НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ИМЕНА ОТЪ ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТЪ
Голѣмъ е броятъ на мѣстнитѣ и селищни названия свързани съ имена отъ обществения животъ, като: царь, султанъ, боляринъ, воевода, паша, кметъ и пр.
Още презъ II в. сл. Хр., до устието на р. Огоста, не далечъ отъ влизането ѝ въ Дунава и до с. Хърлецъ (Орѣх.), римлянитѣ сѫ издигнали една крепость, която се е наричала Augustae. Споредъ единъ надписъ отъ около III в. сл. Хр., намѣренъ въ Хисаря (Пловд.), крепостьта около този курортъ въ старо време се е наричала Ἀυγούστες. По-късно Прокопий споменува нѣкѫде на югъ отъ Стара-планина крепость, сѫщо така подъ името Ἀυγούστες, е малко по-късно това име се предава вече чрезъ съответната нему гръцка форма Σεβαστή или гръцки преводъ Σεβαστούπολις, т. е. Царевъ-градъ. Презъ римска епоха днешниятъ градъ Стара-Загора се е наричалъ Augusta Traiana, а презъ X в. днешнитѣ Троянови врата сѫ били известни съ името Βασιλική κλεισούρα, което значи царски проходъ, име запазено и сега въ названията на Горна и Долна Василѝца (Ихт.). Въ Рилската грамота на Ив. Шишманъ се срѣщатъ имената: Цр ҃ евъ-виръ Цр ҃ евъ-врхъ, а въ друга грамота отъ това време, подъ днешното си име, се споменува градчето Царево-село.
Изъ всички краища на българскитѣ земи, най-много названия отъ този родъ, се срѣщатъ,
свързани съ името царь. И не току така, безъ никакъвъ поводъ, народътъ е свързалъ толкова много мѣста съ името царь. На такива мѣста, ако не нѣкой отъ българскитѣ царе, то нѣкой царски родственикъ ще да е ималъ свое владение или ще да е съградилъ нѣкоя крепость, църква и пр., или пъкъ нѣкой велможа или защитникъ, както четемъвъ надписа отъ Боженица, е „подържалъ царь Шишмана".
Населението отъ селата въ Разметàница, между Дупница и Кюстендилъ, и днесъ сочи мѣстото Цàричина, гдето споредъ народното предание сѫ се намирали дворцитѣ на Самуила и неговитѣ братя. Единъ рътъ до в. Веженъ и едни колиби отъ селото Свидня (Соф.), носятъ сѫщото название, а една мѣстность до Гложене (Тет.) се нарича Царѝчина. Известно е, че въ Търново, мѣстото, гдето сѫ се намирали царскитѣ дворци, се нарича Цàревецъ. Една височина съ следи отъ градежъ до с. Боженица (Бот.) и друга височина, съ остатъци отъ крепость надъ Брѣзникъ, както и единъ връхъ надъ Котелъ, носятъ името Цàревецъ, а една низина до Видраре (Тет.) се нарича Цàрченецъ. Освенъ при Трѣвна, названия Цàрева ливада се срѣщатъ и между височината Вола и Черепишкия манастиръ (Врач.), до Кладорубъ (Бѣлогр.), Ломецъ (Троян.), Факия (Срѣд.) и др. До Ѫсенъ (Тет.) има Царѝчина чешма, до Чупрене (Бѣлогр.), Сталийска махла (Лом.) и Кокаляне (Соф.) — Цàревъ кладенецъ, а надъ Самоковъ сѫ Царèвитѣ кладенци. До Калояново (Слив.) и Кокаляне
(Соф.) има Цàрева пѫтека, а до Борущица (Каз.), Костенецъ (Ихт.), Бояна (Соф.), Г. Болярци (Елен.) и др. — Цàрево падàло, надъ Катунецъ (Лов.) и Дълбокъ-долъ (Троян.) се намиратъ Цàрева могила, до Бѣлоградчикъ — Царѝцинъ гробъ, до Лобошъ (Рад.) — Царèво селище, до Дрѣнъ (Рад.) е Царèвото дърво, а надъ Струмица сѫ Цàреви кули.
На горнитѣ названия отговарятъ побългаренитѣ гръцки имена Васильòвска (Царева или Царска) планина (Тет.), Г. и Д. Василѝца (Ихт.) или турскитѣ Султàнъ-тепе (Царевъ връхъ), Султанъ-ери (Цареви ниви, — по срѣдното течение на Арда), Султàнъ (Поп.) и др., както и западно-европейскитѣ Кралèвъ дворъ въ Пиринъ, Крàлевъ-връхъ до Правецъ (Бот.), Крàльовъ-долъ до Смолянъ), Крàлъ-мезаръ (Царски или Кралски гробъ) до Каравелово (Елх.) и мн. др.
Латинското caesar е преминало у гърцитѣ подъ формата καῖσαρ, която видоизмѣнена на καῖσαρα, се запазва до късното срѣдновѣковие като придворна византийска титла. Отъ тази титла сѫ добили названията си: Κèсаревο (Γ. Орѣх.), Кесàръ надъ Брѣстовица (Пловд.), Малъкъ и Голѣмъ Кèсаръ въ Стара-планина надъ Етрополе и пр.
Гръцкото деспотъ, което значи управитель, която титла у насъ сѫ носили обикновено и най-близкитѣ роднини на царя — братя, синове или братовчеди, се е запазила въ областното название Доспàтъ, както и въ Дèсподецъ до Градево (Г. Джум.).
Друга титла отъ гръцки произходъ, която е добила гражданственость и е измѣстила старославянскитѣ жупанъ и банъ, е дуксъ, която има сѫщо така значение на областенъ управитель и която, както и старославянскитѣ титли, сѫ запазени въ нѣкои наименувания. До Перущица една надгробна могила се нарича Дỳкова (а не Духова), а друга, сѫщо така голѣма могила, която се намира въ полето, се нарича Бàнова. До Дорково (Пещ.) има Дỳковецъ, до Калугерово (Паз.) — Жупàница, единъ отъ малкитѣ притоци на Черни Искъръ носи името Джупàница. Едно село въ Костурско се нарича Жупàница, а една область въ Дебърско се нарича Жỳпа.
Старобългарското боляринъ не е могло да добие такова разпространение и да се наложи върху топонимията. До Търговище (Бѣлогр.) има Боля ̀ рски рътъ, въ Витоша — Бοèрица, което вѣроятно идва отъ Болярица и въ Еленско има Г. и Д. Бοля ̀ рци.
Интересенъ е и произходътъ на името на с. Боя ̀ на (Соф.), което вѣроятно е гръцката форма βοιάνος на аварското bajan, съ значение на боляринъ, велможа.
На всички тѣзи названия отговаря доста разпространеното турско наименувание на селища и мѣста, свързани съ пашà, като: Пашàкьой (Елх.), Пашàница (единъ дѣлъ отъ Рила планина), Пашà-бунаръ до Пирдопъ, Пàшини пояти до Градецъ (Вид.) и мн. др. Тукъ се налага да отбележимъ и още едно турско название, което отговаря на днешното пръвъ министъръ — везиръ, като: Везѝръ-тепе до Плиска и въ Странджа планина. У насъ се срѣща, ако и много рѣдко, турско-арабското Εмирлèръ, което значи принцове, титла която носятъ
потомцитѣ на пророка и Сеѝдъ (Поп.), което пъкъ значи човѣкъ отъ знатенъ произходъ.
Отдѣлни по-малки управители или началници на крепости у старитѣ българи сѫ се наричали воеводи, или пъкъ съ гръцкото кефалия — κεφαλή, какъвто е билъ и севастъ Огнѣнъ кефалиıа . Надъ Вратцата до Враца, единъ долъ се казва Воевòдинъ-долъ, въ Ново-пазарско едно село се нарича Войводè, а названието на Келифàрево (Търн.) е изопачена форма отъ стб. Кефаларево. Сѫщиятъ произходъ има и една височина съ остатъци отъ градежи до Д. Гноеница (Орѣх.), която се нарича Κюфалàрецъ. На тѣзи названия отговаря отчасти и турското Сердàръ-чифликъ (Берк.), което има повече значение на главенъ воененъ началникъ.
Въ грамотата на Шишмана се споменува мѣстность Столникъ, а и днесъ въ Новоселско има с. Стòлникъ, което произхожда отъ старото столникъ, т. е. царски виночерпецъ, който се е грижелъ за царската трапеза. Първиятъ султански конярь се е наричалъ имрихоръ, отъ което име носи и названието си Имрихоръ (Разгр.).
У насъ се срѣщатъ и други названия, и то повечето отъ чуждъ произходъ, съ значение на господарь. Названието на с. Уровене (Врач.) идва отъ маджарското uroven — господарь. Името на с. Бошỳля (Паз.), произхожда отъ рум. mošul, гдето м споредъ турския изговоръ, е замѣнено
съ б. Първоначално тукъ, до стария пѫть, се е заселилъ нѣкой цинцаринъ-кръчмарь, покрай хана и имението на който по-късно постепенно сѫ се заселвали и други пришелци.
Множество сѫ и названията на селища, които стоятъ въ връзка съ турск. кадия (сѫдия), като: Кадѫ ̀ -кьой (Н. Заг.), Κадѝевο (Плов.), на които отговаря названието на Сливенския кварталъ Клуцохòръ, отъ гръц. κριτής χόρων — сѫдийско-село и пр.
Старитѣ българи, дори и наскоро преди Освобождението, на днешнитѣ кметове сѫ казвали князе, нарицателно, което намираме и въ Виргинската грамота подъ формата кънѫзъ, отъ гдето произхождатъ и названията на Κнежà (Орѣх.), Кнèжки-долъ (Троян.), Кня ̀ зово торище до Борованъ (Б. Слат.) и пр.
Едно село въ Видинско се нарича Смърданъ, името на което произхожда по-скоро отъ познатата още у Иоана Екзарха дума смърди, смърдъ, което значи независимъ селски стопанинъ, отколкото отъ смърди, вони.
На турското Куруджѝево — Кн. Александрово (Хаск.) отговарятъ съвременнитѣ Πѫдàрево, Пѫдàрско и пр.