САМОДИВИ, ЗМЕЙОВЕ, ЗЛИ ДУХОВЕ, ЕЗИЧЕСКИ ВѢРВАНИЯ И ПР.
Много мѣстни названия у насъ сѫ свързани съ предания за самодиви, змейове, зли Духове и пр. Такива названия носятъ обикновено дълбоки гористи долини, самотни малки равнини посрѣдъ мѫчно проходими гори, високи недостѫпни скалисти височини, дълбоки пропасти и тъмни пещери, т. е. мѣста, гдето човѣшкиятъ кракъ порѣдко или никакъ не е стѫпвалъ.
Споредъ народнитѣ вѣрвания, до студенитѣ, скрити въ дълбоки долини извори или въ самотнитѣ горски поляни презъ потайно време, играятъ самодиви или самовили — млади моми съ руси коси и сини очи. Такива мѣста се наричатъ Самодѝвско изворче, Самодѝвска-поляна или Самодѝвска-могила до Гигенъ-махала (Ник.) и Махлата (Плѣв.), Самодѝвецъ въ Срѣдна-гора, Самовѝлинъ-кладенецъ до Маджаре (Сам.).
Въ нѣкои горски поляни или високи плата, въ повечето случаи обградени съ скали или едра гора, расте росенъ (Rosmarin), т. е. цвѣте, което само русалкитѣ бератъ, за да „лѣкуватъ" съ него болни и недѫгави. На такива мѣста, които се наричатъ: Рòсеня до Синьо-бърдо (Врач.), Рòсенъ до Овчеполци (Паз.), или Русàля, Русалѝйска-поляна, болнитѣ отиватъ презъ Русалийскитѣ праздници (Св. Духъ), да преспиватъ, за да „оздравѣятъ". До Дойренци (Ловч.) има Русалѝйска-могила, а на много други мѣста, като: до Мралино (Скоп.), Васильово (Тетев.), Цѣрово (Паз.), Равногоръ (Пещ.), Мирково (Пирд.) има Русàлски или Русалийски гробища, между Боровци (Берк.) и Живовци (Ферд.) има Ρусàлски-лѫкъ и пр., въ които мѣста, обаче, споредъ народното повѣрие, никой не може да отива.
Покрай добритѣ духове, които покровителствуватъ или лѣкуватъ болнитѣ, има и зли духове, които живѣятъ въ тайнствени долини или непристѫпни тъмни долини или пещери. Тѣзи духове измѫчватъ, убиватъ, морятъ своята жертва. Тайнственитѣ мѣста, свързани съ злитѣ духове, носятъ различни названия. Въ грамотата на Константинъ Асеня, дадена на Виргинския манастиръ, нѣкѫде изъ Скопско се споменува Τемни-дοлъ. До Гложене (Тет.), една пещера, въ която народътъ вѣрва, че живѣятъ зли духове, се нарича Мòровица, а голѣмата, тъмна и незнайна область, презъ която протича р. Черна, се казва Морѝово. И дветѣ названия произхождатъ отъ стб. моръ, съ основно значение — убивамъ, умъртвявамъ. Сѫщото значение има и названието Γингеръ — една мѫчно достѫпна височина въ Беласица.
Къмъ злитѣ духове спадатъ и върколацитѣ и вампиритѣ. До с. Падешъ (Г.-Джум.) една махала се нарича Върколдàци.
Въ тайнственитѣ мѣста живѣятъ и змейове, които, споредъ легендата, дебнѣли хубавитѣ моми и млади булки и ги отвличали въ своитѣ леговища. Надъ Сливенъ сѫ Змèйови дупки, а едно село въ Ст.-Загорско се нарича — Змèйово.
Въ Рилската грамота на Ив. Шишмана се споменува мѣстото Чрътовъ-долъ. Надъ с. Брусенъ (Тет.) се намира една стръмна, мѫчно достѫпна, скалиста височина, съ остатъци отъ стара българска крепость, наречена Чèрти-градъ, отъ стб. Чортиградъ или Чрътиградъ, т. е. крепость, която само дяволитѣ биха могли да превзематъ. До Медвенъ (Котл.) има Чòртовецъ, а до Лѣсковецъ е Чъ ́ ртовецъ. Една дълбока долина до Заветъ (Айт.) и една мѣстность до
Мортагоново (Разгр.) се казватъ Чòртленъ, а една малка пещера до Кунино (Врач.), презъ която протича вода, се нарича Дя ́ вοлска-вοденица. На тѣзи названия отговарятъ турск. — Шайтàнъ-кюпрю до Орѣхово (Асен.), Шàйтанджикъ, дн. Гара Хитрино (Шум.) и др.
Интересно е, че никѫде у насъ не е запазенъ нѣкакъвъ по-ясенъ споменъ поне за едно отъ старославянскитѣ езически божества. Единственото божество, за което подъ различни форми е запазенъ смѫтенъ споменъ въ нѣкои мѣстни и селищни названия, е Перунъ. Следитѣ на едно старо селище до Вълкова-Слатина (Ферд). се наричатъ Перỳнградъ, а една височина до Витолище (Прил.) се казва Перýнъ. Надъ гр. Пещера една планинска верига до скорю се е наричала Πерѝнъ име, което носи и една планинска височина до Германъ (Кум.). Безсъмнение и названието на Πирѝнъ-планина стои въ връзка съ Перунъ. Името Перунъ е запазено и въ турския преводъ на най-високия връхъ на Пиринъ — Елъ-тепе, което ще каже връхъ на вѣтроветѣ, на буритѣ, въ преносенъ смисълъ — връхъ на гръмотевицитѣ — следователно на Перуна. Сѫщиятъ произходъ има и названието на старата българска крепость, днесъ гр. Πèрникъ, първоначалното име на която е било Перуникъ наименование, което до скоро е било запазено подъ формата Перѝнградъ, съ което сѫ се наричали развалинитѣ на стария градъ надъ пролома, южно отъ града. Тукъ е мѣстото да отбележимъ, че въ старо време сѫ били образувани много селищни и мѣстни названия чрезъ прибавяне къмъ нѣкои нарицателни или собствени имена на наставката никъ, като напр.: Брѣз-никъ, Върбов-никъ, Гълѫб-никъ, Перун-никъ и пр.
У насъ има и нѣколко названия, които стоятъ въ връзка съ езическото божество Марена, богинята на злото. Едно село въ Еленско се нарича Μàрянъ, до Габрово една мѣстность се казва Μарèнъ, надъ с. Драгановецъ (Пресл.) се намира Марнà-тепе, а надъ Пещера има оброкъ, нареченъ Св. Μарèна. Може би и Μарно-поле до Търново да има нѣкаква връзка съ това старо славянско божество.