ТѢСНИНА, КЛИСУРА, ПРОХОДЪ, ПРОЛОМЪ И ПР.
Малко сѫ примѣритѣ съ селищни и мѣстни названия, дадени така сполучливо, както тѣзи свързани съ понятията за клисура, тѣснина, проходъ и др. подобни. Тѣзи названия, много естествено е, ще трѣбва да ги търсимъ само въ планинскитѣ и предпланински области, гдето и земеповръхностнитѣ форми, съвършенно се отличаватъ отъ еднообразнитѣ терени на полетата и равнинитѣ.
Съвременнитѣ български названия тѣснина и проходъ или почти забравенитѣ старобългарски форми — устье, просѣкъ и врата, въ повечето случаи сѫ замѣнени, въ зависимость отъ мѣстото, неговата голѣмина и влиянието на другоезичното население; съ думи отъ чуждъ произходъ, каквито сѫ гръцката стèне (στένες), пославянената латинска форма клисỳра (clausura), турскитѣ — дервèнтъ, боàзъ и капѝя или най-после съ французкото — deffilée.
Навѣрно тракитѣ сѫ имали свои думи за означение на понятията за проходъ, тѣснина и пр.,
обаче до насъ не е стигнало нито едно название, което съ сигурность бихме могли да приемемъ, че е имало това значение, освенъ Storgosia. Така се е наричала презъ римската епоха крепостьта, която се е намирала въ тѣсната Кайлъшка долина до Плѣвенъ и едва ли това ще е имало друго значение, освенъ тѣснина, презъ която само може да се премине, отъ тамъ и днешното стърга, Стрỳга и пр.
Едно отъ най-разпространенитѣ наименувания на проходитѣ на Балканския п-въ още отъ най-ранни времена е било гръцкото στένες. Още преди Христа по долината на Вардаръ се споменува гр. Стене (Στένες), което вѣроятно ще отговаря на срѣдневѣковното Просѣкъ и днешното Демиръ-Капия между Градско и Удово. Въ времето на Юстиниана срѣщаме Στένες, като име на проходъ между Remesiana (Бѣла-паланка) и Serdica (София).
Римлянитѣ въвели въ употрѣбление името claustra или clausura, която въ провинциитѣ, посрѣдствомъ гърцитѣ е добила формата клисура (κλεισοῦρα). Прокопий споменува нѣкѫде изъ Родопската область крепостьта Κλεισοῦρα. Още презъ IV в. сл. Хр., днешнитѣ Траянови врата (между Ихтиманъ и Пазарджикъ) сѫ известни съ името Claustra Succorum (Клисурата на Суки). Презъ IX в. този проходъ се е наричалъ Βασιλικὴ κλεῖσις или Βασιλική κλεισοῦρα, т. е. Царска клисура. Отъ последното гръцко название сѫ добили името си и Г. и Д. Василѝца (Ихтим.), които сѫ разположени наблизу до прохода.
Между изостаналото изъ планинскитѣ области тракийско население, думата клисура е била
въ употрѣба повече, отколкото всички други названия, отъ гдето тя преминава въ придошлитѣ славянски племена и е намѣрила такъвъ приемъ, че почти е измѣстила тѣхнитѣ родни изрази за проходъ, просѣкъ, ждрѣло, устье и пославянената сѫтеска.
Повечето отъ хубавитѣ славянски имена, съ значение на проходъ или мѣсто, презъ което може да се премине една планина, още съ падането ни подъ турското робство, сѫ били замѣнени съ турск. — дервентъ, боазъ и капия.
Гръцкото стèне, съ значение на тѣсенъ проходъ, врата и днесъ е запазено въ неотдавна промѣнено срѣдновѣковно название на дн. Асеновградъ — Станѝмака, което има значение на тѣснобранство, т. е. естествена тѣснина, която лесно може да се отбранява. Все презъ 13 и 14 в. въ източна Стара-планина се споменува крепостьта Стеница, а нѣкѫде изъ Срѣдна Стара-планина се говори за друга крепость, съ име Стѣнискъ. Почти сѫщия произходъ и значение иматъ и названията на Стèнче (Гостиварско) както и с. Стèнско (Кюст.), което не е никое друго, освенъ преиначенъ изговоръ на споменатия въ грамотата на Василий Българоубиецъ отъ 1019 г. градъ Сѫтѣска, название, запазено и въ името на р. Сатèска около Струга.
На староб. Сѫтеска отговаря известната още презъ 13 в., съ звучното старобългарско название, мѫчнодостѫпна родопска крепость — Цѣпена. Крепостьта се е намирала въ съседство съ тѣсния скалистъ проломъ или процѣпъ, презъ който протича р. Ели-дере или Чепинска. Днесъ това старо име е запазено подъ формата Чèпино, съ което се нарича не само едно отъ голѣмитѣ села въ този край, но и цѣлото корито.
Едно село въ Радомирско се нарича Чèпино; сѫщото това име носи и единъ високъ връхъ и до него дълбокъ проломъ, презъ който протича малка рѣкичка до с. Осленъ-Криводолъ (Врач.). И старото название Ждрѣлó, стб. ждрѣло, запазено днесъ до Погановския манастиръ, има сѫщото значение. Всички тѣзи стари наименувания отдавна сѫ замѣнени съ проломъ, като: Искърски-проломъ, Пролòма до Кормянско (Севл.) или пъкъ съ deffilée, като: Крèсненско-дефилè и пр.
Голѣмъ е броятъ на мѣстнитѣ и селищни названия, свързани съ клисура, т. е. тѣсенъ и дълъгъ планински проходъ. Презъ късна римска епоха и презъ всички времена на срѣднитѣ вѣкове, днешнитѣ Траянови врата сѫ били известни съ името Клисỳрата, а тѣсниятъ проходъ между Княжево и Владая, презъ който протича рѣка и минава едно шосе и ж. п. линия, до преди Освобождението се е наричалъ Несрèтна клисỳра. Днесъ имаме с. Κлисỳра (Берк., Трънско, Кавадар., Г. Джум. и др.), Момина-клисỳра (Ихт.) и Клисỳрата, северно отъ Ботевградския проходъ, между Кадинъ-мостъ и Дупница, между Дупница и Самоковъ, до Старо село (Врач.) и пр. На побългареното Клисура, отговаря турск. — дервентъ, като: Капỳ-дервèнтъ (Траянови врата), Солỳ-дервèнтъ (между Ихтиманъ и Костенецъ), Голѣмъ-дервèнтъ (Елх.). Съ значение на клисура, турцитѣ иматъ и думата боазъ, съ която обикновено се наричатъ по-дълбокитѣ и по-трудно проходими проломи, като: Кадѫ ̀ -боазъ въ Западна Стара-планина,
Хаѝнъ-боазъ въ Срѣдна Стара-планина, Боàза въ Сливенската планина, при Мирково (Пирд.) и др. Все съ значение на тѣснина, презъ която може да се мине стои и названието на Айкънлѝйския проходъ надъ Дѫбово (Каз.), което идва отъ турск. айкънъ = тѣснина, ущеле. На тѣзи, отъ чуждъ произходъ названия, отговаря употрѣбяваната днесъ дума проходъ, предъ която обикновено се поставя името на най-близкото селище, като: Петрохàнски проходъ, Ботевгрàдски проходъ, Шѝпчески проходъ и т.н. До Преславъ, старинното название Устье е замѣнено съ Бοàза или сегашното Πрòхοда. Надъ с. Калугерица (Н.-паз.), единъ изсѣченъ въ старо време (около 8—9 в.) въ скалитѣ пѫть, който води отъ селото къмъ платото, се нарича Прòхода. Единъ подобно, изсѣченъ пѫть на южната страна на платото надъ с. Кюлевча (Шум.), се нарича съ старинното, може би, прабългарско название — Тамбарàсце.
Най-тѣснитѣ и удобни за защита скалисти мѣста въ проходитѣ или проломитѣ, още отъ ранни времена сѫ били познати съ името врата, какъвто е случаятъ съ Траяновитѣ врата, които още въ X в. сѫ били познати и подъ названието: ultra porta Wazil. Въ единъ новооткритъ надписъ отъ 13 в., крепостьта въ Вратцàта до Враца се е наричала съ хубавото име Вратица, отъ гдето идва и името на Βрàца. Последното название носятъ още едно село въ Ловчанско, до което има разсѣчени въ видъ на врата, скали и друго — въ Кюстендилско. Въ Сливенската-планина имаме названието Врàтникъ или турск. — Демѝръ-капѝя. Името на с. Врачèшъ (Ботевгр.) произхожда, сѫщо така отъ врата, съ значение на мѣсто, което се намира въ началото на тѣсенъ
проходъ. И действително, селото е заселено въ началото на единъ старъ проходъ, който е слизалъ къмъ с. Стъ ̀ ргелъ (Пирд.). И последното име значи тѣсно мѣсто, стб. стръгѫ = стрѣгѫ = пазя, мѣсто презъ което само може да се премине, за да се слѣзе въ низината или прехвърли планината. Все сѫщото значение има и названието на Стрỳга. Друго старо име, съ значение на врата, известно ни, сѫщо така, отъ 12 и 13 в. е Прòсѣкъ, стб. Просѣкъ или гръцк. Сидерокастронъ, дн. Демиръ-капия на Вардаръ между Градско и Удово. Тамъ р. Вардаръ така просича скалата, че се образуватъ грамадни врата или по-точно — единъ величественъ просѣ̀къ. Днесъ погрѣшно изговаряме Просòченъ (Драмско), вмѣсто старото Просѣ ̀ ченъ. Едно село въ Кочанско се нарича Πресѣ ̀ ка, до Драгойново (Борисгр.) имаме мѣстность Πрοсѣ ̀ къ, до Кокаляне (Соф.) — Просѣ ̀ ка, а до Видраре (Тетев.) и до Сотиря (Слив.) Просѣ ̀ ченикъ. Отъ всички названия съ това значение, днесъ най-разпространено е турското капу = врата, което въ повечето случаи влиза въ съставнитѣ части на други наименувания, като: Демѝръ-капу (желѣзна, т. е. много здрави врата) на Вардаръ, надъ Самоковъ, Капỳ-дервентъ, Демѝръ-капия въ Сливенската планина, днесъ още наречена Желѣ ̀ зна врата, а презъ срѣднитѣ вѣкове е била известна съ гръцкото название Сѝдера. На всички тѣзи наименувания отговаря и разпространеното изъ западнитѣ български земи название на с. Гя ̀ вато (Ресен.) и Гя ̀ вето до Крушèвица (Прил.), отъ алб. kàf = врата, вратникъ.
Мѣстото, гдето рѣката напуска планинскитѣ проломи, за да поеме низинитѣ, днесъ нѣма особено название. До скоро горниятъ проломъ на
Янтра, надъ Търново се е наричалъ Хỳстето, което произлиза отъ стб. Оусти ѥ. Въ Шестоднева на Иоана Екзарха четемъ: на оустїи тыч ѧ йдеже св ѧ та ı а злата ı а цьрква нова ı а, а въ Виргинската грамота нѣкѫде изъ Скопско се споменува мѣсто Оусти ѥ. Теодосий Търновски презъ 1364 год. е преписвалъ своята книга Лѣствица „въ мѣстѣ ȣ сты при Тръновѣ градѣ". На последното название отговаря днешното, пренесено отъ къмъ Търново, име на с. Устοвο (Смол.), Усте до Кунино (Б. Сл.), Устие до Преславъ и пр. Старото наименувание ȣ сти ѥ въ новобългарски преводъ е запазено въ името на с. Гъ ̀ рляно (Кюст.).
Тукъ ще трѣбва да споменемъ още нѣколко названия, които сѫщо така стоятъ въ зависимость отъ особения видъ на мѣстото, удобно за преминаване. Между Ябланица (Тет.) и Глава Панега (Лук.) една ниска седловина, презъ която минава шосето се нарича Πрелòгъ. На това название отговаря и друго хубаво българско наименувание — Прèвала (Ферд.), т. е. мѣсто, което е удобно за преваляне, преминаване. Името на с. Пролàзица (Бѣлогр.) е свързано съ трудно проходимата планинска верига надъ селото, която за да се прехвърли ще трѣбва да се лази. Надъ Кралевъ-долъ, една стръмна седловина се нарича Πрèкачъ.
Въ Виргинската грамота се споменува село Бродъ, а въ грамотата на Ив. Александра, дадена на Орѣховския манастиръ, срѣщаме името на с. Кòстинбродъ. И днесъ на много мѣста се намиратъ значителенъ брой названия „Бродъ", съ значение на мѣсто, презъ което може да се премине една рѣка.