НАЗВАНИЯ СВЪРЗАНИ СЪ ГРАДЪ, КРЕПОСТЬ, КУЛА, СЕЛО, ПОСТРОЙКА, СТАРЪ ПѪТЬ, ГРАНИЦА И ПР.
Въ землищата на почти всички селища, особено на тѣзи отъ предпланинскитѣ области, се намиратъ развалинитѣ или следитѣ на отдавна изчезнали градове, крепости, кули, села или остатъци отъ най-различни градежи и постройки. Въ зависимость отъ предназначението, разположението,
както и отъ народностния произходъ на населението, живѣло или живѣе въ съседство, мѣстата съ такива остатъци носятъ нѣкои отъ следнитѣ названия: градъ, градище, хисаръ, кале, варошъ, касаба, кула, турла, селище, юртлукъ, друмъ, падàло и др.
Старитѣ траки сѫ имали свои думи за означаване на крепость — παρα, за кула — δίζα, за градъ — βρία или δεβα и сіауа, които повечето сѫ влизали въ съставната часть на много тракийски селищни названия, като: Bessapara, Druzipara, Longinopara, Ortudizos, Μεσεμβρία, Geridava, Pulpudeva и др.
Гръцкитѣ колонисти, както и гърцитѣ презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ имали, сѫщо така, укрепени градове и дори селища, които сѫ носили имената си отъ изчезнали по-рано селища или постройки. Много често въ съставната часть на названията сѫ влизали наставкитѣ πόλις = градъ, κάστρον крепость и χωρίον = село и пр., като напр.: Νεαπόλις = Κавала, Ἀμφίπολις = Αмфипοлисъ, Γυναικοκάστρον = Женскο (Кукушко), 'Ρουσόκαστρον, дн. Русокастро (Бург.), Νεοχῶιί Διδυμότειχον = Димотика и пр.
Споредъ нѣкои изследвачи, старото име на Durostorum = Силистра е отъ келтийски произходъ и значило твърда крепость, което отговаря и на староб. Твърдица.
Много отъ римскитѣ градове сѫ имали сложни имена, наставката или първата частъ на които е имала значение на градъ, крепость, малко укрепление и пр. като: Nicopolis, Marcianopolis, Traianopolis, Pompeanopolis, Castra Rubris, Castra et Civitas Montanensium и т. н. Между многото градове и крепости, Прокопий споменува, нѣкѫде по Дунава, единъ градъ-крепость на име Πολυσκάστελλον и една кула — Σαλτουπύργος, другъ
въ областьта на Тимокъ — Καστελλονόβο, а въ вѫтрешностьта — крепостьта Καστέλλιον.
При заселването си на югъ отъ Дунава, славянитѣ сѫ заварили голѣмъ брой разрушени крепости, градове, села, вили, пѫтища и пр., които въ едни случаи тѣ назовали въ видоизмѣнената или осмислена форма като: Pulpideva = Плъвдинъ, Serdica = Срѣдецъ и пр., или изоставенитѣ, построени на височини крепости, лат. castellum или погьрчени римско κάστρον сѫ били наречени градъ или градьцъ, а укрепенитѣ съ здрави и голѣми крепостни стени градове, сѫ били наречени градища. Покрай българскитѣ названия градъ и градище, славянитѣ сѫ запазили и гръц. πίργος въ формата пыргъ или пиръгъ и лат. castellum и turis въ формитѣ — Кастелъ или Костелъ и Турла.
Въ многоотъ старитѣ документи отъ преди падането ни подъ турцитѣ, срѣщаме доста имена, които стоятъ въ връзка съ укрепления, градежи или каквито и да сѫ други постройки. Името градъ, както го намираме въ нѣкои паметници като самостоятелно селищно наименувание, не ни е познато, но то се срѣща въ съставната часть на много названия, като: Тръновъ-градъ, Бѣлградъ, Велеградъ, Дългиградъ — нѣкѫде къмъ Черно-море и пр. . Въ грамотата на Константинъ Асеня намираме
село Градьцъ, дн. Градецъ (Кривопал.), въ Шишмановата грамота — Градечница, а въ друга една грамота отъ 14 в. — Градище (Куман.).
Турцитѣ завинаги разрушили не само многобройнитѣ крепости и крепостнитѣ стени на почти всички градове, но и унищожили безчетъ села. Старитѣ названия на всички изчезнали селища скоро се забравили и околното население започнало да ги нарича съ българскитѣ названия градъ, градище, селище, или подъ влиянието на турцитѣ, сѫ били наричани хисаръ, кале, касаба, кула, юртлукъ, юренъ и пр.
На вулгаро-латинскитѣ названия Κοстèлъ, село въ Еленско, Кастèлъ, махла отъ Батошево и на побългареното Κοсталèвο (Врач.), които произхождатъ отъ лат. castellum минало въ срѣдно гръцки подъ формата καστελλον, както и напобългареното Кастàриитѣ, антично Castra Rubris до Орѣхово (Свил.) и потурченото Кестричъ, стб. Кастрица, до Варна, които произхождатъ отъ лат. castra и погърченото κάστριον, съответстватъ днешнитѣ названия : — Грàдъ до Г. Ломъ (Бѣлогр.), Γрадà до Орѣшене (Лук.), до Батошево, Красно-градище и Крамолинъ (Севл.), Килифарево (Търн.), Γрадò надъ Мадара (Шум.), и до Батулия (Соф.), Градèцъ (Соф.) колиби до Еленовъ-долъ (Соф.), височина до Радотина (Ботевгр.) и пр. Както въ миналото, така и днесъ името градъ по-често влиза въ съставнитѣ части на голѣмъ брой мѣстни и селищни названия, между които ще споменемъ: Зелèниградъ (Трън.), Згорѝградъ (Врач.), Вишòвградъ (Търн.), Звъниградъ до Калоферъ, Чèртиградъ до Брусенъ (Тет.), Кòритенградъ до Лютибродъ и Крѝвградъ
до Карашъ (Врач.), Кàменградъ въ Панагюрище, Въ ̀ лчиградъ до Литаково (Ботевгр.), Бỳдинъ-градъ до Бутово (Търнов.) и др.
Покрай названията свързани съ градъ или градецъ, доста често развалини отъ крепости, независимо отъ това дали тѣ сѫ на високи или ниски мѣста, както и дали сѫ по-пространни или по-малки, населението нарича Γрадѝща, каквито има до Гигенъ (Ник.), до Свищовъ и пр. Отъ сѫщия произходъ сѫ и названията: Грàдевο (Γ. Джум.), Градèшница (Врач. и Тет.), Граднѝца (Севл.) и пр.
Отъ сѫществителнитѣ градъ, градецъ или градѝще сѫ образувани прилагателнитѣ градскѝ, грашки или гръцкѝ и пр., отъ гдето сѫ добили и названията си: Γрашкѝ или Градскѝ-долъ до Котелъ, Гръцкà-лѫка, надъ която има градище до Карлуково (Лук.), Гръцкà-поляна до Лупянъ (Тет.), която е разположена подъ високи скали съ следи отъ старинно селище, Γръцкѝ-дοлъ до Добревци (Тет.), Г. и Д. Гращѝца (Кюст.), Γращѝца, махла до Поибрене (Панаг.) и мн. др.
На всички горни названия можемъ да съпоставимъ множеството наименования отъ турски произходъ — Хисаръ, Хисарлъкъ и Кале. Обикновено Хисаръ се наричатъ по-голѣмитѣ и отчасти по-добре запазени крепостни стени и кули, като: Хисàря (Пловд.), Хисарлъ ̀ ка — надъ Кюстендилъ, Айтосъ, Ловечъ и пр., а съ Кале — тѣзи, въ които само отчасти сѫ по-здрави крепостнитѣ кули, като: Калèто въ Чумаковци (Б. Сл.), въ Свищовъ и др. По-малкитѣ укрепления се казватъ Хисарджѝкъ, съ което име преди Освобождението се е наричало днешното с. Вѣтренъ (Паз.). Сѫществителното кале се срѣща и въ побългарената форма Κалèица (Тр.). Много по-често,
нарицателнитѣ хисаръ и кале влизатъ въ сьставнитѣ части на голѣмъ брой собствени названия, като: Догàнъ-хисаръ (Гюм.), Късъ-хисаръ въ Търново, Троя ̀ нъ-хисаръ до Ломецъ (Тр.), гдето се намиратъ развалинитѣ на римската станция Sostra, Месѝнъ-калеси до Гюмюрджина, Бурỳ-кале до Бору-гьолъ, Куртъ-кале до Вълчеполъ (Свил.) и др.. Тукъ можемъ да отбележимъ и нѣкои названия отъ гръцки произходъ, като: Русокàстро (Бург.), Калакàстрово (Севл.), Палеокàстро до Тополовградъ и пр. Почти сѫщото значение има и по-рѣдкото название Юрèня, отъ турск. юренъ — стара крепость, стара стена, съ което име по-рано се е наричало с. Наученъ (Н. Заг.), както и Юренлиѝ, дн. Асенъ (Каз.) или Юренджѝкъ, сега Градско (Слив.). Името на Митирѝзово (Карл.) произхожда отъ турск. мидирна, което значи стена съ мазгали. За означаване на крепость, като собствено име, въ крайдунавскитѣ селища се употрѣбява и румънската форма — Четàте.
Едно село въ Свищовско се нарича Батѝнъ, една мѣстность до Градецъ (Вид.) носи името Алботѝнъ, а една височина въ южната часть на Пиринъ-планина — Албутѝнъ, названия, които изглежда да сѫ отъ прабългарски или кумано-печенежки произходъ. И действително до Батѝнъ се намира разрушена крепость, а върху височината Алботѝнъ личатъ остатъцитѣ на напълно унищожено градище.
Малкитѣ укрепления, независимо отъ това на какви мѣста се намиратъ, у старитѣ българи, сѫ били известни съ побългарената гръцка форма пиръгъ, отъ гръцк. πύργος. Презъ 13 в., покрай множеството крепости, Мануилъ Филъ споменува въ юго-източна България и крепоститѣ: Πύργος и Πυργίτιον.
Днесъ въ Русенско има село Πиргοсъ, името на Бургасъ е турски изговоръ на срѣдновѣковното Πύργος, а на Πυργίτιον или побългарено Пиргица, отговаря осмисленото турско Бургуджии, т. е. малко укрепление, дн. Г. Александрово (Слив.). Изглежда че още отъ рано, гръцк. и стб. пыргъ е било замѣнено съ арабск. кулле — кула, което име между българитѣ добива широко разпространение. Днесъ у насъ имаме не само извънредно много мѣстни названия, свързани съ кула, но и доста селищни наименования носятъ имената: Кỳла, Кулàта (Врач.), Кỳлата (Петр.), Кулелѝ-Бургасъ и пр. Въ последното название, дветѣ съставни части иматъ едно и сѫщо значение — кула, пиргъ. Развалинитѣ върху нѣкои високи остри върхове сѫ известни съ вулг.-лат. Тỳрла като до Трòянъ, и Стикалъ (Девин.), Τỳрлата до Дълбòкъ-долъ (Троян.) и пр., което произхожда отъ лат. turis.
Високитѣ, трудно достѫпни крепости сѫ се наричали споредъ разположението си: Вишòвградъ, т. е. застроено на високо недостѫпно мѣсто, на което отчасти отговаря тур. Демиръ-хисаръ или гръцк. Сидерокастронъ. Сѫщото значение има и Твърдѝца. Естествено запазени и кацнали върху високи, почти недостѫпни скали крепости, сѫ известни съ името Зàградъ до Скрино (Дуп.), до Смочанъ (Ловч.), Лѫкатникъ (Соф.) и пр.
Съ лат. suburbum и стб. подградъ сѫ се означавали и наричали тѣзи части отъ градоветѣ, които сѫ се намирали вънъ, обикновено подъ крепостьта, и които въ днешния смисълъ
на думата, сѫ истинския градъ. До скоро старото селище подъ Мадарскитѣ скали се е наричало Подградò; развалинитѣ отъ селище подъ крепостьта до Лупянъ (Тет.) се наричатъ Пòдграда, а и до днесъ на Охридското езеро има едно градче, което се казва Погрàдецъ. Интересно е, че и въ днешни дни всички стари части на градоветѣ, които въ миналото сѫ били вънъ отъ укрепленията, сѫ известни съ маджарското, а може би и съ прабългарското назнание Варòшъ, което въ съвременния смисълъ има значение на малъкъ градъ. Селото, което се намира на мѣстото на срѣдновѣковния градъ Прилепъ, подъ Марковитѣ кули, се нарича Βарòшъ. Старитѣ части на градоветѣ Ломъ, Никополъ, Враца, Провадия, Шуменъ и др., сѫ известни съ името Вàрошъ, а въ Дупница и с. Видраре (Тет.) и др. тѣзи части се казватъ — Варòшъ.
Названието „градъ" въ днешния смисълъ на думата, т. е. откритъ, не укрепенъ градъ не е запазенъ въ нито едно селище или мѣсто. Въ замѣна на това, обаче, такива открити мѣста, съ остатъци отъ нѣкогашни градове, сѫ известни съ турскитѣ имена паланка и касаба. Съ името палàнка въ миналото се е означавало обикновено малъкъ градъ, който е билъ обграденъ съ търни или съ плетища. Следитѣ отъ единъ градъ до Вѣтренъ (Паз.)се наричатъ Палàнката, до Бачево (Разл.) има Палàнка, а до Радомиръ — Палàнкитѣ. Това сѫществително влиза и въ сьставнитѣ части на много градове, като: Ломъ-паланка, Крива-паланка, Бѣла-паланка и др. Съ касаба се означаватъ обикновено по-голѣми следи отъ градове, като: Касабàта до Гаврилово (Слив.). Въ повечето случаи, обаче, това нарицателно влиза въ съставнитѣ части на много мѣстни и селищни названия, като: Μòда-касабà
до Скобелево (Хаск.), Узỳнъ-касаба и пр.
Отъ старитѣ извори, особено отъ гръцкитѣ и латински автори и епиграфски паметници ни сѫ известни имената на много тракийски села, въ съставната часть на които влиза наставката dava, ene или sura. Dava или deva, както казахме, значи село, какво обаче, означаватъ другитѣ две наставки не се знае. Но трѣбва да се отбележи, обаче, че частицата ене и днесъ се срѣща като окончание въ много селищни и мѣстни названия, не само въ българскитѣ земи, но и въ Румъния, като: Петревене и Орѣшене (Лук.), Тлачене (Б. Сл.), Пещене (Вр.), Лѫжене (Пирд., Ловч., Ботевгр.), Баурене (Ник.), Новачене (Ник.), Тележене до Ловечъ, Калугерене и Кукутени въ Румъния и мн. др.
Оть старитѣ български документи, ни сѫ известни доста названия, които стоятъ въ връзка съ селище. Още въ грамотата на Ив. Шишманъ до Рилския манастиръ се споменува село селище, име запазено въ днешното с. Сèлище (Г. Джум.). Днесъ, освенъ нѣколко селищни названия: Сèлище, махла отъ с. Могилица (Смол.), Сèлищетο (Севл.) и пр., повечето отъ изоставенитѣ и отдавна запустѣли села сѫ известни съ името селището. Едно изоставено село до Сухиндолъ (Севл.) се нирича Сèлце, на което съответства старото, съ турски изговоръ, село Сèлча (Дев). На горнитѣ български названия отговаря турск. юртлỳкъ, съ значение на запустѣло селище.
Нарицателното село, самостоятелно не се срѣща, обаче, то влиза въ съставната часть на множество други названия, като: Γοлѣ ̀ мо-селο (Дупн.), Ηòво-селο (Плов.), Стàро-село (Врач.) и пр. На тѣзи имена отговарятъ турскитѣ:
Кюпрю ̀ -кьой, дн. Раковецъ (Пров), Дерè-кьοй, дн. Воденъ (Елх.), Татаръ-кьой, дн. Гълѫбецъ (Пом.) и др. Интересно е името Шаръ-кьοй, съ което презъ турската епоха се е наричалъ дн. Пиротъ. Това име значи Варошко село, т. е. село до Варòшъ.
Малкитѣ селца отъ по нѣколко кѫщи у старитѣ българи сѫ били наричани вьсь или вьси, нарицателно, което изглежда че отдавна е било замѣстено съ гръцк. колиба (κολίβα). Въ връзка съ забравената стб. форма стоятъ названията Βисà до Кунино (Врач.) и Вѝсецъ до Дорково (Пещ.). Сѫществителното колиба никѫде не е запазено като селищно или мѣстно название, но въ замѣна на това, турското махла се срѣща самостоятелно като собсгвено име, като напр.: Махалàта (Плев.). Тази дума влиза въ съставнитѣ части и на голѣмъ брой названия, между които ще споменемъ следнитѣ: Нòва-махлà (Енимахле, Пловд. и Пещ.), Рàдне-махле (Раднево — Ст.-Загор.), Торлàкъ-махлè (Загорци — Н. Заг.) и т. н.
Единичнитѣ постройки, въ зависимость отъ тѣхната голѣмина и предназначение, сѫщо така, сѫ послужили за наименувания на извънредно голѣмъ брой селища и мѣста.
Презъ всички времена до старитѣ пѫтища е имало постройки, които сѫ служили за сигурностьта на пѫтя и за почивка на пѫтницитѣ. Мѣстата, гдето сѫ почивали и пренощували пѫтницитѣ сѫ се наричали mansio, а специално уреденитѣ подслони за държавнитѣ чиновници сѫ се казвали praetoria. Конетѣ и колитѣ сѫ били смѣнявани на станции, които сѫ се наричали mutatio. Всички тѣзи названия презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ били замѣстени съ стб. падалище, което
по-скоро отговаря на лат. praetoria. Днесъ у насъ на много мѣста, главно до старитѣ пѫтища и то повечето въ съседство съ проходитѣ сѫ запазени: Πадàлο до Габрово, до Троянъ и до Леща-ханъ (Ихт.), Пàдалището до Дръмша (Соф.) и Πàдалище до Панагюрище или Цàрево-падàлο до Бояна (Соф.) и Костенецъ (Ихт.) и пр. Последното наименувание е дадено не въ смисълъ, че на това мѣсто царьтъ е почивалъ, но съ значение, че тамъ сѫ пренощували държавни, т. е. царски чиновници. Една махла отъ Чукльово (Радом.) още се казва Старοпадàлишка, название въ което се крке споменътъ за нѣкое старо падалище. На тѣзи наименувания отговарятъ турск. Кервàнъ-сараи, т. е. голѣми постройки, въ които сѫ почивали, пренощували и хранѣли пѫтницитѣ и тѣхниятъ добитъкъ и ханъ, която дума и днесъ има значение на мѣсто за пренощуване и хранене. Съ последното име сѫ свързани извънредно много селищни названия, между които тукъ ще споменемъ: Ηòви-ханъ, дн. Ени-ханъ (Новосел.), Лèща-ханъ (Ихт.), Хàноветѣ (Тетев.) и мн. др.
Названието на Палàтово (Дупн.), произхожда отъ гръц. παλάτιον, което значи голѣма постройка, въ която може да живѣе или е живѣлъ човѣкъ отъ царски произходъ. И това название е измѣстено отъ арабск. Сарàй (Пазард., Слив., Струм.), Сарàево (Орѣх.), Султàнъ-сарàй до Фердинандово (Пловд.) и др.
Римското villa, съ значение на постройка за живѣене съ стопанство, у старитѣ българи се е наричало заселъкъ, отъ гдето произхожда и названието на Засèле (Соф.).
Отдѣлна, лека дървена постройка, въ която сѫ живѣли пастиритѣ-овчари, още презъ 12 в.
се е наричала катунъ, дума която днесъ има по-друго значение. Въ единъ документъ отъ деспотъ Славъ отъ 1220 год. въ Родопитѣ се споменува Катуница, название запазено и днесъ въ Катỳница (Плов.) и мѣстность до Панагюрище, Катỳнци, (Неврок.), Катунèцъ (Лов.), Катýнище до Вакарелъ и до Заноге (Соф.) и т. н.
По-малки леки колиби, направени отъ дървета, се наричатъ салаши, като: Салàшъ (Бѣлогр,) и мѣстность до Пазарджикъ. На горното название отговаря и Лòйникъ, рум. loia = колиба. Дървени постройки, съ дупки въ срѣдата се наричатъ прибой, отъ гдето е добило и названието си и с. Прибòй (Радом.).
Значителенъ е броятъ на названията, свързани съ разни видове по-леки и съ друго предназначение постройки и градежи. Въ Пловдивско едно село се нарича Полàтово, а до Тетевенъ има колиби, наречени Полàтенъ — старинни названия, които произхождатъ отъ забравената стб. дума — полата, съ значение на турск. чардакъ и отъ тамъ и Г. и М. Чàрдъкъ (Плов.), Чардъклѝи (Севл.) и пр. Едно отъ най-старитѣ и запазени наименования, съ значение на оборъ, мѣсто за добитъкъ е грцк. κόπρος, κοπρία, отъ което име прюизхождатъ в. Кòпренъ, въ западна Стара планина и Копрѝщица. На тѣзи имена съответствува названието на известната, и не много далечъ отъ Коприщица, мѣстность Οбòрище. Покрай многобройнитѣ названия, свързани съ кошара, ограда предназначена за овце и кози, се срѣщатъ и доста мѣстни имена, като: Полугàръ до Мусина (Търн.) или Τъ ̀ рша (изъ Бѣлогр.), както и турск. Агъ ́ лъ (около Калоферъ) и пр.
Мѣстата, въ които старитѣ българи сѫ пазили хранитѣ си, сѫ се наричали хлѣвъ, отъ гдето произхожда и названието на с. Xлѣ ́ вене (Ловч.) Все сѫщото значение има и наименуванието Сѣсека, изчезнало село въ Орѣховско и колиби до Игнатица (Врач.). Отдавна тѣзи български думи сѫ забравени и сѫ замѣнени съ турск. хамбаръ, отъ гдето идва и наименуванието: Хамбарлиѝ (Плов. и Елхов.). Въ Ново-Загорско, едно село се нарича Авлиèне, което ще каже — дворъ.
Римлянитѣ сѫ поставили началото на пѫтищата въ истинския смисълъ на пѫть, постланъ съ по-голѣми въ срѣдата и по-малки въ краищата каменни блокове. До известна степень тѣзи пѫтища сѫ били поддържани и отъ византийци, българи и турци. Многобройнитѣ остатъци отъ пѫтища у насъ сѫ известни повечето съ побългарената гръцка форма — друмъ, гръцк. δρόμος, или турск. калдъръмъ. Остатъцитѣ отъ стари пѫтища до Върбовникъ (Дупн), Яна (Новос.), Колояновецъ (Ст.-Заг.), Маломирово (Елх.) и пр. се наричатъ Дрỳма или както при Бошуля (Паз.) — Τрοя ̀ нъ-друмъ. До Орѣхово (Свил.), Чепеларе (Асен.) и много други мѣста следитѣ на стария пѫть сѫ известни съ Калдъ ̀ рма или както при Ришъ (Пресл.) остатъцитѣ отъ единъ старъ пѫть се наричатъ Калдъ ̀ рмътъ. Остатъцитѣ отъ нѣкогашния пѫть покрай Дунава въ Ломско и Орѣховско се наричатъ Μензѝля или Μензѝлски пѫть, т. е. пѫть, по който презъ миналитѣ времена се е пренасяла пощата.
Старото име на Βелесъ, както вече се знае, е Βυλάζορα, което значело градъ около или на мостъ (ura на алб. значи мостъ), което турцитѣ превели на Кюпрюлю ̀. Както бълг. мостъ, така и турск. кюпрю, често влизатъ въ съставнитѣ
части на много названия и много по-рѣдко тѣ сѫ запазени като самостоятелни наименувания. До Лиляче (Вр.) има Божѝя-мостъ, на Струма е известниятъ Кàдинъ-мостъ; въ Родопитѣ има Шайтàнъ-кюпрю, въ Провадйско — Кюпрю ̀ -кьой и пр. Остатъцитѣ отъ единъ засводенъ мостъ на Абланишката рѣка (Ловч.) се наричатъ Кимерлѝята. На това название съответствува и гръц. Камàрова поляна, както и съседнитѣ села Г. и Д. Камàрци (Пирд.). Все въ връзка съ засводенъ градежъ стоятъ и названията на Гèбедже (Варн.) и Γебè-клисе до Преславъ.
Въ много отъ старитѣ крепости и до днесъ, отчасти, сѫ запазени цистернитѣ за събиране на вода, имената на които сѫ запазени подъ турската форма Истèрна — до Самоводене (Търн.) и пр.
Днесъ нѣмаме друго название за означаване на прабългарскитѣ окопи отъ VII—VIII в., освенъ „окопъ", „окопа", съ което нарицателно околното население нарича тритѣ голѣми окопа въ Северна България. Турцитѣ, съ названието Еркесѝя, което значи земленъ предѣлъ, сѫ нарекли голѣмия пограниченъ окопъ, който се простира отъ Дебелтъ (Бург.) до Симеоновградъ. Различни сѫ и названията, които стоятъ въ връзка съ по-малки или голѣми части отъ окопи. Така името на Мездрèя (Берк.) е отъ арабски произходъ и означава граница, въ смисълъ на селска мерà.
До Боженица (Ботевгр.) единъ малъкъ стариненъ окопъ се нарича съ вулг.-лат. Вáла , отъ лат. vallis, на което название отговарятъ Прекòпа до Сестримо (Паз.) и Прекопанѝкъ, махла отъ Реброво (Соф.). Все въ връзка съ граница
стои и потурченото название на Стрàнджа, което произхожда отъ стб. Страньцъ или Стражева или Стражица-планина, което наименувание отговаря на често споменаваната презъ срѣднитѣ вѣкове планина Παδορὶα.
До Студено-Буче (Ферд.) едно землено укрепление се нарича съ мадж. дума Шаранпòлъ. Това название е дадено отъ онѣзи потурчени маджари, които следъ австро-турскитѣ войни презъ 1688—1690 год. сѫ били заселени отъ турцитѣ изъ тѣзи краища, на мѣстото на избитото или избѣгало българско население. Горното маджарско название напълно отговаря на Огрàдищетο до Б.-Слатина. По-малки землени укрепления у насъ сѫ известни съ преминалата чрезъ турски езикъ араб. дума хасаръ, като: Τοпрàкъ-хасàръ до Борецъ(Плов.), Xасàръ-тепе и пр.
Безчетнитѣ надгробни и селищни могили, дѣло на човѣшка рѫка, каквито особено много се срѣщатъ въ източната половина на българскитѣ земи, ако и да носятъ най-различни названия, сѫ послужили за наименуванията на много селища и мѣста.Покрай названията: Могѝлата, Две могили, Петь могили (Бешъ-тепе), Деветь могили и пр. се срѣщатъ и Мѫ ̀ гура (Ник.), Мỳгерицата, или гръц. Тỳмба, или турск. юкъ или тепе .