ИМЕНА СВЪРЗАНИ СЪ НАРОДНОСТЬ
Всички народи, както и отдѣлни племенни групи, живѣли изъ българскитѣ земи, освенъ многобройнитѣ и разновидни названия на селища, рѣки, планини и пр., сѫ оставили и не малъкъ брой наименувания свързани съ тѣхнитѣ собствени имена. И до днешни дни по името на старитѣ траки, обширната область между Стара-планина и Бѣло-море и отъ Черно-море до р. Места се нарича Тракия. Македония е добила името си отъ старитѣ македонци, а България — отъ старитѣ българи и пр. Известно е, че тракитѣ сѫ се дѣлили на много племена, всѣко отъ които е оставило и името си на областьта, въ която е живѣло. По името на тракийското племе фриги, страната въ днешна южна Македония нѣколко вѣка преди Христа се е наричала Фригия, а страната между Дунава и Стара-планина, по името на мизитѣ, много столѣтия се е наричала Μизия, име изчезнало едва преди единъ вѣкъ. По името на дарданцитѣ презъ срѣднитѣ вѣкове северна Македония се е наричала Дардания, а по името на пеонитѣ областьта по горна Брегалница и Кюстендилско е носила названието Πеοния, име запазено и до днесъ подъ формата Пия̀нецъ.
Името на келтитѣ и на галитѣ. не е запазено въ нито едно название, освенъ, ако приемемъ, че сердитѣ или сардитѣ сѫ отъ келтийски произходъ, които сѫ наложили своето име въ античното название на днешната ни столица — Сердика. Въ земитѣ на югъ отъ Дунава не сѫ открити до сега никакви следи отъ името на германското племе бастарни.
Това, което прави особено впечатление и буди голѣмъ интересъ е, че името римски, римско не е запазено подъ никаква форма. Но безчетъ сѫ названията свързани съ латински, латинско и пр., въ смисълъ на старовремско, отдавнашно.
Името и на старитѣ славяни, дори и имената на нито едно отъ славянскитѣ племена, не е запазено въ нито едно название. Може би названието на с. Смиля̀нъ (Смол.), произлиза отъ Смолѣни, а названието на р. Воюса въ Албания ще стои въ връзка съ племето ваюнити. Берзития и Драговития отдавна сѫ изчезнали като областни названия.
Съ имената на почти всички народности, живѣли по нашитѣ мѣста следъ идването на славянитѣ, като гърци, българи, кумани, печенеги, татари, турци, маджари, нѣмци и пр., сѫ свързани много названия, съ които ще се запознаемъ последователно, като почнемъ съ названията свързани съ „латинци".
Преди да се занимаемъ съ произхода на названията свързани съ народность, трѣбва да обърнемъ внимание на обстоятелството, че не всички наименувания на нѣкои мѣста носятъ непремѣнно имената на народитѣ, които сѫ живѣли въ тѣхъ или около тѣхъ. Ще посочимъ примѣри, отъ които ще се види, че при наименуванието на такива мѣста, околното население не е държало смѣтка за истинския народностенъ произходъ на народа, съ който е свързано името на нѣкое селище или мѣстность. На много мѣста се сочатъ названия като: Латѝнска черква, Латѝнски гробища, Латѝнско кале, Латѝнъ-градъ, или Елèнски гробища, Елèнска чешма, Грѣцки-долъ, Жѝдовъ-кладенецъ и пр., но това ни най-малко не показва,
че на тѣзи мѣста сѫ живѣли латинци, т. е. римляни, елини или гърци, жидове, т. е. евреи и пр.
Подъ понятието „латинци" у насъ днесъ, и то подъ влиянието на училището, се разбиратъ римлянитѣ. Въ сѫщность подъ „латинци" народътъ разбира единъ народъ, който е живѣлъ по нашитѣ земи много отдавна, говорилъ е „неразбираемъ" езикъ, нито български, нито гръцки или турски, народъ, който се е кръстилъ като насъ и главно народъ, който е строилъ калетата, старитѣ черкви, пѫтищата и т. н. Всички остатъци отъ стари градища, крепости, черкви, пѫтища и пр., за които у народа не е запазенъ никакъвъ споменъ, никакво предание и за които нищо не се знае, сѫ останали отъ „латинско време", отъ „латинцитѣ". Много отъ старитѣ черкви, гробища, крепости, водопроводи, разрушени въ началото на турското владичество, дори и по-късно (какъвто е случаятъ съ старата турска баня въ Фердинандъ, разрушена следъ 1688 г.), населението въ повечето случаи нарича „латински". До Бѣла-Черква и Павликени (Търн.), Хубавене (Лук.), Ставерци (Орѣх.), Богданово (Ст. Загор.), Грамада (Кул.) и мн. др. има „Латѝнски гробища". До Ботунецъ (Соф.), Камено-поле (Б.-Сл.), въ Кунино и до Осиково (Вр.) и пр. се намиратъ Латѝнски черкви, а до Бахалинъ (Царибр.) има Латѝнски кръстèве и до Ботево (Вид.) — Латѝнски караулъ. Приведенитѣ по-горе „Латински гробища", и „Латински църкви", както и повечето отъ разрушенитѣ крепости, които народътъ нарича „Латински", сѫ обикновено отъ епохата между X— XIV в. сл. Хр.
Значително по-малко сѫ названията, свързани съ името еленски, елински или гръцки. Кои и какви сѫ тѣзи „елини" въ народното съзнание
нѣма ясна представа; знае се само, че елинитѣ сѫ живѣли отдавна, че били едри люде, били християни и нищо друго. Названията, свързани съ елини и гърци, сѫщо така не показватъ, че на тѣзи мѣста сѫ живѣли гърци; тѣ се отнасятъ до мѣста, които явно нѣкога сѫ били обитавани отъ българи, но презъ робството всички връзки съ миналото сѫ били прекѫснати, затова и за такива мѣста не се знаятъ никакви легенди или каквито и да сѫ спомени. До Ябланица (Тет.) има Еленѝшки гробища, надъ Лѣсидрѣнъ Тет.) — Елèнски гробища, до Ясна-поляна (Бур.) — Εлèнскο грοбе. До Кюлевча (Шум.) една обградена отъ две страни съ високи скали долина, гдето споредъ народното предание е имало голѣмо сражение между българи и гърци, при което последнитѣ били съвършено разбити, се нарича Гръ̀цка сѣчь. Една могила до Правецъ (Бот.) се нарича Гъркова могила, а една мѣстность до Говедарци (Сам.) — Гъркóвица. На българскитѣ названия съ значение на гъркъ, съответствуватъ турскитѣ — Урумъ-кьой, дн. Ефремъ (Харм.), Урумъ-ени-кьой, дн. Българово (Айт.) и др.
Доста сѫ примѣритѣ на селищни и мѣстни названия, свързани съ името българинъ. Въ Шишмановата грамота, дадена на Рилския манастиръ, нѣкѫде изъ Дупнишко се споменува с. Блъгарино. Въ една грамота отъ 14 в., нѣкѫде изъ Косово поле се споменува Блъгарски катоунь. Въ Ловчанско едно село се нарича Българèне, въ Солунско има Бугарѝево, въ южна Тесалия единъ върхъ се казва Булгара, а въ Кешанско има село Булгàръ-кьой. Турцитѣ и българитѣ-мохамедани изъ Родопитѣ, наричатъ „невѣрницитѣ"-българи, както е известно, „гяури". Много
названия изъ южнитѣ предѣли на земитѣ ни сѫ свързани съ името гяуръ или кауръ, като: Γяỳръ-йолу до Априлово (Поп.), Гяỳръ-гине — долина до Нова-махла (Пещ.), Гяỳръ-бунаръ до Каснаково (Хаск.), Каỳръ-аланъ, дн. Българска поляна (Харм.), Каỳрско гробе до Девинъ, Каỳръ-чанъ (Български звънецъ) до Ягодина (Девин.) и пр.
Основатель на Бачковския манастиръ, както се знае, е грузинецътъ Пакурианъ, който го е обдарилъ съ много земи и други имоти. Този манастиръ е ималъ и много параклиси изъ различни краища на Родопитѣ. Такъвъ параклисъ или имоти, манастирътъ ще да е ималъ и около с. Павелско (Асен.), гдето и днесъ е запазено името Иверце , което е стб. форма на грузинецъ.
Името на печенегитѣ е запазено въ малъкъ брой мѣстни названия, като Печенàкъ до Ѫгленъ (Лук.). Може би и въ названието на с. Бѣжàново (Лук.), да се крие маджарската форма бешеновъ, което значи печенегъ (гл. стр. 89). Α Бешеновъ въ Банатъ, както е известно, е населенъ съ българи изъ Свищовско и Плевенско.
Отъ всички народи, които презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ нахълтвали на югъ отъ Дунава, най-много следи сѫ оставили куманитѣ. Разселили се въ различни покрайнини между българитѣ, тѣ сѫ успѣли да оставятъ и повече селищни и мѣстни названия съ своето име. Въ Софийско едно село до скоро се наричаше Κуманѝца, въ Троянско има с. Κòменско, а въ Сѣрско — Κуманѝчъ. Една мѣстность до Панагюрище носи името Куманѝчево, до Джурово (Тет.) има Кỳманецъ, до Криводолъ (Врач.) — Κỳманοва чука,
до Вердикалъ (Соф.) — Κумàнинъ-дοлъ, до Девинъ — Кòменъ, до Широка лѫка (Дев.) — Кòменско гробе, а до Видраре (Тет.) —Команѝшка лѫка.
И узитѣ сѫ оставили своето име въ названието на с. Узлàръ (Балч.).
Презъ срѣднитѣ вѣкове българитѣ сѫ наричали днешна Албания — Арбанска землѧ , а презъ 14 в. днешното с. Арбанàшко (Куман.) се е наричало Арбанаси. Днешнитѣ названия на с. Арбàнаси (Търн.) и Г. и Д. Арбанàсъ (Асен.) носятъ имената си отъ онѣзи българи, които презъ 13 или 14 в. сѫ били преселени отъ къмъ предѣлитѣ на Албанската, т. е. Арбанашката область. Това старо название е запазено и въ крепостьта Арбанàшко кале до Гагàница (Берк.). Турцитѣ наричатъ албанцитѣ арнаути, подъ което име се разбиратъ не само албанци, но и българи, дошли отъ най-западнитѣ, съседни съ Албания, български области. У насъ сѫ запазени доста названия свързани съ арнаутитѣ, отъ които ще споменемъ само: Арнаỳтъ, дн. Пороище (Разгр.), Арнаỳтито (Ст. Заг.), Арнаỳтецъ до Коприщица, Арнаỳтска пѫтека до Джуровъ (Тет.) и др.
Голѣмо впечатление правятъ и названията, които напомнятъ за нѣмци, маджари и сърби. Трѣбва да се отбележи, че тѣзи названия, съ малки изключения, се срѣщатъ изъ областитѣ, въ които въ старо време се е разработвало рударството (ср. по-долу). Известно е изобщо, че въ всички рударски центрове на Балканския п-въ, презъ срѣднитѣ вѣкове и първитѣ два-три вѣка
на турското владичество, добиването на металитѣ е било изкуство, съ което сѫ се занимавали предимно чужденцитѣ — саксонци или нѣмци, маджари, сърби и др.
Името на саксонцитѣ-рудари, които сѫ били главно нѣмци, е запазено въ нѣколко названия, като: Сàсани, махла въ Страдалово (Кюст.), въ Сàса (Коч.), Шàшево или Сàсево (Крат.) и пр., или пъкъ въ наименуванията: Аламàница, рѣка до Пирдопъ и р. Аламàнка, рѣка до Троянъ. Последнитѣ наименувания произхождатъ отъ гръцк. ἄλαμάνοι или тур. аламанъ, съ които имена двата последни народа сѫ наричали нѣмцитѣ. Името нѣмци е запазено въ названието Нѣ́мски гробища до Вѣтренъ (Пазардж.).
Голѣмо впечатление правятъ и досега разпространенитѣ названия, свързани съ името маджари или унгарци. Маджаритѣ не само като рудари сѫ се настанявали изъ полуострова, но и често преселвани презъ турското господство, тѣ сѫ оставили следи въ нѣкои названия, между които тукъ ще се спремъ само на следнитѣ: въ Самоковско има село Мàджаре, основано отъ рударитѣ маджари или хървати , които презъ робството сѫ разработвали желѣзната индустрия въ този край. Село съ подобно име има и въ Кумановско, както и въ Карловско, само че последното се изговаря Маджèре. До Поморие една могила се нарича Маджàръ-тепе, до Габровница (Ферд.) има Маджàрско кладенче ,
а една рѣкичка до Пирдопъ се казва Манджарѝнъ. Въ единъ документъ отъ 1600 г. се споменува единъ градъ съ името Угрешъ, който вѣроятно ще да се е намиралъ въ мѣстностьта Ограшъ, въ съседство съ върха Босна до с. Голѣмо Буково (Срѣдецка ок.), гдето сѫщо така презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ били разработвани желѣзнитѣ рудници. Името Угрешъ произхожда отъ стб. оугри, съ значение на унгарецъ, маджаринъ. Въ Шуменъ една мѣстность, гдето презъ 1848 г. сѫ се кѫпали унгарцитѣ-емигранти, се нарича Унгỳритѣ.
На много мѣста у насъ се срѣщатъ и названия, свързани съ името сърби, които турцитѣ сѫ преселвали изъ нѣкогашнитѣ голѣми сръбски рударски центрове. Въ съседство съ Мàджаре (Самок.) се намира Сръ́бско село, сега Мала-църква. По-рано с. Попово (Соф.) се е наричало Сръбски-Самоковъ. Въ Севлиевско има с. Сърбé (дн. Росица Малки Вършецъ), а до Столътъ (Севл.) има. мѣстность Съ́рбено бърдо. До Сестримо (Паз.) има Сръ́бски гробища, а до Етрополе Сръ́бинъ-чешма. Въ Видинско едно село се казва — Бошнакъ, до Стрелци (Плов.) има Бошнàкъ-тарлѫ, а до Кралевъ-долъ (Соф.) — Бошнячѝца.
Името на поляцитѣ е запазено подъ формата Лèхово (Св. Врачко) и Ля́хово (Паз.). До Пирдопъ има Чèшко поле, а до Расникъ (Брѣзн.) — Чèшко пазарище.
Интересно е че дубровчанитѣ, които презъ срѣднитѣ вѣкове, и особено презъ първата половина на турското ни робство сѫ били главнитѣ търговци по нашитѣ земи, сѫ оставили малко названия свързани съ тѣхното име. Въ Разградъ има Добрòшка махла, а може-би и названието
на с. Добрýша (Врач.), да стои въ връзка съ името на дубровчанитѣ.
Генуезцитѣ и венецианцитѣ, сѫщо така сѫ ни оставили малко следи отъ своитѣ имена и то подъ турската форма „дженевизлеръ" или „френкъ". До Гостилица (Дрѣн.), следитѣ отъ стария пѫть се наричатъ Дженевѝзъ-йолъ (Генуезки пѫть), една отъ старитѣ търновски махли носи името Фрèнкъ-хисаръ, а надъ Варна едно село се нарича Φрангя ́.
Евреитѣ, които сѫ живѣли у насъ презъ всички времена като търговци, не сѫ оставили по-трайни названия, свързани съ тѣхното име, освенъ названието „Еврейска махла", каквато има въ всѣки градъ. Единъ кладенецъ въ Етрополе се нарича Еврèецъ, а една полуразрушена кула — Еврейската кула. Въ замѣна на това, обаче, у насъ сѫ запазени извънредно много названия, свързани съ името „жидювци" и то не въ смисълъ на евреинъ или жидъ, но съ значение, споредъ народното предание, на люде великани, страшни, които сѫ живѣли въ много далечни времена. Единъ старо-планински връхъ се нарича съ тур. форма Чиφỳтъ.
Арменцитѣ сѫщо така сѫ стари преселници на Балканския п-въ. Въ грамотата на Шишмана, дадена на Рилския манастиръ, срѣщаме мѣстото Арм ѥ нци, въ Габровско едни колиби се наричатъ Армèнитѣ, едно село въ Никополско се нарича Ерменлỳй, а до Видраре (Тет.) има Армя́нска поляна.
Циганитѣ, които сѫ се преселвали у насъ презъ различни времена отъ 10—17 в., сравнително много други народи, сѫ оставили, освенъ „Циганска махла", каквато има почти въ всѣко селище, и много други названия, свързани
съ тѣхното име. Въ старитѣ извори, както и въ западнитѣ предѣли на българскитѣ земи, циганитѣ сѫ известни и съ имената агупци, гюпци, гупци, т. е. люде дошли отъ къмъ Египетъ. Въ Шишмановата грамота се споменува мѣсто Агоуповы клѣ ́ ти. . . До Комарево (Карн.) има Цѝгански пѫть, до Бахалинъ (Царибр.) — Цѝганска бара. Една старинна крепость до Петрово (Св. Врачко) се нарича Егю ̀ птенъ или съ тур. форма — Ченгенè кале, а единъ долъ до Прилепъ носи името Γю ̀ пско.
Власитѣ-овчари, които повече сѫ известни съ името каракачани, или заселенитѣ презъ 17—18 вѣкъ румънци, южно отъ Дунава, сѫщо така сѫ оставили много названия, които показватъ за тѣхното присѫтствие изъ българскитѣ земи. Особено голѣмъ брой такива наименувания се срѣщатъ изъ планинскитѣ области, гдето и каракачанитѣ-овчари, необезпокоявани отъ никого, сѫ преживѣли продължително време. Тукъ ще приведемъ само нѣколко названия, свързани съ името влахъ, като напр.: Влàховица до Прелазница (Бѣлогр.), Влàшко село (Ферд. и Врач.), Βлàховичъ (Кулско), Влàшко селище до Д. Гноенѝца (Орѣх.) и т. н.
Изъ българскитѣ земи се срѣщатъ и доста названия, свързани съ името на юруцитѣ. Юруцитѣ сѫ преселени къмъ срѣдата на 16 в. отъ Мала-Азия; тѣ говорятъ турски, но истинскитѣ турци не ги смѣтатъ за турци. Юруцитѣ сѫ дошли на Балканския полуостровъ като пастири-номади, затова и названията свързани съ тѣхното име, се срѣщатъ повече изъ планинскитѣ и по-малко въ предпланинскитѣ области. Въ Рила, единъ отъ високитѣ върхове се нарича Юрýшки-чалъ, до Говедарци (Самок.) има Юрýшкο кале,
въ централнитѣ Родопи — Юрукъ-аланъ, а с. Надежда (Ловч.) и Руецъ (Търг.), по-рано се наричаха Юруклеръ, т. е. юруцитѣ.
И татаритѣ сѫ стари преселници изъ нашитѣ земи. Още презъ 13 в. тѣ се ширятъ между Дунава и Стара-планина, но презъ епохата на робството тѣ вече сѫ заселени изъ различни покрайнини на земитѣ ни. Две села, едното въ Хасковско, а другото въ Борисовградско и днесъ се наричатъ Татàрево. Александрово (Лом.) по-рано се е наричало Татàръ-махле, а Видинското село Слана-бара се е казвало Татарджѝкъ.
Въ обширната турска империя, между многото народи, дошли изъ всички краища на нейната територия, е имало и негри, или както нашиятъ народъ ги наричалъ араби. Тѣ сѫ идвали тукъ било като чиновници, като войници или роби. Въ много народни пѣсни се възпѣва „черенъ арабъ". Въ завещателния актъ на Карлѫ-бей се споменува с. Αраплѝ, название, което по-рано сѫ носили с. Абланица (Ловч.) и с. Черноземъ (Елх.). Село Златовръхъ (Асен.) до скоро се наричаше Арапово.
Черкезитѣ сѫ единъ отъ народитѣ, който най-малко време е преживѣлъ на Балканския п-въ. Тѣ спадатъ къмъ западната група на многобройнитѣ кавказки племена, които сѫ дошли едва въ срѣдата на 19 в., и съ Освобождението на България сѫ се изселили. Особено много черкези се преселватъ следъ 1864 г., когато руситѣ напълно сѫ заели тѣхната територия. Между голѣмиятъ брой названия, свързани съ името на черкезитѣ, тукъ ще споменемъ: Черкèзъ-кьοй, дн. Александрово (Ямб.), Черкезлѝ, дн. Фердинандово (Карн.), Черкèзка-махла до Демиръ-Хисаръ и Сѣръ, Черкèзитѣ до Караманово (Свищ.) и т. н.
Едно село въ Варненско се нарича Аджемлèръ, чийто български преводъ е „персийци".