За Сонет 91

„Един се хвали с ловкост и успехи…“ повдига отново темата за това с какво любовта дарява човека, като в първите няколко стиха се изтъкват материалните блага, с които парадират хората. Ловкостта, благородството, красотата и богатството са обичайните поводи за гордост. От шестия стих обаче настъпва характерното за жанра преобръщане, в което лирическият говорител заявява, че материалното, тленното, не може да го задоволи, да го заинтересува, защото той притежава нещо много по-важно, а именно любовта. По този начин обичта към ближния е изведена като висша ценност, недостижима за бедния духом човек, по тази линия Марсилио Фичино смята, че влюбеният човек би предпочел обичта на любимия вместо хиляди материални блага, защото „божественото подобава да бъде предпочетено пред човешкото“, а древногръцкия философ Сенека, разказвайки за негов познат Стилбон, който загубил близките и дома си в пожар, на въпроса какво е загубил той откроява отговора на пострадалия – „Всички мои блага са с мен!“. Според Сенека това е един смел и силен мъж, който отстоява своето до последно и никога не губи себе си.