НАЗВАНИЯ ОТЪ ЧУЖДЪ ПРОИЗХОДЪ СЪ СЛАВЯНСКИ НАСТАВКИ
Изглежда, че едни отъ най-разпространенитѣ селищни и мѣстни названия у насъ сѫ и тѣзи отъ чуждъ, главно: тракийски, гръцки, вулгаро-латински, прабългарски и кумано-печенежки и дори турски произходъ, които завършватъ съ славянскитѣ наставки ецъ, еца, ица, ене, ово, ево, овци, ище и пр. По-голѣмата часть отъ тѣзи имена така сѫ промѣнени и побългарени, че можемъ по-скоро да ги приемемъ за имена отъ славянски произходъ, безъ нито най-малко да подозираме, че тѣ сѫ отъ чуждъ, неславянски произходъ. Всѣки би смѣтналъ името на Беласица, което погрѣшно се пише съ ѣ, вм. съ е, за славянско, безъ нито за моментъ да помисли, че това име произхожда отъ старотракийското Орбелосъ. Не славянски произходъ иматъ и Брегалница, Марица, Гьолèчица въ Рила планина, Белащѝца и др.
По-долу ще изброимъ само нѣкои по-характерни названия, като направимъ опитъ да ги подраздѣлимъ споредъ тѣхния произходъ.
1. Отъ тракийски произходъ: Белàсица, което име произлиза отъ Ὄρβηλος = Орбелось, чрезъ изпадане на първата сричка ор и прибавяне на славянската наставка ица; Брегàлница — отъ Βάργαλα, Стрỳмица — отъ Στρυμών, Малешèво, Грàово, Тавалѝчево, Стрòево (Пловд.), Буранòво (Дуп.) и т. н.
2. Отъ гръцки произходъ: Кокѝница до Бистрица (Соф.), Кацамỳница (Плев.), Пèрущица, Калавàщица, притокъ на Марица, Κаловѝтица въ Бурела, Паламàрица (Поп.), Термѝца, дн. Банско въ Струмишко, Пèтревене (Луков.), Аркаỳтица въ Рила, Бỳнοвο (Пирд.), Балàново и Пелатѝково (Дупн.), Калакàстрово (Севл.) и пр.
3. Вулгаро-латински произходъ: Лапàрдица въ Бурела, Алмàтица до Д. Камарци (Пирд.), Капролѝнецъ до Байлово (Новос.), Бъндерица, притокъ на Места и мн. др.
4. Прабългарски и кумано-печенежки произходъ: Бàтановци (Радом.), Бỳсманци (Соф.), Бàтевецъ до Боженица (Ботевгр.), Гатанèцъ до Г. Косово (Севл.) и пр.
5. Турски произходъ: Κалèица (Троян.) и до Вакарелъ (Ихт.), Пашàница, Пашòвица, Мадàнище, Карачелебѝица, Гьолèчица въ Рила, Султàница до Смолянъ, Куруджѝево (Хаск.), Хàсково, Курубàщица въ Севлиевската планина и т. н.