НАЗВАНИЯ ОТЪ ЛАТИНСКИ И ВУЛГАРО-ЛАТИНСКИ ПРОИЗХОДЪ
Покрай звучнитѣ славянски и други названия изъ Троянско, Тетевенско, Ботевградско, Пирдопско, Панагюрско, Ихтиманско, Софийско, Брѣзнишко, Трънско, Царибродско, Пиротско, Вранско, Кюстендилско и отчасти Севлиевско, Самоковско, Дупнишко, Г. Джумайско, Царевоселско, Скопско, Охридско, Битолско, Воденско и нѣкои съседни покрайнини въ юго-западнитѣ предѣли на българскитѣ земи се срѣщатъ извънредно много имена на рѣки, планини, села и пр., отъ латински и вулгаро-латински произходъ. Безсъмнено по-рано броятъ на тѣзи названия ще да е билъ много по-голѣмъ отколкото днесъ, но при честитѣ размѣствания на населението, то и повечето отъ старитѣ мѣстни и селищни названия сѫ изчезнали и замѣнени съ имена отъ другъ произходъ.
За да си обяснимъ този, сравнително голѣмъ брой названия отъ латински произходъ, ще трѣбва накратко да се запознаемъ съ сѫдбата на старото тракийско и илирийско население преди и следъ заселване на славянитѣ на Балканския п-въ.
Римското владичество е оставило неизличими следи изъ всички краища на българскитѣ земи. Нѣма село или градъ у насъ, въ землището на което да не се намиратъ останки отъ по-голѣмо или по-малко селище, сѫществувало презъ епохата на римското господство, т. е. отъ времето между I—IV в. сл. Хр. А известно е, че
римлянитѣ сѫ заварили на полуострова компактно тракийско и илирийско население, което изключително е живѣло въ селата и гръцко население, обитавало крайморскитѣ и по-голѣмитѣ вѫтрешни градове.
Новитѣ владѣтели сѫ укрепили или въздигнали нѣкои отъ по-старитѣ селища въ градове или сѫ построили, и то покрай главнитѣ пѫтища и придунавскитѣ граници, голѣми и силни крепости и нови градове, на нѣкои отъ които тѣ запазили старитѣ имена, като: Serdica, Pautalia, Scupi, Byzantion, Lichnidus, Edessa, Thessalonice, Ratiaria, Durostorum и пр., а на други дали нови названия, като напр. Nicopolis ad Istrum, Nicopolis ad Nestum, Marcianopolis, Augusta Traiana, Hadrianopolis и мн. др.
Повечето отъ тѣзи наименувания, макаръ и въ съвършено преиначена и осмислена форма, сѫ се запазили и до днесъ, като: Никюпъ, Арчàръ, Силѝстра, Срѣдецъ, Кастàриитѣ, Месѝнъ-калеси до Гюмюрджина, Скòпие и пр., а другата часть отдавна сѫ изчезнали и забравени, като напр.: Augusta Traiana, Trimontium, Marcianopolis, Traianopolis, Aquae Calidae и пр.
Римското господство не завършва до тукъ. Мѣстното тракийско и илирийско население подъ влиянието на по-високата култура, военна и гражданска организация, въ продължение на повече отъ три вѣка постепенно е било романизирано. То възприема латинския езикъ и вече къмъ края на IV и началото на V в. на полуострова се говори разваленъ латински, примѣсенъ съ нѣкои тракийски и гръцки думи, езикъ.
При заселването си на полуострова славянитѣ сѫ намѣрили не пусти земи, а разрушени и отчасти напустнати селища съ орѣдѣло въ равнинитѣ
и по-добре запазено въ предпланинскитѣ и планинскитѣ области романизирано и отчасти погърчено или запазило езика си мѣстно население. Както изостаналото по-старо население, така и новодошлитѣ славянски племена сѫ били скотовъдци и земедѣлци, а съ това по-лесно сѫ могли да влѣзатъ въ допиръ едни съ други, и да си създадатъ по-близки връзки и отношения. При тѣзи взаимни отношения славянитѣ сѫ могли лесно да възприематъ и наследятъ многобройнитѣ названия отъ вулгаро-латински, тракийски, гръцки и другъ произходъ.
Завареното романизирано тракийско и илирийско население славянитѣ нарекли власи. Отъ това сѫществително още презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ се образували и областнитѣ названия — Велика Влахия около Пиндъ-планина и Мала Влахия дн. Влашко въ Румъния. И сега изъ много покраинини се срѣщатъ доста названия на селища и мѣста свързани съ влахъ, като: Влàси (Царибр.), Влàховичъ (Бѣлогр.), Власàтица (Врач.), Влàшица (Г. Орѣх.), Влàшки-долъ и пр.
Покрай голѣмиятъ брой названия, които се срѣщатъ въ срѣдновѣковнитѣ паметници, намираме и такива отъ вулгаро-латински произходъ, между които тукъ ще отбележимъ Κѫмпалοнгъ — Дълго поле, което Скилица споменува още презъ X в. нѣкѫде по долна Струма.
Запазенитѣ днесъ вулгаро-латински наименувания можемъ да раздѣлимъ на две групи: 1. Имена, които сѫ запазили първоначалния си романски изговоръ и 2. имена, въ които е запазенъ романскиятъ коренъ, къмъ който сѫ прибавени славянскитѣ наставки ица, ецъ, еца, ово, ево и пр. Както еднитѣ, така и другитѣ названия се отнасятъ до различни мѣстности, които се
срѣщатъ, както и трѣбва да се очаква, главно изъ предпланинскитѣ и планински области, гдето и старото романизирано население, като скотовъдско, се задържа по-дълго време.
Къмъ първата група най-напредъ ще отбележимъ доста разпространеното название Урсулъ до Яна (Новос.) или Урзелъ до Г. Желѣзна (Троян.), което произхожда отъ лат. Ursus (мечка). Между Годечъ и Губешъ една слабо наведена височина се нарича Шаратỳръ. До Яна (Новос.) има мѣстность — Лашòръ, а една камениста мѣстность до Костенецъ (Ихт.) е известна съ романизираната гръцка дума — Πетришòръ. Между множеството названия къмъ първата група ще споменемъ още и следнитѣ: Βакарèлъ (Ихт.) и мѣстность до Несла (Царибр.), което значи говедарче. Перивòлъ (Кюст.), Κацарèлъ въ Бурела, Бурèлъ, Калафàтъ до Вакарелъ и Г. Желѣзна, Мерỳлъ = ябълка до Панагюрище, Фритèни, Àртя, Продуняса, Нагояса, Калкỳря, Нигрѝлъ до Г. Желѣзна (Тр.), Àрта до Боженица (Ботевгр.), Гургулятъ, село въ Соф. и мѣстность до Суково (Пир.), Крънỳлъ (Дупн.), Ерỳлъ и Чурỳлъ (Трънско), Ярбàта = Iarbata = трева до Тетевенъ, Церецèлъ = облаци (Соф.), Крèцулъ и Чербỳлъ отъ лат. cervus = еленъ до Коприщица и пр.
Къмъ втората група названия ще споменемъ следнитѣ: Фàлковецъ, изчезнало село до р. Ломъ, не далечъ отъ Бѣлоградчикъ, Лàнговецъ до Дорково (Пещ.), Бутурèцъ отъ butoara = дупка въ дънеръ отъ дърво, Κукулèвецъ и Капролѝнецъ до Байлово (Новосел.), Урсулица до Лешница (Тет.), Кòрница (Неврок.), Сỳрдулица (Вранско), Неèгърщица
до Видраре (Тет.), Кърнàлово (Петр.), Лỳповъ-дοлъ отъ lupus = вълкъ въ Бурела и пр.