НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ПРИВИЛЕГИИ, ИЗВЕСТНИ ПРАВДИНИ, ЗАДЪЛЖЕНИЯ, ДАНЪЦИ И ПР.
У всички народи е имало отдѣлни личности или групи люде, които по разни причини сѫ успѣли да си извоюватъ или сѫ се ползували
съ по-голѣми или по-малки облаги или привилегии. На първо мѣсто, почти всички роднини на владетеля, било той царь, краль, султанъ и пр. сѫ владѣли обширни земи, за които тѣ не сѫ плащали никакви данъци. Не рѣдко сѫ и случаитѣ, когато нѣкои заслужили военачалници, боляри или други видни личности сѫ получавали като подаръкъ пространни земи, които сѫщо така сѫ били освобождавани отъ каквито и да сѫ данъци и др. берии.
Често царетѣ или други владетели сѫ издавали специални грамоти или други документи на манастиритѣ, съ които сѫ ги обдарявали съ имоти, които сѫщо така сѫ били освобождавани отъ данъци. И султанитѣ сѫ издавали специални завещателни актове или фермани за подарени земи или други документи, съ които нѣкои лица или жители на опредѣлени селища сѫ се ползвали съ известни правдини, като напр. освобождаване отъ нѣкои данъци или други повинности.
Всички тѣзи права и задължения, както и подаренитѣ имоти сѫ запазени у насъ въ значителенъ брой селищни и мѣстни названия.
У старитѣ българи, макаръ и да е имало привилегировани съсловия и, макаръ че ни сѫ известни нѣколко царски грамоти и други документи, отъ които се вижда, че доста манастири сѫ били обдарени съ земи и други имоти, до насъ за съжаление, сѫ стигнали единъ незначителенъ брой названия, свързани съ нѣкои правдини или други берии. Името Цàрева ливада до Трѣвна, Факия (Бург.), Кладорубъ (Бѣлогр.) и между Вола и Черепишкия манастиръ (Вр.), явно говори, че това сѫ били мѣста запазени само за добитъка на царя или неговитѣ роднини. Названието на с. Звѣринò (Вр.) стои въ връзка съ
думата звѣрьнъ, т. е. мѣсто запазено за ловъ на по-видни личности). Интересно е, че тукъ наблизу се намиратъ Цàрева ливада и Черепишкия манастиръ, около който има названия и любопитни легенди, свързани съ името на последния български царь.
Старинно е и названието нас. Забèлъ (Трън.) и мѣстность до Алдомировци (Соф.), които произхождатъ отъ стб. забѣль, което значи забранена, запретена за сѣчене гора.
Все отъ старъ произходъ е и името Τрѣвна, което е турски изговоръ, отъ стб. Трѣвьнъ, трѣвнина, съ значение на данъкъ плащанъ за паша на добитъка и на което отговаря съвременното Беглѝка въ Родопитѣ. Названието на Лѣ ́ тница (Ловч.) произлиза отъ лѣтнина, т. е. данъкъ плащанъ отъ скотовъдцитѣ за мѣстата, гдето сѫ лѣтували тѣхнитѣ стада, а названието Зѝмница (Ямб.) и м. до Редина (Соф.) отъ данъци, плащани за мѣстата въ които сѫ презимували овцетѣ.
При завладяване на полуострова отъ турцитѣ, повечето отъ придобититѣ отъ по-рано правдини се отнематъ отъ едни собственици или притежатели, за да се дадатъ на други. Турцитѣ раздѣлятъ поробената рая на две главни съсловия.
1. Рая християни, които сѫ били длъжни като истински роби да влѣкатъ на гърба си всичката тяжесть на черното политико-икономическо робство, да понасятъ всички данъци и да работятъ безплатно и
2. Рая-християни, едни отъ които съ права на привилегировани, които отчасти сѫ били пълноправни
и почти самостоятелни, съобразно задълженията ѝ спрямо турската империя и власть, а други — съ по-малко права и по-леки данъци.
Турцитѣ владѣли обширни земи, съ които султанитѣ разполагали така, както намирали за добре. Преди всичко, султанитѣ раздавали земи за вѣчно ползване на свои роднини или заслужили военачалници, които земи сѫ се наричали хасъ, т. е. земя свободна отъ данъци. Отъ такива земи, носятъ и имената си Хàсътъ, дн. Крънъ (Каз.), Хасъ-кьой, дн. Хàсково и др. Названието Xасекѝя идва отъ хасъ и яка = земя, съ което се нарича обширната область въ Малко-Търновско.
Турцитѣ сѫ правили и другъ видъ дарения. Това е особенъ видъ султанска земя, отъ приходитѣ на която се е ползувалъ до животъ нѣкой отъ султановитѣ роднини, известни съ името Пашмаклѫ ̀, дн. Смолянъ.
Имоти завещани за религиозни цели се наричали вакъвски и отъ тамъ — Βàкъвъ (Елх.).
Много по-голѣмъ е броятъ на названията у насъ, свързани съ правдинитѣ, съ които сѫ се ползвали една часть отъ поробенитѣ българи, които ще разгледаме по-долу.
Едни отъ най-свободнитѣ българи презъ робството, играли най-голѣма политическа роля и които сѫ били длъжни да отиватъ на война заедно съ турскитѣ войски, за да помагатъ, сѫтака нареченитѣ войнигани. Названията на с. Войнѝкъ (Ямб.), или Войнѝкъ-махле — дн. Войницитѣ (Чирп. и Дрѣн.) и др., произхождагъ отъ войнигани.
Всички по-значителни проходи сѫ били пазени отъ българското население, което е живѣло въ съседство съ тѣхъ, срещу което се е ползвало съ известни правдини, наречени дервенджии. Селищата
и мѣстата, които носятъ името Дервентъ, не произхождатъ отъ пазителитѣ на приходитѣ, а самото понятие дервентъ е послужило за тѣзи наименования. Единъ проходъ и до него село, между Битоля и Охридъ се наричатъ Γявòто, което значи право за преминаване на проходъ.
Специалнитѣ отреди, които сѫ се грижели за отглеждане на соколи у старитѣ българи, споредъ Виргинската, Рилската и други грамоти сѫ наричани , а у турцитѣ — доганджи. Тѣ сѫ били длъжни да дресиратъ соколи за ловъ на султанитѣ, срещу което имали известни правдини. Отъ такива доганджии или тахинджии сѫ получили названията си — Доганово-Конаре (Паз.), Шахинларъ (Момч. и Кърдж.), Атмаджилàръ (Момч.), на които съответства бълг. Соколàре (Б. Слат.), Герекарци и пр.
Раитѣ-христиани, които въ опасни мѣста и времена сѫ се впускали въ дълбокитѣ морски и рѣчни води сѫ се наричали далгъчи (далгъчиянъ-тайфаси), отъ което нарицателно име си е добило и названието с. Дългàчъ (Търгов.), а доброволцитѣ войници, които отваряли пѫтища въ горитѣ за преминаване на царската войска сѫ дали името на с. Балтаджи (Пловд.).