Наблюденията в настоящото изследване се съсредоточават върху номинативните техники и практики, прилагани от българските хлебопроизводители за идентификацията и диференциацията на видовете хляб в условията на конкурентна пазарна среда. Изхожда се от разбирането, че изборът на подходящо търговско наименование е от съществено значение за открояването и налагането на даден продукт, при което маркетингът и рекламата играят решаваща роля. Анализът на езиковия материал очертава основните тенденции при именуването, което до голяма степен е обвързано с традициите, културата и съвременните потребности на обществото.