ИМЕНА, СВЪРЗАНИ СЪ ВОЙНИ, БУНТОВЕ, ВОЙНИЦИ, ГРАБЕЖИ И ПР.
По всички краища на българскитѣ земи, презъ всички времена сѫ ставали много чести
сражения, възстания, грабежи и пр. За съжаление обаче, съ малки изключения, за повечето отъ тѣзи събития въ народното съзнание, не сѫ запазени никакви, поне малко, по-ясни спомени. Вѣрно е, че около почти всички стари крепости, както и на много други мѣста, сѫ ставали сражения и масови избивания, но какво знае народното предание за тѣхъ? — Нищо друго, освенъ нѣколко несвързани и смѫтни, въ повечето случаи лишени отъ каквато и да е историческа истина, легенди. Много често напр. се говори, какъ съ измама била превзета тази или онази крепость, дето главно се преплитатъ дѣлата на нѣкоя бабичка, мома, евреинъ или циганинъ. Другаде се говори, какъ на конь или на магаре сѫ давали да ядатъ много ечмикъ, които следъ като изжъднѣвали сѫ били пускани и намирали водопровода на обсадената крепость, или най-после какъ на рогата на кози, нощно време, сѫ били поставяни горящи свѣщи.
Ако у насъ сѫ запазени твърде малко мѣстни названия, непосрѣдствено свързани съ сражения, то има доста наименувания, които сами по себе си ни подсказватъ, че на тѣзи мѣста сѫ ставали кръвопролитни борби. Така до Кюлевча (Шум.) и до Котелъ има мѣстности, наречени Гръ ́ цка сѣчъ, гдето споредъ народното предание сѫ станали голѣми сражения между българи и гърци. Въ една мѣстность до Несебъръ, наречена Κòкалοсъ, се намирали много кости, които вѣроятно сѫ останали отъ страшното поражение, нанесено отъ Симеона презъ 917 год. върху гърцитѣ, въ сражението при Ахело. На последното название отговарятъ турскитѣ — Κемѝкъ-дере, дн. Костена рѣка (Пров.), гдето легендата разказва, че нѣкога е станала голѣма битка и Кемѝковъ-долъ до крепостьта Крънъ (Каз.), гдето споредъ преданието сѫ били избити много мѫже, жени и деца.
Въ Разметаница подъ Голѣмо-село (Дупн.), една мѣстность се нарича Кръ ́ вавето, гдето както легендата разказва, единъ царь избилъ своитѣ братя. Подобно име носи и една скала надъ р. Дамлѫ-дере, източно отъ Девинъ, за която българитѣ-мохамедани разправятъ, че четиредесеть момичета не сѫ искали да приематъ правата вѣра, затова турцитѣ сѫ ги качили на скалата, дето тѣ били изклани и отъ тамъ хвърлени въ рѣката. И надъ пролома при Перникъ има мѣсто наречено Кръ ́ вавето, за което, за съжаление, не е запазена никаква легенда. Съответното турско название, подъ формата Κанлѫ ́ -дере, което значи Кървава рѣка, се срѣща до Крамолинъ (Севл.) и въ Еледжикъ — Ихтиманска Срѣдна-гора.
Освенъ голѣмиятъ брой названия, свързани съ името войникъ, като напр.: Βοйни ́ къ (Ямб.), Войникъ-махле (Чирп.), Войни ́ шка могила до Гложене (Тет.), има и старобългарски форми като: Ρатица, отъ стб. ратьникъ до Добревци (Тет.), на които имена отговаря и побългареното гръцко название Пелати ́ ково (Дупн.), което произхожда отъ πελατικόν.
Днешното име на Стрелча (Пан.) е турски изговоръ на старобългарското Стрѣльчь или Стрѣльцъ-градъ, т. е. градъ на стрелцитѣ. Съответното турско, на горното име е Акънджилàре (стрелцитѣ), дн. Петко Славейково (Севл.), както и побългареното Аканджѝево (Паз.). Все сѫщото значение има и названието Окчиларъ (Ксант.). Изпращанитѣ напредъ съ разузнавателна цель войници въ туркката войска сѫ се наричали гюраджии,
отъ дето произхожда и името на с. Гюраджѝя (Новосел.). Войницитѣ кавалеристи се казвали — казаци, моряцитѣ на военнитѣ кораби — азаплии — отъ дето и Азàпъ-кьой, дн. Веселиново (Ямб.), а полкъ войници — сеймени — отъ гдето и Сеймèнъ. Турцитѣ, както е известно сѫ имали и специални отреди войски, наречени еничари, име съ което сѫ свързани много названия, между които ще споменемъ: Εнѝчарски кладенецъ до Самоводене (Търн.) и Εнѝчарското до с. Бѣгунци (Карл.).
Все въ връзка съ войни стоятъ и названията — Сефèръ-чешме до Бѣлоградчикъ или Сефèръ-бунаръ до Сливенъ, които иматъ значение на походенъ кладенецъ, т. е. мѣсто гдето сѫ почивали войски, кьито сѫ били въ походъ. Село Раклиново (Айт.) по-рано се наричаше Сефèръ-кьой.
Въ грамотата на Ив. Шишмана до Рилския манастиръ, намираме и названието . Днесъ имаме нѣколко селищни названия отъ сѫщия произходъ като: Комарèво (Б. Сл.) и Комàрево (Карл. и Пров.), на които съответствуватъ българ. Разбòйна (Търг.) и Ρазбóй до Цаконица (Врач.), отъ стб. разбои и турск. Харами-дере — Разбойна, (Айт.), както и побългареното турско Харамлѝецъ въ Ихтиманска Срѣдна-гора. Интересно е да се отбележи, че почти всички тѣзи названия сѫ дадени на селища или мѣста, разположени въ съседство съ проходи, гдето именно сѫ ставали и най-голѣмитѣ и чести обири и разбойнически нападения, или пъкъ отдалечени и по-трудно достѫпни мѣста, въ които разбойницитѣ се криели и по-спокойно сѫ могли да си дѣлятъ плячката. Почти сѫщото значение има и нарицателното
хайдукъ, което у народа има по-скоро значение на обирникъ, крадецъ, отколкото на убиецъ. Съ това сѫществително сѫ свързани извънредно много названия като: Хайдỳшкото кладèнче до Баткунъ (Паз.), Хайдỳшката пещера до Карлуково (Луков.), Хайдỳшката чешма, Хайдỳшка поляна и др.
На гръцкитѣ форми Фрòлошъ (φρούρησίς) и Пороминó (παραμονή) (Дупн.), както и Πарамунъ-планина въ Трънско отговарятъ Βѝгла, връхъ до Кукленъ (Асен.), в. Бѝгла въ Искърския проломъ и височина до Желява (Соф.) и Бигла-планина. Последнитѣ названия минали чрезъ гърцитѣ, произхождатъ отъ лат. vigilo, съ значение на пазя, бдя, на което отговарятъ стб. Брѣжане (Г. Джум.) отъ брѣжѫ = пазя и многобройнитѣ названия Стрàжа до Бошуля (Паз.), Заветъ (Айт.), Крамолинъ (Севл.), Стрàжата до Габрово, Стрàжица (Г. Орѣх.), Стражòвица до Старо-село (Троян.) и др. Горнитѣ названия произхождатъ отъ стб. стража. На тѣзи наименувания съответства турск. Небèтъ-тепе въ Пловдивъ, което точно отговаря на Вàрдина могила до Бошуля (Паз). Все сѫщото значение има и названието Стрáтешъ до Ловечъ, което е побългарена форма отъ гръцк. στρατός = стража.
Названието на с. Сỳлица (Ст. Заг.), идва отъ стб. соулица, което значи островърхо копие съ брадва, прикрепена въ долния край.