѣнятъ, както ще видимъ, наПлъвдинъ. Превеждали ли сѫ римлянитѣ или не, това не е установено, но съ положителность се знае, че славянитѣ сѫ превѣли значителенъ брой названия
отъ тракийски, гръцки и латински произходъ. Романизираното мѣстно население превежда тракийското Αϊμον или Haemus, въ запазеното и до днесъ название на Старо-планинския в. Бàба. Славянитѣ отъ своя страна превеждатъ Хемусъ на Маториіе горы. Още по-късно, може би въ началото на турското робство, Маторие гòри се превежда въ Стара-планина. Последнитѣ две названия, които иматъ едно и сѫщо значение, турцитѣ превеждатъ на Коджà балканъ. Може би славянитѣ сѫ превѣли и най-старото название Ἄξενος, което значи тъмно, неблагоприятно, на Черно море. Славянитѣ превеждатъ и Ἔδεσσα на Βοденъ, а Κεφαλονία — на Γлавница, градъ който се е намиралъ до с. Балша въ Албания.
Турцитѣ изглежда, че и въ това отношение държатъ първо мѣсто. Сърнена гора тѣ прѣвѣждатъ наКараджà-дагъ, Света гора до Родосто — на Текѝръ-дагъ, Черно-море — на Карà-денизъ, Черна вода — Карà-су, р. Черна — Кара-су, Гинекокастронъ — Кѫсъ-хисаръ, което село днесъ българитѣ наричатъ Жèнскο (Кукушко), Вълчи-кладенецъ — въ Куртъ-бунаръ (дн. Винарово — Чирп.), Сидера — въ Демѝръ-капу, дн. Желѣзни врата, Желѣзникъ — въ Демѝръ-хисаръ, дн. Желѣзница (Кичевско) и пр.
Може би броятъ на преведенитѣ отъ турцитѣ названия да е извънредно голѣмъ, но, за съжаление, трѣбва и тукъ да се припомни, че на много отъ днешнитѣ, отъ турски произходъ селищни, рѣчни и мѣстни имена, не ни сѫ известни старитѣ български названия.