ИМЕНА СВЪРЗАНИ СЪ БАНИ, ТОПЛО И СТУДЕНО
Многобройнитѣ топли и разнообразни студени извори, отрано още сѫ обърнали внимание на народитѣ, живѣли по нашитѣ мѣста. Отъ сведенията на старитѣ автори, отъ проучванията на археологическитѣ и етнографски материали, както и отъ запазенитѣ и днесъ обичаи у българитѣ въ връзка съ нѣкои студени извори се вижда следното: 1. че топлитѣ минерални извори сѫ били широко използувани отъ гърцитѣ, римлянитѣ и турцитѣ и 2. че тракитѣ и славянитѣ сѫ отбѣгвали топлитѣ, а сѫ почитали и считали за „лѣковити" студенитѣ извори. Както на еднитѣ, така и на другитѣ извори, всѣки народъ, въ зависимость отъ температурата лѣковитостьта, вкуса и количеството на водата е давалъ и свои названия.
Старитѣ траки сѫ наричали топлитѣ извори germa, което значи горещъ, и отъ тамъ произхожда и името на стария градъ Γερμανά, който се е намиралъ до с. Баня (Дупн.). Името на града съ тази форма се срѣща до къмъ края на XII в., следъ което въ Шишмановата грамота до Рилския манастиръ се срѣща като рѣчно име въ формата Германщица, на което днесъ съответствува запазеното въ турския изговоръ, име на р. Джèрманъ, притокъ на Струма. Сегашното име на Бàня е късенъ преводъ на тракийското и срѣдновѣковно Германа. Стари тракийски, малко видоизмѣнени, сѫ и названията на с. Гèрманъ (Соф.), наблизо до което се намиратъ, както е известно, Панчеревскитѣ топли минерални извори, както и едноименното село до Преспанското езеро. Тракийско е и старото име на Кюстендилъ — Παυταλία, което ще каже топло, горещо, и което въ късенъ преводъ срѣщаме дори до ново
време подъ формата Бàня. Въ единъ античенъ надписъ изъ Софийско се споменува селото Potela, което ще да се е намирало до нѣкой топълъ минераленъ изворъ. Отъ тракийски произходъ е и запазеното до наши дни название Пòте, съ което се наричатъ топлитѣ извори-топлици до с. Катрище надъ Кадинъ-мостъ (Кюст.).
Най-старото име на дн. Солунъ е Θέρμη, отъ гръцк. θερμός, което значи топло. Съ названието Θέρμα, Μεγαλι θερμα или Θερμοπόλις презъ срѣднитѣ вѣкове сѫ се наричали днешнитѣ бани до с. Бàня (Лъжитѣ, Бург.). На тази гръцка форма отговаря лат. Aquae Calidae, т. е. топла вода, съ което название презъ римската епоха сѫ се наричали тѣзи бани.
Славянскитѣ названия за топлитѣ минерални извори сѫ по-разнообразни и то главно, че подъ една или друга форма славянитѣ запазватъ по-старитѣ, заварени отъ тѣхъ названия, като; Πòте, Гèрманъ, Бан ı а, отъ лат. balneum и др., или даватъ и свои имена, които стоятъ въ връзка съ топла и гореща вода.
Отъ тракийското germa до насъ сѫ стигнали, както казахме, въ видоизменена форма нѣколко названия. Въ X. в. още, се споменува гръцк. θερμος въ пославянената форма Термица, крепость, която се е намирала до с. Бàнскο (Струм.).
Ако гръцкото понятие за топло или горещо — θερμός, сега не е запазено въ нито едно наименувание, то напротивъ лат. balneum е запазено въ различни форми въ извънредно голѣмъ брой селищни и мѣстни названия. Въ типикона на Бачковския манастиръ отъ 1083 год. се споменува мѣсто Βάνιστα, което се е намирало до Кукленъ (Асеновгр.). Презъ XII в. въ Скопско се споменува сѫщо така мѣсто Баница, название запазено
днесъ въ формата Бàница, села въ Врачанско и Леринско и въ една мѣстность до Репляна (Бѣлогр.). Сѫщиятъ произходъ и значение иматъ и Бàнки (Соф.), Бàнкитѣ, топли извори между Д. и Г. Раковецъ (Рад.) и гр. Бàнско и село въ Струмишко. Въ една грамота отъ 14 в. до Кочани се споменува с. Баня, а въ друга — отъ сѫщото време въ Скопско се споменува с. Бàняне. Днесъ броятъ на селищата и мѣстата съ име Баня е твърде голѣмо, затова тукъ ще се задоволимъ само съ Бàня (Соф., Дупн., Панагюр., Ферд.) и пр.
Покрай названията отъ чуждъ произходъ, които стоятъ въ връзка съ баня и топло, славянитѣ сѫ имали и свои названия. Презъ 11 в. на пѫтя отъ Пловдивъ за Одринъ се споменува крепостьта Топлица (Τοπλὶστίος), която отговаря на мѣстото Топлѝка до Д. Брѣстово (Хаск.), гдето се намиратъ Хасковскитѣ минерални бани. Имена Τοплѝкъ има до Вакъвъ (Елх.) и до Сърнегоръ (Карл.), а една пещера до Г.-Желѣзна (Троян.) се нарича Τòпля, защото излизащата отъ нея вода никога не замръзва, а презъ зимата, когато наоколо всичко е сковано отъ студъ, водата изпуска пара. До Хасара единъ, още не каптиранъ изворъ се нарича Парѝлкитѣ.
Турцитѣ покрай възприетото име баня, като: Бàня-баши, Чифтè-баня и пр., което се отнася по-скоро до постройкитѣ за кѫпане, сѫ ни оставили и названието лъджа, отъ което и произхождатъ: Лъ ̀ джитѣ до Ивайловградъ, Лъджà-кьой до Деде-Агачъ, Лъ ̀ джа-хисаръ = Бански-градъ, дн. Хисаръ (Пловд.) и пр. Името на Лѫ ̀ жене въ Чепинското корито, е побългарено отъ турск. Лъджа = Баня, село известно
въ по-далечнитѣ ни крайща, съ названието: Чепино-Баня.
Названията свързани съ студено се срѣщатъ по-рѣдко. Старитѣ траки сѫ наричали селището до изворитѣ на Глава Панега — Σαλδοβύσσα, което ще каже студенъ и дълбокъ изворъ. Старитѣ българи сѫ наричали студенитѣ извори и кладенци — стоуденьцъ. Това название се отнася повечето до самия изворъ, отколкото до студената му вода. Като по-интересни названия тукъ можемъ да споменемъ: Студенèцъ до Садовецъ (Лук.) и подъ в. Караманджа въ Родопитѣ, Студèна (Соф.) и пр., на които отговарятъ турск. Соуджàкъ = Студена (Елх.) или Соỳкъ-пупаръ = Студенъ-кладенецъ до Върбица (Пресл).
Освенъ горнитѣ наименувания, тукъ ще трѣбва да се спремъ и на названията свързани съ ледъ, които предимно се отнасятъ до пещери и пропасти, гдето и презъ лѣтото се образува ледъ, като напр.: Леденѝка надъ Враца, Леденѝцата до Карлуково (Лук.), до Малка Брѣстница (Тет.) и до Котелъ, Леденѝка до Гела (Девин.) и мн. др. На тѣзи названия отговарятъ турск. Бỳзлуджа надъ Шипка, Бозлỳ-гьолъ = Ледено-езеро въ Рила и пр.