СЛАВЯНСКИ НАИМЕНУВАНИЯ
Покрай, отчасти запазенитѣ, видоизмѣнени или пославянени тракийски, гръцки, латински и други имена, славянитѣ сѫ ни оставили и много хубави и звучни названия на рѣки, планини, мѣста, села и градове. Съ настаняването на славянитѣ на югъ отъ Дунава и топонимията коренно се промѣня. Отъ завареното мѣстно население славянитѣ сѫ наследили и извънредно много названия, една значителна часть отъ които сѫ запазили стария си изговоръ, друга часть сѫ били видоизмѣнени или осмислени, а останалата, по-голѣма часть сѫ били пославянени чрезъ прибавяне на характернитѣ за славянския говоръ наставки — ица, ово, ево и ене. Между това, обаче, въ крайщата дето славянитѣ сѫ се заселили и дето тѣ сѫ успѣли по-рано да претопятъ изостаналото тракийско и илирийско население, то и названията сѫ били замѣнени съ славянски.
Областьта южно отъ източна Стара-планина още въ времето на Тервеля, къмъ началото на VIII в. сл. Хр., е известна съ името Загοре ; днешната централна Македония презъ IX в. се е наричала Берзития, а къмъ X в. областьта отъ Синьо-море до къмъ Воденъ се е казвала — Кутмичевица. Стари областни названия сѫ били още и днешнитѣ Мориово, Мъгленъ, Браничево и пр.
У Прокопий, между множеството селищни названия отъ тракийски, гръцки, илирийски и латински произходъ, намираме и нѣколко имена,
които изглежда да сѫ отъ славянски произходъ, като напр.: Μιλλάρεκα, Βερζάνα и др·
Въ нѣкои византийски автори отъ преди XI в., отъ нѣкои черковни нотиции, както и отъ дветѣ грамоти на Василий Българоубиецъ отъ 1019 и 1020 год. намираме много названия на градове отъ славянски произходъ. Отъ тѣзи имена тукъ ще отбележимъ следнитѣ: Лютица до Лѫджа (Ивал.), Просѣкъ, дн. Димиръ Капия на Вардаръ, Прилепъ, Луковица въ Осоговската планина, Топлица на Българска Морава, Браница или Браничево на Дунава, (не далечъ отъ устието на Морава), Бѣлградъ, Градецъ, дн. Градецъ (Криво-палан.), Главница до Балша (между Бератъ и Валона въ Албания), Дебрица (Прилепско), Мелникъ, Преславъ, Божиградъ (Корчанско), Ρавнο въ Халкидическия п-въ и др.
Въ нѣкои отъ византийскитѣ и други автори, документи и грамоти на български царе и сръбски крале, между XI—XV в. се споменуватъ още много други наименувания на селища и мѣста отъ славянски произходъ, отъ които тукъ ще отбележимъ: — Цѣпена, крепость до Дорково (Пещ.), Белятово (нѣкѫде изъ Пловд.), Стъкленъ до Свищовъ, Венчанъ (Пров.), Матара, дн. Мадара (Шум.), Вратица, дн. Враца, Градница (Севл.), Търново, Орѣховъ, дн. Орѣхово, Дебъръ, Воденъ, Яница, дн. Н.-Загора, Дѫбилино, дн. Ямболъ, Самоковъ, Вельбѫждъ, дн. Кюстендилъ, Βърбица (Пресл.), Сушица (Скоп.), Бистрица (Скоп.), Дрѣновъ-долъ, дн. Дрѣново (Г. Джум.), Рибно езеро въ Рила, Ρакита (Брѣзн.) и пр.
Многобройни сѫ и имената запазили своя стариненъ славянски изговоръ и до днесъ, между
които ще изброимъ само следнитѣ: Кỳтлοвица, дн. Фердинандъ, Дỳпница, Телица до Тулча, Скрèбатно (Невр.), Врèсово (Айт.), Босѝлково (Карн.), Бренѝца и Лепѝца (Б. Слат.), Мàлорадъ (Орѣх.), Жеравѝца до Фердинандъ, Слàтина (Карл., Ник., Ловч. и пр.), Глòжене (Тет.), Дèбърщица (Пазард.), Крỳпникъ (Г. Джум.), Стрỳга, Вѝтоша, р. Бѝстрица, р. Кàменица, р. Мѫтнѝца, р. Въртèшница, Грезнѝца до Търнава (Б. Слат.), Ρèсенъ до Фердинандово (Плов.) и много други.