НАЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ ВОДА, РѢКА, ПОТОКЪ, ИЗВОРЪ, ЕЗЕРО, БЛАТО, МОЧУРЪ, БЕЗВОДИЕ И ПР.
Отъ всички рѣчни, мѣстни и селищни названия, най-голѣмъ е броятъ на имената, които стоятъ въ връзка съ вода, рѣка, потокъ, изворъ, езеро, блато, безводие и пр. Може безъ преувеличение да се каже, че въ землището на всѣко село и градъ се намиратъ не по едно или две, а по нѣколко названия, които произхождатъ отъ вода, рѣка и пр.
Езиковедитѣ сѫ установили, че още най-старитѣ обитатели на земитѣ въ юго-източна Европа сѫ назовавали много мѣста съ нарицателното вода, въ смисълъ на рѣка, тека. Така днешното име на р. Дýнавъ, индоевр. Dunax, гръц. Δανούβιος, лат. Danibuis, съдържа индоевропейския коренъ dan, което значи вода. Все сѫщото значение иматъ и античното име на Рила — Δοὐναξ, което значи водна планина и Днèстъръ, Днèпъръ, Донъ и пр.
Старитѣ траки безсъмнено сѫ имали голѣмо число названия, свързани съ вода, рѣка, извори и т. н., но отъ известнитѣ ни голѣмъ брой тракийски селищни, мѣстни и рѣчни имена, ние знаемъ твърде малко, които бихме могли да свържемъ съ вода. За сега се знае, че тракийската дума за вода, съ значение на изворъ, е απα,
нарицателно, което влиза въ съставнитѣ части на нѣколко селищни названия, като: Zaldapa до Геленджикъ, не далечъ отъ Добричъ, Burdapa при Саладиново (Паз.) и др. И въ тракийскитѣ названия Παυταλία, дн. Кюстендилъ, както и Γερμανά до Баня (Дупн.), се съдържа понятието за вода, но и въ двата случая се подразбира „топла" „гореща" вода.
Гърцитѣ сѫ ни оставили нѣколко названия, които стоятъ въ връзка съ вода, като напр.: Ἔδεσσα което славянитѣ превели на Вòденъ. Най-старото име на Балчикъ е било Κρουνοι, което ще каже извори.
Римскитѣ колонисти сѫщо така сѫ назовавали селища и други мѣста, въ връзка съ вода, между които тукъ ще споменемъ: Ad Putea до с. Рибенъ (Плев.), което значи „до извора", Lupi fontani — Вълчи-кладенецъ до Винарово (Чирп.), Aquae Calidae „топли извори" до Лѫджа (Бург.) и др.
И у Прокопия срѣщаме нѣколко названия, които произхождатъ отъ вода, отъ които ще отбележимъ: Μούνδεπα и Ποταμουκάστελλον, водна, рѣчна крепость, които сѫ се намирали нѣкѫде изъ Родопитѣ и др. И историкътъ Иорданесъ споменува нѣкѫде изъ Тракия мѣстото Ποταμός което значи рѣка.
Старитѣ славяни сѫ имали голѣмъ брой селищни и мѣстни названия въ земитѣ на югъ отъ Дунава или Доунавъ у Иоанъ Екзарха, които сѫ стояли въ връзка съ вода. Въ много документи отъ времето между VIII—XIV в. намираме извънредно голѣмъ брой наименувания отъ славянски произходъ, свързани съ вода, рѣка, блато и пр., като напр.: Мокро, Стоуденьцъ, въ смисълъ на изворъ, съ хубава и студена бода; Бреннца, Рѣка, Водно и пр.
Турскитѣ наименувания, съ значение на вода, рѣка и пр., сѫ още по-многобройни. Името Чàя, съ което и днесъ още се нарича Асеновградската рѣка, значи просто „рѣка", Соуджàкъ = Студенецъ, Κара-Су = Черна-вода и пр.
Днесъ по всички крайща на земитѣ ни, срѣщаме много наименувания, които иматъ връзка съ вода. Надъ Скопие една планина, за разлика отъ близката безводна Суха-гора се нарича Вòдно или споредъ срѣдновѣковни грамоти — Водно. Едно село въ Поповско се казва Βοдѝца, име, което носи и едно малко изворче до Г. Косово (Севл.). Повечето пѫти нарицателното вода влиза въ съставнитѣ части на много названия, като; Βοднѝ-дοлъ до Баня (Дупн.), Бѣла-вοда (Ник)., Бѣ́лата-вода и до нея Чèрната-вода до Блъсничево (Лук.), Κарà-су (Черна вода), Акъ-су (Бѣла вода) и пр. Една пещера до с. Митрополитъ Симеонъ (Варн.) се нарича Сулỳ-маарà, а проходътъ отъ сп. Немирово до Костенецъ-баня, за разлика отъ безводния проходъ презъ Траяновитѣ врата, се казва Сулỳ-дервентъ, т. е. Воденъ-проходъ. Все въ връзка съ вода стоятъ и названията: Етрополе, градецъ въ Ботевградска ок., мѣстности до Пещера и при Шипченския проходъ и Етровица до Мала-Църква (Самок.), съ които обикновено се назоваватъ мѣста, гдето нѣкога е била развита желѣзодобивната индустрия. До Лѣсковецъ единъ старъ пѫть се нарича Вèтърски, вм. Етърски пѫть.
Въ единъ документъ отъ 1330 год. се споменува с. Извори, което отговаря на дн. Извòръ (Радом.), название извънредно много разпространено навредъ изъ земитѣ ни, като: Извòръ (Кум.), Г. и М. Извòръ (Тетев.), Изворъ (ново име въ Ямб.) и др. За изворъ, водата отъ който
блика, имаме наименуванието Βрелò, като до Рабиша (Бѣлогр.), Сливница (Соф.) или Врелòто до Крапецъ (Соф). и пр. До Мадара (Шум.) единъ изворъ се нарича Изтокъ, т. е. източникъ, изворъ. Освенъ всички горни названия, съ значение на изворъ, се употрѣбява и нарицателното кладенецъ,стб. кладѧѕь, което въ повечето случаи има значение на малъкъ изворъ, изъ който изтича малко вода. Въ Врачанско едно село се нарича Три клàденци, а до Клисура (Трънск.) има Дъсчèнъ-кладенецъ. На всички тѣзи названия отговарятъ турск. Кайнàкъ-дере, Кайнарджа, Кую́-кьой (Кладенчово село) или гръц. Врѝсъ до Брацигово, Врѝса до Сливенъ, до Беденъ, (Девин.) и пр.
Старитѣ българи съ името Стоуденьцъ, или споменатото въ поемата на Манулъ Филъ презъ 13 в. мѣсто Στόύσαινα — Студена до Мокренъ (Котл.), сѫ наричали повечето пѫти изворитѣ съ по-хубава и студена вода, имена запазени и днесъ въ формитѣ: Студенèцъ до Садовецъ (Лук.), Г. и Д. Студèна (Свищ. и Бѣлен.), Студèна (Соф.), Студèнски-долъ до Смолско (Пирд.) или турск. Соуджàкъ, дн. Студена (Елх.) (гл.стр. 188).
Споредъ формата и начинътъ на приспособлението на водата отъ изворитѣ за по-лесно използване, то такива извори носятъ и различни наименувания. Като общо употрѣбявана въ днешния български езикъ е турск. нарицателно чешма, която дума влиза въ съставнитѣ части на извънредно много названия, между които ще отбележимъ: Курỳ-чешмè, дн. Горски-изворъ (Хаск.), Αладжà-чешмè и пр. Срещу това наименувание можемъ да поставимъ стб. Сòпοтъ (Карл. и Ловеч.) и изчезнало село въ Севлиевско, Сòпο до Кралевъ-долъ (Соф.), които имена произхождатъ отъ стб. сопохъ, т. е. изворъ, водата на който е прокарана
презъ дървена или металическа трѫба — чучуръ. Отъ последното нарицателно произхожда и названието Мỳлешки-чучуръ до Дорково (Пещ.). Извори, водата на които протича презъ дълги дървени улеи се наричатъ Стỳбелъ (Врач.), Стỳблата до Алтимиръ (Орѣх.), Стỳбело до Кралевъ-долъ (Соф.) и пр.
Дълбоко изкопанитѣ въ земята кладенци, водата на които се черпи посрѣдствомъ кофи или помпи, сѫ известни съ разпространената въ западнитѣ предѣли на земитѣ ни гръцка дума герàнъ (γερανὸς), отъ гдето идватъ и названията: Герàня до Ябланица (Тет.), Бърдàрски-герàнъ (Б.-Слат.) и пр. Навредъ, обаче, е познато турско име — бунаръ, което влиза въ съставнитѣ части на много наименувания, като: Бàлбунаръ, дн. Кубратъ, Κỳртбунаръ, дн. Винарово (Чирп.), Акъ-бунаръ, дн. Бѣлъ-изворъ (Ардин.) и мн. др. На горнитѣ названия отговаря, и почти на изчезване наименувание — Излàко до Годечъ. Въ Родопитѣ, особено изъ Чепинското корито, този видъ кладенци се наричатъ вѫбелъ, което нарицателно въ нѣкои мѣста е запазено и като собствено име, напр.: с. Βѫ ̀ белъ (Никоп. и Карл.), и мѣстности до Ябланица (Тет.), до Панагюрище и други.
Нѣкои извори, водата на които е каптирана и отведена въ близкитѣ селища сѫ известни съ различни имена, като: Бỳнарджика въ Пловдивъ, Пашà-бунаръ до Драгалевци (Соф.), Сефèръ-бунаръ до Бѣлоградчикъ и пр.
Нарицателното рѣка, много по-рѣдко се срѣща като самостоятелно собствено име. Отрано още то е влѣзло въ съставнитѣ части на много собствени имена. Още Прокопий споменува Ποταμοσκάστελον т. е. Рѣчна-крепость, Μιλλαρἐκα и др. Днесъ нарицателното рѣка като собствено
име е запазено въ областното название Рѣ ̀ ка или въ турск. Чàя, дн. Асеновградска рѣка. Много по-често тѣзи нарицателни влизатъ въ съставнитѣ части на извънредно голѣмъ брой наименувания, като: Лѣ ̀ ва-рѣка (Трън.), Стàра-рѣка до Пещера, до Панагюрище и пр., Κрива-рѣка, Бѣла-рѣка или турск. Курỳ-чая, и т. н.
Умалителното отъ рѣка — рѣкичка или ручей, т. е малки бързотечни рѣки като собствени имена сѫ запазени подъ различни форми. Единъ отъ горнитѣ притоци на р. Скѫтъ при Тишевица се нарича Ρѣ ̀ чка, а изворътъ отъ гдето извира — се казва Рѣ̀чковецъ. Една малка рѣкичка, която извира надъ Цаконица (Врач.) и при Реселецъ (Б.-Сл.), като лѣвъ притокъ се влива въ р. Искъръ, се нарича Рѫ̀чене, отъ стб. рѫдъ, рѫчены = ручей. Нарицателното рѣчка рѣдко влиза въ съставнитѣ части на нѣкои собствени имена, като: Г. и Д. Бѣла-рѣчка (Вр.), но въ замѣна на това, обаче, на повечето мѣста изъ земитѣ ни, съ значение на малка рѣка се употрѣбява турск. дере, което обикновено влиза въ съставнитѣ части на голѣмъ брой рѣчни названия, като напр.: Бою̀къ-дере, Аннà-дере, Елѝ-дере и пр.
Стариненъ произходъ, съ значение на дълбоко врѣзани въ терена, понѣкога бавно течащи рѣки, иматъ и р. Лοмъ (Русенски), Лοмèя, притокъ на р. Осъмъ при гара Левски, Лοмèцъ (Троян.) и пр.
Бавно течащитѣ и тинести рѣки носятъ имената, бара отъ гдето произхождатъ и наименуванията: Бàрата (Севл.), Крѝва-бàра (Лом. и Орѣх.) и пр. На тѣзи названия можемъ да съпоставимъ и доста разпространеното турско —
Азмàка, Азмàкъ-дере, Чобàнъ-азмàкъ и други.
Страбонъ, подъ формата Μάρισος, споменува днешната унгарска рѣка Марошъ, на която отговаря известното още презъ 12 в. име на голѣмата българска рѣка Μарѝца, което название споредъ езиковедитѣ значило мочуръ, много вода.
Нѣколко названия произхождатъ отъ езеро, като напр.: Εзерοтο, между Садовецъ и Ракита (Лук.), Езерецъ или изговаряното по турски Езерчà (Разгр.), Рѝбно-езеро, óхридскоезеро, Дяволско-езеро на Черно-море или турск. Гьòла до Байлово (Новосел.), Гьол-джỳкъ, Сарѫ ́ -гьолъ въ Рила, Борỳ-гьолъ и пр. Все въ връзка съ малки езера стоятъ и названията на. с. Рѝбенъ (Плѣв.), което е осмисленъ преводъ на римското Ad Putea, Рѝбново (Невр.), Рибàрица (Тет.), Рѝбина до Борованъ (Б. Сл.) и т. н.
У насъ имаме и доста наименувания, които сѫ въ зависимость отъ блата, застояла вода. Като такива названия можемъ да посочимъ следнитѣ; Блàтο (Дупн.), Блатèцъ (Кюст.) или Βѝрοве (Ферд.) и мѣстность до Алдомировци (Соф.) и т. н.
Много по-голѣмъ е броятъ на названията, които стоятъ въ връзка съ мочуръ, стб. мочити, т. е. мѣста въ повечето случаи съ застояла, едва изтичаща и покрита съ растителность, вода. Обикновено такива мѣста сѫ известни съ общото име Тресàвището или Тъ ̀ рсището. До Панагюрище едно мочурливо мѣсто се нарича Мòчинъ-шавàръ, а обширната мочурлива мѣстность между Овчата-купель и Горна-Баня (Соф.) до скоро се е наричала Τрèсулъ. На съвременното — търсавище отговаря хубавото, но съ отдавна забравено значение, стб. Дрàговецъ, което произхожда отъ стб. и съвременното
руско — дрягвъ, съ значение мочурливо, блатисто мѣсто, и подъ което име старитѣ славяни сѫ разбирали широка и блатиста долина. И днесъ названието Дрàговецъ носятъ блатистата часть отъ широката долина, близо до с. Пастуша (Пловд.), гдето се намиратъ развалинитѣ на отдавна изчезналия епископски центъръ Дрàговетъ. До с. Дълбокъ-долъ (Троян.), една малка поляна съ мочурливъ изворъ, разположена въ широка долинка се нарича Дрàга, а една планинска верига надъ с. Ябланица (Тет.), която отъ две страни е обградена съ широки, слабо мочурливи долини се нарича Драгòвица. Планинскиятъ склонъ между Бѣли и Черни Искъръ, отъ южната страна на който има мочурища се нарича Драгòица. Все сѫщото значение има и названието на р. Дрàгоръ, която минава презъ Битоля. На Дрàговецъ отговарятъ названията Батàкъ (Пещ. и Свищ.), селища разположени въ мочурливъ теренъ, Батàля, мочурлива низина до Г. Желѣзна, както и споменатата още презъ срѣднитѣ вѣкове крепость, сега малко село — Баткỳнъ (Паз.) и мѣстность съ сѫщото име между Боженица и Скравена (Ботевгр.). Стари названия сѫ и името на с. Яменъ (Кюст.), както и Ямна до Лупянъ (Тет.) и Ямникъ до Студено-Буче (Ферд.), които произхождатъ отъ гръцк. Ἴαμεναι, което значи мочуръ.
Въ първата грамота на Василий Българоубиеца се споменува епископското седалище Мокро до Бѣла-паланка, а въ единъ документъ отъ 14 в. въ Скопско се споменува планина Мокро. Днесъ имаме с. Мòкренъ (Котл.), Μοкрèна (Вел.), Мòкрищата до Горановци (Кюст.) и пр., т. е. постоянно влажни, но слабо мочурливи мѣста. Все сѫщото значение иматъ и Помòчна поляна въ Родопитѣ, Подмóчани (Костурско) и др.
На всички тѣзи названия отговаря доста разпространеното отъ турски произходъ име Герèня, което главно се отнася до ниски, крайрѣчни мочурливи равнини.
Малки, ограничени пространства, съ по-слаби мочури и гдето едва личатъ следи отъ изворна вода въ с.-з. България сѫ известни съ названията: Тръ ́ пкитѣ — до Галиче (Орѣх.), Тръ ́ пката до Кунино (Врач.) и Студено-Буче (Ферд.) или съ — Цъ ̀ църъкъ — до Г.-Пещене (Врач.).
Въ устава на Бачковския манастиръ отъ XI в., между множеството селища и мѣста се споменува и мѣстото Πρενίζης, т. е. Бренѝца, което се е намирало нѣкѫде изъ севернитѣ поли на Родопитѣ. Подобно название намираме и въ типикона на манастиря до Вира (дн. Фере), който е отъ 12 в. и което се е намирало нѣкѫде около устието на р. Марица. Днесъ съ Бренѝца се наричатъ едно голѣмо село въ Б. Слатинско, една блатиста, тинеста мѣстность до Лесидрѣнъ (Тет.), която напоследъкъ се нарича Биволàрскοтο, както и една подобна мѣстность до Бежаново (Луков.). До Александрово (Ловч.) една ниска, блатиста и кална мѣстность се нарича Бèрница, вм. Бренѝца. Това старо название произхожда отъ стб. брень ѥ или съвременното руско брны, или пъкъ употрѣбяваната и днесъ въ Тетевенско дума бренè, което ще каже калище, тинище. Сѫщото е и значението на названието Грезнѝца, име, което носи една кална, тинеста долина до с. Търнава (Б. Сл.). На тѣзи стари названия отговарятъ споменатото презъ 13 в. въ Гостиварско село Калище, съвременото Κалѝща (Рад.) и Калѝще до Искрецъ (Соф.), р. Калнѝкъ, притокъ на р. Панега до с. Панега (Лук.) или турск. Чамурлиѝ (Самок.), махла Чамурлỳ-кьой (Елен.) и мн. др.
Къмъ този дѣлъ ще трѣбва да отнесемъ и много разпространеното старинно название Слàтина (Соф., Карл., Ловч.), до Батулци (Врач.), до Сухиндолъ (Севл.), както и Бѣла-Слàтина, Вълкова-Слàтина (Ферд.), Дива-Слàтина (Берк.), Драгòина-Слàтина до Расникъ (Брѣзн.), название което носятъ малки мочурливи извори, около които расте възсоленикава трѣва, която особено лакомо се пасе отъ добитъка. На това название съответствуватъ множеството имена като; Слàнището, съ следи отъ мочуръ до Етрополе, Слàнница до Фердинандъ, Слàнабара (Вид.), Сοлѝще до Сепарево (Дупн.) или честитѣ турски наименувания — Τỳзла до Прогледъ (Асен.) и пр.
Противно на воденъ, водно е недостатъчно водно, безводенъ, сухъ, сухо. Споредъ езиковедитѣ името Βерѝла е старинно и значело безводна, съ недостатъчно вода, планина. Стариненъ произходъ иматъ и названията: Жèдна, началенъ притокъ на Струма, Жъдàнъ, малъкъ изворъ до Кунино (Врач.), Жидàновецъ, изворъ до Ябланица (Тет.), съ което се наричатъ малки, съ недостатъчно вода, т. е. жъдни, стб. жадьнъ, за вода, рѣки и извори. Въ грамотата на Константина Асеня се споменува мѣсто С ȣ шица, название, съ което, преди падането ни подъ турцитѣ, се наричалъ днешниятъ гр. Карлово. Днесъ броятъ на селищнитѣ и рѣчни названия, които стоятъ въ връзка съ сухо, безводно, е извънредно голѣмъ. Тукъ ще се задоволимъ да отбележимъ като по-интересни само: Сỳшица (Г. Ор.) и махла до Джуровъ (Тет.), Суходòлъ (Соф.), Сухарѣка, Сỳхи-чалъ и Сỳхо-езеро въ Рила, Сỳхи-дѣлъ въ Котленската планина или турск. Курỳ-дере, Сусỳзъ (Безводно) и пр.