НАЗВАНИЯ ВЪ ВРЪЗКА СЪ РАСТЕНИЯ
Всички народи, обитавали нашитѣ земи, въ зависимость отъ продължителностьта на времето, презъ което сѫ преживѣли, сѫ ни оставили и различни селищни и мѣстни названия, свързани
съ имената на много растения. И днесъ по всички покрайнини, се срѣщатъ независимо отъ тѣхниятъ произходъ, голѣмъ брой названия, свързани съ имената на разни растения.
Всички названия въ връзка съ растения сѫ давани главно или по отличието на нѣкое бележито дърво или много дървета, или по общия видъ на мѣстностьта, въ зависимость отъ растителностьта.
Безсъмнено, както тракитѣ, така и гърцитѣ и римлянитѣ ще сѫ имали много названия, свързани съ растения. За сега, обаче, е невъзможно да се установи, кои сѫ тѣзи имена, нито дори до насъ е стигнало нѣкое название, за което съ положителность бихме могли да кажемъ, че е отъ тракийски или гръцки произходъ.
Въ срѣдновѣковнитѣ византийски извори, както и въ грамотитѣ на българскитѣ царе, сръбскитѣ крале и въ другитѣ документи на тази епоха, се срѣщатъ доста селищни названия, които носятъ имената на растения. Между епископскитѣ градове въ Тракия презъ VIII в., се споменува и единъ градъ съ името Буково, който може би, отговаря на днешното с. Буково (Хаск.). Хенрихъ фонъ Калденъ, маршалъ при латинския императоръ Фридрихъ I, презъ последния кръстоносенъ походъ въ края на XII в., е завзелъ крепостьта Σκριβέτιον, или по български произносъ Скрèбатно, отъ стб. скреба = повитъ, която крепость отговаря на днешната Асенова крепость надъ Асеновградъ. Въ войнитѣ между българи и маджари презъ 1266 год., покрай другитѣ крепости се споменува и Орѣховъ, дн. гр. Орѣхово. Въ Виргинската грамота се споменуватъ две названия: Чрѣшѡвены и Шипковицѫ, а въ грамотата на Ив. Александра, дадена на манастира,
който се намиралъ въ мѣстностьта Ѡрѣховъ до с. Пещера, (Рад.) срѣщаме и името Ракита. Въ Рилската грамота на Ив. Шишмана между другитѣ имена четемъ и следнитѣ: Цѣрово, Дрѣновъ-долъ, Ракыти, Абланово и др. Въ една грамота отъ 14 в., нѣкѫде изъ Солунско се споменуватъ; Брѣстъ, Лѣсковица и Крушево. Въ други документи все отъ тази епоха, срѣщаме и имената: Трьстѣникъ, Връбица (Гилянско), Просениково (Струм.), Шипковица (Радов.) и пр. Въ завещателния актъ на Карлѫ-бея отъ 1339 год. се споменува и село Салѝхъ, дн. Дѫ̀бене (Карл.). Всички пѫтешественици минали презъ 16 и 17 в. по пѫтя София — Цариградъ наричатъ областьта между Парачинъ и Нишъ — Български лѣсъ.
Мѣстнитѣ и селищни названия, които произхождатъ отъ имената на растенията, можемъ да раздѣлимъ на следнитѣ групи:
- Названия въ връзка съ общия видъ на растителностьта.
- Названия въ връзка съ дървета.
- Названия въ връзка съ храсти.
- Названия въ връзка съ трѣви и
- Названия въ връзка съ културни растения.
1. Общъ видъ. Между названията отъ първата група можемъ да посочимъ старинното наименувание на днешната обширна гора покрай р. Камчия — Лòнгоза отъ стб. лѫгъ, т. е. обрасналитѣ съ гори низини покрай рѣкитѣ, които носятъ обикновено названието Лѫгъ, Български-лѣсъ, Ормàна до Тунджа при Ямболъ, Делѝ-Орманъ (Луда, въ смисълъ буйна, непроходима гора), Карà-Орманъ (Чирп.), Голѣ̀ма-гора до Ябланица (Тетев.) и др. Все отъ сѫщия произходъ сѫ и множеството названия
Лѫ̀жене, т. е. гористи мѣста въ низинитѣ покрай рѣкитѣ. Α колко много сѫ названията съ тур. дума Чаѝръ съ значение на ливади! Тукъ ще трѣбва да отбележимъ и наименуванията: Зàбелъ, село въ Трънско и мѣстность въ Бурела, което значи гранична гора, както и тур. Лазъ — ниско изсѣчена гора.
2. Дървета. Многобройни сѫ названията, свързани съ имената на дърветата, между които ще изброимъ следнитѣ:
Дѫбъ (Quercus), стб. дѫбъ — Дѫ̀бене (Лук.), Дѫ̀бово (ново име — Казанл.), тур. Салихъ или Салихлеръ въ Герлово. Тукъ трѣбва да споменемъ още Дѫбрàва Дѫбрàва, както и Дýбица до Алдомировци (Соф.), чийто имена стоятъ въ връзка съ дѫбъ. Покрай общия видъ дѫбъ има и други видове дѫбове, като: цѣръ (Quercus cerris) — Цѣрòвο (Соф.), Цѣрòвене (Ферд.); гранѝца (Quercus pendunculata) — Гранѝца (Кюстендилско) и Гранѝца до Смолско (Пирд.). На нѣкои мѣста на последния видъ дѫбъ казватъ още и горникъ, отъ гдето произхожда и името на с. Γòрникъ (Б. Слат.) или турско меше, отъ гдето идва и названието Сарѫ̀-меше. Дребна гранѝца на турски значи иозъ и отъ тамъ — Иозъ-аланъ въ Родопитѣ и пр. Една мѣстность доЯна (Соф.) се нарича Жировèтѣ, отъ стб. жиръ = жълѫдъ.
Брѣстъ (Ulmus) — Брѣстовѝца (Пловд.), Брѣ̀стъ (Ник.), Брѣстнѝца (Тет.) или турск. Кара-агачъ (Пловд. и Испер.) и др.
Букъ (Fagus) — Бỳковецъ (Соф. и Б. Слат.), Букòвъ-лѫкъ (Плев.), Г. и Д. Бỳче до Цаконица (Врач.), на които отговарятъ тур. Каѝнъ-чалъ въ Родопитѣ, Каѝнъ-долъ до Смолско (Пирд.) и т. н.
Габеръ (Carpinus betulus) — Гàброво, Γàбаре (Б. Слат.), Габàрево (Каз.), Γàберъ (Брѣзн.) или турск. Гюргенджѝкъ (Силистр.).
Боръ (Pinus) — Бòровци (Берк.) или турск. Чамъ-курия, Чамъ-дере въ Родопитѣ и др.
Хвойна или Боровѝца (Juniperus communis) — Xвοѝна (Асен.) Боровѝца (Бѣлогр.).
Елха (Alnus)—Елòвъ-долъ (Рад.), Елòвица (Берк.), Елхòво (Каз.) или турск. Казълъ-агачъ, дн. Елхово и пр.
Елша (Alnus glutinosa) — Εлшѝца (Панаг.) и многобройнитѣ названия Елèшница (Соф., Кюст. и др.), Елèхча, дн. Тракиецъ (Хаск.), което е турски изговоръ отъ стб. Елшѝца и пр.
Кипарисъ (Cupressus sempervirens). Отъ персийското сѫществително серв = кипарисъ, народа образува прилагателното селви = кипарисовъ и турск. ова = равнина и се е получило побългареното название на Севлиево.
Брѣза (Betula alba) — Брѣ̀зникъ, Брѣ̀зе (Соф.), до Орѣхово (Асен.) и др.
Осенъ, ясенъ (Fraxinus) — Οсенецъ (Разгр.), Осеновъ-лакъ (Врач.), Ясенъ (Вид.) идр.
Кленъ, яворъ (Acer campestris) — Кленовѝтъ до Чумаковци (Б. Сл.), Кленòвикъ, (Рад.), Яворецъ до Цѣрово (Паз.) и пр. Другъ видъ яворъ се нарича благунъ (Acer pseudoplatanis), отъ гдето и названието Благỳнъ до Ялботино въ Бурела.
Дрѣнъ (Cornus mas) — Дрѣнòвъ-долъ, Дрѣ̀новецъ (Разгр.), Дрѣнοвο или вул.-лат. Корнѝца (Невр.), Кòрнèтъ, между Бусманци и Глоговци (Трън.), Корнѝдица до Калоферския манастиръ и др.
Върба (Salix. L) — Върбà (Рад.), Върбѝца (Пресл., Б. Слат.), Βърбени (Лерин.), Βръбница (Софийско) и пр. До с. Коркина (Дупн.) една височина и до нея изворътъ се казва Βръ̀мъ, а надъГодечъ единъ хубавъ изворъ и до който има върби се нарича Връмбѝчъ. Може би последнитѣ две названия да произхождатъ отъ върба, така както и до скоро изъ Ст.-Загорско, вм. Връбница (Цвѣтница) се е казвало Връмница.
Ракита (Salix viminalis) — Ракѝта (Лук.), Ракѝтово (Пещ.), Ракѝтовецъ до Кралевъ-долъ (Соф.) и др.
Осика, трепетлика (Populus tremula) — Οсѝкοво (Врач. и Невр., Асеновгр.), Οси́ковица (Ботевгр.), Οси́чки-долъ доДръмша (Соф.), Трипетлàка до Г. Желѣзна (Троян.) и пр.
Топола (Populus nigra) — Топòлово (Асеновгр.) или турск. Кавакли́ — Тополовградъ, Κавàкъ-дере, гръцк. Лéфка (Свиленгр.).
Ябланъ, абланъ, чинаръ (Platanus orientalis или Populus pyramidalis) — Ябланица (Тет., Соф.), Абланица (Ловч., Невр.), Абланово въ Сливенската планина, Абленο до Баня (Дупн.) и мн. др. (Гл. и по-долу).
Кестенъ, стб. костань (Castanea versa) — Кощанèво до Бобошево (Дупн.)·
Круша (Pirus communis) — Крỳшево, Крỳшово (Севл.), Крушовèне и Крỳшовица (Орѣх.), тур. Армутлѝи (Добрич.) и пр.
Ябълка, киселица, дивля (Pirus malus) — Ябъ̀лково , Кисèлица въ Бурела, Дѝвля (Радом.); староб. аблань и ꙗблань, отъ което произхождатъ, може би, и названията на голѣмъ брой селища и мѣста съ името Абланица и Ябланица, тур. Алмà-дере (Ябълчево —
Айт.), Алмали ́ и и вулг.-лат. Μèрулъ до Панагюрище.
Дюла (Cydonia vulgaris) — тур. Айваджикъ (Панаг. и Айт.).
Слива (Prunus domestica) — Слѝвово-градище, Горско Слѝвово (Севл.), Слѝвата (Ломска) и пр.
Череша (Prunus avium) — Черéшово до Селце (Дев.), Черéшница, Црешньòво (Кюст.) и т. н.
Орѣхъ (Juglans regia) — Орѣхово (Ясенов.), Орѣ ́ ховица (Ст. Заг. и Плев.).
Днесъ погрѣшно интелигенцията на гр. Орѣхово казва Рахово, което е турска форма на Орѣхово или Орѣ̀овъ, както околното население нарича и сега града. Турск. Саранлѝ.
Черница (Morus) — Черни ́ чане, тур. Дỳдене (Пловд.).
Смокиня (Ficus carica) — Смòквица (Гевг.).
3. Храсти. Названията свързани съ имената на храсти сѫ значително по-малко, между които ще отбележимъ следнитѣ : Рàщане, изчезнало село до Г. Малина (Новосел.), отъ храстъ, Тръ ́ нито (Гебр.), Търново, стб. Тръновградъ, Τърнъ̀къ и Търнáва (Б. Слат.), Вълчитръ̀нъ (Плев.), Търнѝчени (Каз.) и др.
Лѣска (Corylus avellana) — Лѣ̀сковец , Лѣскòвецъ до Враца, Лѣскóвъ-долъ (Вр.), Лѣшкò (Г. Джум.), тур. Фандъклѝ или Πандъкли.
Глогъ (Crataegys monogyna L.), Глòжене (Орѣх.) , Глогòвица, Глòже и пр.
Смрадлика (Rhus cotinus). По-интересни названия, свързани съ този храстъ, сѫ пославянената вулг.-лат. форма, запазена въ Ρуй, връхъ надъ гр. Трънъ и тур. Тетрèлъ до Морава (Айт.).
Драка (Paliurus aculeatus) — Дрàчево (Ск.) и мѣстность до Бутово (Търн.)
Шипка (Rosa L.) — Шѝпково (Троянс.) и Шѝпка (Казанл.).
Мекишъ (Acer tataricum) — Μекѝшъ (Търн.)
4. Треви. Броятъ на названията, свързани съ имената на разни треви е твърде голѣмъ. Тукъ ще се спремъ само на следнитѣ по-важни и интересни наименувания:
Лопенъ, липенъ, бабякъ (Verbascum phlomoides) — Лупя̀нъ (Тетев.), Лѝпенъ (Врач.), Бàбекъ, колиби въ западнитѣ Родопи и пр.
Биволъ или татулъ (Daturra stramonium) — Г. Бѝволъ (Ловч.).
Росоманъ (Chelidonium majus L.) — Рòсоманъ (Соф. и Кавадарско).
Росенъ (Dictamnus alba) — Ρóсенъ-баиръ, южно на Бург. заливъ, Ρòсенъ (Леринско), Ρòсеня до Синьо-бърдо (Врач.), Рòсенова-поляна до Търново.
Тỳрия (Berteroa incana) — Турѝя (Казан.) и мѣстность до Бежаново (Лук.).
Върбовка (Epilobium) — Върбòвка (Севл.).
Върбовникъ, хайдушки тютюнъ (Lysimachia vulgaris) — Върбòвникъ (Дупн.).
Тученица, дебелецъ, тлъстига (Pinguicula vulgaris) — Тученѝца (Плев.), Дебелèцъ (Търн.), Дебелцòво (Севл.), тур. Κулаклиѝ, дн. Завой (Ямб.).
Блъсниче, гороцвѣтъ, разводникъ (Solanum dulcamara) — Блъснѝчево (Луков.).
Орѣшецъ (Lathyrus tuberosus) — Орѣ̀шецъ (Бѣлогр.).
Джулюнъ, водни орѣхи (Trapa natans) — Джулю̀ница (Г. Орѣх.) и Джулю̀н-гьолъ до Бѣла-черква (Търн.).
Тръстика, рогозъ, стб. рогозъ, шаваръ, комони, папуръ (Phragmites communis) — Τръстенѝкъ (Рус. и Плев.), Рòгозенъ (Орѣх.), Шавáра до Вълчитрънъ (Плев.), Студена (Соф.), Литаково (Ботевгр.) и др., Цалапѝца (Пловд.), отъ гръцк. κάλαμος = тръстика.
Орѣшакъ, жълтъ кантарионъ, звъника, калъчево, (Hypericum perforatum) — Орѣшàкъ (Троян.), Звънѝка (Кърдж., ново име), Калъчли, дн. Ген. Николаево (Пловд.) и пр. До Карлуково (Лук.) една мѣстность се нарича Сколдѝня, което е преиначенъ изговоръ на гръцк. σκόρδιον = здравецъ.
Божуръ (Paeonia officinalis) — с. Божỳрище (Соф.), мѣстность до Върбовка (Севл.), Божурлỳкъ (Свищ.), Бοжỳрοва-поляна до Попово (Елхов.) и др.
Бъзъ, бъзунякъ (Sambucus nigra) — Бъзòвецъ (Ломс.) и Бъзỳнека до Графъ-Игнатиево (Пловд.) и т. н.
Бръшлянъ (Hedera hilix) — Бръшля̀ница (Плев.), Бръшля̀новецъ до Мирково (Пирд.) и пр.
Зеленика, чемширъ (Buxus sempervires) — Зеленѝковецъ въ Троянската планина и Зелèниградъ (Трънск.); на тѣзи названия отговаря и вулг.-лат. — Шамàко до Годечъ.
Романъ, равнецъ (Matricaria chamonilla) — Ρòманъ (Врач.) и изчезнало село до Джулюница (Г. Орѣх.).
Плева (Broums L.), Плèвенъ и Плèвня (Д. Хис.).
Кѫпина (Robus) — Кѫпиново, или стб. Кривина, съ значение на още неорана, обрастнала съ кѫпини
нива, отъ което сѫ получили названията си: Κрѝвина (Свищ. и Тетев.), Крѝвня, тур. изговоръ на Крѝвина (Русен. и Провад.) и мѣстность до Д. Бешовица (Врач.) и др.
Коприва (Urtica dioica) — Копрѝва (Ник. и Кюст.) и Копрѝвецъ (Бѣл.).
Калоферъ, каловиръ (Tanocentum balsamica) — Калòферъ.
Лопушъ, рѣпей (Lappa major). Въ много селищни и мѣстни названия е запазена пославянената вулгаро-латинска форма на това растение, между които ще отбележимъ: Лòпушна (Пров. и Берк.), Лòпишница до Говедарци (Сам.) и пр.
Левурда (Allium ursinum) — Ливурдѝшъ до Г. Желѣзна (Троян.).
Оманъ (Jnula helenium L.) — Омàна (Елх.).
Мокрешъ (Malachium aquaticum) — Мàкрешъ (Кул.) и Мòкрешъ (Лом.).
Пирей (Triticum repens) — Пѝрея до Смолско (Пирд.).
Ресникъ (Actea spicata) — Ρаснѝкъ (Брѣзн.).
Скреба, скребаръ, повитъ, стб. скробоутъ (Clematis vitalla) — Скрèбатно (Невр. и Охр.).
Коѝло (Stipa pemiata) — Кòилово до Орѣхово СЯсен.).
Вресъ, маточина (Melissa officinalis)— Врèсово (Айт.).
Глушникъ, глухарче (Taraxacum officinalis) — Глỳшникъ (Слив.).
Макъ (Paraver L.), Маково (Прил.) тур. Гелинджикъ (Добр.).
Равенъ, тинтява (Gentiana) — Равеньтà надъ Гложене (Тетев.).
Щавица (Rumex) — Щàвица до Прилепецъ (Прилепска ок.).
5. Културни растения. Като по-интересни названия, свързани съ културнитѣ растения, можемъ да посочимъ следнитѣ:
Името на с. Сѝтοвο (Пловд.) произхожда отъ гръц. σίτος, което значи жито, пшеница.
Сланутъкъ, староб. сланоутъкъ>, тур. нахутъ (Cicer arietinum) — Сланỳтъкъ до Заветъ (Айт.).
Памукъ (Gossypium herbaceum) — Πамуклỳкъ до Калояновецъ (Ст.-Заг.), Бабàкοвецъ до Ловечъ, отъ гръцк. βαμβάκι = памукъ и пр.
Оризъ (Oryza sativa) — Оризàри (Кочанско), тур. Челтикчѝ, дн. Оризово (Пловд.), около което сега не се сѣе вече оризъ.
Крупникъ, еднозърнестъ лимецъ (Triticum monococcum) — Крỳпникъ (Г. Джум.) и мѣстность до Прилепъ.
Грахъ (Pisum elatius), гръцко Φакѝя (Бург.).
Хмѣлъ (Humulus lupulus) — р. Xмѣлщѝца, притокъ на р. Росица (Севл.), Мещѝца или въ единъ документъ отъ 1717 год. Xмѣлщица (Брѣз.) и др.
Просо (Panicum miliaceum) — Ксенофонтъ нарича едно отъ тракийскитѣ племена μελινοφάγοι, т. е. просоядци. Презъ 14. в. въ Струмишко едно село се е наричало Просениково, а днесъ името на това старо културно растение, което до пренасянето на царевицата въ Европа е служило като главна храна на европейскитѣ народи, е запазено въ Просенѝкъ (Драм.).
Лоза (Vitus vinifera) — Лοзенъ (Соф,), Лòзетο до Гложене (Тетев.), Вѝница (Кочан,) или многобройнитѣ турски наим. — Куру-багларъ (Сухи лозя дн. Лозенецъ въ София) и др.