НАЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ ХРАМОВЕ, ЦЪРКВИ, МАНАСТИРИ, ДЖАМИИ, СВЕТИИ И ПР.
Въ всички краища на българскитѣ земи рѣдко се срѣща селище, въ землището на което да не се намира мѣсто, свързано съ името на стара
църква, манастиръ, теке, съ името на нѣкой светия, или най-после да не стои въ връзка съ религиозни вѣрвания, оброкъ и пр. Презъ всички времена, всички народи, живѣли на Балканския п-въ, сѫ имали свещенни мѣста, т. е. мѣста отредени за храмове, светилища и за молитви.
Тракитѣ, освенъ край изворитѣ и въ нѣкои пещери и планински върхове, сѫ имали светилища и храмове, посветени на Тракийския конникъ, Дионисий, Хигия и Ескулапа, Тритѣ нимфи, Бендида и други божества. Отъ старитѣ извори, обаче, сѫ ни известни имената само на дветѣ голѣми тракийски светилища, едното — на единъ отъ планинскитѣ върхове на Пангей (дн. Кушница), а другото върху единъ отъ върховетѣ на Родопитѣ, вѣроятно на Гьозъ-тепе или Виденица, посветени на Дионисий, светилища отдавна разрушени и забравени. Отъ археологическитѣ паметници знаемъ, че до с. Строево (Пловд.) се е намирало село, което се е наричало Бендипара — Βενδιπάρα, до Саладиново — светилището е било посветено на Тритѣ нимфи, до изворитѣ на Панега и до манастира Св. Петъръ и Павелъ (Паз.) — на Хигия и Ескулапъ, до Павликени (Търн.) — на Дионисий, до Лозенъ (Харм.), Вълчеполъ (Свиленгр.) и мн. други — на Тракийския конникъ, до Копиловци (Кюст.) — на Зевсъ и Хера и пр. До насъ, обаче, не е стигнало нито едно название, което да стои въ връзка съ нѣкое отъ тракийскитѣ божества, освенъ ако приемемъ, че името на р. Пàнега (Лук. и Сѣрско), както и названието на карстовия изворъ Πàнека надъ Павелско (Асен.), сѫ получили наименуванията си отъ Панака, тракийско божество, което е изцѣрявало всички болести.
Отъ старитѣ автори знаемъ, че античното име на Созополъ е Apollonia, а на Балчикъ — Dyonisopolis, названия получени отъ прочутитѣ храмове, които сѫ се намирали въ тѣзи градове, посветени на Аполона и Дионисий. Известно е, че въ древностьта планинската верига надъ Родосто се е наричала Ἱερὸν ὄρος, което турцитѣ превеждатъ буквално Текѝръ-дагъ или което значи Свещена-планина или по-точно — Света-гора. Днешното име на Атòнъ произхожда отъ гръцк. — ἂθεους = безбожници, гдето споредъ гърцитѣ е живѣло едно тракийско племе, което не е имало опредѣлени божества.
Съ разпространението на християнството между тракийскитѣ и илирийски племена повечето отъ тѣхнитѣ храмове и светилища сѫ били разрушени и завинаги изоставени. Друга, значителна часть отъ светилищата, особено тѣзи, които сѫ се намирали покрай изворитѣ, сѫ били обърнати на християнски храмове. Въпрѣки че повечето отъ езическитѣ храмове и да сѫ били разрушени, тѣ сѫ останали като „свети", т. е. лѣчебни мѣста, гдето презъ всички времена околното християнско население въ известни дни на годината е отивало да търси изцѣрение отъ „лѣковитата вода". Съ превръщането имъ въ християнски храмове или свети — лѣковити мѣста, и старитѣ названия се промѣнятъ. Тогава вмѣсто съ имената на тракийскитѣ божества, християнскитѣ храмове се прекръщаватъ по имената на новитѣ светии. Покрай това, обаче, въ повечето отъ мѣстата, гдето
населението е запазило езическия обичай и вѣрата въ „лѣковитостьта на водата", то такива извори се наричатъ: Св. Βрачъ, градъ и връхъ до Коприщица, Световрàчане (Соф.), Св. Влàсъ, църква и мѣстность до Мулдава (Асеновгр.) и пр.
Ако до насъ сѫ стигнали малко названия, свързани съ езическата епоха, то напротивъ, наименуванията, свързани съ християнството, сѫ извънредно много.
Надъ с. Ягодина (Дев.) една височина, върху която личатъ следитѣ отъ църква и други постройки, се нарича отъ българитѣ-мохамедани Света-Гора. Света-Гора се нарича, както е известно, и най-източната часть на Халкедическия п-въ, гдето се намиратъ много манастири. На тѣзи наименувания отговаря турск. Текѝръ-дагъ.
Най-честитѣ названия, които се срѣщатъ почти по всички български краища, сѫ тѣзи, свързани съ името „черква". Тукъ ще се задоволимъ да отбележимъ само нѣколко такива названия, като: Цъ ́ рква (Соф.), Черкóвна (Н.-паз.), Цъ ̀ рквица (Ник.), Чóрквана до Смолянъ и мн. др. На тѣзи названия отговарятъ производнитѣ отъ гръц. ἐκκλησία = черква турски форми: Κли ́ седжикъ — Църквица (Н.-паз.), Κлисè-кьοй (Пирд.), Клисè-тарлѫ до Маломирово (Елх.), Клисè-ери и др.
По-интересни сѫ названията, свързани съ името на светията, което е носила или и днесъ носи църквата. Още Прокопий споменува нѣкѫде изъ Родопитѣ крепостьта τοῦ Ἁγίου Θεοδώρου — изъ Тракия — крепостьта — τοῦ Ἁγίου Τραϊανοῦ, въ провинцията Haemimontus — τοῦ Ἁγίου Ἰουλίανοῦ, а на Дунава — τοῦ Ἁγίου Κυρίλλου. Въ типикона на Бачковския манастиръ се споменува мѣстото Ἁγίας Βαρβάρας, което отговаря на дн.
с. Вàрвара (Паз.). Отрано още имената на светиитѣ полека-лека сѫ губили първоначалното си значение и сѫ се асимилирали покрай другитѣ селищни и мѣстни названия. Така напр., още презъ първата половина на 14 в. името на полуразрушената църква Св. Софи́я постепенно губи значението си и бавно измѣстя срѣдновѣковното име на днешната ни столица — Срѣдецъ, който градъ, по името на църквата, почва да се нарича Софѝя, или както днесъ погрѣшно изговаряме Сòфия. Все въ връзка съ Св. Варвара, въ Рилската грамота на Шишмана се споменува нѣкѫде изъ Дупнишко, отдавна изчезналото с. Варвара. Селищнитѣ и мѣстнитѣ названия, свързани съ имената на светии сѫ извънредно много, затова тукъ ще се задоволимъ да отбележимъ само следнитѣ:
Пателèница (Паз.), Патлèйна до Преславъ и надъ Враца, както и Пантèле до Раснѝкъ (Брѣзн·), които произхождатъ отъ Св. Панталей,
Елисèйна (Врач,) и височината Εлисè до Павелско (Ас.) — отъ св. Елисей,
Яна (Соф.) и мѣстность до Маково (Прил.) отъ св. Ана,
Тодорѝчане (Лук.) и мѣстность до Пирдопъ — отъ Св. Теодоръ,
Κοнстáндово (Пещ.), което е турски изговоръ отъ Константинъ — отъ Св. Константинъ,
Илѝенци (Соф.) и Илинъ-връхъ до Дорково (Пещ.) — отъ Св. Илия,
Григóра до Карлуково (Лук) — отъ Св. Григорий,
Устина (Пловд.) — отъ Св. Юстина,
Богорóдица (Гевг.) — отъ Св. Богородица,
Τрóица или съ тур. изговоръ Турунджá (Шум.) отъ Троица,
Крѫклъ ́ къ до Кюстендилъ или Кръклѝйското до Д.-Сахране (Каз.) — отъ Св. 40 мѫченици и пр.
Голѣмъ е и броятъ, особено на мѣстнитѣ
названия, предъ имената на които е запазено прилагателното „свети", като напр.: Св. Никòла (околийски центъръ), Св. Константи ́ нъ до Варна, надъ Пещера, надъ Стойкитѣ (Асен.), Св. Илии ́ нски възвишения или Св. Πèтка, Св. Ηедѣ ̀ ля, Св. Γеóрги, Св. Илия и пр. пр., съ което обикновено сѫ наречени многобройнитѣ оброци, каквито не по единъ, а по нѣколко се намиратъ до всѣко селище и на които тукъ е излишно да се спираме.
Въ всички български краища нѣкога е имало много повече манастири, отколкото днесъ. Ако и отдавна да сѫ били прекѫснати всѣкакви връзки и ако у населението да не сѫ запазени никакви спомени за имената на много отъ отдавна разрушенитѣ манастири, то народътъ знае само, че нѣкога на това или онова мѣсто е имало манастиръ, по който и цѣлата мѣстность, дори и селища, носятъ наименуванията: Манасти ́ ръ, Манасти ́ рище (Орѣх.), Г. и Д. Манасти ́ рица (Бѣл.), Манастѝрски височини и пр. По името на единъ изчезналъ манастиръ, стб. обитель, старата Heraclea е била преименувана на Би ́ тοля, име запазено у турцитѣ подъ формата Монасти ́ ръ.
Все въ връзка съ черкви, манастири и оброци, тукъ ще отбележимъ и така нареченитѣ „свети води" или аязми, отъ гръцк. ἁγίασμα, т. е. извори до които има малки параклисчета, въ които въ известни дни на годината населението се събира, свещеникътъ прочита молитви, „освещава" водата и вѣрващитѣ се миятъ или пиятъ отъ нея за „здраве". Такива „Свети води" има до Маджаре (Самок.), до Своге (Соф.), Враца и пр. пр. На нѣкои мѣста, като до Добралево (Ор.), тѣзи извори се наричатъ „Лѣковѝтия кладенецъ". На тѣзи названия съответствуватъ
турск. Текѝря до спирка Марица (Паз.), Текѝръ-дере до Свищовъ или гръцк. Ая ̀ змото до Врѣсово (Айт.) и др. Тукъ трѣбва да отбележимъ, че една малка равнина до Пирдопъ се нарича Φармàкъ, т. е. мѣсто, гдето се намиратъ лѣчебни билки.
Въ всички области, въ които презъ епохата на турското робство е имало по-компактно мохамеданско население, сѫ създадени и множество названия въ връзка съ джамии или руск. мечитъ, като Джамѝята въ Бежаново (Лук.), или Мечѝта до Добревци (Тет.) и т. н. Много по-интересни сѫ названията, които стоятъ въ връзка съ теке, което почти отговаря на бълг. манастиръ, като напр.: Τекè, дн. Богомилово (Ст. Заг.), Τекè-Кóзлуджа (Н.-паз.), Демиръ-баба-текè до Димитриево (Исп.) и пр.
Доста значителенъ е и броятъ на названията, които произхождатъ отъ гробище, гробове и пр. Тукъ ще обърнемъ внимание на нѣколко такива названия, които, обаче, сѫ главно отъ турски произходъ, като напр·: Мезарлъ ̀ къ, Кралъ-мезàръ или Мезàръ. До Сюнечъ (Сил.) една мѣстность се нарича Мешатлъ ̀ къ, което значи гробища на невѣрнитѣ или на кучетата (въ смисълъ на гяуритѣ).
Има нѣколко названия, сѫщо така отъ турски произходъ, които стоятъ въ връзка съ камбана (звънецъ), като: Каỳръ-чанъ (камбана на невѣрнитѣ) до Триградъ (Дев.), Чанъ-тепе до Търново и др.
Многобройни сѫ селищнитѣ и мѣстнитѣ названия, получили имената си отъ попъ, като: Пòпово (Еск.), Попòвяне (Самок.), Протопòпинци (Бѣлогр.) и мн. др. На горнитѣ названия съответствуватъ турск. Папàзъ-кьой, дн. гр. Попово, Папазлий — Поповица (Асен.),
Папàзъ-чаиръ и др. На тѣзи названия отговаря и интересното име Бѣля ̀ ковецъ (Търн. и Кум.), което стои въ връзка съ стб. бѣльцъ, бѣлъковъ, което значи попъ, свещеникъ, за разлика отъ чрьньцъ = калугеръ. Незначителенъ е броятъ на наименуванията, които стоятъ въ връзка съ владика, като Владѝкова-чешма до Г. Орѣховица и пр.
Около мѣстата, въ съседство съ които е имало манастири, сѫ запазени значителенъ брой названия, свързани съ калугеръ. Въ нѣкои документи още презъ 14 в. се споменуватъ днешнитѣ села Калỳгерецъ (Бродс.) и Калỳгерица (Радов.). Днесъ по всички краища се чуватъ множество названия отъ този видъ, като: Калỳгеръ (Бѣлогр.), Калỳгерецъ до Кралевъ-долъ, Калугèрица (Н.-паз.), Калỳгерово (Ботевгр. и Пазард.), Калỳгерица до Байлово (Новос.), Калỳгеровъ-долъ и пр. Все сѫщото значение има и названието на с. Цръ ̀ нча (Паз.) и една височина до Билинския манастиръ (Брѣзн.), които сѫ турски изговоръ на стб. чрьньцъ, което ще каже калугеръ, монахъ. Рѣдко се срѣщатъ названията Игỳменецъ, но по-чести сѫ турск. форми: Кешишлѝкъ до Сливенъ, Кешѝшъ-дере до Конаре (Н.-заг.) и др. До Св. Петка, въ Чепинското корито, една мѣстность се нарича Мàгерова колиба, т. е. колибата на манастирския готвачъ. На тѣзи названия отговарятъ турск. Дервѝшка могила (Свил.), Дервѝшка планина до Доспей-махла (Сам.) и пр.
Не липсватъ и названия, които показватъ, че на нѣкои мѣста, и то главно поради религиозни промѣни, отдавна сѫ забравени старитѣ имена на светиитѣ, на които сѫ били посветени, какъвто е случаятъ съ Курбàнъ-ики (Жертвена-могила) до Енево (Н. Заг.) и др.
Срѣщатъ се още и названията Οбрỳчище (Харм.), което значи вѣнчавка, вѣнчаване, Анàтемитѣ до Младиново (Свил.). и пр.
Тукъ ще трѣбва да се спремъ още и на малкия брой мѣстни и селищни названия, които стоятъ въ връзка съ нѣкои религиозни секти. Α известно е, че у насъ презъ 10—14 в. по всички краища се е ширѣло богомилството. Въ названието на с. Богомѝла (Велешко) е запазено и името на тази ересь. По името на богомилитѣ-сектанти бабони, т. е. суевѣрци, и планината, въ която сѫ живѣли, се нарекла Бабỳна. По името на богомилската секта кутугери е добило и названието си с. Кутỳгерци (Кюст.) По името на любимия у богомилитѣ евангелистъ Богословъ сѫ добили своитѣ названия: с. Богослòвъ (Кюст.), Богослòвецъ (Щипс.) и Богослòва-поляна до Панагюрище. Еремѝя (Кюст.) и мѣстность до Падешъ (Г. Джум.) носятъ имената си отъ много почитания у богомилитѣ апостолъ Еремия. Може би и названието на в. Патàрица който се намира все изъ този край, да стои въ връзка съ богомилитѣ-еретици — патарани. До Ябланица (Тет.) една мѣстность, съ изворъ, се нарича Дѣ ̀ довецъ име, което произхожда отъ стб. дѣдьцъ и значи владика у богомилитѣ.
Павликянитѣ-сектанти, сѫщо така сѫ оставили спомени въ нѣколко названия, отъ които се вижда, че не само презъ срѣднитѣ вѣкове, но дори до края на 17 в. това религиозно учение е било широко разпространено между българското население. Въ Карловско е имало с. Πавликèни, отдавна вече изчезнало. Подобни названия на селища има въ Търновско и Ловчанско, а до Смоляновци (Ферд.) една мѣстность се нарича Павликèнски гробища.