ИМЕНА СЪ НАСТАВКАТА ЩИЦА
Тукъ трѣбва да се спремъ и на единъ ограниченъ брой названия, които завършватъ съ наставката щица. Това сѫ изключително имена на рѣки и нѣколко селища, които се срѣщатъ само изъ планинскитѣ и предпланински области.
Установено е въ географскитѣ названия, че наставката щица е типична за образуване имена на рѣки. Какво точно означава щица и защо именно тази наставка се срѣща само въ названията на планинскитѣ и предпланински рѣки, а не и въ рѣчнитѣ имена изъ равнинитѣ? На този въпросъ лесно може да се отговори, като се има предвидъ, че всички названия съ тази наставка се отнасятъ за малки, бързотечни и въ повечето случаи съ по-дълбоки корита или долини планински или предпланински рѣки. На наставката щица отчасти отговаря турското дере, въ смисълъ, сѫщо така, на бързотечна и съ по-стръмни брѣгове, малка рѣка. Последната дума влиза въ съставната часть на много рѣчни и покрай тѣхъ и на много селищни названия.
Освенъ рѣки има и нѣколко селищни названия, които завършватъ на щица. Тѣзи селища, обаче, между които тукъ ще споменемъ: Копрѝщица, Белàщица и Пèрущица (Пловд.), Слокòщица (Кюст.), Мислòвщица (Трън.), Комощѝца (Берк.), както и турскитѣ названия Кемикли-дере = Кòстена рѣка (Н. Паз.), Бююкъ-дере = Бòрущица (Казан.), Боазъ-дере = Устово (Айт.), Кузгỳнъ-дере = Бърза-рѣка (Кърдж.) и др. сѫ добили тѣхнитѣ названия отъ рѣкитѣ до които сѫ възникнали.
Най-старото, познато име съ наставката щица, намираме въ Виргинската грамота на Константинъ Асеня, дето срѣщаме названието на р. Сливьщица, което значи рѣка, която се слива съ друга рѣкичка. Въ Рилската грамота на Иванъ
Шишмана, между множеството имена намираме и р. Германщыца. Въ пославяненото име на рѣката е било запазено античното и срѣдновѣковно название на изчезналия градъ Германия, който се е намиралъ до рѣката и въ съседство съ днешното село Баня (Дупн.). Старото название днесъ е запазено подъ турската форма Джерманъ, лѣвъ притокъ на р. Струма.
Основитѣ на всички названия, които завършватъ на щица иматъ най-различенъ произходъ и значение. Една незначителна часть отъ тѣзи наименувания сѫ отъ тракийски, гръцки, романо-латински или турски произходъ, а другата, много по-голѣма часть — отъ старобългарски произходъ. Като тракийски можемъ да смѣтнемъ — Германщыца, Слокòщица и Соволщѝца, притоци на Струма, за гръцки — Пéрущица, малъкъ притокъ на Джерманъ до Сапарево и Κалавàщица, притокъ на Марица; за вулгаро-латински — Неèгърщица, притокъ на Малки Искъръ и Никỳлщица до Старо-село (Троян.), а турски — Дервѝщица, притокъ на Арда до Смолянъ, Доганѝщица до Шипка и пр. Всички останали названия, между които и Планщѝца, Зеленѝковщица, Падàлщица, Кѝевщица и много други сѫ отъ български произходъ.
Названията сѫ дадени, било въ връзка съ името на селището, покрай което минава — било отъ названието на мѣстото отъ дето извира рѣката или стои въ зависимость отъ растителностьта, особения строежъ на терена и пр.
Названието на Германщыца, както казахме произлиза отъ името на тракийския градъ Германия.
Отъ името на с. Яна (Соф.) и рѣката, която минава презъ селото се нарича Янещица, а отъ Якоруда произхожда и названието на р. Якοрỳщица. Името на р. Планщѝца идва отъ Плана-планина, на р. Зеленѝковщица, притокъ на Росица — отъ Зелениковецъ въ Стара-планина и на р. Драговѝщица, притокъ на Струма — отъ името на богомилитѣ-сектанти — драговити, живѣли изъ Кюстендилско, преди падането ни подъ турцитѣ. Отъ къмъ върха Баба извира р. Бàбщица, притокъ на Малки Искъръ, а отъ в. Комъ — р. Комщѝца и др.
Имената на рѣкитѣ Пàдещица, притокъ на р. Струма, Падàлщица, притокъ на Вардаръ въ областьта на Тетовско, Врèщица, притокъ на Бързия (Берк.), Трепетỳщица, притокъ на Чепинската рѣка произлизатъ отъ глаголитѣ падамъ (тека стръмно), кипя, шумя и треперя. Α названията на р. Върлèщица, притокъ на Вѫча, Бѣлèщица, притокъ на Стрема, Бѣловòщица, притокъ на Струма, Ηеèгърщица, притокъ на Малки Искъръ, Дèбърщица, притокъ на Рилската рѣка и село въ Пазарджишка ок., произхождатъ отъ прилагателнитѣ — стръмно, бѣло (съ значение на пѣнливо), негро, лат. niger = черно (съ значение тъмно, мѫчно проходимо). Нѣкои названия стоятъ въ връзка съ животни, като — Кòзещица, горенъ притокъ на Янтра, рѣка по която само кози могатъ да приминаватъ, Врàнщица, притокъ на Малки Искъръ до Етрополе — отъ врана, Пèрущица отъ гръцкото περιστερά = гълѫбъ, Орлòщица, горенъ притокъ на Огоста — отъ орелъ и пр. Други имена като: Глогòщица, притокъ на Струма въ Кюстендилско, произлиза отъ глогъ, а Гьòлщица, горенъ притокъ на р. Искъръ идва отъ турск. гьолъ, блато. Рѣкитѣ, въ които се изтича водата отъ
банитѣ въ Кюстендилъ и Вършецъ, носятъ името Банщѝца. Единъ отъ горнитѣ притоци на р. Витъ при Тетевенъ се нарича Вонèщица. Названието на р. Сърбенèщица, притокъ на Марица при Сестримо, произлиза отъ мѣстностьта Сръбски гробища, дето нѣкога „сърби" сѫ разработвали рудата, а Бàевщица, притокъ на Росица — отъ името на нѣкой собственикъ на обширнитѣ гори по тѣзи мѣста, който се е казвалъ Баю и пр.
Различенъ произходъ иматъ и следнитѣ рѣчни названия: Ποлòщица, притокъ на Марица при Сестримо, Хрèмщица, притокъ на Лепеница въ Чепинското корито, Багарèщица, Царвỳлщица, Малибухàлщица, Кѝевщица, Илощѝца, притоци на Росица, Бòрущица (Казан.), р. Борущѝца до Правецъ (Ботевгр.), Калавàщица, лѣвъ притокъ на Марица, Патрèщица до с. Патрешъ (Търн.), Яковщица до с. Елешница (Новос.) и Рудàрщица, дѣсенъ притокъ на Струма при Кладница (Соф.). Името на градеца Коприщица произхожда отъ гръцк. κόπρος = оборъ, ограда, а не отъ коприва, както се мѫчи да докаже Пш. Зволински.